РЕШЕНИЕ
№ 911
гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102154 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.140 ал.3 от СК
вр.чл.59 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата С. ЕМ. Р. и ответника КР. СТ. СТ.
са родители на две ненавършили пълнолетие деца - Й К С. и Е К С., като след раздялата на
родителите майката полага грижи за детето Е, а бащата за детето Й. Ищцата заявява, че тя
има и още две ненавършили пълнолетие деца от мъжа, с когото живее на съпружески
начала. Ищцата заявява, че живеят на квартира в гр. В, не притежава имущество и няма
други доходи извън сумата 490 лв. издръжка на децата и 108 лв. семейни помощи. Ищцата
заявява, че от м. ноември 2019 г. се проявил сериозен здравословен проблем при детето Е.
Поставена му била диагноза „******”. Започнали множество изследвания, ходили до ***в
частни болници, правили биопсия на дебелото черво на детето, насрочена била операция.
Ищцата заявява, че разходите по лечението на детето, свързани с изследвания и пътувания
са значителни, а бащата не участва в тези разходи. Ищцата, в допълнителна молба сочи, че
общият размер на тези разходи възлиза на сумата 13042,47 лв., които уточнява по вид и
размер в допълнителната молба по делото, включващи медицински прегледи, лекарства,
болничен престой, пътни разходи и преводни такси. Ищцата счита, че ответникът следва да
поеме половината от направените разходи, тъй като родителите имат равни права и
задължения, независимо дали са в брак. С оглед изложеното отправя искане за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 6521,24 лв., представляваща половината от
направени от ищцата разходи за медикаменти, документи, изследвания и лечение на сина на
страните Е К С.. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът
оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва твърденията на ищцата, че е
заплатена от нея лично сума в посочения размер, представляваща разходи по лечението на
сина им Е. Ответникът твърди, че не е преставал да се интересува от детето Е, което не му е
споделяло за здравословен проблем. Ответникът заявява, че той полага грижи за другото
дете на страните Й. На следващо място ответникът заявява, че разбрал от негов познат за
организирана благотворителна кампания за събиране на средства за лечение на детето Е и
според ответника, ако има плащане на суми за лечение, то те са от събраните от
благотворителност суми. Ответникът отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна.
Ищцата С. ЕМ. Р. и ответника КР. СТ. СТ. са родители на детето Е К С., роден на
*****. Страните по делото имат и още едно общо дете-Й К С., роден на ****.
Видно от представените по делото удостоверения за раждане, ищцата С. ЕМ. Р. е
майка и на още две ненавършили пълнолетие деца-С С С, роден на *****. и Г С С, роден на
****., като баща на двете деца е С Г С.
По делото не е спорно, че бракът на страните е прекратен с развод, както и че детето
Й живее при бащата, а детето Е живее при майката, като всеки от родителите полага грижи
за детето, което живее при него.
От представената по делото медицинска документация се установява, че детето Е
страда от заболяване, диагностицирано в края на 2019г., „д*******.”
От представената по делото епикриза издадена от УМБАЛСМ**** детето Е е
постъпило за лечение на 28.07.2020г. ,като му е поставена диагноза „С*****”.
По делото е представено експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „*****, от
01.02.2021г., видно от което на детето е извършено освидетелстване с 60% вид и степен на
увреждане, без чужда помощ, за срок от една година.
От събраните по делото доказателства се установи, че детето провежда лечение в
частна болница в Република *****.
По делото са представени платежни документи-фактури и касови бонове, за
извършени разходи за медицински изследвания и прегледи, лекарства, легализация на
документи, такси и транспортни разноски във връзка с провежданото лечение на детето Е,
на обща стойност 13042,47лв., направени в периода месец декември 2019г.-месец август
2020г.
По делото е представен заверен препис от договор за паричен заем от 08.06.2020г.,
2
сключен между от една страна В Д Г и М Г М като заемодатели и от друга страна С. ЕМ. Р.
и С Г С като заематели, като в договора е посочено основание за заема „лечение на детето
Е*** К** С.”. Посочено е, че срокът на връщане на заема е 26.06.2020г.
По делото са представени разписки за парични преводи чрез „****”АД, по които
получатели са С. ЕМ. Р. и С Г **.
От представеното по делото удостоверение, издадено от „****”- В.Търново е видно,
че ответникът получава месечен доход ****в., като удостоверението е издадено за период
м.01.2020г.-м.12.2020г.
От представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС е видно, че
ответникът е собственик на лек автомобил марка „****
По делото е представен договор за потребителски кредит от м.април 2019г., сключен
между „****” АД като кредитор и ответника К.С. като кредотополучател за сумата *****лв.,
със срок на погасяване април 2026г. Видно от погасителния план, месечната погасителна
вноска възлиза на ****лв.
По делото са събрани гласни даказателства чрез разпит на свидетелите С Г С и В Д Г.
Свидетелят С, с когото ищцата живее на съпружески начала, разпитан каза, че, когато Е бил
в първи клас, установили, че при детето има здравословен проблем. При медицински
преглед било констатирано образувание на дебелото черво. Наложило се детето да постъпи
за лечение в болница „П***”, където била направена операция на детето. При операцията
спасили дебелото черво на детето, но им казали, че нищо повече не могат да направят.
Свидетелят каза, че през месец януари 2020г. постъпили с детето в клиника в ****, където
извършвали прегледи и изследвания на детето. Средствата били от заеми от роднини,
приятели, лични средства. Когато събраните средства не достигнали организирали през
месец септември 2020г кампания за събиране на средства за лечение на детето Е. Свидетелят
каза, че бащата на детето не е помагал със средства за лечението му, като още при
констатиране на заболяването майката го уведомила. Свидетелката Г***, която е майка на
свидетеля С, разпитана каза, че детето Е живее заедно с майка си и сина на свидетелката.
Свидетелката каза, че с организацията на лечението на Е се занимавала майката, като й
помагали с лични средства, за да може детето да постъпи в болница, за да се извършат
операции. Синът на свидетелката също помагал за лечението. Родителите на ищцата и нейни
приятели давали средства за лечението на детето през пролетта и лятото миналата година.
Свидетелката каза, че бащата на детето Е знае за заболяването му, но не й е известно да е
давал нещо за лечението на детето. Свидетелката каза, че направили договор за заем за
парите, които дали за лечението на детето.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.3 от СК, когато няколко лица от един и същи ред
3
дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им.
Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са
били длъжни да дават, заедно със законната лихва. Съгласно чл.59 от ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
В разпоредбата на чл.125 ал.1 от СК е посочено, че родителят има право и
задължение да се грижи за физическото, нравственото и социалното развитие на детето.
Съгласно чл.122 ал.1 от СК родителите имат равни права и задължения, независимо дали са
в брак. Родителите или другите лица, отговорни за детето имат първостепенна отговорност
да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията на
живот, необходими за развитието на детето. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно.
В настоящия случай, страните по делото са родители на две деца, по отношение на
които имат права и задължения, вкл. и за издръжката на децата.
По делото не е спорно, че двамата родители не живеят заедно, но са постигнали
договореност след раздялата им всеки от тях да полага грижи за по едно от общите им две
деца, като грижите по отглеждането на детето Й са поети от неговия баща-ответника по
делото, а грижите по отглеждането на детето Е са поети от неговата майка-ищцата по
делото, при която детето живее. След раздялата с бащата на децата Й и Е, ищцата е
заживяла на съпружески начала с лицето С Г, от когото има още две малолетни деца.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че в края на
2019г. детето Е е диагностицирано с тежко заболяване на *****, което наложило
продължителни медицински изследвания в болнични заведения в страната. Поради
влошаване състоянието на детето майката се свързала с клиника в Република ***, където
детето провело през лятото на 2020г. изследвания и лечение, с оглед подобряване на
състоянието му. В тази насока са събраните писмени доказателства, медицинска
документация от болничния престой на детето и резултати от проведените изследвания,
както и показанията на свидетелите С и Г, които съдът кредитира досежно състоянието на
детето и провежданото лечение, тъй като тези показания кореспондират с останалите
доказателства и отразявят преки впечатления на свидетелите, които имат непосредствени
наблюдения върху живота на детето, предвид на това, че са близки на майката.
От събраните по делото доказателства се установи, че за лечението на детето са
направени разходи, за които са представени по делото платежни документи. Разходите са
направени в периода от установяване на заболяването до месец август 2020г. и същите
покриват медицински изследвания, престой в болнично заведение, лекарства, пътни разходи
и др.
Спорният момент по делото е дали всички тези разходи са заплатени от ищцата и
дали за нея възниква право да претендира заплащането на половината разходи от бащата на
4
детето.
Обичайните разходи, които родителите правят, когато детето се разболее, са част от
цялостната издръжка на детето, наред със задоволяване на нуждите на детето при неговото
отглеждане. Има се предвид такива разходи, които нямат постоянен характер и се правят
при възникнало заболяване присъщо за детската възраст на иначе здраво дете. В случая
обаче, при детето Е*** е налице заболяване, което по своя характер, тежест и
продължителност предполага хроничен здравословен проблем, който изисква средства за
лечение в по-висок размер от тези, които всеки родител прави периодично, при обикновено
заболяване на детето, което не изисква продължително и специфично лечение. Безспорно
детето, което страда от сериозно и хронично по своя характер заболяване се нуждае от
специални грижи по лечението му, като родителската отговорност включва и задължение на
родителите да предприемат необходимите действия във връзка със задоволяване на
здравните потребности на детето, което предполага и осигуряване на средства за лечението
му, когато се налага такова. По делото се установи, че ишцата към момента, когато е
започнало лечението на детето Е*** не е работела и е разчитала на помощ от мъжа, с който
живее на съпружески начала, както и помощ от нейни и негови роднини. Майката на детето
не е разполагала с необходимите за лечението на детето парични средтва, поради което
такива били осигурени от роднини. Това се установи от показанията на свидетелите С и Г,
както и от представените по делото бележки за парични преводи, направени през 2020г. Не е
спорно, че ответникът, като баща на детето Е не е предоставил средсва за лечението му,
което обстоятелство е признато от ответника в неговите лични изявления по делото, като
същото е обяснено от негова страна с липса на достататъчно парични средства.
Фактът, че детето не живее при бащата и родителските права се упражняват от
майката не освобождава другия родител от отговорност да участва в издръжката на детето,
вкл. и в покриване на разходи по лечението му, каквато необходимост е била възникнала.
Настоящата искова претенция е заявена като претенция на плоскостта на неоснователно
обогатяване, когато едно от няколко задължени лица за даване на издръжка, в случая
майката, е направила разходи, да търси от другото задължено лице, в случая бащата на
детето, заплащане на част от тези разходи, които това лице дължи.
Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства намира, че ищцата не
доказа, че тя е направила изцяло със свои средства всички разходи по лечението на детето Е,
половината от които претендира за заплащане от бащата на детето. Ищцата заяви, че към
процесния период тя не е реализирала собствени доходи, извън получавани социална помощ
и издръжка за децата, а е разчитала на помощта на мъжа си, роднини и приятели. Такива
твърдения бяха наведени и в показанията на свидетеля С. Не се доказа ищцата да е поела
задължение за възстановяване на всички парични средства към хората, които са й ги
предоставили за лечението на детето. Следва да се има предвид, че в случая, паричните
средства са предоставени от лица, близки на ищцата, членове на нейното семейство, в т.ч.
нейните родители, които са баба и дядо на детето Е и житейски обяснимо е, при липса на
5
твърдения в обратния смисъл, да се приеме, че това са средства, които тези роднини са
дарили за лечението на детето, т.е. в случая се касае не за парични средства на ищцата, а на
трети лица, с което те са подпомогнали лечението на детето Е. Доказателство за поето
задължение за връщане на сума взета от други лица за лечението на детето Е е представения
по делото договор за заем от 08.06.2020г., по който заемодатели са майката на мъжа, с
който ищцата живее на съпружески начала и неговия брат, а заематели са ищцата и мъжът й
С Г. Този договор е частен документ и беше оспорен от ответната страна, но следва да се
посочи, че освен договора за заем, по делото са представени и платежни нареждания за
паричен превод на суми от горепосочените лица, в които като основание е записано „заем за
лечение на детето Е***”. В този смисъл съдът приема, че за покриване на направени
разходи по лечение на детето Е ищцата е поела задължение за върне заетата сума на лицата,
които са й представили в заем средства за лечение на детето, отговорността за което се носи
не само от ищцата, но и от другия родител на детето.
Съдът намира, че бащата на детето с оглед на това, че също е носител на родителска
отговорност следва да участва в покриване на разходи, които са необходими при лечението
на детето Е**. Съдът, при съобразяване възможностите на бащата, а именно, отчитайки
неговите доходи, които не са високи и обстоятелството, че полага грижи за другото
ненавършило пълнолетие дете на страните и изплаща потребителски кредит, но от друга
страна, като взе предвид, че бащата е в работоспособна възраст, няма наведени твърдения за
негови здравословни проблеми, които да го възпрепятстват да полага труд, приема, че
бащата следва да поеме част от направените разходи за лечението на детето Е, която част е в
размер на 1500лв. Доказателствата по делото не сочат на големи материални възможности
на бащата, но следва да се отчете, че майката също не е разполагала с големи материални
възможности, но е положила усилие да осигури средства за лечението на детето, вкл. и с
помощта на близките си. В случая става въпрос за ненавършило пълнолетие дете на
страните, което е изцяло зависимо от своите родители досежно издръжката си, а при
доказана необходимост от средства и за лечение на детето, то първостепенна по важност
задача на родителите е да се погрижат за осъществяване лечението, необходимо на детето
им, вкл. и със средства, съобразно възможностите им.
С оглед изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен за сумата 1500лв.,
като за разликата над 1500лв. до пълния претендиран размер от 6521,24лв., искът подлежи
на отхвърляне като неоснователен и недоказан в тази част.
Върху главницата от 1500лв. следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба/11.09.2020г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата е претендирала присъждане на разноски за пътни разходи за явяване в
открито съдебно заседание, за извършването на които са представени по делото
доказателства. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва в полза на
6
ищцата да бъдат присъдени направените пътни разходи в размер на 10,83лв., съразмерно на
уважената част на исковата претенция.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и с
оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в негова
полза сумата 384,99лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част на исковата претенция.
Ищцата е освободена по реда на чл.83 ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса за
производството, като съобразно изхода на спора и на основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Великотърновски районен съд
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, която държавна такса възлиза в
размер на 60лв. Ответникът следва да заплати и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. СТ. СТ. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.****** да заплати на
С. ЕМ. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес ****** сумата 1500лв./хиляда и петстотин
лева/, представляваща част от разходи за лечение на малолетното дете на страните Е К С. с
ЕГН *****, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /11.09.2020г./
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 1500лв. до
пълния претендиран размер от 6521,24 лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА КР. СТ. СТ. с ЕГН **********, с настоящ адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на
С. ЕМ. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес ******* сумата 10,83лв./десет лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото пътни разноски, изчислени
съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА КР. СТ. СТ. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата
60лв. /шестдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на иска,
както и 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. ЕМ. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.****** ДА ЗАПЛАТИ на
КР. СТ. СТ. с ЕГН **********, с настоящ адрес ******** сумата 384,99 лв./триста
осемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени по
7
делото разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на отхвърлената част
на иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8