Р Е Ш Е Н И Е
№ ….. 26.05.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 22 април 2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА РИБЧЕВА
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИЛЕНА РИБЧЕВА
аНд № 615
по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № К-0048274 от 19.01.2021 год.
на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Комисията за
защита на потребителите.
Жалбоподателят “Декатлон
България“ ЕООД, представлявано от управителя М.С. К. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата
страна Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Комисията за защита на
потребителите счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 0048274 от 15.12.2020
год., жалбоподателят е санкциониран по т.1 на основание чл.198 от ЗЗП – Закон
за защита на потребителите (“За нарушение на изискванията
за етикетиране на стоките по чл.9, 10 и 11 и на наредбите по
чл. 12 на виновните лица се налага глоба
в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.“) за нарушение на чл.9, ал.2 във връзка с ал.1 от същия
закон (ал.1: “Търговецът е длъжен
да предлага на потребителите стоки с етикети на български език
или и на български език, с изключение на случаите,
когато информацията по ал.2 може да
бъде предоставена чрез използването на широко разпространени
символи, като пиктограми и други знаци, които са
лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването
на наименования за произход на
стоките, които са общоизвестни“;
ал.2: “Етикетът задължително
съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос,
за вида на
стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност
и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба“),
изразяващо се в това, че на при извършена проверка в търговския обект в град
Стара Загора на 25.11.2020 год. на изложените за продажба на потребители
маратонки, посочени като футболни обувки за твърд терен се предлага два модела:
нисък и висок, изложени за продажба на щендери нисък
модел, общо 38 чифта и висок модел – общо 18 чифта, без етикети в
непосредствена близост до стоката с информация на български език за производител и вносител, както и съществените
характеристики на обувките, като от вътрешната страна на обувките има трайно
закрепен производствен етикет от 4 страници с дебел шрифт, който не е написан
на български език.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на актосъставителя
В.Г.Д. и свидетеля по акта Д.Д.К., кореспондиращи
помежду си и със съдържанието на съставения за извършената проверка констативен
протокол № К-2675393 от 25.11.2020 год. като не се ангажираха доказателства,
които да ги оборват.
Жалбоподателят също не оспорва, че
описаните в АУАН и НП стоки са били без етикети на български език с
информация за производителя и вносителя, както и за нейните съществени
характеристики, като твърди, че информация за тези стоки е налична на
информационна табела, непосредствено до съответната стока, като в случая се
касае за артикули, на които не може да се поставят голямо количество етикети,
тъй като това ще възпрепятства потребителите да ги изпробват безпроблемно,
поради което информацията е била предоставяна по друг подходящ начин чрез
наличните информационни табели, непосредствено разположени до стоката. Това му
становище обаче не може да бъде споделено, респективно – ако и да е вярно, не
води до несъставомерност на извършеното деяние. Процесните обувки – маратонки не се установи да са от
такова естество, което да не позволява поставянето на етикет върху тях, за да
се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.11 от ЗЗП и съответно да бъде освободен от задължение да
постави съответните етикети върху стоките.
От правна
страна административнонаказателното обвинение е
обосновано с допуснато нарушение на чл.9, ал.2, във вр.
с чл.9, ал.1 от
ЗЗП, които норми
регламентират, че търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с
етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите,
когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на
широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно
разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход
на стоките, които са общоизвестни /чл.9, ал.1/, като етикетът задължително
съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида
на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на
съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба /чл.9, ал.2/. С оглед
на така направеното описание на нарушението, посочената като нарушена норма и административнонаказателната разпоредба на чл.198 от ЗЗП,
по която е подведен под отговорност жалбоподателя, очевидно изпълнителното
деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа
страна и от правна страна, като всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са установени и
посочени в наказателното постановление. Противно на твърденията на жалбоподателя,
от фактическата формулировка и правна обосновка на обвинението се следват
еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по
приложението на закона. В този смисъл не се касае за отделни нарушения, а за
едно единствено – липса на етикет с определена информация.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че
към датата на извършената от контролните органи на КЗП проверка, в търговския
обект е имало изложени за продажба стоки, които нямат поставени етикети с
информация на български език за производител или вносител, ако стоката е от
внос, както и съществените характеристики на стоките, като с оглед на
характеристиката на стоката не може да се приложи чл.11 от ЗЗП.
При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен начин.
В изпълнение на служебната си проверка за
законосъобразност съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са били допуснати при съставянето на АУАН и/или издаване на
НП.
Що се отнася да наложеното на жалбоподателя
по т.1 от НП административно наказание – имуществена санкция от 300 лева,
същото съответства на минималното такова, предвидено в закона за извършеното от
него нарушение, поради което и съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса
съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение.
Предвид изложените съображения съдът
намира, че обжалваното НП в т.1 е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т.2 от обжалваното наказателно
постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл.209 от ЗЗП – Закон
за защита на потребителите (“За нарушение на чл.63, 64, чл.65, ал.1 и чл.66 на
виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000
лв.“) за нарушение на чл.63, т.3 от същия закон (“Всяко съобщение за намаление
на цените трябва да посочва срока, през който стоките и услугите се продават с
намалени цени.“), изразяващо се в това, че при извършена проверка в търговския
обект в град Стара Загора на 25.11.2020 год. на отделен шендер
с надпис “последни бройки“ са изложени за продажба на потребители: ръкавици за
ски писта – мъжки/женски със стара цена 12,90 лв., намаление 15% и нова цена
10.90 – общо 8 чифта; ръкавици от друг модел за ски писта – м/ж със стара цена
9.90 лв., намаление 15% и нова цена 8,40 лв. – 9 чифта; детски ръкавици за ски
писта със стара цена 13,40 лв., намаление 41% и нова цена 7.90 лв. – 10 чифта;
детски ръкавици за ски писта със стара цена 4,90 лв., намаление 30% и нова цена
3,40 лв. – общо 12 чифта, като за стоките не е посочен срока, през който
стоките се предлагат за продажба на потребители с намалени цени.
