Решение по дело №2761/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              01.11.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                                      ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2761 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 30.08.2018г., гр.д.8132/17г., СРС, 26 с-в признава за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на  „У.Б.“ АД, че П.Ц.С. е собственик по силата на договор за дарение на следните движими вещи: малък златен пръстен с червено камъче, тежащ около 2-3 грама; златен пръстен, малък, около 2-3 грама, с поставен малък черен камък; малък златен пръстен от червеникаво злато с малък лилав камък, тежащ около 4-5 грама; малък златен пръстен с 2 детелинки, едната по-малка от другата, тежащ около 4 грама; златни обеци, 2 бр., тип „халки"; златен пръстен около 4-5 грама с вграден елипсовиден камък, изработен от златно плетиво, във вътрешността на което е поставен камък със сивкаво – зелен цвят; златно синджирче; златна дамска сватбена халка около 5-6 грама; златна мъжка сватбена халка около 5-6 грама; златен мъжки среден пръстен около 6-7 грама с черен камък, счупен в долната си част, като осъжда ответника да предаде на ищцата същите движими вещи и да й заплати сумата 3 650 лв. - разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете на „У.Б.“ АД. Счита за недоказано придобиването на собствеността от ищцата върху вещите, тяхната индивидуализация по вид, модел и тежест, както местонахождението им при ответника. Изводите на съда са основани на доказателства, събрани по друго дело. Свидетелите са заинтересовани в полза на ищцата и не установяват спорните факти. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемата – ищцата П.Ц.С. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

         Придобиването от ищцата П.Ц.С. на собствеността върху процесните движими вещи по силата на устни договори за дарение се установява чрез разпитаните по настоящото дело свидетели К.С.и С.С., съответно приятелка и съпруг на ищцата, който води дела с ответника, като бивш служител. Свидетелката С.установява, че трите златни пръстена с червен камък, лилав камък и детелинки, златните обеци тип „халки“ и златния синджир, са подарени на ищцата от нейните родители и леля от Русия по повод абитуриентския й бал през 1995г. Двата златни пръстена, тип „халки“ са подарени от родителите за сватбата й със свидетеля Стефанов, състояла се през 2008г. Свидетелят С.потвърждава тези обстоятелства, като се основава на разказаното от ищцата и нейните родители за придобитото преди сватбата, а за по-късен момент се базира на непосредствени възприятия. Двамата свидетели по сходен начин изясняват, че по повод сватбата, ищцата е надарена от родителите си със златните халки, които притежават от 1974г. и златен пръстен с черен камък, подарен за 50-годишнина на баща й, а през 2009г. е надарена от майка си с наследствен златен пръстен, в който е вграден синкаво-зеленикав камък.

Няма пречка за кредитиране на показанията, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетелите от благоприятния за ищцата, изход на спора. При преценката по чл.172 ГПК, въззивният съд отчита, че свидетелката С.се основава изцяло на лични и продължителни наблюдения, а на свидетелят С.само отчасти на опосредени. Показанията им кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Представени са последователно и житейски правдоподобно. Не са опровергани или разколебани с други преки доказателствени средства. Гласните доказателства са допустими и достатъчни за установяване на правнопридобивните способи, а именно неформални устни договори за дарение, сключени между роднини за движими вещи, всяка на стойност под 5 000 лв., т.е. неприложимо е ограничението на чл.164, ал.1, т.3, предл.2 ГПК. Доказана е активната материалноправна легитимация на ищцата по ревандикационния иск.

         Доказана е и пасивната легитимация. Свидетелят С.установява, че през 2008г. - 2009г. всички спорни бижута са му предоставени от ищцата и той ги съхранява в служебния си сейф, заедно с други ценности и документи, в качеството си на тогавашен директор на банков клон при ответника, находящ се първоначално в гр.София, ул. „Тодор Александров“ и преместен на пл „Възраждане“. След прекратяване на трудовото правоотношение с банката и напускане на работа, вещите остават при ответника. Банката отказва тяхното връщане, въпреки настояванията на ищцата и свидетеля. Банката връща на свидетеля само неговите вещи през 2014г. В подкрепа са протокол от 23.04.2014г. за предаване на документи и вещи, собственост на свидетеля, съхранявани в метална каса „Астометал“ в клон „Възраждане“, с вписана „забележка“, че процесните вещи не са върнати, както и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 14.08.2014г. по пр.пр. 1580/2014г., СРП относно отказа за предаване. След като ответникът, чиято е разпределената доказателствена тежест, не провежда успешно доказване за наличие на правно основание за задържане на спорните вещи, исковете по чл.108 ЗС за предаване владението им на собственика са основателни.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение от 26.09.2017г. на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемата представя договор за правна защита с уговорено възнаграждение за един адвокат от 1 200 лв.              В договора няма вписвания за начин на плащане, нито за неговото реално извършване, поради което договорът няма характер на разписка, удостоверяваща плащане в брой. Отделна разписка, изходяща от пълномощника, не се съдържа в кориците на делото, въпреки че некоректно е вписана като приложена към списъка за разноски, представен в о.с.з. Недоказаните разноски не подлежат на възмездяване съобразно чл.78 ГПК и т.1 от ТР № 6/06.11.2013г., ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.08.2018г., гр.д.8132/17г., СРС, 26  с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.