Р Е Ш Е Н И Е № 85
гр. ВРАЦА,26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Галина Емилова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Никифорски в.гр.дело
N 19 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на ,,ЧЕ3 Електро България” АД, ЕИК ***,с адрес на управление
и седалище в гр. София, бул.***, Столична община, р-н Младост, ***, подадена
чрез процесуалния му представител юрисконсулт А.В. против Решение № 360 от 13.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1214/2018 г. по описа на PC - гр. Козлодуй.
Отправя се искане до въззивния съд за
отмяна изцяло на решението на РС - гр. Козлодуй, като вместо него Окръжният съд
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като недопустим, а в
условията на евентуалност да отхвърли исковата молба като
неоснователна.Претендират се разноски направени пред двете инстанции.
С подадената въззивна жалба се обжалва
изцяло решението на РС - гр. Козлодуй, постановено по
гр.д. № 1214/2018 г., като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Твърди се, че искът е недопустим, тъй като
не е налице правен интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен иск
на посоченото в него основание - изтекла погасителна давност.Навеждат се
аргументи, че позоваването на
възражение по предявен от
кредитора иск или образувано от последния изпълнително дело, като в резултат на
извършеното възражение за изтекла погасителна давност се погасява само правото
на кредитора да търси правата си чрез намесата на държавата /съда /съдебния
изпълнител/, но не и правото му да получи изпълнение на задължението, поради
което ако длъжникът все пак изпълни задължението, той не може да иска обратно
връщане на това, което е изпълнил, въпреки че погасителната давност в негова
полза е изтекла /арг. Чл. 118 от ЗЗД/.
Посочва се също така, че правен интерес от
самостоятелното установяване погасяването по давност на вземания, тоест на
правното качество „естествено“ на вземането, би могъл да се признае, ако
действително между страните по материалното правоотношение - кредитор и длъжник
- съществува спор за това, дали вземането е действително погасено по
давност.Твърди се, че иск за установяване на правното качество на едно вземане
не е изрично предвиден в чл. 124, ал. 1 ГПК (искът не е за признаване
несъществуването на право на принудително изпълнение за погасените по давност
вземания на кредитора, защото това право не е гражданско субективно право), но
правната квалификация на един такъв иск би била чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК,
тоест той би бил положителен, а не отрицателен установителен иск.
Твърди се също така, че ищецът не оспорва,
че е дължал сумите, като единственото основание, поради което иска да бъде
установено, че не ги дължи е твърдението, че вземането е погасено по давност.Възражението
за изтекла погасителна давност в полза на ищеца се намира за неоснователно,
поради което се оспорва с две основни възражения - за прекъсване с признание на
дълга и поради липса на бездействие от страна на кредитора.
Възразява се изцяло срещу присъждането на
възнаграждение за процесуално представителство на въззимаемия М.П.С., като се
посочват подробни аргументи в тази насока. При условията на евентуалност, ако
съдът не счете това възражение за основателно се иска възнаграждението да се
редуцира до възможния минимум.
Препис
от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемия
М.П.С., който не депозира писмен
отговор на жалбата.
Във въззивното производство доказателства не
са събирани.
При
извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване
съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът
извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Първоинстанционното
решение е обжалвано на първо място с възражения за неговата недопустимост и при
извършване на проверка в тази насока, настоящата инстанция констатира, че същото
е допустимо. Съображенията за това са следните:
Недопустимо
е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск
или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се
е произнесъл по непредявен иск. Липсата на положителна или наличието на
отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо.
Правото
на иск трябва да съществува в полза на лицето, от чието име искът е предявен и
да бъде надлежно упражнено, за да породи искът целените с него правни
последици.
Първото
условие, за да възникне правото на иск е наличие на интерес от търсената с иска
защита. Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК поставя изрично това изискване при установителните
искове, какъвто е настоящия случай. За наличието на правен интерес, съдът
следва да следи служебно.Между страните не се спори, че електрическото
захранване в процесният имот на ищеца е прекъснато, поради нередовно заплащане
на сметките за потребена от него електрическа енергия.При това положение у
ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за установяване,
че не дължи сумите по процесната фактура, поради обстоятелството, че същите са
погасени по давност, тъй като условие за възстановяване на електрическото
захранване в имота е да бъдат погасени задълженията по предходни консумирани,
но незаплатени количества електрическа енергия.Тоест налице е възникнал правен
спор между страните относно дължимостта на сумите по процесната фактура, поради
което предявения иск е допустим.
Разгледана
по същество подадената въззивна жалба е неоснователна, поради следните
съображения:
Районен
съд - гр.Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от М.П.С.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК срещу "ЧЕЗ Електро България" АД, за установяване, че
не дължи на ответника сума в размер на 545.18 лева, от която главница 403.44
лева и лихва 141.74 лева за доставена и консумирана електроенергия в жилище в
гр.Козлодуй,находящ се на адрес: ул.***- за периода от 13.12.2014г. до
12.01.2015г., съгласно фактура № ********** от 23.01.2015г., с падеж на
16.02.2015г., поради погасяването по давност, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.Районният
съд е уважил така предявения иск.
ОСЪДИЛ
е на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1т.2 ЗА,ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК *** със седалище гр.София, район Младост, бул.***, бл.***,
представлявано от К.С.С. и К.К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.О. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
ОСЪДИЛ
е ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *** със седалище гр.София, район Младост, бул.***,
бл.***, представлявано от К.С.С. и К.К. да заплати на Районен съд – Козлодуй
държавна такса в размер на 50.00 лева.
В
исковата молба ищеца твърди, че е потребител на електрическа енергия за собственият
си недвижим имот, находящ се в гр.Козлодуй, ул.***. Посочва, че е битов клиент
на ответното дружество по смисъла на параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ с клиентски №
300231086460. Не оспорва факта, че не е заплащал редовно на ответника доставената
му на адреса електрическа енергия, като поради това обстоятелство
електроснабдяването в дома му е било прекъснато преди две години.След негова
покана до ответното дружество е получил справка в електронен вид под формата на
таблица, извадка от която е приложена в делото, включваща задължения за периода
от 2010г. до 2017г., включително процесното задължение за 545.18 лева, от което
главница 403.44 лева и лихва 141.74 лева за доставена и консумирана
електроенергия за периода от 13.12.2014г. до 12.01.2015г., съгласно фактура №
********** от 23.01.2015г. Навежда аргументи, че въпросното вземане е недължимо,
поради погасяването му по давност и той не го дължи на ответника. Именно поради
този спор с ответника и предвид нежеланието на последния да възстанови електрическото
захранване в процесният недвижим имот, за ищеца се е породил правен интерес от търсената съдебна защита.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество "ЧЕЗ
Електро България", чрез юрисконсулт А.В., в който ответника не оспорва факта, че ищеца е негов
битов клиент с посочения клиентски номер, че дължи процесната сума съгласно
фактура № ********** от 23.01.2015г., както и, че предвид неплащането на
задължения за консумирана електрическа енергията,
в дома на ищеца е прекъснато електрозахранването. Оспорва твърдението на ищеца,
че вземането по фактура № ********** от 23.01.2015г. за главница и лихва е
погасено по давност, като излага съображения, че има признание на задължението
от ищеца, с което е прекъсната давността й, поради липса на бездействие от
страна на кредитора при обективна невъзможност вземането да бъде събрано от
длъжника.
Като
взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и
отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав
приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор,
свързан с дължимостта от ищеца на ответното дружество „ЧЕЗ Електро България” АД
гр. София сумата от 545.18 лева, от която главница 403.44 лева и лихва 141.74
лева, представляващи задължение за доставена и консумирана електроенергия за
периода от 13.12.2014г. до 12.01.2015г., съгласно фактура № ********** от
23.01.2015г. за недвижим имот, находящ
се в гр.Козлодуй, ул.***.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото не се спори, че се намират в облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия, тоест той е абонат на ответника за доставка на
електрическа енергия за обект - къща
находяща се в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.*** с клиентски № 300231086460 - съгласно
параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца, а
напротив, потвърждава се в исковата молба.
Няма
спор по делото, че ответното дружество е краен снабдител с електрическа
енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическата енергия при публично известни общи условия(одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03
от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в ал.4 е посочено, че публикуваните общи
условия влизат в сила за потребителите, които закупуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Тоест, за да възникне
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия не е необходимо да
се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Изрични възражения във връзка с валидноста и действието на общите условия не са
въведени по надлежния ред, поради което настоящата съдебна инстанция приема за
установено наличието на твърдяното
правоотношение между страните за доставяне на електрическа енергия през
исковия период.
В
конкретния случая ищеца е получавал електрическа енергия за процесният имот в
гр.Козлодуй, ул.***, начислена с приложената по делото фактура № ********** от 23.01.2015г.
с падеж на 16.02.2015г. за периода от 13.12.2014г. до 12.01.2015г. От последната
е видно, че е издадена от ответното дружество, че е начислявана ел.енергия на
ищеца,като е отразен периода и стойността на консумираната електрическа енергия
- 403.44 лева.
От
представеното и прието по делото копие на заявление / л.43/ подписано от ищеца
до ответника от 04.11.2016г., се установява, че е заявил, че няма възможност да
заплати сумата наведнъж.В заявлението няма уточнение за коя сума се отнася
признанието като размер и период.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до въпроса, вземането на ответника по процесната
фактура погасено ли е по давност. За да уважи предявения от ищеца иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, районният съд е достигнал
до извода, че сумата от 545.18 лева, от която главница 403.44 лева и лихва
141.74 лева, представляващи задължение за доставена и консумирана
електроенергия за периода от 13.12.2014г. до 12.01.2015г., съгласно фактура №
********** от 23.01.2015г. за недвижим
имот, находящ се в гр.Козлодуй, ул.*** не се дължи от ищеца, поради
обстоятелството, че вземането на ответника е погасено по давност.
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените
от районния съд мотиви за отхвърляне на предявения установителен иск и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Съображенията за това са следните:
Правилно първостепенният съд е приел, позовавайки се
на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на Върховният касационен съд
на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия,
че вземането по процесната фактура има периодичен характер, поради което за
него по аргумент чл.111, б. „в” от ЗЗД погасителната давност е тригодишна.
От приложената по делото / л. 45 / фактура №
********** се установява, че същата е издадена на 23.01.2015 г., като в същата
е посочен размера на дължимата сума за потребена електрическа енергия в размер
на 403.44 лева, както и крайният срок за заплащане на същата, а именно
16.02.2015 г. В нормите на
чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"ЧЕЗ Електро България" АД е посочено, че потребителят е задължен да
заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността
на срока за плащане е 10 дни.Предвидено е също така в ал.6 на чл. 19, че по
преценка на продавача, началната и крайната дата на периода за плащане могат да
се обявят в съобщение, приложено към фактурата, какъвто е настоящия случай,
като в съобщението към процесната фактура, както бе упоменато по - горе е
посочен крайният срок за заплащането й от потребителя - 16.02.2015 г. Дължимите
от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение изпращано до потребителя
на адреса на обекта. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от
задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл.35 от Общите
условия, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на
продавача в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Предвид гореизложеното и с оглед разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД, предвиждаща че давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното
за главница/, давността тече от деня на падежа / в конкретния случай 16.02.2015
г. /, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че към датата на
предявяване на исковата молба 03.08.2018 г., вземането за главница в размер на 403.44
лева за доставена ел.енергия за периода от 13.12.2014г. до 12.01.2015г,
начислено по фактура № ********** е
погасено по давност.
При това положение и въз основа на чл.119 ЗЗД,
предвиждащ, че поради погасяване на главното вземане следва да се считат
погасени поради изтекла давност и вземанията за законна лихва върху главниците,
законосъобразно районният съд е приел и че сумата от 141.74 лева представляваща
лихва /с правно основание чл.86 от ЗЗД/ също е погасена по давност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че
когато искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на
вземането за неустойка, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са
били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. От приложените
ОУ по делото се установява, че в чл.35 от
същите е посочено ,че "потребител ,който не изпълни задължението си за
заплащане в срок дължимата сума за използвана електрическа енергия дължи на
продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки
просрочен ден". Следователно така
уговореното обезщетение няма характер на неустойка, а на обезщетение за забава,
поради което районният съд правилно го е квалифицирал като лихва с правно
основание чл.86 от ЗЗД.Поради тези обстоятелства не намира приложение чл. 114
ал.4 от ЗЗД , а както бе посочено по- горе в мотивите -чл. 119 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на въззивника, че с факта на подписване на заявлението от ищеца
адресирано до ответника на 04.11.2016г., в което е заявил, че няма възможност
да заплати сумата наведнъж, без да е уточнил размер на сумата и период, за
който я дължи, ищеца е признал процесното вземане и давността за него е
прекъсната.Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло извода на
първостепенният съд, който се е позовал на Решение № 100/20.06.2011 г. на ВКС
по търг. дело № 194/2010 г., ІІ т. о., в което е прието, че за да е налице
признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, същото трябва да
е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само
до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така, защото признаването
на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този
фактически състав към момента на признаването.При това положение и с оглед
обстоятелството, че в заявлението от ищеца адресирано до ответника на
04.11.2016г. не е упоменат размера на конкретното задължение, както и периода
за който се дължи, не може да бъде възприта тезата на процесуалния представител
на въззвника, че въззиваемия е признал дълга по процесната фактура.
При така установеното, предявеният
отрицателен установителен иск е основателен, поради което правилно е уважен от
контролирания съд.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че решението на първостепенният съд следва да бъде
потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.
По разноските:
Ответникът по жалбата е направил искане за
разноски,чрез процесуалния си представител адвокат О. за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗАдв. Поради това съдът определя за адвокат О., предвид изготвеното възражение пред ВОС минималния адвокатски хонорар
на база чл.36 ал.2 от ЗАдв и чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лв. Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 360 от 13.11.2018 година, постановено по гражданско дело № 1214/2018
година, по описа на PC - гр. Козлодуй.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 от ГПК „ЧЕЗ Електро България” АД със седалище гр.София с ЕИК
*** да заплати на адвокат Е.О. ***, със служебен адрес: гр. ***, бл. 39,
партер, разноски за въззивната инстанция - адвокатско възнаграждение в размер
на 300 /триста/лева.
На
основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........