Р Е Ш Е Н И Е № 111
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 23.06.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2.
мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 85 по описа за 2020
год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 1249/ 30.12.2019 год., постановено по гр. д. № 1798/2019 год. по
описа на Районен съд – Ш. е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният
от П.В.Й. срещу “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД, с цена на иска 1588,42 лева, представляваща цена на
служебно начислена и заплатена от ищеца електроенергия за периода от 06.04.2017
год. до 05.04.2018 год., във връзка с извършена корекция на сметка, начислена
по фактура №**********/30.04.2019 год.
за обект с адрес: гр.Ш..., клиентски №**********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и претенцията с правно осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
17,65 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.05.2019 год. до
19.06.2019 год. Със същото решение е отхвърлен и искът с пр. осн. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 160
лева, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
лихви по договор за заем от 10.05.2019 год., ведно със законната лихва върху
претендираната парична сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Шуменски районен съд е отхвърлил и исковата претенция
по чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД за сумата от 100 лева, представляваща
претърпени от ищеца неимуществени вреди. На осн. чл. 78, ал. 3 от ищецът е
осъден да заплати сторените от ответното дружество разноски в
първоинстанционното производство в размер на 1006 лв.
Депозирана
е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против постановеното
съдебно решение в частта, в която е отхвърлена исковите претенция с пр. осн. чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за връщане на сумата от 1588,42 лева - цена на
служебно начислена и заплатена от ищеца електроенергия за периода от 06.04.2017
год. до 05.04.2018 год. и в частта, в която е отхвърлен искът с пр. осн. чл.
45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД - за сумата от 100 лева, представляваща претърпени
от ищеца неимуществени вреди. Жалбоподателят счита решението за неправилно и
необосновано в атакуваните части. Навежда твърдение, че по делото не било
установено да е извършено софтуерно вмешателство от ищеца. Счита, че липсват
категорични доказателства, от които да се установява, че в процесния обект е
било монтирано СТИ с нулеви показания. Излага, че към момента на съставяне на
констативния протокол и предложението за корекция нормите на ПИКЕЕ са били вече
отменени, поради което крайният снабдител не е имал законово основание да
коригира сметката на ищеца, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ. По отношение на исковата претенция с пр. осн. чл. 45, ал. 1,
вр. чл. 52 от ЗЗД, намира същата за основателна и доказана. Моли първоинстанционното
решение да бъде отменено в атакуваните части и вместо това да бъдат уважени
предявените претенции. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява
адв.
С.Б.,***, редовно упълномощена, която
поддържа въззивната жалба, не сочи нови доказателства и няма нови доказателствени
искания.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„Енерго- про продажби” АД, действащо чрез процесуалния си представител адв. Б.Г.,***,
в която излага, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде потвърдено. Претендира сторените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна, редовно
призована не се явява и не изпраща представител.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл
е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Тъй
като не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена
искова претенция с правно осн. чл. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 17,65 лева
- мораторна лихва върху главницата за периода от 10.05.2019 год. до 19.06.2019
год., по отношение на същата решението на първоинстанционния съд е влязло в
законна сила.
Решението
не е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен искът с пр. осн. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 160
лева, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
лихви по договор за заем от 10.05.2019 год., ведно със законната лихва върху
претендираната парична сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, поради което и в тази част то е влязло в сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от представените писмени доказателства
ответното дружество е доставчик, а ищецът е потребител на електрическа енергия като
между тях са налице валидни облигационни отношения във връзка с доставянето на
електроенергия. Това обстоятелство не е спорно между страните.
Не се спори от ответното дружество, че същото е
собственик на процесното средство за техническо измерване (СТИ). Безспорно е и,
че ищецът през процесния период е обитавал обект, находящ се в гр. Ш...,
клиентски номер **********, абонатен номер **********, който е бил снабдяван с
електроенергия от ответното дружество.
Видно
от представения констативен протокол №1301331 от 05.04.2018 год. служители на „Енерго про мрежи“ АД са извършили проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на СТИ с фабр.
№ 1114021666161883 на жилището на ищеца, намиращо се на посочения по-горе адрес,
при което е установено, че процесният електромер е бил с показания за
консумирана ел енергия по нощна тарифа – 001919 и дневна тарифа - 006153. Констатирано
е, че е налице външна намеса върху софтуера на електромера, поради което същият
е бил подменен с нов, а демонтираното СТИ било изпратено за изследване и
проверка в БИМ. Демонтираният електромер е бил поставен в запечатан найлонов
плик, запечатан с пломба №285426. Проверката и съставянето на протокола били
извършени в присъствието на ищеца и на неговата майка – П.П.Й..
Представен
е Констативен протокол от метрологична експертиза №
663/ 19.04.2019 г., от който се установява, че липсват механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на електромера. Налице са всички необходими обозначения
на табелката на електромера. При софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера, която трябва да се състои от две
тарифи Т1 и Т2, като действително потребената елктроенергия се разпределя и
върху невизуализирана тарифа 1.8.3, показанията по която са за потребени 0008942,983
kWh.
Към делото е приложен и Протокол № М
3018417/ 10.04.2016 год. за монтаж на електромер с фабр. № 1114021666161883 (процесният) на адреса на ищеца, с
посочените клиентски и абонатен номера, в който са отбелязани с нулеви данни
показанията на тарифите за нощна и дневна енергия.
По
делото е представено становище за начисление на електрическа енергия от 24.04.2019г. относно констативен протокол
№ 663/19.04.2019г. и абонатен №**********/
клиентски №********** и извършена техническа проверка, с което е одобрено
начисляването допълнително на общо количество енергия в размер на 8942кВТч за
периода от 06.04.2017г. до 05.04.2018г. , като е посочено, че корекцията е
извършена въз основа на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което
е установено точното количество неотчетена енергия. Въз основа на същото е
издадена фактура №**********/30.04.2019 год. от ответното дружество за сума в
размер на 1588.42лв., дължими от ищеца. Приложено е и извлечение от сметката на
П.Й.В., както и справка за потреблението
през последните 24 месеца от клиент В., съгласно които последният е ползвал
електрическа енергия в процесния обект.
Ищецът
е уведомен от „Електроразпределение Север“ АД за извършената корекция на
количествата потребена ел. енергия с Писмо изх. № 52507_КП1301331_1/ 25.04.2019
год. като са му изпратени материалите от извършената проверка на процесното
СТИ.
По делото е назначена СТЕ, заключението на която
сочи, че процесният
електромер е с година на производство 2016 г., срокът на метрологичната му
годност е до края на 2022 г. и към момента на проверката (05.04.2018 год.) е
бил метрологично годен. Съгласно заключението чрез процесното СТИ е възможно
да бъде измерена цялата, потребена от ищеца електрическа енергия през процесния
период. Според вещото лице съществуват данни за техническа
неизправност - електромерът е препрограмиран да отчита определена част от
денонощието в регистър 15.8.3, който регистър не се показва на дисплея,
съответно не се отчита от отчетника, в резултат на което не се фактурира от
дружеството ответник. Заключението е, че е налице
неотчитане от измервателната схема на СТИ преминала от захранващия кабел към
абоната електроенергия през процесния период, като неотчетеното количество е
отразено в регистър 15.8.3 на
процесното СТИ. Експертът заключава, че изчисленията по корекционната процедура
са извършени аритметично точно, а неизмерените количества електроенергия,
преминали през СТИ по регистър 15.8.3 са остойностени по действащите за
процесния период цени на електроенергията, одобрени от ДКЕВР. Според вещото
лице не може да установи от коя дата е започнало неточното измерване. В съдебно
заседание, вещото лице добавя, че въпреки, че не може да бъде посочена датата,
от която е започнало неточното измерване, нито дали това се е случило в периода
м. април 2017 год. – м. април 2018 год., той счита, че отчетената
електроенергия е консумирана след монтиране на процесното СТИ. На въпроса дали
ответното дружество или „Електроразпределение Север“ АД притежават софтуерна
програма, която да позволява препараметризация, вещото лице отговаря, че от
друго дело разполага с официално писмо от „Електроразпределение Север“ АД, в
което е отразено, че дружеството разполага с потребителски софтуер - за четене
на електромерите.
Разпитаните свидетели П.Д. и С.Д. (извършили проверката
на СТИ и съставили констативния протокол от 05.04.2018 год.) излагат, че след
проверка, извършена в присъствие на ищеца, установили, че не могат да се
свържат софтуерно с електромера, поради което се усъмнили, че е извършена
софтуерна манипулация, демонтирали процесното СТИ и монтирали ново с нулеви
показатели. Сочат, че таблото на електромера е на фасадата на къщата, на
определено отстояние от земята.
По
делото са разпитани и свид. И.И. и И.П., водени от ищеца. От техните показания
се установява, че ищецът до есента на 2018 год. е отоплявал жилището си на
дърва. След това е закупил климатици, които използва за отопляване. И двамата
излагат, че благодарение на заем, ищецът е заплатил на ответното дружество
претендираната в настоящото производство парична сума. Сочат, че ищецът е бил
много притеснен след като получил фактурата, вдигнал кръвно, поради което се
наложило да си вземе болничен за няколко дни.
По
делото са представени и Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е-ОН България продажби“ АД, одобрени с Решение № ОУ-060/ 07.11.2007
год. на ДКЕВР, Решение № ОУ-004/ 06.04.2009 год. на ДКЕВР, с което са одобрени
измененията в чл. 38 и чл. 42 от ОУ.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на предявения осъдителен иск с пр. осн. чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Ищецът
претендира от ответното дружество връщане на сумата от 1588,42 лв., като счита,
че с тази сума ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка.
Неоснователното
обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната
страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване
на имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на
едно лице в това на друго.
Ответното
дружество от своя страна е изложило твърдения в отговора на исковата молба, че е
налице правно основание за възникване на оспорваното материално право, а именно
вземането на „Енерго-про Продажби“ АД към ищеца за потребена електрическа
енергия на стойност 1588, 42 лева, като процесната сума е начислена посредством
прилагане на корекционна процедура за корекция на количествата потребена
електроенергия от страна на ищеца за периода от 06.04.2017 год. до 05.04.2018
год. Сочи, че претендираната сума е била дължима от ищеца на осн. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ. В условия на евентуалност, ако съдът счете, че чл.
50 от ПИКЕЕ е неприложим, счита, че ищцовата претенцията за връщане на
процесната сума е неоснователна на осн. чл. 183 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) в случаите на установяване на несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Без съмнение, електрическата
енергия като особен вид движима вещ може да бъде предмет на договор за
продажба.
Установи се, че през
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по повод
продажбата на електрическа енергия за
обекта, находящ се в гр.Ш..., по силата на който ответникът е поел задължението
да доставя електрическа енергия на ищеца срещу задължението на последния да
заплаща цената на доставената електрическа енергия.
От събраните
доказателства се установи, че след извършена проверка е констатирано, че в
процесното СТИ се натрупва електрическа енергия в „скрит“ регистър 15.8.3, който не се визуализира на екрана
на СТИ, не се отчита от ответното дружество, а информацията в него се разчита
само с подходящ софтуер.
Основният спорен
въпрос е били ли са налице предпоставките, даващи основание на ответното
дружество да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за
процесния период - на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 50
от ПИКЕЕ, в условие на евентуалност – дали може да се приложи нормата на чл.
183 от ЗЗД.
Следва
да се отбележи, че нормите, които уреждат правоотношенията между
електроснабдителните дружества, от една страна и крайните потребители, от
друга, се променят динамично.
Възможността
за преизчисляване на сметките на потребителите на електрическа енергия за минал
период е уредена по различен начин във времето.
В чл. 49 от отменената Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, издадена по прилагане на Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и действала в
периода 2000 г. - 2005 г., е предвидена изрична възможност за корекция на
сметките на потребителите за минал период в случаите на установени с протокол
отклонения извън допустимите граници на метрологичните и технически
характеристики на средствата за търговско измерване /СТИ/, както и при нарушения
в целостта и функционалността на СТИ или в свързващите ги електрически
инсталации. В първия случай става въпрос за дефект на СТИ, а във втория - за
неправомерна намеса върху СТИ.
В
Закона за енергетиката
първоначално не съществува изрична уредба, която да позволява установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Тази възможност е предвидена с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 год. След
изменението практиката на ВКС (решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС,
ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният снабдител да се възползва от
въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране сметките на клиентите при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, е необходимо да
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ –
следва да предвиди в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, както и да създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В тази връзка от
Държавната комисията за енергийно и водно регулиране са приети Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Действително за периода
след приемането на тези правила до пълното им отменяне на 23.11.2018 г. е съществувало
законово основание за коригиране на сметките на клиентите при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия.
В
настоящия случай е коригирана начислената за периода от 06.04.2017 год. до 05.04.2018
год. електроенергия. С решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране , обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
са отменени, с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ
бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315
от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици
занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на
съответните разпоредби до отмяната им. Т.е., доколкото нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на изготвяне на процесния констативен
протокол от 05.04.2018 год., същите следва да бъдат приложени. Комисията за
енергийно и водно регулиране е приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019год., но съгласно § 2.
От ПЗР на новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол. Доколкото към датата на съставяне на
процесния констативен протокол са отменени разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща
специалните изисквания към констативния протокол, който е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция, както и нормите на чл.41 - 44 от ПИКЕЕ, настоящият съдебен
състав приема, че липсва и ред, и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Неотменените, към
момента на проверката норми (чл.48 - 51) не могат да запълнят обема на
възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на комисията.
Те регламентират само хипотезите, при
които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Липсващата нормативна уредба регламентираща реда за възникване на
правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да
фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде
заместена и по аналогия. Предвид това и не може да се признае правото на
ответника да начисли исковата сума на основание и за срока, предвиден в чл. 50
от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, още повече да претендира
заплащането й от ищеца.
В
практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на
ПИКЕЕ, ВКС възприема подхода, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби,
тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова
твърдение е въведено и от страна на ответното дружество. Според Закона за
енергетиката източник на задължението на
крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е
договорът за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД. От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe
когато е било доставено определено количество енергия, но е отчетена доставка в
по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това задължение следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Според константната практика на ВКС /решение
№97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от
20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по
гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ
от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о., определение
№490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С
оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният осъдителен иск е основателен, а заплатената от ищеца сума в размер
на 1588, 42 лева е дадена без основание, тъй като, на първо място, към датата
на съставяне на констативния протокол, въз основа на който впоследствие е
начислена претендираната парична сума, ответното дружество не е разполагало с
правото да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за
процесния период на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. Неприложима е в настоящия случай
и разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в хода на производството не беше
установено по безспорен начин, че ищецът е осъществил твърдяното неправомерно
въздействие върху СТИ – софтуерна препараметризация, довело до констатираното
натрупване на показания на трети „Скрит“ регистър.
Освен
това от представения по делото Протокол № М 3018417/ 10.04.2016 год. за монтаж на
електромер с фабр. № 1114021666161883 (процесният) на адреса на ищеца, в който са отбелязани с нулеви данни
показанията на тарифите за нощна и дневна енергия, не се установява какви са
били показанията на регистър Т3 при първоначалния монтаж на процесното
подменено СТИ. По никакъв начин не се установява от коя дата е започнал записът
в процесния скрит регистър, както и конкретната причина за това и дали изобщо се
касае за реално потребление на ел. енергия. Действително, ирелевантно е през
кои часови зони е започнало натрупване на ел. енергия в скрития регистър, тъй
като количеството ел. енергия е фактурирано по цена за покриване на
технологичен разход на операторите. Липсата на конкретен момент, обаче, от
който е започнало неточното отчитане, води до невъзможност да се определи
реално доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл
извършените от крайния снабдител корекции за минал период се явяват произволни,
като това обстоятелство води до запретен от закона резултат – доставчикът да
получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до неоснователно
обогатяване. В случай, че констатираното натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както
твърди ответникът, не се установява кога е настъпил този факт. Нито от
назначената пред първоинстанционния съд СТЕ, нито от показанията на разпитаните
свидетели – служители на ответното дружество – се установи какъв е началният
момент (както и периодът) на натрупването. Такава информация би могла да се
извлече ако процесният електромер беше „смарт устройство“, което „помни“ данни
и изпраща информация за отчетеното количество електрическа енергия до ответното
дружество, каквото обаче „смарт устройство“ процесното СТИ не е.
Не
на последно място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп
чрез пароли, определени от собственика на измервателната система (Определение №
112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК).
Становището
на вещото лице в заключението по делото и в съдебно заседание, въпреки
неоспорването му от страните, съдът възприема като предположение, а не
установен факт – относно възможността за софтуерно вмешателство
(препараметризиране на СТИ). Вещото лице е на мнение, че претендираното количество
електрическа енергия е преминало през СТИ след монтажа му и е реално доставено
(потребено) от абоната, липсват обаче категорични доказателства в подкрепа на
това негово становище. Наличието на трета тарифа, „скрит“ регистър Т3,
нефигурираща на дисплея на СТИ, установено при софтуерно четене на електромера
в БИМ само по себе си не доказва, че такова количество ел. енергия в
действителност е реално доставено и потребено от абоната. В съдебно заседание
експертът с категоричност заявява, че не може да бъде определено дали
натрупването в скрития регистър е започнало конкретно в процесния период.
Причините за натрупване на показания в скрития регистър 1.8.3 биха могли да се
дължат на фактори от различно естество, в т. ч. софтуерен проблем. В протокола
на БИМ, е отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ ел. енергия. По
мнение на настоящия съдебен състав този протокол е официален свидетелстващ документ
и по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от
длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия случай натрупването на
показанията по четвъртата тарифа, обаче, не е станало в присъствието на тези
лица, поради което само въз основа на този документ не може да се обоснове
извод, че съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера
показания са на реално преминала през него ел. енергия и то за конкретен
времеви период.
Сочи
се от ответното дружество, че натрупването се дължи на софтуерна неправомерна
манипулация, твърди се, че ищецът е извършил препараметризация, така че
основната част от потребената електроенергия да се натрупва по т.нар. „скрит“
регистър. Това твърдение не само, че остана недоказано в настоящото
производство, но и не се установи да е извършена реална доставка на
електрическа енергия в претендираното количество и за процесния период.
Настоящият
съдебен състав е запознат с цитираните от ответното дружество Решение №
150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4160/2018 г. на III то ГО на ВКС и
Решение № 124 от 18.06.2019 год. по гр. д. № 2991/ 2018 год., но споделя
възприетото от константната съдебна практика становище в обратния смисъл,
според което потребителят дължи заплащане на реално потребената ел. енергия,
ако доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя, на реално потребление, неговият размер и периодът, за
който е натрупано неотчетеното количество електрическа енергия (Определение № 39 от 16.01.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г.
о., ГК; Определение № 490 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2018 г., IV
г. о., ГК).
Доколкото
тези обстоятелства не бяха доказани в настоящото производство, въззивният съд
счита, че заплатената от ищеца сума в размер на 1588,42 лева е изначално недължима,
поради липса на правно основание за начисляването й, а предявеният осъдителен
иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщането й се явява
основателен. С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, то обжалваното решение в тази част следва да бъде
отменено, а предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД -
уважен.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение в
размер на 100 лева за претърпени неимуществени вреди:
Ищецът в исковата си молба е заявил, че е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоции и притеснения, вследствие неправомерно
издадена от ответното дружество фактура №
**********/30.04.2019 год. (процесната).
Настоящият съдебен състав намира така заявената претенция за
неоснователна по следните съображения:
По делото безспорно се установи, че между ищеца и ответното
дружество е възникнало валидно договорно правоотношение, по силата на което
ответникът се е задължил да снабдява ищеца с електроенергия срещу насрещното
задължение за заплащане на цената на потребената електрическа енергия.
Не бяха представени, обаче, доказателства, от които да се
установява, че ответното дружество не е изпълнило облигационното си задължение
за доставка на ел. енергия. Няма и наведени от страна на ищеца твърдения
ответното дружество да е прекъснало електроподаването в процесния обект, находящ
се в гр. Ш.... Няма и данни в този смисъл. Напротив, не се спори от
жалбоподателя, а и от събраните по делото доказателства, вкл. и гласни такива,
не се установява, че въззиваемото дружество не е спирало да изпълнява задълженията
си по сключения между страните договор, а именно: да предоставя енергия в
шжилището на ищеца.
Не се събраха доказателства, от които да се установява, че
служител на ответното дружество е осъществил противоправно деяние спрямо ищеца.
В тежест на ищеца беше да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
каквото доказване не беше проведено.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че от събраните по
делото доказателства не се установиха претърпени от ищеца неимуществени вреди.
В показанията си свид. Илиев, воден от ищеца, заявява, че ищецът е вдигнал
кръвно, взел си болничен и не ходил на работа два-три дена. Това обстоятелство,
обаче, следваше да бъде доказано от ищеца с надлежни писмени доказателства, а
не със свидетелски показания.
Предвид гореизложеното, релевираната
претенция се явява неоснователна.
Водим от горното, предявеният иск
с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се явява основателен, поради което
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1588.42
лева, представляваща заплатената от него цена
на служебно начислена електроенергия за периода от 06.04.2017 год. до
05.04.2018 год., във връзка с извършена корекция на сметка, начислена по
фактура №**********/30.04.2019 год. за
обект с адрес: гр.Ш..., клиентски №**********, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Решението
на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена така заявената искова претенция
се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено в тази част. Правилно
и законосъобразно е решението на районния съд в частта, в която е отхвърлена
като неоснователна претенцията за заплащане на
обезщетение в размер на 100 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции и притеснения. В останалата необжалвана част решението
е влязло в законна сила.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор въззиваемата страна – ответник в
първоинстанционното производство трябва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
273 ГПК да заплати на жалбоподателя сторените от него в първоинстанционното
производство разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Въззиваемата
страна е направила в срок възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, вр.
чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение по иска с пр.
осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД възлиза на 235,30 лева, а за останалите три иска,
заявени пред първоинстанционния съд – съответно по 100 лева. Видно от
представения списък за разноски уговореният и платен от ищеца адв. хонорар е
1240 лева. Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на
настоящия спор намира, че така заплатеното възнаграждение е прекомерно по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК и следва да се
присъди в горепосочения размер.
Предвид
изложеното, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно уважената част от исковата
претенция (изцяло уважен е искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а
останалите искове са отхвърлени), в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски на първа инстанция в общ размер на 425,55 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Основателно
е и заявеното от въззиваемата страна пред настоящата инстанция възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Уговореният и заплатен адвокатски хонорар в размер на 650
лева се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото,
поради което следва да бъде намален до посочения по-горе размер, изчислен
съобразно Наредба № 1/2004 г. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски на въззивната инстанция в общ размер на 267,07 лева (държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията).
На
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат и на ответното дружество,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция в общ размер съответно 149,63
лева за първа инстанция и 48,33 лева – за въззивна инстанция. По отношение
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК едва с писмените бележки пред въззивния съд, настоящият съдебен
състав намира възражението за преклудирано и по него съдът не дължи произнасяне.
Съгласно т. 11 от ТР № 6 от 2012 год. по т.д. № 6/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС „с
писмената защита не могат да бъдат предявявани процесуално валидни искания за
присъждане на разноски, съответно за техния размер“.
Водим
от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1249/ 30.12.2019 год., постановено по гр. д. № 1798/2019 год. по
описа на Районен съд – Шумен В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от П.В.Й. срещу “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, с цена на иска 1588,42
лева, представляваща цена на служебно начислена и заплатена от ищеца
електроенергия за периода от 06.04.2017 год. до 05.04.2018 год., във връзка с
извършена корекция на сметка, начислена по фактура №**********/ 30.04.2019 год. за обект с
адрес: гр.Ш..., клиентски №**********, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. В..., представлявано заедно от всеки
двама от членовете на Управителния съвет: Г.К., Я.М.Д. и П.С.С. да
заплати на П.В.Й., ЕГН: **********, с адрес:
*** сумата от 1588.42 лева, представляваща заплатена от последния цена на служебно начислена електроенергия за периода
от 06.04.2017 год. до 05.04.2018 год., във връзка с извършена корекция на
сметка, начислена по фактура
№**********/30.04.2019 год. за обект с адрес: гр.Ш..., клиентски
№**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 19.06.2019 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлена исковата претенция
да бъде осъдено “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД да заплати на П.В.Й. сумата от 100
лева, представляваща претърпени от последния неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане.
В
останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД да заплати на П.В.Й.
сумата от 692,62 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени пред двете
инстанции, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК П.В.Й. да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД
сумата от 197,96 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени пред двете
инстанции, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.