Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 21.09.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
мл. съдия Христина Николова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13666
по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 27.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 70068/ 2015 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 48 състав, по предявен от Софийски университет „Св. К.О.“-
гр. София установителен иск по чл.422 ГПК е признато за установено, че "П.9."
ЕООД- *** /ЕИК *******/ дължи на основание чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.236, ал.2 ЗЗД на СУ „СВ. К.О.“- гр. София сумата 23 669.51 лв., представляваща
консумативни разходи за електроенергия, дължими по Договор за наем № 410/
24.11.2004 г. за периода 01.02.2013 г.- 31.12.2014 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение от 09.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 28322/ 2015 г. на СРС, 48
състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният от "П.9." ЕООД
срещу СУ „Св. К.О.“ насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 13 771.20 лв., представляваща платен депозит по
Договор за наем № 410/ 24.11.2004 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „П.9."
ЕООД е осъден да заплати на ищеца СУ „Св. К.О.“ сумата 673.30 лв.- разноски за
исковото производство, и сумата 473.39 лв.- разноски за заповедното
производство /ч.гр.д.№ 28322/ 2015 г. на СРС, 48 състав/.
Постъпила
е въззивна жалба от „П.9."
ЕООД- *** /ответник по делото и ищец по насрещен иск/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
отхвърляне на предявения от СУ „Св. Кл. О.“ срещу дружеството установителен иск
по чл.422 ГПК и за уважаване на насрещния му иск по чл.55 ЗЗД, с присъждане на
законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата
страна СУ „Св. К.О.“ /ищец по делото, ответник по насрещния иск/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.236, ал.2 вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и
насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявения от СУ „Св. Кл. О.“ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.236, ал.2 ЗЗД- като основателен и доказан, и за отхвърляне на предявения от „П.9."
ЕООД насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД- като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.
Установява
се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че страните са били
обвързани от валидно наемно право-отношение по сключен на 24.11.2004 г. договор
за наем, по силата на който ищецът СУ „Св. Кл. О.“ предоставил на ответника „П.9.”
ЕООД за временно възмездно ползване терен с площ от 1 272 кв.м, от които 300
кв.м- за сезонно ползване за периода от 1.05. до 31.10. ежегодно, находящ се в
строежа на Геолого- географския факултет на бул.“Джеймс Баучър“ № 1 в гр. София,
при СУ „Св. К.О.“, срещу заплащането на първоначална месечна наемна цена в
размер на 4 609.73 лв. /с включен ДДС/, дължима за периода 1.05.- 31.10.
ежегодно, и в размер на 3 552.53 лв. /с включен ДДС/, дължима за периода 1.11.-
30.04. ежегодно, определени съгласно оферта вх.№ 68-00-179/ 15.10.2004 г. след
проведен конкурс и решение по Заповед № РД- 19- 759/ 27.10.2004 г. /чл.1 и чл.6
от договора/. Наемната цена следвало да се заплаща от наемателя до 30- то число
на месеца, предхождащ месеца, за който се дължи- чл.8 от договора. Уговорено е
и заплащането на депозит от наемателя в размер на един средномесечен наем-
4 066.13 лв., който следвало да бъде приспаднат от последния месечен наем
за срока на договора или да се възстанови на наемателя след заплащането на
всички дължими наеми и консумативи- чл.5 от договора. С Анекси от 1.06.2007 г.,
21.11.2007 г. и 1.02.2008 г. действието на договора било продължавано, като
били договорени промяна на наемната цена и на дължимия от наемателя депозит. Според
първия анекс наемателят следвало да доплати депозит в размер на 1 442.35
лв., а според третия анекс- да доплати на наемодателя депозит в размер на още
два средномесечни наема от по 4 131.36 лв. или общо 8 262.72 лв.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
13666/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
С
писмо от 19.01.2011 г. /л.10 от делото на СРС/ наемодателят отправил до
наемателя едномесечно предизвестие за прекратяване на наемния договор /чл.238 ЗЗД и чл.14, б.“д“ от договора/, което- според приложеното по делото известие-
обратна разписка /л.13 от делото на СРС/, било получено от последния на 25.01.2011
г. Обстоятелството, че предизвестието е достигнало до наемателя на посочената
дата не се оспорва от същия.
Следователно,
предвид достигане на изявлението за прекратяване на наемния договор /равнозначно
и на противопоставяне/ до наемателя на 25.01.2011 г., процесният наемен договор следва
да се счита прекратен от 26.02.2011 г. /след изтичане срока на предизвестието/,
след която дата ползването на обекта от наемателя е продължило при условията на
чл.236, ал.2 ЗЗД, в който случай той дължи обезщетение и е следвало да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор, включая
плащането на обезщетение за ползването, съответно на размера на договорената
наемна цена, както и на консумативните разходи, свързани с ползването на вещта-
арг. от чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.7 от процесния наемен договор.
Ответникът
оспорва твърдението на ищеца, че продължил да ползва отдадените му под наем
площи на бул.“*********и след прекратяване на наемния договор през м.02.2011
г., но доказване на това оспорване не е успешно проведено от негова страна по
делото. Не е спорно между страните, че при освобождаването на имота от
наемателя, независимо откога датира същото, не е бил съставен приемо-
предавателен протокол /“протокол- опис“/-съобразно чл.15 от процесния наемен
договор. Не са ангажирани и събрани от ответника и други допустими според ГПК
доказателства за установяването на това релевантно обстоятелство. Правилно е
прието от първоинстанционния съд, че гласните доказателства на ответника-
свидетелски показания на св. Вл. Василев, живял в близост до имота и ползвал
услугите на действащата там автомивка, не са годни да установят връщането на
наетия имот от наемателя на наемодателя. Твърдението на свидетеля, че при посещение
на автомивката на бул.„Джеймс Баучер“ забелязал, че персоналът е друг и от това
разбрал, че не е същата автомивка, след което преустановил посещенията си там,
освен че не съдържа сведения за времето на получаване на тези непосредствени
впечатления, представя субективна преценка на свидетеля относно държането на
обекта от други лица, различни от служители на ответното дружество. Дори да се
приеме, че стопанисването на автомивката е променено, няма конкретни данни кога
е станало това и дали допускането на други лица на обекта е станало от
наемодателя или от наемателя.
Несъстоятелни
са и доводите на ответника, че от ищеца била предприета тръжна процедура през
м.05.2013 г., в резултат на която през исковия период процесният обект бил
експлоатиран от други лица- търговски дружества. Предприемането на тръжна
процедура и провеждането на конкурс, за които няма безспорни данни да са
успешно приключени и да са довели до сключването на наемен договор за обекта с
друго лице, представляват ирелевантни за предмета на настоящия правен спор
факти и обстоятелства. Действително от събраните в процеса доказателства се
установява, че със заповед от 20.05.2013 г. от Ректора на СУ „Св. Кл. О.“ е
била открита процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за определяне
наемател на процесния имот, в рамките на която първоначално за спечелил търга е
определен участникът „А.Г.“ ООД /съгласно заповед от 24.07.2013 г./, а в
последствие- участникът „С.- 4“ ООД
/съгласно заповед от 11.03.2015 г./, но доказателства с някой от тези двама
участници /или последователно с всеки от двамата/ да са били сключени наемни
договори /чийто срок според тръжните книжа е 5 години/ по делото не са
представени, нито са налице данни или доказателства, че в изпълнение на такъв
наемен договор процесният обект /терен/ е бил предоставен от наемодателя СУ „Св.
Кл. О.“ на такъв последващ наемател.
Следователно
по делото не е безспорно установено от ответника “П.9.“ ЕООД, чиято е
доказателствената тежест, освобождаване на наетия имот след прекратяване на
процесния наемен договор през м.02.2011 г. и връщането му на наемодателя, което
налага приемането на извод, че дружеството- като негов ползвател през процесния
период от 1.02.2013 г. до 31.12.2014 г. /23 месеца/ дължи плащане освен на
обезщетение за ползването, съответно на договорената наемна цена, също и на разходите, свързани с ползването на вещта, каквито са консумативните разходи за
потребена електрическа енергия- съгласно чл.236, ал.2 ЗЗД и чл.7 от наемния
договор.
Съвкупната преценка на събраните в процеса
писмени доказателства- данъчни фактури /подписани едностранно- само от
съставителя/ и протоколи за снемане показанията на контролни електромери,
отчитащи консумацията на обекта /подписани двустранно/, и заключение на
изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза,
прието като неоспорено от страните, обосновава извод за дължимост на
претендираната от ищеца стойност на потребена в ползвания от „П.9.“ ЕООД обект електрическа
енергия. Според експертното заключение отчетите от измервателните уреди са
отразени в представените от ищеца фактури, коректно съставени съобразно
изискванията на ЗДДС и ЗСч, чиято стойност за процесния период възлиза на общо 23 669.51
лв. Обстоятелството дали процесните фактури са били получени от ответното
дружество и дали са били надлежно осчетоводени от него, е ирелевантно за
приемане изводите по съществото на спора, тъй като от една страна в договора е
посочен падеж за плащане на консумативните разходи, което плащане не е
предпоставено нито от издаването на фактура от наемодателя, нито от поучаването
и осчетоводяването на такава от наемателя, и от друга страна- отразените в
двустранно подписаните протоколи показания за консумацията на ел. енергия в
имота не са оспорени от ответника.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 13666/ 2017
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
При
тези данни и доказателства искът по чл.422 ГПК вр. чл.236, ал.2 ЗЗД за признаване
дължимостта на консумативни разходи, свързани с ползването на процесния обект
след прекратяване на сключения между страните наемен договор, е доказан и
основателен. Наемателят- ответник е продължил ползването на обекта след
прекратяване на наемния договор, въпреки противопоставянето на наемодателя,
поради което и дължи плащане на сумата 23 669.51 лв.- стойност на
потребена в имота електрическа енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 13.11.2015 г., до окончателното й изплащане. При
този изход на спора за първоинстанционното производство и за заповедното
производство по чл.410 ГПК ответникът дължи разноски в определения от СРС
размер.
Неоснователен и недоказан е
предявеният от „П.9.“ ЕООД насрещен иск
по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД, който правилно е отхвърлен с обжалваното
решение.
Ищецът
по насрещния иск претендира връщането на депозит по наемния договор в размер на
13 771.20 лв., но представя доказателства за плащане само на сумата 4 066.13
лв., видно от приложената квитанция към ПКО № **********/ 15.04.2005 г. Тази
именно сума- според неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза,
е била осчетоводена от наемодателя- ответник по насрещния иск. Липсват
доказателства за плащане на останалата част- в размер на 9 705.07 лв., от
депозита, чието връщане се претендира от „П.9.“ ЕООД, поради което и само на
това основание за тази разлика искът следва да бъде отхвърлен. Що се отнася до
посочената по- горе сума от 4 066.13 лв., същата- според сключения между
страните на 24.11.2004 г. наемен договор, е следвало да бъде приспадната от
последния месечен наем за срока на договора или да бъде възстановена на
наемателя след заплащането на всички дължими наеми и консумативи- чл.5 от
договора. Предвид заявеното от ответника оспорване на насрещния иск, в
доказателствената тежест на ищеца по същия е да установи визираните в чл.5 от
договора предпоставки за връщане на депозита, а именно да е заплатил и
последната дължима за ползването на имота наемна цена, без да е било извършено горепосоченото
приспадане с депозита, и да е заплатил всички дължими наеми и консумативи,
свързани с ползването на наетия терен. В случая нито са направени такива
фактически твърдения от „П.9.“ ЕООД, нито е проведено съответно доказване,
поради което и искът му по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД правилно е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение следва изцяло да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна, но доказателства да са сторени разноски от същата за
въззивното производство по делото не са представени, поради което и такива не
следва да й бъдат присъдени с въззивното решение.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 27.01.2017
г., постановено по гр.д.№ 70068/ 2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 48
състав.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.