№ 129
гр. Кюстендил, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500562 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.240 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано след изпращането му от ВКС по компетентност на КнОС за
разглеждане на подадена от „************” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление в **************** представлявано от управителя Р.Б., подадена
чрез пълномощника адв. А. А., молба с вх.№1764/14.02.2024г. за отмяна на влязло в
сила неприсъствено решение №416 от 07.09.2023г. на Районен съд-Дупница,
постановено по гр.д.№824/2023г. по описа на този съд, поправено с решение
№10/08.01.2024г. по същото дело.
С решението, чиято отмяна се иска, ДнРС е признал за установено по
отношение на „************“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ****************, представлявано от управителя А.Ж.Б., че Ф. С. Д., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: **********************, е собственик на
поземлен имот с идентификатор 69261.107.40 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.С., общ.*********, одобрени със заповед №РД-18-1026/27.04.2018г. на
изп. директор на АГКК, с площ от 1063 кв.м., находящ се в землището на с.С.,
местност „*********“, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 06.10.2022г., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:
четвърта, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 107040, при
съседи: ПИ с идентификатори: 69261.107.55; 69261.133.163; 69261.107.39 и
69261.107.38, както и е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски по делото.
С решение №10/08.01.2024г. ДнРС е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в решение №416 от 07.09.2023г., постановено по гр.д.№824/2023г. по описа на
1
РС-Дупница, като в диспозитива на решението, текстът „Решението е постановено при
признание на иска на основание чл. 237 ГПК“ се заличава, а текстът „Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните“ се заменя с текста „Решението не подлежи на подлежи
на обжалване, съгласно чл.239 ал.4 от ГПК“.
Така, с допуснатата поправка на ОФГ в първоначалното решение, за страните се
е изяснило, че постановения от РС-Дупница съдебен акт представлява неприсъствено
решение, което не подлежи на въззивно обжалване. Препис от това решение е бил
връчен на ответното дружество на 01.02.2024г.
На 14.02.2024г. „************” ЕООД е подало, макар и не пред надлежния съд
и не по съответния ред, изпратената на КнОС молба за отмяна на неприсъственото
решение.
В молбата се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, е било постановено в
производство, в което молителят – ответник по предявения иск - е бил лишен от
възможността да участва в делото, поради ненадлежно връчване, както на преписите
от исковата молба и приложените към нея документи, така и на призовката за
проведеното съдебно заседание, т.е. прави се позоваване на хипотезата на чл.240 ал.1
т.1 от ГПК. Молителят сочи, че лицето, чрез което е било връчено съобщението по
чл.131 от ГПК не е имало качеството нито на управител, нито на едноличен
собственик на капитала на дружеството, считано от 29.03.2021г. насетне. Също така,
молителят възразява, че не му е била връчена въобще призовка за насроченото
съдебно заседание. Претендира се отмяна на неприсъственото решение и
възстановяване висящността на производството, с цел ответникът да може да
реализира правото си на защита. Доказателствени искания не са направени.
В рамките на дадения на насрещната страна срок, писмен отговор на молбата не
е подаден.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Гр.д.№824/2023г. по описа на ДнРС е било образувано по исковата молба на Ф.
С. Д., с ЕГН ********** от **********, против „************” ЕООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в ************** (срвн. молба –
уточнение вх.№5305/07.06.2023г.), представлявано от управител, посочен като А.Ж.Б.,
с която е бил предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим
имот.
РС-Дупница е разпоредил на дружеството да се изпрати препис от исковата
молба и приложенията към нея, с указание за възможността за подаване на отговор в
едномесечен срок от получаването, като съобщението е било върнато оформено като
връчено лично на представляващия „************” ЕООД А.Ж.Б.. В срока по чл.131
от ГПК ответното дружество не е подало отговор и с определение №785 от
15.08.2023г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.09.2023г. от 10.30 часа. За когато е разпоредено да се призоват страните.
Видно от списъка на призованите лица за първо съдебно заседание, до
„************” ЕООД, чрез А.Ж.Б., е била изпратена призовка за заседанието на
07.09.2023г. на датата 16.08.2023г. Отрязък от така изпратената призовка не е върнат по
делото и такъв не фигурира в същото.
Видно от протокол №564 от съдебното заседание, проведено на 07.09.2023г.,
ДнРС е приел, че ответното дружество е редовно призовано за заседанието и е дал ход
на делото. След направено искане от страна на ищеца, съдът е постановил
неприсъственото решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство.
2
Видно от справка в ТР, на 29.03.2021г. по партидата на „************” ЕООД, с
ЕИК ******** е било вписано заличаване на А.Ж.Б. като управител на дружеството и
като такъв е вписан Р.Ж.Б., който след посочената дата и до настоящия момент е
управител на дружеството. Посоченото е било валидно и към датата на връчване на
ответника на съобщението по чл.131 от ГПК – 03.07.2023г.
Съставът на съда, след като съобрази гореизложеното, приема от правна страна
следното:
Молбата за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение, предмет на
настоящото разглеждане, е допустима – депозирана е в рамките на визирания в
разпоредбата на чл.240 ал.1 от ГПК едномесечен преклузивен срок; изхожда от
надлежна страна – тази в производството пред ДнРС, срещу която е било постановено
неприсъственото решение и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка по реда на
чл.240 от ГПК. В молбата е формулирано основание за отмяна.
Преценена по същество молбата се явява основателна и като такава следва да се
уважи, а неприсъственото решение на ДнРС - да бъде отменено и делото – върнато за
разглеждане от друг състав. Съображенията са следните:
Способите за защита срещу влязлото в сила неприсъствено решение са
регламентирани в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ГПК (извънреден извънинстанционен
способ за отмяна на решението) и в разпоредбата на чл.240 ал.2 и ал.3 от ГПК (чрез
предявяване на нов иск относно същото право при наличие на определени
предпоставки). Интерес за настоящото разглеждане представлява първата хипотеза,
тъй като страната, срещу която е постановено неприсъственото решение претендира
неговата отмяна.
Съгласно чл.240 ал.1 от ГПК, в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото
решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд
неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, чрез
извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени в три точки на посочената
разпоредба, като всички са свързани с допуснати нарушения на процесуалните
правила от първостепенния съд, довели до лишаване на страната от възможност да
участва в делото, изразяващи се в следното: 1. ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност страната да
узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност
страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай се поддържа
осъществяването на първата хипотеза, а именно - ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба и на призовките за съдебното заседание.
В производството по чл.240 ал.1 от ГПК въззивният съд не действа като
инстанция по същество, а правомощията му се заключват в произнасяне само по
наведените от страната доводи за наличие на някоя от съдържащите се в нормата
хипотези, довела до лишаването й от възможността да участва в делото.
Съдът намира за осъществено поддържаното от молителя основание за отмяна
на неприсъственото решение. Това е така, тъй като по делото се доказа, че
съобщението по чл.131 от ГПК, не е било надлежно връчено на адресата, а призовката
за проведеното единствено съдебно заседание не е връчена въобще на страната.
Последното само по себе си е достатъчно, за да обоснове потребността от отмяна на
решението, тъй като ответникът не може да понесе неблагоприятните последици по
чл.238 ал.1 от ГПК от неявяване или неосигуряване на представител в съдебно
заседание, за което не е бил призован. Посоченото обезпредметява анализа на
процесуалните разпоредби за връчване на съобщения и призовки на търговци и
юридически лица, като единствено ще се отбележи, че лицето, което е получило
съобщението, адресирано до „************“ ЕООД (неправилно посочено като ООД),
3
а именно А.Ж.Б., не е бил нито законен представител на дружеството, нито негов
пълномощник, нито има данни да е бил служител или работник в дружеството. Видно
е, че неправилното посочване от ищеца на законен представител на ответното
дружество и неизвършената от съда проверка в ТР по ЕИК на търговеца дали А.Ж.Б.
действително е управител на ответника, са довели до нередовност на връчването на
съобщението по чл.131 от ГПК, съставляваща основание за отмяна на неприсъственото
решение, тъй като предпоставките за постановяването му не са били налице.
В резултат на допуснатите процесуални пропуски молителят, ответник в
производството по гр.д.№824/2023г. по описа на ДнРС, е бил поставен в положение да
не може да узнае за воденото срещу него дело и да упражни своевременно своите
процесуални права.
Изложените доводи очертават извод за основателност на подадената молба,
която следва да се уважи. На основание чл.240 ал.1 т.1 от ГПК, постановеното
неприсъствено решение срещу „************“ ЕООД следва да се отмени и делото да
се върне за разглеждане от друг състав на РС-Дупница, като разглеждането започне от
извършване на процесуалните действия по чл.131 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ влязло в сила неприсъствено решение №416 от 07.09.2023г. на
Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№824/2023г. по описа на този съд,
поправено с решение №10/08.01.2024г. по същото дело и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, като същото започне с извършване на процесуални
действия по реда на чл.131 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4