В
конкретния случай съобщението за намаление на цените е направено като е посочен
процент на намалението на цената, старата цена е зачертана и до нея е поставена
новата цена. Стоките с намелени цени са поставени на места с надпис “последни
бройки“ и са отделени от останалите стоки, на специално определени за това
места. Въз основа на установените при проверката на място обаче се установява,
че не е посочен срок, през който стоките се предлагат за продажба на
потребителите с намалени цени, за което е и съставен АУАН. Въз основа на него е
и издадено наказателното постановление длъжностни лица, в рамките на
определената им с чл.233, ал.1
и ал.2 от ЗЗП.
АУАН и НП по т.2 са издадени при съобразяване на сроковете по чл.34 от ЗАНН
и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в
разпоредбите на чл.42,
съответно чл.57 от ЗАНН. Отразената в АУАН фактическа обстановка е
намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Както
в акта, така и в постановлението изчерпателно са изброени видовете стоки, които
са били предмет на намаление на цените. Актът и НП са редовно връчени на “Декатлон България“ ЕООД. Не са налице нарушения на
процедурата по установяване на административното нарушение и ангажиране на
съответната отговорност.
По
същество и след преценка законосъобразността на наказателното постановление, съдът
намира, че извършеното от жалбоподателя деяние по т.2 е безспорно доказано и
съдържа от обективна страна признаците на нарушение на чл.63, т.3 от ЗЗП, изразяващо
се в неспазване на установеното задължение на продавача, при всяко съобщение за
намалението на цени да посочи срока, през който стоките се продават с намалени
цени. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в случая липсва описание
на стоките или описание на стоките в отделните групи, както и за кои стоки или
група стоки не е посочен срокът, през който се продават с намалена цена. Намалението на цените на стоките е както
фактическо /стара цена, процент, нова цена, отделени стоки/ така и правно
/покрива се хипотезата на чл.64, т.3 от ЗЗП/.
Следователно върху търговецът /жалбоподател/ тежи задължението на чл.63,
т.3 от ЗЗП за посочване на срок, през който стоките се продават с намалени
цени, което видно от показанията на разпитаните свидетели Д. и К. и съставения
констативен протокол не е било изпълнено към момента на проверката. Това
задължение е абсолютно и безусловно и тъй като не е изпълнено е осъществено
бездействие, с което е осъществен състава на административното нарушение по
чл.63, т.3 от ЗЗП. След като прилага един от способите за продажба на стоки по
чл.64, т.3 от ЗЗП, следва да изпълни в пълнота изискванията на ЗЗП и да посочи
срок, както го задължава чл.63, т.3 от ЗЗП. И това задължение не е случайно,
тъй като без посочването на срок освен, че се затрудняват потребителите да
правят информиран избор, се ограничават техните права и не може да се провери
изпълнени ли са изискванията на чл.66 от ЗЗП.
При извършеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива освен да наложи
имуществена санкция.
Наложената имуществена санкция съгласно
чл.209 от ЗЗП е в абсолютния минимум предвиден в закона, поради което съдът
приема, че е индивидуализирана правилно и няма законово основание за
намаляване. Отчетени са всички обстоятелства по чл.27 от ЗАНН, наложеното
наказание в минимален размер е съобразено с целите на чл.12 от ЗАНН и няма
основание за изменение.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно
лице. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с която са
упълномощени и същите са приложени и като доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
наказателно постановление и по т.2. Същото отговаря из цяло на изискванията на
чл.57 ЗАНН, посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение, правилно е приложен материалният закон.
Следователно административното обвинение е ясно и точно формулирано както
от фактическа така и от правна страна. Изложената фактическа обстановка е в
пълно съответствие с правната квалификация на нарушението и с правното
основание за налагане на имуществена санкция.
Законодателят е криминализирал подобен род
нарушения с цел защита правата на потребителя, за да може бързо и лесно да се
ориентира и придобие представа какъв продукт и на каква цена закупува. Извършеното
административно нарушение в никакъв случай не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност и по още една причина – потребителят по никакъв начин не
следва да бъде подвеждан за изгодна цена на продукта.
По изложените съображения съдът приема, че
няма основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Противното би означавало
неоправдан либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на чл.12 от ЗАНН.
По изложените до тук съображения съдът приема, че жалбата се явява
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед на обстоятелството, че въззиваемата страна беше защитавана в настоящото съдебно
производство от юрисконсулт, но неприсъствено – защитата се изразява само в
представяне на писмено становище, постъпило по ел. път – л.72 от делото, на
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.27е от НЗПП във връзка с
чл.37 от ЗПП – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и
правна сложност на разглеждания спор и обема на осъщественото процесуално
представителство.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № К-0048274 от 19.01.2021 год.
на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Комисията за
защита на потребителите.
ОСЪЖДА
“Декатлон България” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Олимпийска“ № 4, ЕИК *********
да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата
в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско
възнаграждение за защитавалия ги юрисконсулт по а.н.дело № 615/2021 год. По описа на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: