Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 22.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ ри гр.състав, в
публичното заседание на седми февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова като разгледа
докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 4773 по описа за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 103,53лв.
и иск д правно основание чл.92 ЗЗД с
цена на иска 391,47 лв иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 205 ЗЗД
102,24 лв..
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, против И.В.Г. ***, в която се твърди, че
ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, по което е образувано
ч. гр.д. 9061/17г. по описа на ***, по
което е издадена заповед за изпълнение.
Твърди се, че заповедта за
изпълнение е връчена при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК и на ищеца
е указано да предяви иск с правно
основани ечл. 422 от ГПК. Твърди се, че от
общата претенция по ч.гр.д.№ ***за незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължи сумата 103,53 лв, като частта до
пълния размер на претенцията представлява начислена договорна неустойка в размер на 391,47 лв и дължими лизингови
вноски в размер на 102,24 лв. Твърди
се, че между И.В.Г. и „Т.Б.“
ЕАД (с предишно наименование
***е сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги
№ ***от ***Твърди, че с допълнително споразумение от 06.10.2014г., страните са предоговорили условията за ползване
на мобилен номер ***, като абонатът е подновил ползването на абонаментен
план ***16,99 лв за срок
до 06.10.2016г., като при съгласно договора
на ответника е предоставен мобилен телефонен марка ***на изплащане на
23 месечни лизингови вноски.Твърди се, че на 09.02.2015г. страните са предоговорили
услонията за ползване на мобилния
номер и абонатът е избрал абонаментен план на стойност
49.90 лв. Твърди се, че за
ползваните от ответника услуги за мобилен номер
***за периода 10.02.106г.-
09.06.2016г. са издадени фактури –кредитно известие №***за извършена корекция по дълга, като
е сторнирана сумата в размер на 6,20 лв, начислена с дължимата се лизингова
вноска с размер 25,56 лв и отразен незаплатен
баланс от предходен отчетен период в размер на 97,12 лв, като
задължението за плащане възлиза на сума в размер
на 116,48 лв, платима в срок 25.03.2016г., фактура № ***за отчетен период на потребления 10.03.2016г.-
09.04.2016г., с начислена за
периода сума за плащане в размер
на 40,60 лв, 25,56 лв дължими лизингови
вноски и 16,48 лв незаплатен баланс по предходна фактура
№ ***като общо дължимата сума по фактурата възлиза
на 82,64 лв, платима в срок до 25.04.2016г.Твърди се, че тъй като
плащане не е реализирано в посочения срок достъпът до
услуги е прекратен. Твърди се, че
поради неизпълнението на задължението на ответника за
заплащане стойността на потребените услуги, на осн.
чл. 75 вр. чл. 19 в от ОУ на мобилния оператор,
***е прекратил едностранно индивидуалния договор на И.В.Г. за ползвания
абонамент и е издал по абонатен номер
***на 10.06.2016г. крайна фактура № ***с начислена обща сума 597,24 лв., която включва
103,53 лв неплатено задължение, неустойка за предсрочно прекратяване
на договора в размер на 391,47 лв, както и незаплатени
лизингови вноски в размер на 103,53 лв. Твърди се,
че тъй като
крайния срок за предоставяне на мобилни услуги
за мобилен номер ***е 09.02.2017г., като за периода на
неизпълнението 03.05.2016г.- 09.02.2017г. са дължими 9,41 месечни
абонаменти на стойност 391,47 лв. Моли съда да признае
за установено по отношение на
ответника, че вземането за което
е издадена заповед за изпълнение за
сумата 103,53 лв –незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер ***за периода 10.02.2016г.- 09.06.2016г., съществува,
както и да осъди ответника да заплати
сумата 391,47 лв представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение на договор за
периода 03.05.2016г.- 09.02.2017г., както и да осъди
ответника да заплати сумата 102,24 лв представляваща незаплатени лизингови вноски за периода
м. 07.2016г.-м. 09.2016г.по договор за лизинг от 06.10.2014г., както и да заплати
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който заявява, че сключения договор
между страните е нищожен поради противоречие със закона. Прави възражение,
че при сключване
на договора не са били предоставени
общите условия на ответника. Оспорва
предоставянето на мобилната услуга на ответника, поради
което и не дължи плащане на
съответните такси. Прави възражение за нищожност на
клаузата за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора като неравноправна. Твърди, че ищецът не
е отправил писмено предупреждение за разваляне на договора,
поради което и не е възникнало вземането му за
неустойка. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на неустойката.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от допълнително споразумение по програма
заедно към Договор за предоставяне на мобилни услуги № ***от ***е че между
ищеца и ответника като абонат с номер ***
е сключен договор за мобилни услуги по абонаментен
план „заедно“ със стандартен месечен абонамент 16,99 лв,
280 включени минути към всички национални мрежи, цена към фиксирани и мобилни
мрежи след изчерпване на включените минути 0,32 лв,
минимален интервал за първоначално и последващо тарифиране 60 секунди и 150 допълнителни минути за
разговори към национални , мобилни и фиксирани мрежи.При подписването на
договора абоната е получил и мобилно устройство. Съгласно т.6 на договора, при неспазване на задължени по чл. 3
потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти, дължими до края на срока на това споразумение. В
чл. 3 от договора страните са уговорили, че до изтичане на срока по чл.
