Определение по дело №258/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….…./…………………..2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ирена Петкова

                                       ЧЛЕНОВЕ:  Наталия Неделчева

        мл. с. Никола Дойчев       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев

въззивно гр.д. № 258 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от  „Енерго – Про Продажби“ АД против Решение № 4889/29.11.2018г. по гр.д. 17853/2018г. на РС-Варна, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, Г. М. Ц.,, С.П.М., М.П.М., Д.С.Д., И.Н.С., М.Н.С., и Ц.Д.С., не дължат на "Енерго - Про Продажби" АД, сумата в размер на 977.46 лева, по фактура № **********/01.11.2017 г., съответно 162.91 лева – Г. М. Ц., 162.91 лева - С.П.М., 162.91 лева - М.П.М., 122.18 лева - Д.С.Д., 122.18 лева - И.Н.С., 122.18 лева - М.Н.С., и 122.18 лева - Ц.Д.С., която е начислена по корекционна процедура за периода от 08.12.2015 г. до 07.12.2016 г., за обект, находящ се в гр. Попово, ул. "Земеделска" № 49, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********.

Във въззивната жалба се посочва, че обжалваното решение пререшава спор, който е разрешен със сила на пресъдено нещо съгласно на Решение по гр.д. 452/2017г. по описа на ВРС и Решение по в.гр.д. № 1566/2017г. по описа на ВРС. Описват се фактите, които последователно са се осъществили във времето и се излагат подробни правни изводи, вкл. чрез цитиране на съдебна практика, за наличието на сила на пресъдено нещо по спорното право, което има за последица недопустимост на решението на ВРС. В този смисъл се иска обезсилването му и прекратяване на производството по чл. 299, ал. 2 от ГПК.

При условията на евентиалност се излагат се подробни аргументи за частична недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че въззиваемите страни притежават общо 2/3 идеални части от наследствената маса, поради което имат правен интерес от установяване несъществуване на вземането само по отношение на 2/3 идеални части от предмета на делото, тоест за сумата от 651,64 лева, като за разликата от 325,82 лева се посочва, че липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. В тази връзка се иска частично обезсилване на решението за сумата от 325,82 лева. Иска се и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

По същество на решението, се посочва, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в размер със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Посочва се, че ищците не са материалноправно легитимирани да предявят настоящите искове в качеството им на наследници на починалото лице М. П. Ц.. Твърди се, че възраженията за частична недопустимост на 1/3 ид.ч. от вземането в размер на 325,82 лева и за липса на материалноправна легитимация, са били въведени още пред районния съд, но не са били обсъдени от него при постановяване на обжалваното решение.

В обобщение се иска обезсилване на решението на ВРС – изцяло, в евентуалност – частично. А ако решението бъде прието за допустимо – да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски за двете инстанции.

По делото е постъпил в срок писмен отговор на въззивната жалба. В отговора се посочва, че е неоснователно възражението за наличие на идентитет между предмета на настоящото производство и това по гр.д. № 452/2017г. по описа на ВРС. Оспорва се и довода на въззивника за частична недопустимост на решението за разликата на 651,64 лева до претендирания размер от 977,46 лева. По отношение на възраженията за нарушение на материалния и процесуалния закон, се изразява становище, че непроизнасянето на съда по възражението за липса на материалноправна легитимация, няма да повлияе на крайния резултат по делото.

Моли се, решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено и да бъде присъдени сторените от въззиваемите съдебни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба от  „Енерго – Про Продажби“ АД против Решение № 4889/29.11.2018г. по гр.д. 17853/2018г. на РС-Варна.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 258/20189 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  06.03.2019 г.  от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

 

                                                                                    2.