№ 7832
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110139228 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. ЯН. Г., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, и АНГ. ЯН. Г., ЕГН: **********, адрес АДРЕС, срещу „ФИРМА“, с адрес: АДРЕС,
с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците по 5 819,84 лева или
общо 11 639,68 лева, както следва:
-4 615.87 лева главница, представляваща гарантирано от ***** вземане на всеки ищец
в качеството му на вложител в „БАНКА АД - в несъстоятелност, ЕИК ******,
-1 203,97 лева законна лихва, считано от 05.12.2018г. до подаване на исковата молба,
-ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди се, че ищците са собственици на безналични акции с право на глас в капитала
на „ФИРМА“ ЕАД, впоследствие „ФИРМА“ АД -предмет на търговско изкупуване по реда
на чл. 157а от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Сочи се, че плащанията в
полза на миноритарните акционери са се извършвали в 3-дневен срок от депозиране на
искане от бенефициер по реда и условията на одобреното от Комисията за финансов надзор
търгово предложение по представен от „ФИРМА“ ЕАД списък, като в следствие на
търговското изкупуване и въз основа на Договор от 22.05.2013 г. за разплащателна сметка
със специално предназначение, сключен между „ФИРМА“ ЕАД и „БАНКА АД - в
несъстоятелност, ЕИК ****** съгласно изискванията на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на приложимия към процедурата за изплащане на гарантираните влогове в „***“
АД (н.) - Закон за гарантиране на влоговете в банките от 1998г„ отменен (*****, отм.),
ищците са придобили качеството на вложители в „***“ АД (н.).
Поддържа се, че на 05.12.2018г„ ищците входирали в деловодството на „***“ АД (н.),
молби с вх. № 4001 и вх .№ 4002, с които предявяват искане за изплащане на дължимите им
съгласно чл. 23 ***** /отм./ гарантирани суми. С писмо с изх. №4559 от 12.12.2018г.
синдиците на „***“ АД (н.) - А Д и К М отговарят, че молбите на Н.Г. и А.Г. за изплащане
на дължимите им суми са уважени и информацията, необходима за изплащането им, е
1
изпратена до Фонда за гарантиране на влоговете в банките („Фонда“ или „****“), и до
обслужващата ищците банка „БАНКА“ АД.
Твърди се, че в писмото синдиците са уведомили вложителите, че прогресът по обмен
на информация между „***“ АД (н.), **** и „***“ АД изисква технологично време, което от
своя страна означава, че е необходимо те да извършват периодични проверки дали
информацията е достигнала до обслужващите банки за поучаване на средствата
Сочи се, че на месец февруари 2020г. Н.Я. извършва поредна проверка в посочения
клон на „***“ АД, където му съобщават, че парите са били налични в банката, но поради
непотърсване са върнати отново във ****, тъй като е изтекъл срокът за тяхното изплащане -
04.12.2019г. Доверителят ми подава нова молба до синдиците на „***“ АД (н.), от където
получава отговор, изх.№1733 от 23.07.2020 г. В същия се излага становището, че дължимите
на доверителите ми суми са били на тяхно разположение до 04.12.2019 г. след която дата
**** не изплаща влогове на вложители в „***“ АД (н.).
Излагат се твърдения, че отказът на **** да изпълни законово регламентираните си
задължения към ищците, аргументиран с настъпването на погасителна давност по
отношения на вземанията им, произхождащи от банкови сметки в „***“ АД (н.) гарантирани
съгласно *****, е без правно основание. Твърди се, че възражението за изтекла погасителна
давност не може да се направи извън исковия процес, а ищците са прекъснали давността с
отправните писма. Твърди се и, че с писмо с изх. №4559 от 12.12.2018 г., в процедурата по
чл. 23 ***** /отм./, е направено признаване на вземането от длъжника, като същият смисъл
има и превода на процесните суми по сметка в „***“ АД.
Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковата молба като неоснователна.
Твърди се, че съгласно Договор за разплащателна сметка със специално
предназначение от 22.05.2013 г. (Договора), сключен между „ФИРМА“ АД, с ЕИК:
*********, и *** АД, банката извършва плащания в полза на миноритарни акционери в
„ФИРМА“ АД, с цел заплащане на цена във връзка с изкупуване по реда на чл. 157а от
Закона за публичното предлагане на ценни книжа от страна на „ФИРМА“
Поддържа се, че договорът е такъв, сключен в полза на трето лице, по смисъла на чл.
22 от ЗЗД, а откритата сметка- съответно влог в полза на трето лице по смисъла на чл. 6, ал.
4 от ***** (отм.), приложим към процедурата по изплащане на гаранции по влогове в ***
АД (н.), на основание §5 от Преходните и заключителни разпоредби на сега действащия
***** от 2015 г.
Твърди се, че съгласно чл. 2 от Договора, същият има действие за срок от пет години,
считано от датата, на която е постъпило прехвърлянето на акциите по реда на чл. 157а от
ЗППЦК (най-късно до 27.05.2013 г.), като след изтичане на този срок, в който се погасяват
вземанията на бенефициерите, банката, по изрично писмено искане на „ФИРМА“ ЕАД,
превежда остатъка по сметката (неплатената сума) в срок 5 работни дни по посочена от
дружеството-титуляр сметка.
Твърди се, че е ноторно, че началната дата на изплащане на гаранции по влогове в ***
АД (н.) е 04.12.2014 г., която е оповестена не само в предвидения в закона начин - два
централни ежедневника, но в други медии и на сайта на **** и от тази дата тече петгодишен
давностен срок, съгласно чл. 110 ЗЗД, като изтича на 04.12.2019 г.
Оспорват се твърденията за прекъсване на давността на 12.12.2018 г. тъй като
синдикът на *** АД (н.), в качеството му на орган по несъстоятелността, не може да прави
волеизявление по признаване на задължение на Фонда
Претендират се разноски.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се за доказване, че датата на отнемане на
лиценза на БАНКА“ АД е 06.11.2014г .
С Решение №61/18.11.2014 г. на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
определена дата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните влогове в
БАНКА.
Ищците са депозирали на 05.12.2018 г. в деловодството на „БАНКА“ АД /в
несъстоятелност/, молби с вх. №4001 и 4002 /л. 5 и 6/, като се легитимират като акционери
във „ФИРМА“ и молят да им бъдат изплатени дължимите суми.
С писмо изх. №4559/12.12.2018 г. на БАНКА“ АД ищците са уведомени, че
постъпилите от тях молби в качеството им на акционери на БТК (ФИРМА ЕАД) са уважени
и информация за изплащане на средствата ще бъде предадена на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките и до обслужваща банка – „БАНКА“ АД.
По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, заключението по което,
изготвено от вещо лице В.П. е прието от съда и кредитирано като компетентно изготвено.
Вещото лице е установило, че по силата на сключен на 22.05.2013г. между „***“ АД и
„ФИРМА” ЕАД е сключен Договор за разплащателна сметка със специално предназначение
банката приема и извършва плащания в полза на трети лица - миноритарни акционери в
ФИРМА АД, като плащанията в полза на миноритарните акционери се извършват по реда и
при условията на одобреното от Комисията за финансов надзор предложение па чл. 157а
ЗППЦК, до размера на разполагаемостта по откритата за целта разплащателна сметка със
специално предназначение с IBAN: ***************************. Размерът на
разполагаемостта по сметката следва да е равен на цената на една акция съгласно
предложението за изкупуване - 2 806.00 лв., умножена по общия брой акции по
предложението ( 747 793 бр.), или общо 2 098 307.16 лв. Титулярът на сметката се задължава
да представи списък на акционерите и размерът на плащането, дължимо на всеки отделен
бенефициер. (чл.6).
Вещото лице е констатирало, че на 22.05.2013г. по сметка с IBAN:
***************************, открита на основание Договор от 22.05.2013 г., сключен
между „ФИРМА” АД и *** АД, е постъпила сума в размер на 2 098 307.16 лв.
Вещото лице е посочило, че с дата на осчетоводяване 21.12.2018 г. по сметка с IBAN:
*************************** са отразени два счетоводни записи
-прехвърляне на сума за изплащане към **** за клиент № 555826 - 4615.87 лв.
- прехвърляне на сума за изплащане към **** за клиент № 555827 - 4615.87 лв.
От *** АД, е предоставена информация съгласно която Подлежаща сума за изплащане
в полза на г-н Н. ЯН. Г., с ЕГН **********, е преведена от Фонда за гарантиране на
влоговете в банките (****) в *** АД чрез Файл 06, с дата на зареждане в *** АД - 21.12.2018
г., в размер на 4 615.87 лв., а подлежаща сума за изплащане в полза на г-жа АНГ. ЯН. Г., с
ЕГН **********, е преведена от **** на *** АД (като правоприемник на „БАНКА" ЕАД),
чрез Файл 06, с дата на зареждане в *** АД - 21.12.2018 г., в размер на 4 615.87 лв.
Вещото лице е посочило, че на 04.12.2019 г. всички непотърсени суми в *** АД. след
тази дата, в т.ч. и преведените от фонда в полза на Н. ЯН. Г. и АНГ. ЯН. Г., са върнати във
****.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 23, ал. 1, вр. чл. 8, т. 3 от Закон за
гарантиране на влоговете в банките (отм.). Съобразно разпределената доказателствената
тежест ищците следва да установят, че към 06.11.2014г. (датата на отнемане лиценза на ***
АД /н/) са имали качеството на вложители в банката и съответно, че са имали на влог сумата
3
от по 4 615.87 лева.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищците е да установят настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Ответникът следва да установи основателността на възраженията си или да установи
настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи
юридически факти.
Страните не спорят, че на 22.05.2013г. между „***“ АД и „ФИРМА” ЕАД е сключен
Договор за разплащателна сметка със специално предназначение/л.24-26/, като този договор
е такъв в полза на трето лице, по силата на който ищците са бенефиценти.
Съгласно чл. 6, ал. 4 от *****(отм.) при договор за влог в полза на трето лице право да
получи плащане от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът (бенефициентът),
освен ако договорът предвижда друго.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от *****(отм.) Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по
влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000лв. В тази
сума се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската народна
банка за отнемане на лиценза-чл. 23, ал. 1. Общият размер на задължението на банката към
един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви
към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1, се събират.
Ето защо съдът счита, а и страните не спорят, че ищците имат качеството вложители
по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на *****(отм.).
С Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет
лиценз до гарантирания размер(Наредбата) се уреждат условията и редът за изплащане на
гарантираните размери по влогове в банки, когато Българската народна банка (БНБ) е
отнела лиценза им за извършване на банкова дейност.
Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата от обявения начален ден за изплащане всеки
вложител може да получи в съответствие с тази наредба изплащане на гарантирания размер
по влоговете си. Ал. 3 на същата разпоредба гласи, че Фондът за гарантиране на влоговете в
банките изплаща гарантираните размери по влоговете чрез обслужващата банка.
Установено е, че на 05.12.2018 г. ищците са се легитимирали като кредитори на
несъстоятелната банка с вземания по-малки от 196 000 лева- под максималния лимит,
съответно подлежащи на възстановяване по чл. 4, ал. 1 от *****(отм.) от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките. Това обстоятелство е признато както от синдиците на
банката на 12.12.2018 г., така и от ответника, който с действия на 21.12.2018 г. е привел
претендираните суми по банкова сметка в полза на ищците в обслужваща банка.
Вземането на ищците е парично. Съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
началния момент на давностния срок е този, в който вземането е станало изискуемо. В
процесния случай, това е 04.12.2014 г. - началната дата на изплащане на гарантираните
влогове в БАНКА. Следва да бъде отбелязано, че правоотношението по процесните
вземания е именно такова между ищците от една страна и БАНКА от друга страна.
Дейността на ответника е законово регламентирана и съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗГФБ (отм.)
той изплаща гарантираните размери на влоговете. Той администрира плащания в случай на
банкова несъстоятелност до размера на минималното гаранционно ниво, предписано в
Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно
схемите за гарантиране на депозити, в интерес както на защитата на потребителите, така и
на стабилността на финансовата система, както и има изрично възложени му от
законодателя функции в производството по банковата несъстоятелност.
На 05.12.2018 г. ищците в качеството си на вложители, съответно на кредитора на
банката в несъстоятелност по установения ред са отправили искане да им бъде заплатено
4
изискуемо и ликвидно вземане. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 23 за условията и реда
за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер от
обявения начален ден за изплащане всеки вложител може да получи в съответствие с тази
наредба изплащане на гарантирания размер по влоговете си. Наредбата не изисква от
вложителя допълнителни действия, в т.ч. и след превеждането на дължимата му се сума по
сметка в обслужващата банка да я получи от обслужващата банка в срок от 5 години след
започването на изплащането на гарантираните суми от Фонда. За съда действията
предприети от ищците на 05.12.2018 г. са годни да прекъснат давността, доколкото от
компетентните от ЗГФБ и Закона за банковата несъстоятелност лица- както от синдика на
банката, така и ФГБВ са налице несъмнени действия представляващи признание на
вземането и са годни да прекъснат давността по см. на чл. 116, ал. 1, б. а). Както синдикът,
така и Фонда имат законовоопределени функции в производството по банковата
несъстоятелност и заедно формират един сложен административен апарат, част от процеса
на гарантиране и изплащане на влоговете в една изпаднала в несъстоятелност банка. Да се
приеме аргументът, че банката в несъстоятелност няма компетентно лице, което може да
признае вземане, а още повече вземане, гарантирано от закона и Директива 94/19/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994, би поставило вложителите в още по-
неблагоприятно положение от всяко трето лице, а идеята е именно засилена потребителска
защита на вложителите, уязвени от банковия фалит. За съда е неясно на какво основание
обслужващата банка е възстановила като непотърсени претендираните от ищците-
вложители суми. Сумите не само са потърсени от ищците, а и са признати от банката и от
Фонда, като и поради прекъсването на давността и настоящия момент са дължими и
изискуеми.
Ето защо исковете с правно основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 8, т. 3 от Закон за
гарантиране на влоговете в банките (отм.) са основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закон за гарантиране на влоговете в банките (отм.) Фондът не
дължи лихви по гарантираните суми. Няма основание за възникването на задължението за
лихва, доколкото специалния закон изключва приложеното на чл. 86 ЗЗД. Исковете за
заплащане на сумата от 1 203,97 лева -законна лихва, считано от 05.12.2018г. до подаване на
исковата молба и от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора ищците имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в размер на 1440.38 лева от общ претендиран размер от 1816 лева съгласно
представения списък. Ответникът също има право на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер
на 72.41 лева от общо претендиран размер от 350 лева, съгласно представения списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, с адрес: АДРЕС, да заплати на Н. ЯН. Г., ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС, на основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 8, т. 3 от Закон за гарантиране на влоговете
в банките (отм.) сумата от 4 615.87 лева главница, представляваща гарантирано от
***** вземане на ищеца в качеството му на вложител в „БАНКА АД - в
несъстоятелност, ЕИК ******.
ОСЪЖДА ФИРМА, с адрес: АДРЕС, да заплати на АНГ. ЯН. Г. , ЕГН: **********,
адрес АДРЕС, на основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 8, т. 3 от Закон за гарантиране на влоговете
в банките (отм.) сумата от 4 615.87 лева главница, представляваща гарантирано от
***** вземане на ищеца в качеството му на вложител в „БАНКА АД - в
несъстоятелност, ЕИК ******.
5
ОСЪЖДА ФИРМА, с адрес: АДРЕС, да заплати на Н. ЯН. Г., ЕГН: ********** и
АНГ. ЯН. Г., ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 1440.38 лева.
ОСЪЖДА Н. ЯН. Г., ЕГН: ********** и АНГ. ЯН. Г. , ЕГН: ********** да заплатят
на ФИРМА съдебно-деловодни разноски в размер на 72.41 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6