2-06.10.2016г. потребителят се е задължил да не извършва някое от действията
предвидени в т. 3 а от общите условия на ***за взаимоотношения с потребители на
мобилни услуги или т. 12 от общите условия на ***за взаимоотношения с
потребителите на фиксирани телефонни услуги.
По делото е представен договор за лизинг от
06.10.2014г., сключен между страните, с
който ищецът е предоставил на ответника за ползване мобилно устройство, което
ще бъде изплатено на 23 месечни вноски, всяка една от 25,56 лв
с ДДС. Видно от чл. 12 от общите
условия, които са подписани от ответника е, че в случай на неизпълнение на
задължение от лизингополучателя , последният има
право да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, да поиска връщане на устройството и т.н. Видно от
представената декларация е, че ответникът е декларирал, че е получил подписан
от оператора екземпляр от общите условия
на ***
По делото е представено допълнително споразумение
съм договор за мобилни услуги, сключен между страните, от който е видно,
че мобилния номер ще бъде ползван при
следните условия – месечен абонамент 49,99 лв, промоционален месечен
абонамент 20 лв, 1000 включени минути към всички
национални мрежи, 2000 мв на максимално достижима
скорост за отчетен период и 0,26 лв цена на минута
към мобилни и фиксирани мрежи след изчерпване на включените минути. Страните са
уговорили, че промоционалната месечна такса е
предоставена за първите 24 месеца от първоначалния срок на допълнителното
споразумение, а след изтичането им е приложим стандартния месечен абонамент. В
т. 4 от договора страните са уговорили, че в случай на прекратяване на договора
преди края на срока – 09.02.2017г. по вина на потребителя, последния дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта до края на срока.По делото е представена
декларация от 09.02.2015г., с която абоната е декларирал, че е запознат с
общите условия предоставени му от представител на оператора. По делото са представени общи условия, които
не съдържат подпис на абоната и които видно от редакцията им са изменени
последно на 30.04.2016г.т. е след сключване на договора.
По делото е
представена фактура от 10.03.2016г. , от която се установява че ищеът е начислил
задължение на ответника по договора в размер на 116,48 лв,
в което влизат сумата за месечен абонамент в размер на 6, 20 лв, сумата 35,56 лв вноска по лизинг, както и сумата 97,12 лв задължения от предходен период. Представена е и фактура
от 10.04.2016 г. за периода от 10.03.2016г.- 09.04.2016г. за сумата 82,64 лв начислена за месечни абонамент 40,60 л, както и 82,64 лв вноска лизинг, както и сумата 116, 48 лвв задължения от предходен период. От сумата 116 лв е извадена сумата 100 лв,
която е платена, порази което неплатената сума от предходен периода е в размер
на 16,48 лв. Представена е фактура от
10.05.2016г. за периода 10.04.2016г.- 09.05.2016г. за сумата 103, 53 лв от която сумата
4,67 лв абонамент, лизинг в размер на 25,56 лв и сумата 82,64 лв
представляваща задължения от предходен период.
Представена е фактура от 10.06.2016г. за периода 10.05.2016г.-
09.06.1016г. за сумата 597 лв, от която сумата 391,47
лв неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
сумата 102,24 лв неплатени вноски по лизинга след 01.01.2014, както и сумата 103,5 лв
неплатени задължения от предходен период.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира за установено от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД.
В конкретния случай ищецът основава претенциите си
на твърдението, че има вземания за стойността на потребени
далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на сключени
договори за предоставяне на далекосъобщтелни услуги.
Безспорно е, че страните са били в облигационни
правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответницата е имала качеството
абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „Т.Б.” ЕАД, съгласно т. 1 и
т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът намира, че между страните е сключен валиден договор за
предоставяне на мобилни услуги, изменени
чрез сключването на допълнителни споразумения, описани по- горе. Съдът намира,
че сключения договор за предоставяне на мобилни услуги, са произвели своето
правно действие и обвързват страните по тях, в рамките на посочените в тях права
и задължения. Съдът намира, че тези договори не са нищожни по смисъла на чл.
26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр.
чл. 228, ал.1 от ЗЕС- поради противоречие със закона, и в този смисъл,
направеното от ответника, чрез особеният му представил възражение за нищожност,
е неоснователно. С оглед съдържанието на представените по делото договори,
същите отговарят на нормата на чл. 228, ал.1 от ЗЕС, като съдържат съответните
данни и условия. Заедно с това, съдът констатира, че в договорите за
предоставяне на мобилни услуги, ответникът, като потребител, е декларирал, че е
запознат и приема ОУ към договорите, по делото са представени подписани от
ответника нарочни декларации за това. Следва да се отбележи също, че
изискването за предоставяне на ОУ към договорите, е въведено с нормата на чл.
147а от ЗЗПотр., обн ДВ
бр.61/2014г. и имаща действие само за напред. С оглед на приетите по делото
доказателства, съдът приема, че от страна на ищеца- като доставчик на услуги, има изпълнение по
договорите., за което са начислявани съответните суми. При така установеното, съдът намира, че ответникът
дължи насрещно изпълнение на договорните си задължения, за плащане на потребените от него услуги, които са в размер на 103,53 лв видно от приложената по делото фактура . Сумите са
установени от представените по делото фактури, а ответникът не е ангажирал
доказателства че е изпълнил задължението си за заплащане на сумите.На основание
изложеното, следва, предявеният иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, да бъде уважен в претендирания
размер.
По иска с правно основание чл. 79 вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД:
Ищецът претендира неустойка в размер на 391,47 лв за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги. На първо място на доказване подлеж факта на предсрочното прекратяване на договорите, от
страна на ищеца - доставчик, а също и наличието на валидна клауза, в тази
насока, обвързваща страните, като основание на претенцията.
По отношение на претендираната
неустойка:
Съгласно
чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са
уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая
от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на
задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да
прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между страните съдържат
клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на
договора. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от
кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, нито са
изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно
за този етап от развитието на облигационното правоотношение.Тъй като между
страните не е уговорено друго следва да
се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на
общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на
изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси,
установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от
значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая
по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната
писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а
дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на
договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от
ответницата и далеч след съставянето на процесните
сметки, с които са начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването не
е имало основание за това. Съвсем друг е въпросът, че в сметките, с които са
начислени търсените неустойки, липсва посочване какво е основанието за
начисляването им - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за
кой период и пр.
По изложените съображения съдът намира, че
кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договорът за доставка на
мобилни услуги, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на същите. На следващо място, неустойките
за предсрочно прекратяване на договор № ***и на договор № ***следва да бъдат
квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед наличието на предпоставките,
предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП. В процесния случай
ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации
на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.Процесния
договори са сключени при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самите договори,
че същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между
страните, респ. ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
като не се установява клаузите за неустойки да са били индивидуално договорени.
Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5.4.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая с оглед начина на
попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответницата не е имала
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се
отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края
на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за
нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от
КЗП и за
нелоялна търговска практика (така Решение № ***от 04.12.2013 г. на ***Предвид
гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни
клаузи по договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на
потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите се явяват
неравноправни, поради което са и нищожни. Така както са уговорени, клаузите за
неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на
договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самите
договори, че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор,
без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл
потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради
предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово
задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на
неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни
абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва
да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за
изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от
потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи
заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително
несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
Поради изложеното, съдът намира, че претенцията с
правно основание чл. 92 от ЗЗД е неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена.
По иска с
правно основание чл. чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр. чл. 345, ал.1 от ТЗ
вр. чл. 205 от ЗЗД вр. чл.
79 от ЗЗД
С оглед на сърбаните по делото доказателства,
съдът намира, за безспорно установен факта на сключването на
договори за финансов лизинг, с предмет- мобилни устройства, въз основа
на които ищецът- като лизингодател, се е
задължил предостави на лизингополучателя- ответник по делото, за временно и
възмездно ползване, съответната лицзингувана вещ,
срещу насрещното задължение на лизингополучателя, да
заплаща лизинговата цена, по погасителен план. В процесния
договор, от 06.10.2004г, въз основа на който се претендира заплащане на
предсрочно изискуеми лизингови вноски, е посочено, че лизингополучателя,
има правото да придобие собствеността върху лизингуваната
вещ, като подпише договор за изкупуване
на устройството, най –малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг и
след изплащане на сумата от 25,56лв. Представени са и Общите условия към
договора за лизинг, в чл.11, ал.2 от които е посочено, че при разваляне на
договора, по вина на лизингополучателя, същият дължи
неустойка, в размер на оставащите незаплатени месечни вноски до края на срока
на договора за лизинг. Установена е възможност на страните-чл.10, ал.1 от ОУ,
да прекратят договора за лизинг, при
неизпълнение на задълженията по него, едностранно, като съобразно ал.2, всяка
от страните има право да иска разваляне на договора по съдебен ред, в случай,
че в 10- дневен срок от получаване на писменото преидизвестие,
неизправната страна не го е отстранила. Съобразно чл.11, ал.1 от ОУ, лизингодателя може да развали договора и при неизпълнение
на договора за мобилни услуги. В случая, в ИМ и в допълнителното становище по
делото, ищецът обосновава настъпването на прекратяване на договорите за лизинг
и предсрочната изискуемост на задълженията по тях- лизинговите вноски до края
на срока на договора, с факта на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги. Твърди се също,
че в случая ищецът е реализирал правото си да
обяви за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, при преустановяване на предоставяните услуги на осн. т. 12 ал.2 от
ОУ приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставените
на абоната устройство са обявени за предсрочно изискуеми. Както бе посочено по- горе, по делото не се установява по
безспорен начин факта на едностранното
прекратяване на договора за мобилни услуги, което от своя страна да е
предпоставка за едностранно прекратяване на договора за лизинг. По делото не се
установява от страна на доставчика да е изпратено уведомление до лизингополучателя, с което същият да е уведомен за
прекратяване на договора респ. посочената фактура ***, да е връчена. Изрично в
договорите за лизинг е посочено, че договорът се разваля с едностранно писмено волеизлявление до
насрещната страна, като по арг. ал.2. на чл.1
от ОУ, следва да даде 10 дневен срок за изпълнение, след което за лизингодателя възниква правото да развали договора по
съдебен ред, независимо от основанието- поради неизпълнение на самият договор
за лизинг или на договора за мобилни услуги. По делото няма представени
доказателства потребителят да е уведомен, че при неизпълнение на текущо
задължение по договора, че същия ще бъде прекратен. На основание изложеното,
доколкото факта на настъпване на прекратяване на договора за лизинг и факта на
предсрочна изискуемост на задълженията по него, се обуславя от факта на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и с оглед липсата на изрично писмено изявление до потребителя и разпределената тежест на
доказване, съдът намира, че тези факти не са доказани от страна на ищеца, поради което предявеният иск, за сумата 102,24 лв
представляваща предсрочно изискуем остатък
от лизинговите вноски за мобилно устройство ***
модел ***следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени
разноски в настоящето производство за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител, съобразно на уважената
част от иска в размер на 104,87лв. както и сумата от 35.53лв.- разноски в заповедното производство.
Следва да бъде постановено изплащане на сумата от
300лв.- полза на назначеният особен представител на
ответника- адв. Л.П., от внесеният за това депозит.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, че И.В.Г., ЕГН********** ***, ДЪЛЖИ на кредитора “Т.Б.” ЕАД, ***,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***,
чрез адв. ***, сумата от 103,53лв, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
от 10.02.2016г. до 09.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.12.2017г. до окончателното й изплащане, за която сума има
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№***по описа на ***.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК ***,
със седалищ****** против И.В.Г., ЕГН********** ***, иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД
с петитум да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата 391,47 лв
представляваща неустойка за неизпълнение за периода 03.05.2016г.- 09.02.2017г.
на договор за мобилни услуги с абонатен № ***сключен за мобилен номер ***като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК ***,
със седалищ******, иск с правно основание чл.342,
ал.1, вр. ал.3, вр. чл.
345, ал.1 от ТЗ, И.В.Г., ЕГН********** *** с петитум
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата сумата
102,24 лв представляваеща
незаплатени лизингови вноски за
периода от м. 07.2016г.- м. 09.2016г. по
договор за лизинг от 06.10.2014г. за мобилен номер ***с абонатен номер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, И.В.Г.,
ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК ***, със седалищ******, сумата от 104,87 лв
- разноски по настоящето дело и сумата от 35.53лв- разноски по ч. гр.д.№
9061/2017г . по описа на ***.
На
основание чл. 47, ал.6 от ГПК, ДА СЕ
ИЗПЛАТИ в полза на адв.
Л.П. от ***, като особен представител на ответника сумата от 30лв.- от внесения за това депозит.
Решението може да обжалвано в двуседмичен срок, от
съобщението до страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: