Р Е Ш Е Н И Е
№ 339 27. 09. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 10. 09. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Кристиан
Петров
мл.
с-я Кристина Костадинова
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 431 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 510 / 03. 04. 2019г.,
постановено по гр. д. № 07183 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, е
признато за установено, че В.К.К. дължи на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, сума в размер на 815,99 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата в размер на 132,20 лева, представляваща
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 05280 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд.
С
решението е осъден В.К.К., да заплати на “Топлофикация – Перник” АД, сумата в
размер на 130 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и
сумата от 75 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 05280 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
Недоволен от така
постановеното решение, е останал е останал В.К.К., който чрез адвокат Б.В., го
е обжалвал като неправилно и необосновано. Моли решението да бъде отменено и
предявените искове срещу В.К. да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД е
подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. За
съдебно заседание е депозирана молба, с която прави изявление, че поддържа
писмения си отговор и моли обжалваното решение да потвърдено изцяло. Моли да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Процесуалния представител на жалбоподателя
адвокат В. прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
За да уважи иска срещу ответника,
Пернишкият районен съд е изходил от обстоятелството, че въз основа на
нотариален акт от 15. 10. 1997г. ответникът е носител на голата собственост по
отношение на процесния апартамент, а прехвърлителите са си запазили
безвъзмездно правото на ползване на същия, като впоследствие Л.М. е починала и
нейното ограничено вещно право на ползване се е погасило със смъртта й на ***. Приел е, че безвъзмездно ползване означава, че
носителят на това право не дължи за ползването си не само наем на собственика,
но и никакви разноски, данъци, такси и всички други разходи по чл. 57 от ЗС. В
тази насока се е позовал на решение № 450 от 18. 06. 2009г. на ВКС по гр. д. № 508
/ 2008г., III г. о. и на решение № № 149 от
21. 05. 2018г. по в. гр. д. № 00169 по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен
съд.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
решението в обжалваната му част се явява допустимо. За процесните суми е водено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 05280 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. В срок е постъпило
възражение от длъжника, както и в срок е била подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. В жалбата основния довод е, че ответникът като носител на голата
собственост на апартамента не дължи разноски за ползването на апартамента, в
това число и за доставена топлинна енергия, а такива разноски се дължат от
носителите /носителя/ на ограниченото вещно право на ползване.
Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите
на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен
съд намира следното :
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43,
том ХII, дело № 3375/1997г., на нотариус
Н.З., на 15. 10. 1997г. К. К. М. и Л.Л. М. са дарили на сина си В.К.К.,
процесия топлоснабден апартамент, находящ се в ***, за който се претендират
процесните суми за незаплатена топлинна енергия. Прехвърлителите са запазили
вещното право на ползване върху целия апартамент – заедно и поотделно. При това
положение В.К. е носител на голата собственост на апартамента, а К. К. М. и Л.Л.
М. /до нейната смърт/ са носителите на вещното право на ползване на апартамент
и като такива отговарят за направените разходи за апартамента, включително и за
доставена топлинна енергия. Действително с решение № 149 от 21. 05. 2018г. по
в. гр. д. № 00169 по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен съд, в
постановяването на което са участвали и двама членове на настоящия съдебен
състав, е изразено противното становище. Това съдебно решение обаче е
инцидентно, не беше възприето от останалите съдебни състави на Пернишкия
окръжен съд и няма постановени други такива решения.
Освен това в производството по делото въз основа
заключението на съдебно – почерковата експертиза е установено, че В.К. не е
подписвал подадената молба до ищцовото дружество за откриване партида на негово
име, а върху самата молба от 31. 10. 2001г. е отбелязано в долния ляв ъгъл, че
е от Л.М. – майка.
Следователно искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв. С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че
въззивната жалба се явява основателна, поради което обжалваното решение следва
да бъде отменено и предявения установителен иск срещу ответника В.К. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК „Топлофикация – Перник“АД
следва да бъде осъдена да заплати на В.К. сумата 253лв., представляваща
направените разноски пред Пернишкия районен съд, както и сумата 328лв.,
представляваща направените разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя изцяло решение № 510 / 03. 04.
2019г., постановено по гр. д. № 07183 / 2018г. по описа на Пернишкия районен
съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля предявения установителен иск на “Топлофикация
– Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу В.К.К., с ЕГН **********,***, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 815,99 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. , както и сумата в размер на 132,20 лева,
представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 05280 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, като неоснователен.
Осъжда
“Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, да заплати на В.К.К., с ЕГН **********,***,
сумата 253лв., представляваща направените разноски пред Пернишкия районен
съд, както и сумата 328лв.,
представляваща направените разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.