Решение по дело №1381/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и е образувано по жалбата на П. В. М., [ЕГН] от с. Мененкьово, общ. Белово, обл. Пазарджик, ул. „24-та“ № 24, подадена чрез адв. Ч. АК – Пазарджик, против Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/111#8 от 17.09.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2020 г. по схеми и мерки за директни плащания, както следва: по СЕПП – 39,67 лева, ЗДП – 93,34 лева, СПП – 105,18 лева, Подмярка 13.2 – 56,12 лева, СЗ-КЛЧ – 195,81 лева, СЗ-ДККП – 20 109,36 лева и СЗО – 2378,03 лева.

В жалбата се твърди, че уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Моли се да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч., който по изложени съображения в писмени бележки моли съда да уважи жалбата, като основателна и доказана. Претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, редовно уведомен, представлява се от юрк. К., който счита процесния акт за правилен и законосъобразен, поради което моли съда да го потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано с подаването на 15.05.2020 г. заявление за подпомагане от П. В. М. с УРН 222999 и УИН 13/020620/05786 за кампания 2020 г., с което е кандидатствал за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжани/ - СЗ-ДКПП, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ), Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци (СЗо), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Компенсационни плащания в планинските райони (Подмярка 13.1/НР1) и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13. 2/НР2).

Издадено е обжалваното Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/111#8 от 17.09.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършени задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление, към което са подписани общите и задължителните декларации.

Същото е връчено на жалбоподателя на 25.09.2024 г. по пощата с известие за доставяне (лист 23), като в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Обжалваното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила Решение № 973/13.03.2024 г. по адм. дело № 301/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което съдът е отменил Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/111 от 13.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УРН 222999 и УИН 13/020620/05786 за кампания 2020 г.

С оглед на това, съдът е приел и приложил по настоящото дело адм. дело № 301/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ведно с всички приети по него доказателства.

При издаване на обжалваното уведомително писмо административният орган се е позовал на резултатите от извършената проверка на място, назначена със Заповед № 399521/19.06.2020 г. в периода от 19.06.2020 г. до 30.06.2020 г. (лист 25), за която жалбоподателят е информиран с Уведомително писмо с изх. № 01-172-6500/164 от 17.07.2020 г. (лист 31) и копие от доклада за проверката. На земеделския производител е дадена възможност да даде обяснение по повод на констатациите, като със Заявление от 26.06.2020 г. същият е посочил, че поради неблагоприятните климатични условия се е наложило презасяване на площи с домати в местностите на гр. Белово, м. Башлъците. Към обяснението е приложил и писмени доказателства за закупен посадъчен материал за присаждане.

По делото е приложена Таблица на използваните парцели за 2020 г., видно от която са декларирани общо 19 парцела за подпомагане, като при административната проверка е констатирано, че пет от тях са недопустими за подпомагане – парцели № 03592-1767-39-1, № 03592-1767-36-24, № 03592-1767-38-1, № 03592-1767-37-1 и № 47812-532-3-4, с обща площ от 9,62 ха.

Като „Причини за наддеклариране“ в колона 11 на Таблица 4: Площи с констатирани несъответствия, заявени по СЗ - ДККП; СЗ - КЛЧ, СЗо, е посочено, че при извършена проверка на място (ПнМ) се установи, че на парцела за засети полски домати. Част от засетите домати не са поникнали и кандидатът извършил повторно засяване и в момента са във вегетация. За парцел № 47812-532-3-4 е посочено, че границите на парцела установени при ПнМ съответстват на заявената от кандидата площ.

В таблицата е посочен и парцел 47812-723-16-2, за който в графа „Причини за наддеклариране“ е посочено, че при ПнМ се установи, че на парцела се отглеждат следните култури – краставици – 0,03 ха; картофи – 0,03 ха; домат – 0,08 ха.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която като неоспорена от страните съдът възприема като компетентно изготвена. В отговор на поставените му въпроси вещото лице е заявило, че П. В. М. ЗП за стопанската 2020 г. е имал регистрирано фискално устройство с Индивидуален номер на фискалното устройство DT543972 и Индивидуален номер на фискалната памет 02543972. Представените от жалбоподателя с декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. във връзка със заявено участие по: схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци – СП основна група, СП сливи и десертно грозде, СЗ-ДККП, СЗ пипер, СЗ-МЗДП и СЗо, фискални бонове – 56 броя, са издадени от регистрирано при П. В. М. ЗП през 2020 г. фискално устройство с Индивидуален номер на фискалното устройство DT543972 и Индивидуален номер на фискалната памет 02543972.

Според експертизата П. В. М. в качеството на земеделски стопанин не е водил счетоводство за 2020 г. и не са налични счетоводни записвания за извършени от него покупки и продажби, свързани с дейността му като земеделски стопанин. Представил е фактура № **********/16.03.2020 г. за закупени 6000 кг. картофи – семена сорт „Апора“ – кл. СВ партида № 19-1705071*1 от ЗП – Б. Л. Н. на стойност 4800 лв.

Представени са фактури за закупени от „Агропал“ ООД и „Фермер-21“ ЕООД стоки от вида „Коломбо 12 кг“; „Акробат плюс 10 кг“; „карате Зеон 1 л" и „Пикадор 0,250 л.“, за които настоящата експертиза не може да даде становище дали са свързани с отглеждането на картофи.

Експертизата е категорична, че П. В. М. ЗП през 2020 г. не е сключвал трудови договори или договори по извънтрудови правоотношения в качеството на работодател. Не са представени документи за собственост на земеделска техника през 2020 г. от жалбоподателя. Към издадените от жалбоподателя касови бележки не са представени фактури или приемо-предавателни протоколи.

С годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вх. № 1300И0244888/28.04.2021 г. за 2020 г., П. В. М. е декларирал доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство в размер на 43 695,50 лв. Реализираните продажби от описаните в таблица № 1 фискални бонове са на обща стойност в размер на 32 025,50 лв. и сумата е включена в декларирания доход за 2020 г.

По делото е разпитан свидетелят Н. П. Д., който заяви пред съда, че познава земеделския производител П. М., тъй като стопанисват земи в едни и същи землища в с. Мененкьово и Белово. Според свидетеля за кампания 2020 г. П. М. е отглеждал предимно домати на открито, краставици и картофи в землищата на с. Мененкьово и Белово. Доматите на открито били грубо около 100 декара. Сочи, че е запознат с тези обстоятелства, защото си помагат взаимно в брането и засаждането. През процесната година доматите са били засадени на ръка през месец май и после поради засушаване се е наложило пресаждане със сеялка. За първи път през август са брали от тези домати. Продукцията се е продавала директно на полето, на хора с бусове, като е било извършвано претегляне и пускане на касова бележка от касов апарат.

По приложеното адм. дело № 301/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е приета и съдебно-агрономическа експертиза (САЕ), която установява, че са спазени агротехническите мероприятия за отглеждане на домати на открито, домати оранжерийно производство и картофи. Вещото лице е приело, че от приложения по делото снимков материал е видно, че площите са обработени, засяти, съответно засадени са земеделските култури. Видно от представените от ЗП П. М. фактури за закупени семена от домати и посадъчен материал от картофи, то са осигурени достатъчно брой семена – съгласно технологичните изисквания за отглеждането на културите.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът формира следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен интерес от обжалването, адресат на акта и чиито права и законни интереси са засегнати от него и е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразена ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно параграф 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП, е „процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността ѝ и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. (лист 120), с която Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на Заместник-изпълнителния директор П. Д. С., правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да отговаря на изискванията, въведени с чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. В т. 4 от посочената разпоредба е прието, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Налице е императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

В разглеждания случай, като фактически основания за издаване на обжалваното уведомително писмо е посочено, че „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП“.

Не е спорно по делото, че е направена проверка на място в периода 25.06.2020 г. – 29.06.2020 г. от Дирекция „Технически инспекторат“, при която е констатирано, че парцели с № 03592-1767-39-1, № 03592-1767-36-24, № 03592-1767-38-1, № 03592-1767-37-1 и № 47812-532-3-4, с обща площ от 9,62 ха, са засети с полски домати, но част от тях не са поникнали и кандидатът е извършил повторно засяване и в момента на проверката растенията са във вегетация. Това, както казахме по-горе е посочено в колона 11 на на Таблица 4: Площи с констатирани несъответствия, заявени по СЗ- ДККП; СЗ – КЛЧ, СЗо. В съдържането на Таблица 4, колона 11 е посочен като правно основание чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., според който при проверките по ал. 2 (теренни проверки), както и при извършване на проверките на място от ДФЗ – РА по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, се осъществява контрол на площите по ал. 1, както по отношение на наличието на заявената култура, така и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. Добиването, съответно реализацията на продукция от зеленчуците от процесните парцели е пряко свързано със спазването и изпълнението на агротехническите мероприятия по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за съответната земеделска култура. Целта на контрола по чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. е именно доказване възможността за получаване на продукция (добив) от декларираните площи. Съгласно легалната дефиниция на понятието в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 3 от 17.02.2015 г., агротехническите мероприятия представляват съвкупност от технологични операции и дейности, съобразени с биологичните изискванията на вида и сорта, съобразени с района и технологията на отглеждане и включващи спазване на оптимални срокове и норми на сеитба и засаждане, навременно извършване на обработка на почвата в реда и междуредията, торене, напояване, провеждане на растителнозащитни мероприятия за опазване от болести, неприятели и плевели и вписани в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.

От данните по административната преписка е установено, че по отношение на заявените за подпомагане площи са спазени нормативните изисквания за извършване на агротехнически мероприятия на земеделските парцели. По делото не е спорно, че процесните парцели са засяти с полски домати като се е наложило пресаждане на част от културата, която не е поникнала поради лоши климатични условия. В тази насока е и заключението по агротехническата експертиза по адм. дело № 301/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, приложено към настоящото дело.

В тази насока е и приложеният по делото снимков материал, от който е видно че площите са обработени, засети, съответно засадени са земеделските култури. Представени са по делото доказателства за закупени от земеделския производител семена от домати и посадъчен материал от картофи за присаждане, съгласно технологичните изисквания за отглеждането на културите. От приетата по делото ССЕ, както и от показанията на разпитания по делото свидетел се доказа също така, че земеделският производител е реализирал продукция от земеделските култури. Безспорно е, че с годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вх. № 1300И0244888/28.04.2021 г. за 2020 година, П. В. М. е декларирал доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство в размер на 43 695,50 лв. Реализираните продажби от описаните в таблица № 1 фискални бонове са на обща стойност в размер на 32 025,50 лв. и сумата е включена в декларирания доход за 2020 г.

В конкретния случай нито в уведомителното писмо, нито в изготвения доклад за извършена проверка на място се съдържат мотиви за това, какво е основанието да се приеме, че декларираните площи са недопустими за подпомагане. Посочено е единствено, че парцелите са засети с полски домати, като част от тях са не са поникнали и кандидатът извършил повторно засяване и в момента са във вегетация. Не са изяснени важни и относими обстоятелства относно това дали са спазени агротехническите мероприятия, включващи операции и дейности касаещи обработване на почвата, торене, напояване, провеждане на растителнозащитни мероприятия за опазване от болести, неприятели и плевели и вписани в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. С неизясняването на сочената фактическа обстановка, съдът намира, че следва да се приеме, че обжалваният административен акт в тази му част е и немотивиран. Същият е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, и без да са събрани всички относими доказателства – в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не е посочено каква следва да е гъстотата на посева и кои точно агротехнически мероприятия не са били изпълнени.

Съдът намира жалбата за основателна и по отношение на парцел № 47812552-11-1 с площ от 0,14 ха, за който в колона 10 на Таблица № 1 „Площи с констатирани несъответствия…, след извършена проверка за допустимост на площите“. В колона 10 е отбелязано, че процесната площ е недопустима от установено застъпване, за което Министерство на земеделието са предоставени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи по реда на чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП. Посочено е, че застъпването не е отстранено и за двете страни. Приложима била разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., според която ДФЗ-РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено.

В тази връзка по делото е открито производство по оспорване на съдържанието на Регистър на Общинска служба „Земеделие” – Септември, приет като доказателство по делото с писмо с вх. № 2244/10.03.2025 г., който е наречен „Справка с всички правни основания за имоти за стопанската 2019-2020 г. за землище с. Мененкьово, формирана на 20.02.2025 г. в 15:08 часа по отношение на имот 025101, отбелязан на стр. 11 от регистъра.

Изискана и представена е по делото Заповед № РД-04-193/30.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик (лист 325-326), с която е одобрено служебно разпределение на имотите по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, за землището на с. Мененкьово, общ. Белово за стопанската 2019-2020 г. С писмо вх. № 2960/27.03.2025 г. (лист 325), в изпълнение на протоколно определение на съда, директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик, сочи че имот № 025101 по КВС на с. Мененкьово е включен в административното производство, но не е разпределен по реда на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ (бяло петно). Поземленият имот е бил регистриран като имот с правно основание от С. С. Д., но същият не му е разпределен по силата на заповедта.

С оглед на гореизложеното съдът намира оспорването за доказано, тъй като процесният имот е заявен за служебно разпределение от С. Д., но не е предоставен за ползване и е останал за ползване от жалбоподателя. Предвид на това, съдът намира, че административният орган неправилно е приел площа за недопустима за подпомагане, като е приела че застъпването на площи не е отстранено.

Предвид изложеното, съдът намира, че уведомителното писмо в обжалваната му част е издадено при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването му, както и поради съществено нарушение на материалния и процесуален закон, поради което следва да бъде отменено.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, делото като административна преписка следва да се върне на компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане от П. В. М., съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, Държавен фонд „Земеделие“ гр. София следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 1010 (хиляда и десет) лева, от които 10 лева държавна такса, 200 лева за вещо лице и 800 лева адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/111#8 от 17.09.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2020 г. по схеми и мерки за директни плащания, както следва: по СЕПП – 39,67 лева, ЗДП – 93,34 лева, СПП – 105,18 лева, Подмярка 13.2 – 56,12 лева, СЗ-КЛЧ – 195,81 лева, СЗ-ДККП – 20 109,36 лева и СЗО – 2378,03 лева.

ВРЪЩА делото като административна преписка на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на П. В. М., [ЕГН], от с. Мененкьово, ул. „24-та“ № 24, общ. Белово, обл. Пазарджик, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от датата на влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на П. В. М., [ЕГН], от с. Мененкьово, ул. „24-та“ № 24, общ. Белово, обл. Пазарджик, сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.