Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./24.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесет и първи март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря
Цветелина И., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1753 по описа
за 2021 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т.К.Т., ЕГН
**********, адрес: *** и "И.И." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:***, двамата чрез процесуален представител адв. Б.Г. от АК - Варна, съдебен
адрес:*** срещу „Р.Г." ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление:*** отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор ******* по кадастралната карта на гр. В., с площ от 350 /триста
и петдесет/ кв. м., при граници: ПИ ****, ПИ ****, ПИ ****.
Ищците основават активната си материалноправна легитимация по иска за собственост,
основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на
исковата молба: въз основа на договор
за замяна от 04.04.2007г., вписан в СВ-Варна под № ***, т. **, вх. peг. *** от ***г., сключен с
Държавата; договор за покупко-продажба, обективиран в НА № ***, т. **, peг. № **, д. № **г. на нотариус с peг. № *** на
НК на РБ и район на действие - района на ВРС, вписан в СВ-Варна под акт № ***,
т. ***, д. ***, вх. per. № *** от 22.07.2007г.;
договор за покупко-продажба, обективиран в НА № ***, т. **, peг. № ***, д. № ***г. на нотариус с per. № *** на НК на РБ и район на действие -
района на ВРС, вписан в СВ-Варна под акт № ***, т. ***, д. ***, вх. peг. № *** от 05.12.2008г. се легитимират се като
изключителни собственици на поземлен имот в гр. ****", съставляващ УПИ *** в кв. *** по плана
на ****подрайон на гр. В., целият с площ от 363
/триста шестдесет и три/ кв. м., при граници: пешеходна алея, пешеходна алея,
УПИ **** и УПИ *****, който имот по действащия
регулационен план е идентичен на УПИ ***** за смесено предназначение в кв. ****по
плана на **** подрайон на гр. В., при граници:
пешеходна алея, УПИ **** за смесено предназначение и УПИ **** за жилищно
строителство и търговия, идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с идентификатор ******** по
кадастралната карта на гр. В., с площ от 350 /триста и петдесет/кв. м., при
съседи: ПИ ******. Съсобственици са в имота при квоти **** идеални части
за Т.К.Т. и ***** идеални части за "И.И."
ООД. В условията на евентуалност считат, че са собственици по силата
упражнявана фактическа власт върху процесния имот в периода от 04.04.2007г. до
настоящия момент, присъединявайки владението на праводателите
"В." ООД за периода от 04.04.2007г. до 22.07.2007г. и на "Ф."
ЕООД за периода от 22.07.2007г. до 05.12.2008г.. Твърдят, че ответникът се е
снабдил с НА № ***, т. *** peг. **** н. д. 29.07.2016г., в
който е обективиран договор за покупко-продажба с продавач - „С.С.К." ЕООД. Праводателят на ответника - „*****.С.С.К." ЕООД е придобил имота по силата на договор за покупко-продажда от продавача „С.С."
ООД, ЕИК ****, който договор е обективиран в нотариален акт, вписан в СВ -
Варна под № ***, т. **** вх. per.
****от 22.06.2016г.. „С.С." ООД е придобило 2/3 идеални части от процесния
имот чрез апорт от 12.09.2013г., вписан в Агенция по вписванията, извършен от „С."
ЕООД, а останалата 1/3 идеална част е придобило чрез договор за замяна,
обективиран в НА № ****, т. **, peг.
***, д. *** от 2015г. от „Е. – МГ“ ООД, което дружество също на
свой ред го е придобило от „С." ЕООД, ЕИК *****. Праводателят на ответника
- "С." ЕООД, е придобил имота от община В. по силата на договор от
18.05.2011г., наименован като договор за продажба на
имоти - частна общинска собственост, вписан под акт № ***, т. **, д. **, вх. peг. № *** от 21.02.2012г. на СВ-В. По силата на този договор община
Варна е прехвърлила собствеността върху описания недвижим имот, а именно: УПИ ****, находящ
се в гр. ******подрайон, с площ от 350 /триста и
петдесет/кв. ли, идентичен на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Варна
на "С." ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *****, срещу цена,
представляваща: „изграждане по одобрен от Община Варна инвестиционен
проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на нова сграда на НУ
"В. Л.", както и проектиране и изграждане на парково осветление и
ограда на двора на училището в имот-публична общинска собственост, находящ се в
гр. ****, по плана на **** и представляващ УПИ *****, целия с площ от 5 030 кв.м. и изграждане по
одобрен от Община Варна инвестиционен проект, оборудване, обзавеждане и
въвеждане в експлоатация на Многофункционална сграда в двора на МГ "Д-р П.
Б." и ОУ "З. С.", находящ се в гр.В.,
целият с площ от 14 100 кв. м.." Община Варна се е
легитимирала като собственик на недвижимия имот с акт за общинска собственост №
****г. Оспорват ответникът да е придобил имота, като считат за нищожен
договорът от 18.05.2011г., сключен между праводателя на ответника „С."
ЕООД и община Варна, поради липса на основание. Твърдят, че община Варна не е
била собственик на имота. Между ищците и „С." ЕООД, с участието на трето
лице помагач - община Варна е воден спор за собственост по гр. д. №
10951/2015г. по описа на ВРС, разрешен с влязло в сила съдебно решение №
117/03.09.2019г. по гр. д. № 2962/2017г. на ВКС. ВКС е приел за установено, че
„С." ЕООД не е собственик на имота. В мотивите на решението било прието,
че договорът от 18.05.2011г., сключен между „С." ЕООД и община Варна е
нищожен, поради липса на основание. Навеждат доводи, че договорът от
18.05.2011г. е нищожен, тъй като е извън лимитативно определените в ЗОС способи
за разпореждане с движими и недвижими вещи, представляващи общинска
собственост, както и че чрез него се постига забранен от закона резултат -
прехвърляне собственост върху вещ срещу непарична престация, което е в
нарушение на разпоредбата на чл. 35 ЗОС. Твърди се, че имотът е бил собственост
на Държавата и никога не е преминавал в патримониума
на община Варна. „С." ЕООД не станал собственик на имота, поради което и
следващите прехвърлителни сделки не са породили вещноправно действие. В евентуалност се твърди, че от
придобиване собствеността върху имота упражняват фактическата власт върху
същия. Ето защо молят за разрешаване на възникналия спор за собственост със
сила на пресъдено нещо между страните и положително
произнасяне по предявения иск.
В рамките на предоставената му
възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което
оспорва изцяло насочения срещу него иск като недопустим, а в условията на
евентуалност по същество като неоснователен. По допустимостта на иска навежда
следните възражения: ищците не са придобили право на собственост от Държавата, тъй като същата
не е била собственик към момента на прехвърляне на имота. Твърдят,
че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 10951/2015г. на ВРС, 25 състав,
съдът е приел, че имотът към момента на прехвърлянето на вещни права от страна
на Държавата, вече не е бил държавна, а общинска собственост, тъй като правото
на собственост на държавата е отпаднало с влизане в сила на пар.
42 ПЗР ЗОС през 1999г. За ищците липсва правен интерес от водене на иска, тъй
като не е налице възможност да придобият права при отричане правото на
собственост на ответника. Твърди, че владее имота като собственик повече от 5
години, присъединявайки владението и на праводателя си. Навеждат доводи, че Акт
за частна общинска собственост №3849/10.06.2002г. не материализира права на
собственост на Държавата след 9.11.1999г. Твърди се, че с влизане в сила на пар. 42 от ПРЗ ЗОС имотът е придобит по силата на закона от
Община-Варна. Процесният имот бил обхванат от застроителен
и регулационен план, който отреждал парцела за обществено и жилищно
строителство на общината в жк „Ч.", като относим за трансформацията на собствеността от държавна в
общинска бил моментът на влизане в сила на пар. 42 от
ПЗР на ЗОС, обн. ДВ бр. 96 от 1999г., вл. в сила на
9.11.1999г. В територията на жк Чайка било предвидено комплексно жилищно
строителство, съгласно устройствения план от 1963г., а също и Общ устройствен
план. Съгласно Заповед №Г-311/6.02.1995г. на кмета на община Варна било
извършено изменение на част от ЗРП на 19 мр, в който
попадал и процесния парцел-„за обществено строителство". Към 17.09. 1991г.
за града е действал Общ градоустройствен план на гр. Варна, одобрен с Решение
на КТСУ при МС през м. 12.1982г. и имотът бил в територия за
озеленяване-пешеходна зелена връзка между жк „Л."
и морска градина. Впоследствие от този парцел била отделена част за обществено
и жилищно строителство и тази част придобила номер ид.
№**** по плана на гр. Варна, общинска собственост. Имотът по своя характер /за
пешеходна, зелена пътна връзка/ бил с обществен характер и то за задоволяване
на благоустройствени и обществени нужди на общината, а след отделяне на част от
него /за обществено и жилищно строителство/ служел за задоволяване на нуждите
на общината. Към момента на придобиване на имота от С. ЕООД, община Варна била собственик на имота.
Счита за неоснователни възраженията на ищците за нищожност на договора от
18.05.2011г.. Общината се е разпоредила с имота в съответствие с изискванията
на чл. 35, ал.1 ЗОС. Навежда доводи, че към датата на сключване на договора чл.
40 ЗОС предвиждал ограничение единствено за размяна на имот на общината с имоти
или вещни права, с цел предотвратяване на неравностойни замени. Сочи, че след
придобиване на имота, владее същия необезпокоявано, присъединявайки владението
на праводателя си, като твърди в условията на евентуалност, че го е придобил и
по давност. Извън горното сочи, че е придобил имота в резултат на следните транслативни сделки: чрез покупка по Нотариален акт за продажба на недвижим имот №****,
том ***, peг. ***, нот. д. № *****/2016г. на дата 29.07. 2016г. от
продавач „С.С.К." ЕООД; „С.С.К."
ЕООД е закупило горния имот с Hot. акт за продажба на недвижим имот №***, том ***, peг. **, hot. д. № ****/2016г на дата
21.06. 2016г от продавач „С.С." ООД, което дружество било
различно от ответника по гр. д. №***/2015г.. Спрямо ответника и праводателите
му не са водени съдебни производства за имота. Към момента на предявяване на
иска от „И.И." ООД, „С." ЕООД не е било
собственик на имота. „С." ЕООД е придобило същия чрез Договор за продажба на имоти частна общинска
собственост по реда на чл. 35, ал. 1 ЗОС от 18.05. 2011г. и Анекс към него от собственика Община-Варна. „С." ЕООД е апортирало
с Апорт от 12.09. 2013г. , вписан в
Търговския регистър и Агенция по вписвания 2/3 ид.
части от горния имот в капитала на „С.С." ООД. Останалата
1/3 ид. част от имота е била собственост на „Е. –M1"
ООД, като „С.С." ООД е прехвърлило на „Е. –M1" ООД
с Нотариален акт за замяна на недвижими
имоти №***, том ***I,
peг. ***, д. **** от 2015г, недвижим имот в кв. „В.е"
гр. В., а „Е. –M1 "ООД е прехвърлило горната 1/3 ид.ч. от имота на „С.С." ООД
. Към 10.03.2015г. „С.С." ООД е било собственик на поземлен имот с ид. № ***, с площ от
350 кв.м. в гр. **** по силата на апорт и транслативни
сделки. Исковата молба била вписана на
9.11.2015г. по партидата на бившия собственик „С." ЕООД. Към
момента на завеждане на исковата молба, собственик на поземлен имот с ид. № **** било „С.С." ООД,
което дружество не е било ответник в процеса. Ищците не са придобили по давност
имота, тъй като владението им е било смущавано от воденето на посоченото
гражданско дело. Ето защо
счита насочения срещу него иск за собственост за неоснователен и моли за
постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
С Определение,
постановено в з.с.з. на 04.03.2022г., Община Варна е
конституирана като главно встъпила страна в производството по гр.д. № 1753/2021г. по описа на
ВРС.
На основание чл. 225 ГПК за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство са приети предявения от Община Варна осъдителен иск за
собственост с правно основание чл. 108
ЗС срещу ищците Т.К.Т., ЕГН **********, адрес: ***
и "И.И."
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:*** за признаване за
установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** /*****/ по кадастралната карта на
гр. В., с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при граници: ПИ *****, ПИ ****,
ПИ ****, както и за осъждане на ответниците да предадат на Община Варна владението
върху така описаният имот и предявения от Община Варна срещу ответника Р.Г. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** положителен
установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
Община Варна е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****/************/ по кадастралната
карта на гр. Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при граници: ПИ *****,
ПИ ****, ПИ ****.
Главно
встъпилата страна е обосновала исковете си със следните фактически твърдения: придобила е правото на
собственост върху процесния имот, на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, обн. ДВ,
бр. 96/1999г., в сила от 9.11.1999г. На визираното правно основание е съставен
Акт за частна общинска собственост № 5168 от 20.10.2008 г., в последствие
отписан от актовите книги за общинска собственост, съгласно Заповед №
0868/05.03.2012г. на Кмет на Община Варна, издадена на основание чл. 64, ал. 1 ЗОС. Сочи, че е налице трансформация на държавната собственост в общинска на
това придобивно основание, като в тази връзка следва
да се зачете в пълна степен предвиждането на действащите за територията, в
която попада процесния имот подробни устройствени планове. Твърди, че по КП от
1936г. на м. „Старите лозя", процесният имот попада в територията на ПИ
406, като в стопанския регистър за собственик на имота е записан Софийска
детска колония /ДВ 287-1935г./; по КП от 1956г., процесният имот попада в
границите на имот №2638, като за собственик на имота в разписния лист е записан
Министерството на народната просвета. Няма подробен устройствен план, от който
да се установи предназначението на имота. Навежда доводи, че от установеното
положение на имота и най-ранните вписванията в регистрите се обуславя извод, че
същият е бил държавна собственост. По КП от 1977г. е установено, че процесният
имот попада в незатворена територия без планоснимачен
номер, като за тази територия няма запис за собственик в разписните листи.
Територията, в която попада имотът е за обществени нужди. Със Заповед
№Г-261/27.07.1994г. на Кмета на Община Варна, е одобрено изменението на част от
ЗРП на 19-ти м.р. в обхвата, на който е: парцел I трафоп.,
II- 2641; III общ.;
IV общ. стр.озел. на кв.2; I-2638a; II за общ.стр.; III общ.; IV озел.; V общ.
озел. на кв.З; 1-2652; II общ., като процесният имот попада в
територията на УПИ за общ. стр. кв. 3. Този ЗРП е изменен с ЧЗРП за кв.3 на
19-ти м.р. за парцели I-2638 а,
VI общ., одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на Кмета на Община Варна.
Изменението се състояло в отделянето на парцел - общинска собственост VI общ.
от парцел II за общ. строителство, при което се създал парцел за озеленяване
/II за озеленяване/. В обяснителната записка към ЧЗРП е записано, че имотът е
общински, а в таблицата на КЗСП е отразено: за обществено и жилищно строителство.
Сградата била отразена на силуетния план на седем
етажа, като първите два етажа са нежилищни. Съгласно кадастралната основа на
ЧЗРП на част от кв.3 за УПИ I-2368 а и
УПИ VI-общ., одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на Кмета на Община Варна,
територията на УПИ VI-общ е незастроен терен. Предназначението на имота е
идентично с това по плана, действал преди одобряване на ЧИЗРП със Заповед
№Г-311/06.12.1995г. на Кмета на Община Варна. Съгласно предвижданията на Общ
градоустройствен план, одобрен с Решение на КТСУ при МС през месец декември
1982г., процесният имот е отреден за озеленяване - за пешеходна зелена връзка -
променада между ж.к. "Левски" и Морската
градина, тоест имотът е бил с обществен характер. Към 1999г., имотът е
представлявал частна държавна собственост и е бил отреден по силата на
действащия към този момент ОГП на гр. Варна от 1982г. за озеленяване. Това е
довело до трансформацията му по силата на закона в частна общинска собственост,
поради което носител на правото на собственост е Община Варна.
С определение № 3741/10.10.2022г.,
постановено по въззивно частно гражданско дело № 1957 по описа за 2022 година,
на основание чл.
219, ал. 1
ГПК Държавата е коституирана, в
качеството на трето лице помагач на Т.К.Т., по предявения срещу
него от Община Варна по реда на чл.225 ГПК осъдителен иск за собственост с
правно основание чл. 108
ЗС.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания, страните поддържат заявените становища.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Приобщено е гр.д. № 10951/2015г. на ВРС.
С Акт за общинска собственост №***/26.01.1998г., като частна
общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОС е актувана земя с
площ от 2 350 кв.м. в гр.***., парцел *** за общ. строителство, при
граници: алея, улица, парцел *** общ., парцел I- 2638а. В
същия е отразено, че е съставен АОС №862/26.10.1998г. за земя 376 кв.м., представляваща парцел ***-общ. Като съгласно Заповед №Г-311 от 06.12.1995г. на Кмета на Община Варна парцел II остава 2350 кв.м. – 376 кв.м. = 1974 кв.м. Отбелязано е също, че със
Заповед №1472/16.07.1999г. на Областния управител е отменен
Акт №541/ 26.01.1998г.
Със Заповед № 1472/16.07.1999г. /л.462, том II от делото/ е отменен АОС № 541/26.01.1998г., тъй като съгласно Заповед №
2101/28.09.1992 на Министерството на финансите, имотът е държавна собственост.
С Акт за общинска собственост №862/26.10.1998г., като частна
общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.6 и чл.59 ЗОС е актувана земя с площ от 376
кв.м., представляваща парцел ****.,
съгласно Заповед №Г-311 от 06.12.1995г. на Кмета на Община Варна в
гр. ****, при граници: от две страни-
пешеходни алеи, парцел ** общ., парцел ****.
В същия е отразено, че АОС №862 е отменен съгласно Заповед №РД-1-7706/482/13.12.2002г.
на Областния управител, на основание чл.79, ал.1 ЗДС.
Със Заповед № РД-1-7706/482/13.12.2002г. на Областен управител на
област Варна е отменен като незаконосъобразен АОС № 862/26.10.1998г..
С Акт за държавна собственост №**/10.06.2002г., като частна държавна собственост
на основание чл.68, ал.1 ЗДС и чл.147, т.5 ППЗДС е актуван УПИ парцел *** с
площ от 363 кв.м., находящ се в гр. ***, при граници: пешеходна алея, пешеходна
алея, УПИ парцел
**, УПИ парцел **** от
кв.3.
Приложена е преписката по издаване на Акт за частна държавна собственост №3849/10.06.2002г., както и по прехвърлянето
на имота в собственост на частни лица – Т.Т. и Вето
ООД.
Със Заповед №РИ-07-8500-5 от 05.03.2007г. на Областния управител на област с
административен център гр. Варна е наредено да се извърши замяна на недвижим
имот - частна държавна собственост, съгласно АДС №3849/10.06.2002г., представляващ земя с площ от
363 кв.м., съставляващ УПИ ***, кв.*** по плана на *** подрайон
на гр.****”, при граници: пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ **, УПИ ***** от кв.3 с недвижими имоти, собственост на „В.” ООД и Т.Т..
С Договор №3754-3 от 04.04.2007г. Държавата, чрез Областния
управител на област с административен център гр. Варна е прехвърлила на „В..”
ООД и Т.К.Т. собствеността върху недвижим имот - частна държавна собственост, съгласно
АДС №3849/10.06.2002г., представляващ земя с площ от
363 кв.м., съставляващ УПИ …, кв.3 по плана на .. подрайон
на гр. В.., ж.к. „Ч.”, при граници: пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ .., УПИ .. от кв…, в замяна на което В.
ООД и Т.К.Т. са прехвърлили на Държавата собствеността върху три апартамента.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА №****, том **, рег. №***, дело №***/21.06.2007г. на нот. №**- Н.Д., „В. „ООД продава на „Ф.” ЕООД 194.64 кв.м. ид.ч. от УПИ №***, находящ се в гр.*** по плана на *** подрайон.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА №***, том ***, рег. №***, дело №****.к. „Ч.” , кв.3 по
плана на 19-ти подрайон.
Представен е договор от
04.02.2009г., сключен между ищците и Д.С.Д. с предмет – предоставяне право на
ползване на УПИ №****,
кв.** по плана на *** подрайон на кв.Ч*** гр. В**. На
Д. е предоставено безсрочно правото да използва за паркинг имота срещу
задължение да го опазва и поддържа с грижата на добър стопанин.
Видно от Постановление от 08.02.2017г. на ВРП, преписка №
15479/2016г. е образувана по жалба на С.С. -
управител на „И.И.” ООД, за това, че на 21.09.2016г.
е установил, че катинарът, с който се заключва имотът, предмет на спора, е
сменен.
С Акт за общинска собственост №5168/20.10.2008г., като частна общинска собственост на основание парагр.42 ПЗР на ЗИД
на ЗОС, чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, чл.58, ал.5 ЗОС е актуван УПИ VI –общ. с площ от 360 кв.м., находящ се в
гр.Варна, подрайон 19, кв.3, при граници: УПИ **-общ., УПИ **** и от две страни-пешеходни
алеи. В графата бивш собственик е вписано – държавата. В графата забележки е
вписано, че съгласно скица имотът е с идентификатор *****и площ от 350 кв.м.
С Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № *****, том **, рег.№ ***,
нот. дело № ****г., „С.С.К."
ЕООД продава на Р.Г. ЕООД поземлен имот с ид. № ****, с площ от 350 кв.м. в гр. ******.
„С.С.К."
ЕООД е придобило имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №56, том II, рег.№ 2914, нот. дело №
213/2016г., от „С.С." ООД, ЕИК ****. Последното
дружество е придобило 2/3 идеални части от процесния имот чрез апорт от
12.09.2013г., вписан в Агенция по вписванията, извършен от „С." ЕООД, ЕИК *****,
а останалата 1/3 идеална част е придобило чрез договор за замяна, обективиран в
НА № ***, т. I, рег. ***, д. ** от ****г. от „Е. - М1" ООД, което
дружество също на свой ред го е придобило от „С." ЕООД, ЕИК ***** /Нотариален акт за продажба на недвижим имот от
24.04.2012, том ***, рег.№ ***, дело № ****./.
"С." ЕООД, ЕИК *****, е придобило процесния
недвижим имот от Община Варна по силата на договор от 18.05.2011г., наименован като договор за продажба на имоти - частна
общинска собственост, вписан под акт № **, т. **, д. **, вх. рег. № ** от
21.02.2012г. на СВ-Варна. По силата на този договор Община Варна е прехвърлила
собствеността върху описания недвижим имот, а именно: УПИ VI /шест/, находящ се
в гр. ****подрайон, с площ от 350 /триста и петдесет/
кв. м., идентичен на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *****по кадастралната
карта на гр. Варна на "С." ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *****,
срещу цена, представляваща: „изграждане по одобрен от Община Варна
инвестиционен проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на
нова сграда на НУ "Васил Левски", както и проектиране и изграждане на
парково осветление и ограда на двора на училището в имот-публична общинска
собственост, находящ се в гр.Варна, р-н „Аспарухово", по плана на 28 подрайон и представляващ УПИ I, целия с площ от 5 030 кв.м.
и изграждане по одобрен от Община Варна инвестиционен проект, оборудване,
обзавеждане и въвеждане в експлоатация на Многофункционална сграда в двора на
МГ "Д-р П.Б." и ОУ "Захари Стоянов", находящ се в гр.Варна,
целият с площ от 14 100 кв. м.". Община Варна се е легитимирала като
собственик на недвижимия имот с акт за общинска собственост № 5168/20.10.2008г.
С решение, постановено по гражданско дело № 2962 по описа за 2017 г. на
ВКС, е признато за установено по предявения от Т.К.Т. и „И.И."
ООД, срещу „С." ЕООД, ЕИК *****, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът „С." ЕООД не е
собственик на Поземлен имот, находящ се в гр. *****, съставляващ УПИ VI в кв. 3
по плана на 19 подрайон на гр. Варна, целият с площ
от 363 кв.м., при граници : пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II-2772 и УПИ I
- 2638а, който имот е идентичен с ПИ с идентификатор *****по КККР на гр. Варна
с площ от 350 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатор **** и улица. Прието е, че придобивното основание - Договор от 18.05.2011 г. е
нищожен.
Със Заповед № Г-311/06.12.1995г. на основание чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от ЗТСУ, чл. 84, ал.2 от
ППЗТСУ във връзка с чл.75 от ППЗТСУ е одобрено изменението на застроителния и регулационен план и съставения на основание
чл.61 от ППЗТСУ КЗСП на част от квартал 3, парцел I 2638
А и парцел VI общ. по плана на XIX микрорайон на
ж.к. Чайка, така както е показано на скицата с червен, черен и син цвят.
С оглед изясняване на спора от фактическа страна и изследване на релевантни
за изхода му обстоятелства, в хода на делото са ангажирани специални знания
посредством проведените СТЕ.
Заключението на вещото лице С.К. е следното:
За територията, в която е процесния поземлен имот са приемани следните
кадастрални и устройствени планове: Кадастрален план на м. „Старите лозя"
от 1936г.. Регулационен план на м. „Старите лозя" от 1937г.; Топографо-геодезически план на гр. Сталин от 1956г.;
Кадастрален план на ж.к. "Чайка" от 1977г; Изменение на ЗРП на 19-ти
м.р. със Заповед №Г-261/27.07.1994г. на Кмет на община Варна; ЧЗРП на кв.3 на
19-ти м.р., одобрен със Заповед МГ-311/06. 12.1995г. на Кмет на община Варна;
ПУП-ПРЗ на ж.к. „ Чайка", приет с Решение № 2106-14/30.03.2015г. на
Общински съвет-Варна. КП
от 1936г. на м. „Старите лозя", гр.Варна и РП на м. „Старите лозя",
одобрен с Указ на Царя №1680/02.06.1937г. за дворищна регулация и Указ на Царя
№1681/02.06.1937г. за улична регулация. Процесният
поземлен имот с идентификатор *****попада в територията на ПИ 406. С
регулационния план за ПИ 406 се отрежда УПИ I-406, кв.56. За собственик на
поземления имот в стопанския регистър е записан -Софийска детска колония
(Държавен вестник - 237-1935г.). Площта на ПИ 406, кв.56, получена от оцифрения графичен план е 8900 кв.м. В поземленият имот не
е отразено застрояване. ПИ 406 граничи от север, запад и юг с път и от изток
граничи с ПИ 407 със собственик - н-ци на С.И.Ц.. Топографо-геодезически план на м. „Крайбрежието" на
гр.Сталин от 1956г. приет с техническа комисия. По плана от 1956г. процесният поземлен имот попада в границите на ПИ 2638. За
собственик на поземления имот в разписния лист е записан Министерство на
Народната просвета, без вписване на документ за собственост. Поземленият имот
по начин на трайно ползване е двор. Площта на ПИ 2638 получена от оцифрения графичен план е 7250кв.м. ПИ 2638 граничи от
север, запад и юг с пътища и от изток граничи с ПИ 2639 със собственик - Пауна Ц..
Поземленият имот е застроен с жилищни и стопански сгради. В имота има изградена
двуетажна жилищна сграда, едноетажна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и
паянтова стопанска сграда. Върху кадастралната основа на КП от 1956г. е изчертана улична регулация. Процесният
поземлен имот попада в кв.1042. Към този период няма подробен устройствен план, с който за ПИ 2638 да се отрежда
урегулиран поземлен имот със съответното предназначение. Конкретното му
предназначение се определя от фактическото му ползване - за жилищни нужди.
Кадастрален план на ж.к."Чайка" от 1977г. По КП от 1977г. процесния поземлен имот попада в територия с незатворен
контур, без планоснимачен номер и без вписване на
собственик в разписните листи. Предходният регулационен план на ж.к.
„Чайка" е загубен. Предходни регулационни планове, които са изменения на
изгубения регулационен план на ж.к. „Чайка" и касаещи територията, в която
е процесния поземлен имот са: Изменение на ЗРП на
част от 19-ти м.р. одобрено със Заповед №Г-261/ 27.07.1994г. на Кмет на Община
Варна, в обхвата на който са: парцел I за трафопост, II - 2641, III общ., IV
общ. стр. озел. на кв.2-ри; 1-2638а, II общ.стр., III
общ., IV озел., V общ. стр. на кв.3-ти; 1-2652, 2653,
II общ. на кв. 1. Процесният поземлен имот с
идентификатор - 10135.2562.211, попада изцяло в територията на УПИ II —„ за
общ. строителство", кв.3-ти. ИЗРП на част от 19-ти м.р., одобрен със
Заповед № Г-261/27.07.1994г. на кмет на Община Варна е изменен с ЧЗРП на кв.3
на 19-ти м.р. за парцели: I-2638а и VI общ., одобрен със Заповед
№Г-311/06.12.1995г. на Кмет на Община Варна. Изменението на ЗРП се състои в
разделяне на парцел II общ. строителство, кв.3 на два парцела: на парцел
VI-общ. жил. строителство и на парцел II за общ.
озеленяване, кв.3. В обяснителната записка към одобрения ЧЗРП е записано, че
парцел VI-общ. стр., кв.3 е общински. В таблицата на КЗСП на ЗРП е дадено
застрояването на парцел VI-общ.стр. - за обществено жилищно строителство.
Допуска се строителство в парцела на седем етажна сграда, от които 1-ви и 2-ри
етажи са нежилищни. Кадастралните граници на процесния
поземлен имот с идентификатор *****по КК, съвпадат с регулационните граници на
парцел VI-общ.стр., кв.3. Площта на парцел VI-общ.стр., кв.З получена от оцифрения графичен план е 355 кв.м. ПУП - ПРЗ на
ж.к."Чайка", приет с Решение № 2100-14/14/30.03.2015г. на Общински
съвет – Варна. Подробният устройствен план на ж.к.
„Чайка" е изработен върху кадастралната основа на КК на р-н „***, кв.48
по регулационния план на ж.к. „Чайка" е идентичен с ПИ *****по КК. За ПИ *****е
отреден УПИ I-211(за смесено предназначение), кв.48 с площ 303 кв.м. Част от
територията на ПИ *****с площ 278 кв.м. е включена в УПИ I-211 (за смесено
предназначение), кв.48 и част от територията на процесния
имот с площ 72 кв.м. попадат под трасето на проектна улица определена от осови точки: 246 и 247. За процесната
територия са приемани следните устройствени схеми и
планове: Генерален градостроителен план на гр.Варна, одобрен с Указ
№470/08.12.1956г. от Президиума на Народното събрание: Общ градоустройствен
план на гр.Варна, одобрен със Заповед №302/46/31.12.1982г. на КТСУ и СПН, одобрени
със Заповед №РЛ-02-14-2197/03.09.2012г. Генерален градостроителен план на гр. Варна,
одобрен с Указ №470/08.12.1956г, от Президиума на Народното събрание. Процесният поземлен имот по предвижданията на Генерален
градостроителен план на гр.Варна е в територия отредена -„за обществен
терен" с обществено застрояване - „за културен дом". Общ
градоустройствен план на гр.Варна, одобрен със Заповед № 302 /46/31.12.1982г.
на КТСУ. Процесният поземлен имот попада по ОГП от
1982г. в територия отредена за „курортни терени", за пешеходна пътна
връзка (променада), свързваща жилищните квартали с
парк - Морска градина. План на устройствени зони и Спеиифични правила и нормативи за застрояване на
територията на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ.
Съгласно плана на устройствените зони за застрояване
и специфичните правила и нормативи на застрояване на гр. Варна, процесният поземлен имот попада в паркова зона за отдих. Обш устройствен план на гр.Варна,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ и Спеиифични
правила на застрояване, одобрени със Заповед №РД-02-14-2197/03.09.2012г. на
МРРБ Процесният поземлен имот по ОУП на гр.Варна
попада в смесена многофункционална устройствена зона
- Смф. От извършените справки по преписките по съставяне
на АЧОС №5168/20.10.2008г.- в архива на Община Варна и АДС №3849/10.06.2002г.-
в архива на Областна администрация - Варна, вещото лице е установило следното: във
връзка с издадения Акт за частна общинска собственост №541/26.01.1998г., с
който Община Варна актува имот „земя с площ 2350 кв.м", находящ се в ж.к "Чайка", 19-ти м.р., парцел II -
за обществено строителство, кв.3 и частично изменение на ЗРП на кв.3, одобрено
със Заповед № Г-311/06.12.1995г. на Кмет на Община Варна са отделени два
парцела: VI - общ. и II - „за озеленяване", кв.3 Съгласно Заповед №
2101/28.09.1992г. на Министерството на финансите във връзка с чл.6 от закона за
имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, Българските професионални съюзи и Съюза на
активните борци против фашизма, имот - вила „Чайка-2", представляващ
масивна сграда на два етажа с дворното място, находящи
се в парцел II, е определен за държавна собственост и е издадена Заповед
№1472/16.07.1999г. за отмяна АЧОС №541/26.01.1998г., като незаконосъобразен.
Към преписката е приложена скица за актуване на парцел VI-общ., кв.3 по плана
на 19-ти м.р. от 31.05.2002г., издадена от р-н „Приморски". Към преписката
няма данни за отчуждаване в полза на Държавата. Не се установява наличие на
предходен АДС, касаещ процесния
поземлен имот. В преписката по съставяне на АЧОС №541/26.01.1998г. за актуване
на земя с площ 2350 кв.м. в ж.к. „Чайка", представляващ парцел II за общ.
строителство, кв.3, 19-ти м.р. при граници: алея, улица, парцел III и парцел
1-2638 а, кв.3, са приложени преписките по отчуждителните
процедури за поземлени имоти отчуждени за строителството на жилищен блок 46 и
за озеленяване съгласно Заповед №341/27.03.63г. на Председател на КАБ. От
приложените отчуждителни преписки не се установяват
документи свързани с отчуждаване на поземлен имот или части от поземлен имот с
пл. номер 2638 по КП от 1956г., в чиято територия попада процесния
поземлен имот с идентификатор 10135.2562.211. Към преписката по съставяне на АЧОС №5168/20.10.2008г. за УПИ VI-общ.,
кв.3, по плана на 19-ти м.р. с площ З60 кв.м. е приложено уведомление от Община
Варна от 29.11.2007г. до Областен управител - Варна, с което се уведомява, че
поземлен имот №2639 по КП от 1956г. е бивша собственост на наследниците на З.С.Ц.
– П.Т. Ц. и Е.З. Ц. и е предмет на отчуждаване: за изграждане на жилищен блок
№46 в кв."Чайка" и за „озеленяване" в кв. „Чайка" и че
бившите собственици са обезщетени. УПИ VI-общ., кв.3 по плана на 19 м.р. е
идентичен с част от ПИ 2639, кв.1042 по стар КП на кв. „Чайка"(КП от
1956г.) и следва да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост. Вещото
лице счита, че Община Варна е допуснала грешка в твърдението, че УПИ VI-общ.,
кв.3 по плана на 19 м.р. е идентичен с част от ПИ 2639, кв.1042 по стар КП на кв.
„Чайка". Видно от комбинираната
скица (приложение 2) е, че процесният поземлен имот с
ид. ****, идентичен с УПИ VI-общ., кв.3 по плана на
19 м.р. попада в територията на ПИ 2638 по КП от 1956г. ПИ 2639 е съседен
поземлен имот на ПИ 2638 по КП от 1956г. В парцел II - за общ. строителство,
кв.3 по одобреният ИЗРП на част от 19-ти м.р. със Заповед № Г-261/27.07.1994г.
на Кмет на Община Варна, се включват част от териториите на ПИ 2638 и ПИ 2639
по КП от 1956г. С последващото изменение на ИЗРП на ж.к
"Чайка" с ЧЗРП на кв.3 на 19-ти м.р. за парцели: 1-2638а и VI общ.,
одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на Кмет на Община Варна, се разделя
парцел II- за общ. строителство на два парцела: парцел VI -общ. и парцел II за -озеленяване,
кв.3. Не се включва част от ПИ 2639 по КП от 1956г. в парцел VI -общ. с
разделянето на парцел II-за общ. строителство. От изследваните отчуждителни преписки, отнасящи се за ПИ 2639 вещото лице е
установило следното: С Оценителен протокол №78/24.08.1968г. за отчуждаване на
поземлени имоти за построяване на бл.46 в 19-ти м.р., съгласно Заповед
No341/27.03.1968r. на Председател на КАБ се прави оценка на Н-ци
на Злати Цанев за поземлен имот 2639 (има поправка с химикал на последната
цифра на пл. номер на 8) за дворно място с площ 5129 кв.м от цялото с площ 6500
кв.м. Със Заповед № 2479/14.12.1981г. за отчуждаване се отчуждава в полза на
държавата недвижим имот с пл. номер 2639, собственост на Н-ци
на Злати Цанев и Паунка Ц.. Поземленият имот се отчуждава за озеленяване. В Оценителен
протокол от 22.11.1982г., по Заповед No341/27.03.1968r. на Председател на КАБ
се прави оценка за отчуждаване от ПИ 2639 на 5265 кв.м. от целия имот с площ
6500 кв.м. В оценителният протокол е записано, че 1235 кв.м. са отчуждени за
блокове. Не се установиха данни за
отчуждаване на процесния поземления имот. Не са
изпълнени мероприятията за процесния поземлен имот
съобразно устройствените схеми и подробни устройствени планове. Налице е пълна идентичност между
имотите описани в АЧОС №5168/20.10.2008г. и АЧДС №3849/10.06.2002г.. Предмет на
двата документа за собственост е УПИ VI-общ., кв. 3 по плана 19-ти м.р. на
гр.Варна при граници: УПИ II, кв.3, УПИ 1-2638а, кв.3, пешеходна алея,
пешеходна алея. Разликата в площта от 3 кв.м.
на парцела описан в документите за собственост – З60 кв.м. и З6З кв.м., се
дължи на разликата при отчитането на площта на парцела от графичния план. Територията, в която е ситуиран
процесния поземлен имот е урбанизирана с начин на
застрояване - смесена многофункционална устройствена
зона. В смесената многофункционална устройствена
зона се допуска застрояване на сгради за: обществено обслужване, търговия,
безвредни производства, жилища, спорт и атракции и други допълващи функции. Конкретното предназначение и начин на
ползване на процесния поземлен имот е определен едва от
приетия ПУП-ПРЗ за ж.к."Чайка" с Решение № 2100-14/14/30.03.2015г. на
Общински съвет - Варна. Съгласно действащият ПУП-ПРЗ за процесния
поземлен имот е отреден парцел 1 — 211 (за смесено предназначение), кв.48.
В процесният поземлен имот се допуска застрояване на
сгради за обществено обслужване, търговия и жилища. Понастоящем процесният имот е ограден с паянтова ограда изградена от
метални стълбове и оградна мрежа. Процесният
поземлен имот не е застроен и се ползва за паркинг. Процесният
поземлен имот с идентификатор *****с площ 350 кв.м. по КК е идентичен с УПИ
VI-общ., кв.3 по плана на 19-ти м.р. с площ З63кв.м. при граници: пешеходна
алея, пешеходна алея, УПИ II-2772 и УПИ I-2638а по одобрения ЧЗРП на кв.3 на
19-ти м.р. за парцели: 1-2638а и VI общ., одобрен със Заповед
№Г-311/06.12.1995г. на Кмет на Община Варна. Разликата в площите между двата
поземлени имота се дължи на по-неточното отчитане на площта на УПИ VI-общ., кв.3
по плана на 19-ти м.р от графичния план. Процесният
поземлен имот по КК е частично идентичен с УПИ 1-211 за „смесено
предназначение" в кв.48 (четиридесет и осем) по плана на 19-ти
(деветнадесети) подрайон на гр. Варна, при граници:
пешеходна алея, УПИ II-220 „за смесено предназначение" и УПИ III-256 „за
жилищно строителство и търговия" (приложение №6), защото площ от 72 кв.м.
от ПИ *****попада под трасето на проектна улица определена от осови точки: 246 и 247 и се придава площ 25кв.м. от ПИ****,
във връзка с проектна улица определена от осови
точки: 244 и 245. Площта на УПИ 1-211 за „смесено предназначение" в кв.48
е 302 кв.м. Налице е идентичност на поземлен имот с ид.
№*****по КК на р-н ,Приморски" с : поземлени имот описан в титулите на
ищците - УПИ VI-общ., кв.3 по плана на 19-ти м.р. с площ З63 кв.м. при граници:
пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II-2772 и УПИ 1-2638а по ЧЗРП на кв.3 на
19-ти м.р. за парцели: I-2638а и VI общ., одобрен със Заповед
№Г-311/06.12.1995г. на Кмет на Община Варна (приложение №5); поземлен имот с
площ З63 кв.м. представляващ УПИ VI-общ., кв.3 по плана на 19-ти м.р. с площ З6З
кв.м. при граници: пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II-2772 и УПИ 1-2638а
описан в АЧДС №3849/10.06.2002г.; поземлен имот с ид.
№ *****по КК на р-н „Приморски" с площ от 350 кв.м. при съседи: *****, ****
и ****, описан в титулите за собственост на ответниците.
Действащ регулационен план към 17.09.1991г. е РП на ж.к.„Чайка", одобрен
със Заповед № 341/27.03.1963г. на Председател на КАБ. Този план не се съхранява
в Община Варна - планът е загубен. Вещото лице не може да определи какво е предназначението
на поземления имот по действащия към този момент регулационен план. Процесният поземлен имот по действащия към 17.09.1991г.,
Общ устройствен план попада в селищна територия,
отредена за „курортни терени", за пешеходна пътна връзка (променада), свързваща жилищните квартали с парк - Морска
градина (приложение №8). Действащият план към 05.11.1999г. е ЧЗРП на кв.3 на
19-ти м.р. за парцели: 1-2638а и VI общ., одобрен със Заповед
№Г-311/06.12.1995г. на Кмет на Община Варна (приложение №5). На процесният поземлен имот с идентификатор *****съответства
УПИ VI-общ., кв.3 по плана на 19-ти м.р. УПИ VI-общ., кв.3 по плана на 19-ти
м.р е отреден за седеметажна жилищна сграда, на която първите два етажа са
нежилищни. Действащият план към 18.11.2011г. е също ЧЗРП на кв.3 на 19-ти м.р.
за парцели: 1-2638а и VI общ., одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на Кмет
на Община Варна (приложение №5). По него процесния
недвижим имот е с предвиждане за жилищно строителство. Съгласно План на устройствени зони и специфични правила и нормативи за
застрояване на територията на гр. Варна, одобрени със Заповед
МРЛ-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ (приложение №9), процесният
поземлен имот попада в територията на градски градини и зелени площи означени с
Т 2.01. Територията на градските градини и озеленени площи попада в Терени за
озеленени площи с обществено предназначение.
От заключението на вещите лица И.Х. и В.А. се
установява следното: В текстовата част на заповед Г-311 от 06.12.1995г. на кмета
на община Варна не е посочено предназначението на парцелите предмет на
заповедта. В графичната част на заповедта предназначението на парцел VI общ. не е отразено в
регулационния план(РП). В графичната част на заповедта по застроителен
план(ЗП) е предвидено изграждането на сграда на 7 /седем/ етажа, без да е
посочен вида на сградата, поради което и по него не може да се определи
конкретното предназначение на имота. По квартално-застроителен
и силуетен план (КЗСП) е предвидено изграждането на
сграда със смесено предназначение на 7 /седем/ етажа, от които първите два
етажа са нежилищни, а следващите пет са жилищни. В Обяснителната записка
(Приложение№1) в абзац 2-ри е написано "Изменението на ЗРП се състои главно в завинтване
на етажността на застройката и отделянето на парцел-общинска
собственост/VI общ/ от парцел II за общ.строителство". Във връзка с гореизложеното вещите лица считат,
че предназначението на процесния имот *****(идентичен
с УПИ VI-общ., кв.3 по плана на 19 м.р.) е за сграда със смесено предназначение,
на основание чл. 48, т. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1995г. действала към онзи момент. Първият
кадастрален план за процесната територия е КП на „Курортно предградие
"Лозята" от 1936г. и регулационен план одобрен с Царски укази № №
1680/02.06.1937г.(ул.рег.) и 1681 /02.06.1937г.(дв.рег). По тези планове процесния имот попада в ПИ 406, за
който е отреден парцел 1-406, кв.56. В разписния лист към КП имот 406 е записан
на „Софийска детска колония". Площта на имот 406 е 9006 кв.м., а на парцел
1-406 е 8156 кв.м., графически изчислени. По тези планове в имота не е отразено
застрояване и не се съдържат данни за предназначението на имота. На
Комбинираната скица Приложение №2 към заключението: ПИ 406 е показан във
виолетов цвят, а парцел 1-406 в син цвят. Следващият КП е топографо-геодезически
план на крайбрежието на гр. Сталин от 1956г. По този план процесният
имот попада в границите на ПИ 2638. В разписният лист към този план за
собственик на имота е вписано „Министерство на Н.П." без посочен документ
за собственост. Площта на ПИ 2638 е 7246 кв. м.(графически изчислена). По този
план в ПИ 2638 са отразени като съществуващи няколко жилищни и стопански сгради
три масивни и една паянтова, поради което фактическото ползване на този имот е
за смесени функции. В процесния имот не попадат никакви сгради. Тъй като това е
по своя смисъл кадастрален план по него няма предвидено отреждане. Па
Комбинираната скица Приложение №2 към заключението ПИ 2638 е показан в
зелен цвят. В
Община Варна е запазена графичната част на Заповед № 341/27.03.1963г. на
Председателя на КАБ, извадка от която е приложена на л.470 от делото, за одобряване
на застроителен и регулационен план на 20-ти подрайон на гр. Варна. Вещите лица не са открили данни дали
с тази заповед е одобрен и застроителен и
регулационен план на 19-ти подрайон на гр. Варна. Следващия КП е този от 1977г. По този план процесният имот попада в
територия с незатворен контур, без планоснимачен
номер и без данни за собственост в разписните листи към плана. В процесния имот
попада паянтова стопанска сграда. В район Приморски се съхранява копие от
заповед Г 261 от 27.07.1994г. на кмета на община Варна за изменение на застроителния и регулационен план на 19-ти микрорайон по
плана на гр. Варна, копие от което е приложено на л.471 от делото. Оригинал на
такава заповед няма нито в район „Приморски", нито в техническата служба
на община Варна. По този план процесния имот попада в парцел II-обществено
строителство, кв.3 по плана на 19
м.р-н, гр.Варна. Със заповед Г 311 от 06.12.1995г. на кмета на община
Варна(л.342 и 343) се изменя застроителен и
регулационен план и се одобрява квартално-застроителен
и силуетен план на част от кв. 3 за парцели I-2638A и VI-общ. по плана на XIX-ти м.р. ж. к.
„Чайка". Тази заповед е действала при първоначалните сделки, а именно при
съставянето на Договора за замяна от 04.04.2007г. между ДЪРЖАВАТА(л. 10-11) от една страна и „ВЕТО" ООД и Т.К.Т.
от друга, както и на Договора за продажба на имоти ЧОС по реда на чл.35, ал.1 ЗОС от 18.05.2011г.(л.14) между ОБЩИНА ВАРНА от една страна и „С." ЕООД.
Съобразно текстовата част на заповедта се изменя застроителния
и регулационен план на XIX микрорайон по отношение на парцели I-2638A и VI общ., кв.3 и се одобрява за тях квартално застроителен и силуетен план. Съобразно графичната част на заповедта
изменението засяга освен описаните два парцела, също и парцел II - за обществено строителство, като се
променят границите и предназначението му: същият става парцел II -общ. с предназначение
„озеленяване", а от него се отделят и създават нови парцели I-2638а и Vl-общ., кв.3 по плана на 19
м.р., ж.к."Чайка". Няма нито оригинал,
нито копие на графичната част на плана на 19-ти м.р. ж. к. „Чайка", която
е предмет на изменението, направено със заповед Г - 311 от 06.12.1995г. на кмета на община Варна. Няма също
оригинал или копие на акта, с който този план на 19-ти м.р. ж. к. „Чайка"
е бил одобрен. Действащия към настоящия момент е ПУП-ПРЗ на ж.к.
„Чайка", одобрен с решение № 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет Варна.
Съгласно този ПРЗ за ПИ *****е отреден УПИ 1-211 "за смесено
предназначение", кв.48. Зоната е Смф-смесена, многофункционална. След
направените справки, вещите лица не са открили данни за отчуждаване на процесния
имот в полза на Държавата, което се потвърждава и от първоначалната СТЕ. Вещите
лица не могат да отговорят дали се припокриват двата микрорайона 19 и 20 на гр.
Варна, тъй като в Община Варна не се съхранява заповедта, с която е одобрен
първоначалния план на 19 м.р. При запознаване в цялост с графичната част на
заповед № 341/27.03.1963г. на КАБ София, с която е одобрен ЗРП на 20 подрайон се установява, че западната му граница достига до
сегашния булевард "Ал. Стамболийски", така че той е извън територията,
в която се намира процесния имот.
В
проведеното на 31.03.2023г. съдебно заседание, вещите лица уточняват, че за XIX микрорайон няма заповед от 1963г. Има само
Заповед № 341/27.03.1963г. на КАБ –София, с която е одобрен ЗРП на 20-ти подрайон. От тази заповед е видно, че западната граница
на 20-ти подрайон е сегашния бул. „Ал. Стамболийски“
и по този начин имотът е извън тази
територия, която е одобрена със заповедта от 1963г. Не
са установили Заповед
Г-261/27.07.1994г. в оригинал. Процесния имот не се намира в XX подрайон.
В полза на ищците са събрани гласни доказателства, с показанията на които да установят наведените
от тях фактически
твърдения досежно
упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху
спорния имот с намерение за своене в периода от 04.04.2007г. до предявяване на
исковата молба в съда, присъединявайки владението на своите праводатели.
В показанията си св. Д.Д.
установява, че знае процесния имот, живее в съседния на имота блок - кв. ****. От м. май –
юни 2002г. живее там. Когато се строял
блокът, в парцела били канцелариите на строителя Д. и техническия ръководител,
които се помещавали в бараки, имало и остатък от къща. След като построили
блока, през 2003-2004г. съборили бараките. В момента парцелът е празен, там си
паркира колата. Започнал да си паркира колата в празния парцел през 2008г. През
2009г. се запознал с управителя на ищцовото дружество
С.С.. Казал му, че мястото е негово и не трябва да
паркира там. Договорили се да паркира автомобила си срещу задължение да се
грижи за чистотата на парцела. 2015г. С.С. заградил
мястото. В момента имотът е заграден и заключен, има табелка частна
собственост, поземлен имот № 10135.2562.211. На табелката пише името на Т.К..
Съседът му започнал и той там да си паркира колата, но с разрешение на С.. Не е
виждал друг в имота. М. септември 2015г. или 2016г., катинарът бил срязан, С.
веднага купил нов и в момента се заключва с този катинар. След този период
никой не ги е безпокоил. От 2015г. до сега е заключено със същия катинар и е
оградено мястото с метални колове/тръби и метална мрежа. Оградата на имота е
правена от фирмата на С.. Свидетелят присъствал, когато работниците слагали
оградата.
Св. С. Р. знае процесния имот. Живее в блока срещу
мястото от 45г. Блокът се намира в гр. Варна, кв. Чайка, бл.23. Имотът се
намира срещу блок, северно от кооперацията на Д.. Преди да се построи блокът на
Д., имало две бараки, едната била плод-зеленчук, а другата - барче. Преди 7-8
год. видял С.- управителя на ищцовото дружество,
мястото било вече оградено. Казал му, че мястото е негово. Познава С.от кв.
Чайка, от 40 год. В мястото имало две коли. Имотът има табела, че е частна
собственост, ограден е, заключен с порта. Не е виждал друг да се представя за
собственик на имота. Към настоящия момент имотът не се ползва, ограден и
почистен е, вътре има една кола. От година и няколкото месеца поради липсата на
паркоместа, помолил С.да му разреши да паркира.
Имотът от 2015г. до настоящия момент е заключен с катинар. Не е виждал други
хора да влизат в имота, освен свидетелят Д.Д.и С.. Не
знае да е имало спорове за този имот.
В полза на ответника са събрани гласни доказателства за установяване наведените от
него фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и
несмущавана фактическа власт върху спорния имот с намерение за своене през
последните шест години до предявяване на исковата молба в съда.
Св. Т.Г.през 2016г. се запознал със С. С., който
е управител и собственик на „С.С.“ ООД, и коментирали
да му продаде имот, който се намирал в кв. Чайка. От Курортна поликлиника,
високите блокове перпендикулярни на булеварда, имало една улица и тя свършвала
точно до имота. Д. син построил кооперация, имотът е на гърба на имота на Д..
Показал му го, бил ограден, показал му и нотариални актове за собственост и
свидетелят го купил 2016г. Когато го купил отишли до имота. Имотът бил ограден
и с катинар, дал му ключ. Инвестиционните му намерения се променили и го продал
на „Р.Г." ЕООД. Завел представителя до имота и му предал ключа. Докато св.
бил собственик не е позволявал на никой да паркира там.
Св.
С. Я.знае за имота на „Р.Г." ЕООД
в кв. Чайка. През 2016г. е ходил там, мястото било оградено с телена ограда и
било занемарено. Управителят на „Р.Г." ЕООД - Р.С.му е възлагал да
почиства имота. Имотът се заключвал с катинар. Р. му отключвал и му плащал за
извършените услуги. От 2016г. до сега е ходил три или четири пъти, последно бил
там 2020г. Докато е почиствал имота, никой не е идвал да го пита какво прави
там. Не е виждал управителя на ищцовото дружество С.С. в този имот и не го познава.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявеният иск от Т.К.Т.
и "И.И." ООД срещу „Р.Г." ЕООД е допустим. На първо място – налице е правен интерес от
отрицателния установителен иск, съгласно приетото в ТР №8/27.11.13г. по
тълк.д.№8/12г. на ОСГТК на ВКС. При отричане със сила на пресъдено
нещо на правото на собственост на ответника върху процесния имот, негови
собственици остават ищците.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, в т.ч.
и от заключенията по допуснатите СТЕ, че между имота описан в актовете за
собственост на страните и между имотите, описани в АЧОС
№5168/20.10.2008г. и АЧДС №3849/10.06.2002г., е налице пълна идентичност.
С решение, постановено по гражданско дело № 2962 по описа за 2017 г. на
ВКС, е признато за установено по предявения от Т.К.Т. и „И.И."
ООД, срещу „С." ЕООД, ЕИК *****, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът „С." ЕООД не е
собственик на Поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски",
ж.к. „Чайка" № 98, съставляващ УПИ VI в кв. 3 по плана на 19 подрайон на гр. Варна, целият с площ от 363 кв.м., при
граници : пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II-2772 и УПИ I - 2638а, който
имот е идентичен с ПИ с идентификатор *****по КККР на гр. Варна с площ от 350
кв.м., при съседи: ПИ с идентификатор 10135.2562.143 и улица. Прието е, че придобивното основание - Договор от 18.05.2011 г. е
нищожен.
С. ЕООД не е придобило права върху имота, поради което и последващия купувач не би могъл да ги
придобие, респ. да прехвърли собствеността на трето лице посредством следващите
сделки. При всяка от следващите продажби,
в т.ч. и последната продажба,
обективирана в Нотариален акт № ***,
том ***, рег.№ ***, нот. дело № ****/2016г., продавачите не са били собственици на имота, което обаче
не прави сделките
нищожни. Продажбата на чужда вещ
не е нищожна, а непротивопоставима на действителния
собственик. Тя не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй
като, за да бъде обект на транслативна сделка,
правото на собственост трябва да е част от патримониума
на прехвърлителя. Ако продавачът не е собственик, той
не може да прехвърли правото, тъй като никой не може да се разпореди с право,
което не притежава. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за
собственика на имота, не се отразява на действителността на сключените договори
за продажба в отношенията между страните по него. Макар и валидни, те не могат
да прехвърлят правото на собственост, поради което ищците не са го губили.
Предвид гореизложеното и установената
нищожност на договора от 18.05.2011г., купувачът по него С. ЕООД не е придобил собствеността върху
процесният имот и следователно не е и
могъл да прехвърли такава в полза на последващите купувачи, последен от които е
ответникът. След като праводателят на ответника не е бил собственик на
продаденият от него недвижим имот, то и той не е станал негов собственик по
силата на продажбата с Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, нот.
дело № ****/2016г..
Дори да се приеме, че спорният имот може да бъде продобит от ответника по силата на давностно владение, то
по делото от събраните гласни доказателства не се установи, че през твърдяния период ответникът е упражнявал фактическата власт
върху имота. Установи се от писмените и гласни доказателства, че от придобиването
му, ищците са упражнявали фактическата власт върху имота.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и подлежи
на уважаване.
По предявените от Община Варна искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу ищците Т.К.Т. и "И.И." ООД, и с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК срещу ответника Р.Г. ЕООД.
За основателността на исковете е
необходимо ищецът да докаже, че е собственик, че имотът се намира във владение
на ответниците Т.К.Т.
и "И.И." ООД /чл.108 ЗС/ и че те го владеят без правно
основание. В тежест на ищеца по делото бе да докаже наличието на положителните
предпоставки, а ответниците, че владеят имота на правно основание.
Спорно е обстоятелството дали Община Варна
е придобила собствеността върху процесния имот.
Придобивното основание по § 42 ПЗР на ЗИД ЗОС
с оглед естеството си е по силата на закона. То се изразява в трансформация на
собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението
му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф нужди. Така,
за да настъпят последиците на горния законов текст е необходимо да се установи,
че към 1999 г., когато тази разпоредба е била приета, спорният имот е бил
частна държавна собственост и отреждането му съгласно предвижданията на
действащия към датата на влизане в сила на закона ПУП за целите, посочени в
този параграф, а именно - за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия.
Т.е., за да настъпи трансформацията на
собствеността при условията на § 42 е
необходимо към момента на влизане в сила на разпоредбата - 1999 год. – имотът
да е частна държавна собственост и мероприятието, за което е отреден имотът по
подробния устройствен план да е с местен обществен
или благоустройствен характер.
Нормите, които съдържат определения
/легални дефиниции/ не са самостоятелни и обикновено са уредени като
допълнителни разпоредби в края на нормативния акт съгласно чл. 32 от Указ №
883 за прилагане на Закона за нормативните актове /ДВ, бр. 39 от
21.05.1974 г./. Очевидно е, че в закона не е дадена легална дефиниция на
понятието "обществени мероприятия на общините" по смисъла на § 7, ал. 1, т. 3
ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./. При
липсата на легална дефиниция на понятията, съдебната практика /в т.ч. и
Върховният касационен съд/ провежда разграничението между общинската и
държавната собственост, като приема, че критерий за разделянето на общинската
от държавната собственост е предназначението на имота, както и използването му
във връзка с това му предназначение към датата на влизане на законите – пар.7 - 17.09.1991 г. /срвн.,
напр. решение № 178
от 15.05.2010 г. по гр. дело № 68/2010 г. II г. о. по чл. 290 ГПК/.
Възприетият от съдебната практика критерий
за разграничение между общинската и държавната собственост е приложим и за процесния казус. Конкретната преценка дали това мероприятие
е от местно или от национално значение се извършва въз основа на събраните по
делото доказателства /срвн., Решение № 313 от
5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 143/2011 г., II г. о., ГК, решение № 178
от 15.05.2010 г. по гр. дело № 68/2010 г., II г. о./.
Съгласно Заповед № 2101/28.09.1992г. на
Министерството на финансите, във връзка с чл.6 от закона за имуществото на БКП,
БЗНС, ОФ, ДКМС, Българските професионални съюзи и Съюза на активните борци
против фашизма, имот - вила „Чайка-2", представляващ масивна сграда на два
етажа с дворното място, находящи се в парцел II, е
определен за държавна собственост и е издадена Заповед №1472/16.07.1999г. за
отмяна АЧОС №541/26.01.1998г., като незаконосъобразен.
Така държавата е придобила на горепосоченото
основание правото на собственост върху земята и сградите, които са били
разположен върху процесния имот. Същите да станали държавна собственост, като едва с
издаването на АЧДС №3849/10.06.2002г., имотът е станал частна
държавна собственост.
Съобразно заключенията
на вещите лица предназначението на процесния имот *****(идентичен
с УПИ VI-общ., кв.3 по плана на 19 м.р.) е за сграда със смесено предназначение,
на основание чл. 48, т. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1995г. действала към релевантния момент. Няма
нито оригинал, нито копие на графичната част на плана на 19-ти м.р. ж. к.
„Чайка", която е предмет на изменението, направено със заповед Г - 311от 06.12.1995г. на кмета на община Варна.
Няма също оригинал или копие на акта, с който този план на 19-ти м.р. ж. к.
„Чайка" е бил одобрен. Действащ към настоящия момент е ПУП-ПРЗ на ж.к.
„Чайка", одобрен с решение № 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет Варна.
Съгласно този ПРЗ за ПИ *****е отреден УПИ 1-211 "за смесено
предназначение", кв.48. Зоната е Смф-смесена,
многофункционална. От Заповед № 341/27.03.1963г. на КАБ София, с която е
одобрен ЗРП на 20 подрайон се установява, че
западната му граница достига до сегашния булевард "Ал. Стамболийски",
така че той е извън територията, в която се намира процесния имот. За XIX
микрорайон няма заповед от 1963г. Процесния имот не се намира в XX
подрайон.
Ищците са направили искане, съдът да се
произнесе инцидентно по валидността на заповед № Г – 311 от 06.12.1995г. на кмета на община Варна, както и по
отношение на законосъобразността й, тъй като този акт се противопоставя на
страна по делото, която не е участник в производство по издаването му, по
реда на чл. 17, ал. 2 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността
на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен
контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по издаването
и обжалването му.
Принципът е,
че инцидентно съдът не може да се произнася по законосъобразността на
индивидуалния административен акт. Инцидентно може да се проверява само
валидността и съответно да се зачете или не правната му последица. Проверката
за валидност извършвана от гражданския съд по реда на косвения съдебен контрол
касае нищожността на административния акт, доколкото той е издаден от
компетентен орган и по установения ред.
Налице ли са тези две предпоставки, актът е валиден. В настоящия казус
няма наведени твърдения за нищожност на посочената заповед предвид релевантните
за спора обстоятелства, а и съставът не установява такива при извършената в
настоящото производство проверка. Оплакванията на ищците касаят произнасяне на
административния орган в противоречие с чл. 63, ал. 2
ППЗТСУ (отм.), в редакцията му ДВ. бр.53 от 10 юли 1987г., която е
действаща към декември 1995г., т.е. материална незаконосъобразност,
която обаче не се преценява да е така тежка, че да води до нищожност на
административния акт.
Второто
изречение на чл. 17, ал. 2 ГПК все пак дава една възможност на съда да се
произнесе по законосъобразността на административен акт, но само при едно
условие: когато актът се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването му и обжалването му.
Тази разпоредба защитава правата на лица, които не са участвали в
административното производство и нямат друг път на защита на правата и законните си интереси. В това
производство, намери ли съдът, че административният акт е незаконосъобразен, не
може да го отмени, но ще уважи възражението срещу него, като отрече черпените
от него права.
Ищците не са
взели участие в административното производство.
В случая за съда съществува задължение да
извърши косвен контрол за законосъобразност на административния акт-заповед № Г – 311 от 06.12.1995г. на кмета на
община Варна.
Издадената заповед № Г – 311 от 06.12.1995г.
на кмета на община Варна, с която се
изменя застроителен и регулационен план и се одобрява
квартално-застроителен и силуетен
план на част от кв. 3 за парцели I-2638A и VI-общ. по плана на XIX-ти м.р. ж.
к. Чайка е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, в
рамките на компетентността му и в предвидената в закона форма. Съдът счете, че
направеното със заповедта изменение не следва да бъде зачетено в настоящото
производство, като съображенията са следните: не се установи план: застроителен
и регулационен план на XIX-ти м.р. ж. к.
„Чайка", който да бъде изменен със заповед 311, което е в противоречие
на чл. 63, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), в
редакцията му ДВ. бр.53 от 10 юли 1987г., която е действаща към декември
1995г. Вещите лица са категорични, че Заповед
№ 341/27.03.1963г. на КАБ София, с която е одобрен ЗРП на XX подрайон не
е относима за процесния
имот, който не се намира в XX подрайон. Не съществува и оригинал на заповед Г 261 от 27.07.1994г. на кмета на община Варна за изменение на застроителния и регулационен план на 19-ти микрорайон по
плана на гр. Варна.
Към датата на влизане в сила на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС - обн. ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г., имотът освен, че не е бил
частна държавна собственост, не е бил отреден за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове. Това се потвърди от изслушаните заключения на вещите
лица по допуснатите СТЕ. Съобразно заключенията на вещите лица предназначението
на процесния имот *****(идентичен с УПИ VI-общ., кв.3
по плана на 19 м.р.) е за сграда със смесено предназначение, на основание чл.
48, т. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство
от 1995г. действала към релевантния момент.
Следва да се съобрази и, че към датата на съставяне на акт за общинска
собственост № 5168/20.10.2008г. държавата не е била собственик на имота /със
заповед от 16.05.2007г. имотът е отписан от актовите книги за имоти държавна
собственост, тъй като е отчужден в полза на частни лица/, следователно и параграф
42 ПЗР на ЗИДЗОС не би могъл да бъде правно основание за съставяне на акта.
Отделно от горното по делото не са
представени доказателства, че собствеността върху имота е придобита от
Държавата чрез отчуждително производство, предвид и
на което с оглед липсата на една от предпоставките на нормата, на която се
позовава Община Варна, съдът приема, че не е могла да придобие собствеността на процесния имот по този
ред.
Установи се, че към преписката по
съставяне на АЧОС №5168/20.10.2008г. за УПИ VI-общ., кв.3, по плана на 19-ти
м.р. с площ З60 кв.м. е приложено уведомление от Община Варна от 29.11.2007г.
до Областен управител - Варна, с което се уведомява, че поземлен имот №2639 по
КП от 1956г. е бивша собственост на наследниците на З.С.Ц.- П.Т.Ц. и Е.З.Ц. и е
предмет на отчуждаване: за изграждане на жилищен блок №46 в
кв."Чайка" и за „озеленяване" в кв. „Чайка" и че бившите
собственици са обезщетени. УПИ VI-общ., кв.3 по плана на 19 м.р. е идентичен с
част от ПИ 2639, кв.1042 по стар КП на кв. „Чайка"(КП от 1956г.) и следва
да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост. Вещото лице счита,
че Община Варна е допуснала грешка в твърдението, че УПИ VI-общ., кв.3 по плана
на 19 м.р. е идентичен с част от ПИ *** кв.1042 по стар КП на кв. „Чайка".
Видно от комбинираната скица (приложение 2) е, че процесният
поземлен имот с ид. ****, идентичен с УПИ VI-общ.,
кв.3 по плана на 19 м.р. попада в територията на ПИ 2638 по КП от 1956г. ПИ
2639 е съседен поземлен имот на ПИ 2638 по КП от 1956г.
Община Варна не е придобила правото на
собственост върху процесния имот на основание параграф 42 ПЗР на ЗОС. Актовете
за общинска собственост нямат конститутивно действие.
Тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост.
При липса на каквито и да са
доказателства, че към 1999 г. спорният имот е бил частна държавна собственост
или е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти /в случая
сочените в преписката по издаване на АЧОС № 5168/20.10.2008г. – отчуждителна процедура/, реализиращи състава на предвиден в
закона придобивен способ, представеният акт за частна
общинска собственост не е в състояние да легитимира общината като собственик на
процесния имот. В заключение, простото възпроизвеждане
в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която
определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в
състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на
общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата
на които имотът е станал частна държавна собственост в периода преди влизане в
сила на въпросната разпоредба /в случая – Пар. 42 ПЗР на ЗИД на
ЗОС /обн. ДВ, бр. 96/99 г./..
Ето защо, следва да се приеме, че е оборен
легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който Община Варна заявява
собственически права върху имота.
Предявените искове са неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в
съответствие с направеното искане, в полза на ищците се дължат разноски за
производството, съобразно представените доказателства за извършването им, чиито
размер възлиза на 12776.80 лева /226.80 лв.
заплатени държавни такси; 550 лева депозит за вещи лица и по 6000 лева с ДДС
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат на всеки от ищците/.
Съдът приема, доколкото не е уговорено в
договорите за правна защита и съдействие, че за защита по първоначалния иск и
защита срещу иска по чл.108 ЗС, предявен от Община Варна се дължи
възнаграждение от по 3000 лева от всеки ищец в полза на адв. Г..
Ответникът следва да заплати на всеки от ищците сумата от 3000 лева,
представляваща възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, както и
общо на двамата разноски в размер на 776.80 лева за заплатена държавна такса и
депозит за СТЕ.
Община Варна следва да заплати на всеки от ищците сумата от 3000 лева,
представляваща възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, направено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът счете за
неоснователно при съобразяване с правната и фактическа сложност на делото, а и
същото не надвишава прекомерно минималното такова /2929.39 лева/, предвидено в
чл.7, ал.2, т.3 вр. параграф 2а от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, а.10 ГПК на третото лице-помагач не се следват
разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Т.К.Т., ЕГН **********, адрес: *** и "И.И." ООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление:*** и ответника „Р.Г."
ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, че ответникът „Р.Г."
ЕООД не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****/десет хиляди сто тридесет и пет
точка две хиляди петстотин шестдесет и две точка двеста и единадесет/ по
кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при
граници: ПИ *****, ПИ ****, ПИ ****, на
основание чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА „Р.Г." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.Т., ЕГН **********,
адрес: *** и "И.И." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:*** сумата от 776.80 лева, представляваща реализирани пред настоящата
инстанция разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Р.Г." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
на Т.К.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани пред
настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Р.Г." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на "И.И." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:*** сумата от 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани пред
настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Варна осъдителен иск за
собственост с правно основание чл. 108
ЗС срещу ищците Т.К.Т., ЕГН **********, адрес: ***
и "И.И."
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:*** за признаване за
установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****/*****/ по кадастралната карта на
гр. Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при граници: ПИ *****, ПИ ****,
ПИ ****, както и за осъждане на ответниците да предадат на Община Варна владението
върху така описаният имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община
Варна ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.Т., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани пред
настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Община
Варна ДА ЗАПЛАТИ на "И.И." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:*** сумата от 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани пред
настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Варна срещу ответника Р.Г. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:*** положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че Община Варна е собственик ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *****/*******/ по кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 350
/триста и петдесет/ кв. м., при граници: ПИ *****, ПИ ****, ПИ ****, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето
лице помагач - Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство на страната на Т.К.Т., по предявения срещу него от Община Варна
по реда на чл.225 ГПК осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: