Определение по дело №192/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 443
Дата: 21 февруари 2022 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20225300500192
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 443
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. Е.. Д., в качеството му на ответник по гр.д.№
19507/2019г. на ПдРС, ХХІ гр.с., против определение № 263896/15.11.2021г., с което е
оставено без уважение искането му по чл.248 от ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба
вх.№ 1589/29.04.2021г. по описа на ПОС, за изменение на постановеното решение №
260347/08.02.2021г. в частта относно разноските. В частната жалба се сочи, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не била приложена правилно
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
От въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е подаден отговор на
частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Обжалваното определение е постановено след прекратяването на в.гр.д.№ 1173/2021г.
на ПОС, образувано по въззивна жалба от Н. Е.. Д. против решение № 260347/08.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 19507/ 2019 г. по описа на ПРС, ХХI гр. с., с което са отхвърлени
като неоснователни, поради извършено в хода на процеса плащане, исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК *********, против жалбоподателя, за
признаване за установено, че Н. Е.. Д., като наследник по закон на Й. Н. Д., дължи на ищеца
следните суми: 392,88 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в ****, за периода 01.02.2013г.- 30.04.2014г.,
както и сумата от 44,52 лева- обезщетение за забава за периода 01.04.2013г.- 20.01.2015г.,
ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда- 21.01.2015г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Въззивният съд, като е констатирал, че въззивната жалба обаче е инкорпорирана и
молба по чл.248 от ГПК, е прекратил въззивното производството и е върнал делото на ПдРС
за произнасяне по искането за изменение на решението в частта относно разноските.
1
С решението по гр.д.№ 19507/2019г. на ПдРС, ХХІ гр.с. предявените от „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1
и чл.86 от ЗЗД са отхвърлени единствено по мотив на това, че с преводно нареждане от
26.03.2019г. е извършено плащане на сумата от 2510,99 лева по изп.дело № 7725/2017г. на
ЧСИ Константин Павлов, която изцяло покрива вземанията на топлоснабдителното
дружество. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на която е издаден
изпълнителния лист за горепосочените суми, е издадена още на 22.01.2015г. по заявление от
„ЕВН България Топлофикация“ЕАД против наследодателката на жалбоподателя, Й. Д.. Тя е
починала на 22.02.2015г. и поради това като длъжник по изпълнителното дело е
конституиран Н.Д.. На същия е връчена призовка за принудително изпълнение на
22.03.2019г.. На 26.03.2019г. от жалбоподателя е подадена молба до ЧСИ Павлов с искане за
прекратяване на производството по изпълнителното дело поради изтекла погасителна
давност. Искането е оставено без уважение с постановление от 28.03.2019г.. В резултат от
наложен запор върху банкова сметка на жалбоподателя с преводно нареждане от
26.03.2019г. третото задължено лице „Интернешънъл Асет банка“АД е превело по сметка на
ЧСИ Павлов сумата от 2510,99 лева. На 10.04.2019г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от Н. Д., в която сочи, че не е солидарен длъжник с останалите двама наследници М.
Я. и Е. Я., че отговаря само за ½ от задълженията по изпълнителния лист и моли да му бъде
възстановена половината от преведената от „Интернешънъл Асет банка“АД сума. С
резолюция от 11.04.2019г. молбата му е уважена. Същевременно с преводно нареждане от
27.03.2019г. / л.288 по първоинстанционното дело/ Н. Д. е превел от своя сметка в
„Алианцбанк България“АД по сметка на ЧСИ Павлов сумата от 2510,99 лева. По причина
именно на това плащане с разпореждане от 17.05.2019г. ЧСИ е приключил изпълнителното
производство. С преводно нареждане от същата дата от сметка на ЧСИ по сметка на „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД е преведена сумата от 1140,77 лева. На 22.05.2019г. на
дружеството- кредитор е връчено съобщение, че изпълнителното производство е
приключило частично по отношение на длъжника Н.Д..
На 02.04.2019г. от Н.Д. е подадено възражение по чл.423 от ГПК. Отговор на
възражението е подаден от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД на 24.04.2019г.. С
определение № 2047/08.10.2019г. по в.ч.гр.д.№ 1045/2019г. на ПОС възражението по чл.423
от ГПК е прието, спряно е изпълнението на заповедта за изпълнение и делото е върнато на
ПдРС за даване на указание на кредитора, че има възможност да предяви иск за
установяване на вземанията си. Съобщение с указанието за предявяване на иск по чл.422 от
ГПК е връчено на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД на 28.10.2019г.. Исковата молба, по
която е образувано гр.д.№ 19507/2019г. на ПдРС, ХХІ гр.с. е подадена на 28.11.2019г..
От гореизложеното става ясно, че жалбоподателят категорично не е станал причина
за завеждане на заповедното производство, тъй като заявлението по чл.410 от ГПК е
подадено против неговата майка и за нейни задължения, а не за натрупани от него
задължения. Би могло да се приеме, че по причина на подаденото след извършеното
плащане възражение по чл.423 от ГПК той е станал причина за завеждане на исковото
производство по гр.д.№ 19507/2019г. на ПдРС, ХХІ гр.с.. Следва обаче да се има предвид, че
към датата на връчване на съобщението до „ЕВН България Топлофикация“ЕАД с указанието
за предявяване на иск за установяване на вземанията му, а и към датата на подаване на
исковата молба, тези вземания вече са били погасени чрез плащане, изпълнителното
производството е приключило и топлоснабдителното дружество е било надлежно уведомено
за това. Несъмнено причина за отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК не е извършено в хода
на исковото производство плащане, а преди подаване на исковата молба.
Съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска, а ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
аргумент на противното от горепосочените разпоредби следва, че, когато искът е отхвърлен
2
изцяло, както е и в настоящия случай, на ищеца не се дължат съдебни разноски, а ако
ответникът е станал причина за предявяване на иска и същият е отхвърлен единствено по
причина на негови действия, извършени в хода на делото- така например плащане на
претендираното вземане или предаване на владението върху процесния имот при предявен
иск по чл.108 от ЗС, то разноските следва да бъдат поставени в негова тежест. Както беше
констатирано по- горе, жалбоподателят не е станал причина за завеждане на заповедното
производството по чл.410 от ГПК, чието продължение е това по гр.д.№ 19507/2019г. на
ПдРС, ХХІ гр.с.. С подаването на възражението по чл.423 от ГПК той е дал повод за
завеждане на исковото производство, но действителната причина за разноските в
производството по иска по чл.422 от ГПК е това, че от дружеството- ищец не е отчетен
факта на извършеното в негова полза плащане, чрез което са погасени изцяло вземанията по
заповедта за изпълнение. Исковото производството е продължение на заповедното, но не и
задължителна негова последица. При положение, че е платено след завеждане на
заповедното производство, но преди предявяване на иска по чл.422 от ГПК, исковото
производство се явява излишно и разходите по него следва да останат в тежест на вече
удовлетворения кредитор, който го е инициирал. Ето защо, обжалваното определение ще
следва да бъде отменено, като първоинстанционното решение бъде изменено в частта
относно разноските, т.е. като бъде отменено в тази му част.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 263896/15.11.2021г. по гр.д.№ 19507/2019г. на ПдРС, ХХІ
гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя Н. Е.. Д. по чл.248 от ГПК,
инкорпорирано във въззивна жалба вх.№ 1589/29.04.2021г. по описа на ПОС, за изменение
на постановеното по първоинстанционното дело решение № 260347/08.02.2021г. в частта
относно разноските, като вместо това
ИЗМЕНЯ решение № 260347/08.02.2021г. по гр.д.№ 19507/2019г. на ПдРС, ХХІ гр.с.
в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която Н. Е.. Д. е осъден да заплати
на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД сумата от общо 575 лева- съдебни разноски в
заповедното производството по ч.гр.д.№ 543/2015г. на ПдРС, ІХ гр.с. и в исковото
производството по гр.д.№ 19507/2019г. на ПдРС, ХХІ гр.с..
Определението подлежи на обжалване през ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4