Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.11.2020г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на четиринадесети октомври две хиляди
и двадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1299/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и
ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД; при условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и
ал.2 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по искова молба на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК: ., представлявано от В. М. С.в качеството си на
Гл.изпълнителен директор и Д. Н. Н. в качеството си на изпълнителен директор,
действащи чрез пълномощника юрк.С.Д., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Московска"№.9 против И.Г.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди, че съгласно договор за кредит за текущо потребление от
25.05.2018г., обезпечен с Договор за залог върху вземания, „БАНКА ДСК” ЕАД
предоставила на И.Г.Ч.
кредит в размер на 5 000 лева /пет хиляда
лева/, при условия, подробно уговорени в договора за кредит. „БАНКА ДСК"
ЕАД изпълнила задълженията си по договора за кредит, като предоставила на
кредитополучателя сумата от 5 000 лева /пет хиляда лева/. Кредитът бил усвоен
изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя И.Г.Ч. на 25.05.2018 година, съгласно извлечение от сметка,
приложено към настоящата искова молба.
По силата на чл.2 от договора
страните постигнали съгласие срокът за издължаване на кредита да е 60 месеца,
считано от датата на неговото усвояване. Ответникът получил и погасителен план,
ведно с „Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица", които били подписани от него. Кредитът се олихвявал с
променлив лихвен процент в размер на 9,10% годишно или 0,03% на ден, формиран
от стойността на 6-месечен SOFIBOR в размер на 0,163% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8,937%, при изпълнение на Условията по
програма „ДСК Партньори плюс", подробно описани в Приложение №2 към
договора, подписани от ответника.
Ищецът твърди, че по
вземането било налице нередовно плащане на задължението, поради което „БАНКА
ДСК” ЕАД предприела необходимите действия за събиране на кредита по съдебен
ред, като на задълженото лице И.Г.Ч.
било изпратено
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с изх.№09-20-00625/20.02.2019г.
на „Банка ДСК” ЕАД, получено на адреса на ответника: гр.Харманли,
ул."П.П.Славейков"№2 от лице от неговото домакинство, връчено чрез
ЧСИ Самуил Пеев с per.№874 на КЧСИ. От представеното
извлечение от счетоводни книги било видно, че задължението станало предсрочно
изискуемо на 10.07.2019г., като била предприета съдебна процедура на
11.07.2019г. от страна на Банката. Към посочената дата не били
непогасени/частично погасени 13 бр. месечни вноски падеж, както следва:
02.07.2018- 103,41 лева, 02.08.2018г. - 104,03 лева. 02.09.2018г. - 104,03лева.
02.10.2018г. - 104,03 лева. 02.11.2018г. - 104,03 лева. 02.12.2018г. - 104,03
лева. 02.01.2019г. - 104,03 лева, 02.02.2019г. - 104,03 лева,02.03.2019г. -
104,03 лева , 02.04.2019г. - 104,03 лева, 02.05.2019г. - 104,03 лева,
02.06.2019г. - 104,03 лева, 02.07.2019г. - 104,03 лева. Общият размер на
дължимата сума бил 5 691,25
лева, от
тях: дължима главница в размер на 4 904,82
лева лева,
дължима договорна (възнаградителна] лихва за периода от 02.06.2018г. до
09.07.2019г. в размер на 621,28 лева, обезщетението за забава [лихвена надбавка
за забава) за периода от 02.07.2019г. до 09.07.2019г. в размер на 43,79 лева,
законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от
10.07.2019г. до 11.07.2019г. в размер на 1,36 лева и
дължими заемни такси, съгласно Тарифата на Банката в размер на 120.00 лева.
Въз основа
на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК било образувано ч.гр.д. №715 от 2019г. по описа на Районен съд -
гр. Харманли. Въз основа на това заявление Районен съд - гр. Харманли издал
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК №406 от 17.07.2019г. и Изпълнителен лист от дата 17.07.2019г. за
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.07.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски за ДТ в размер на
113,83 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание издадените
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист „БАНКА ДСК" ЕАД образувала
изпълнително дело 557/2019 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per. №
874 на КЧСИ, с район на действие ОС-Хасково. Предвид полученото на 13.11.2019г. Разпореждане на съда по ч.гр.д.№715 по
описа на 2019г. на Районен съд-Харманли във връзка с издадена Заповед за
изпълнение и връчването й по реда на чл.47, ал.7 във връзка с чл.5 от ГПК и на
основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК за „Банка
ДСК"ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск в законоустановения едномесечен срок срещу ответника.
Предвид
гореизложеното, моли
да се постанови решение, с което да се признаете за установено, че към 11.07.2019г. - датата на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в Районен съд - гр.
Харманли, ответникът И.Г.Ч.
дължи на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ....,
следните суми: дължима главница в размер на 4 904,82 лева лева,
дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 02.06.2018г. до 09.07.2019г.
в размер на 621,28 лева, обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава)
за периода от 02.07.2019г. до 09.07.2019г. в размер на 43,79 лева, законна
лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от 10.07.2019г. до
11.07.2019г. в размер на 1,36 лева и дължими
заемни такси, съгласно Тарифата на Банката в размер на 120.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.07.2019г. до изплащане на вземането.
При
условия на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени горните установителни
искове, моли да се осъди ответникът И.Г.Ч. да
плати на
„БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК .., следните суми: дължима главница в размер на 4904,82 лева лева,
дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 02.06.2018г. до
09.07.2019г. в размер на 621,28 лева, обезщетението за забава (лихвена надбавка
за забава) за периода от 02.07.2019г. до 09.07.2019г. в размер на 43,79 лева,
законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода от
10.07.2019г. до 11.07.2019г. в размер на 1,36 лева и
дължими заемни такси, съгласно Тарифата на Банката в размер на 120.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.07.2019г. до изплащане на вземането.
В тази
връзка моли да се счита,че поради допусната забава над 90 дни в погасяване на
задълженията на И.Г.Ч. по Договор за кредит за текущо
потребление и на основание чл.18, ал.2 от Общите условия ищецът заявява, че
банката счита целия непогасен остатък от задължението за предсрочно изискуем,
считано от датата на получаване на препис от исковата молба и приложенията й от
ответника по настоящото производство, с която кредиторът "Банка
ДСК"ЕАД отправя покана до И.Г.Ч. да
заплати всички изискуеми и дължими суми по договора за кредит, предмет на
исковата претенция и подробно описани по-горе. Твърди, че исковата молба
служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава.
Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на адв.Ю.С.
– особен представител на ответника
И.Ч., с който заявява, че счита предявения иск за допустим. Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
Счита същите за неоснователни и недоказани. Счита, че така изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения, сами по себе си не
доказвали наличието на облигационно правоотношение между страните, нито че било
налице преустановяване плащането на длъжника по Договор за кредит, нито кога
било станало това. Също така по основание и размер оспорва предявените
евентуални осъдителни искове, като счита, че исковата молба не може да се
приеме за покана за доброволно изпълнение, тъй като в случая била връчена на
особен представител, а не на ответника. Моли да се постанови решение, с което
да се отхвърлят изцяло така предявените искове като неоснователни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството
му на кредитор, и ответника
И.Ч., в качеството му на кредитополучател,
е сключен договор за кредит за
текущо потребление от 25.05.2018г., въз основа на който ответникът получил кредит в размер на 5000
лв. Според
договора срокът за издължаване на
кредита е 60 месеца, считано от усвояването му, като
са договорени 60
бр. месечни погасителни
вноски с общ
размер на всички дължими
плащания – 6625.89
лв., от които 5000 лв. –
главница и 1197 лв. – лихви. Договорен е променлив лихвен процент – 9.10 %
годишно и ГПР – 12.85 % и е определена падежна дата – 2-ро число на месеца.
Приложени са погасителният план към договора, Общите условия по договори за кредити за текущо потребление,
подписани от страните по договора.
Представено е извлечение от банковата сметка на ответника за периода от
25.05.2018г. до 13.12.2019г.
Видно от приложената покана-уведомление с изх.№09-20-00625/20.02.2019г.,
ответникът Ч. е уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като
поканата-уведомление е получена редовно на 28.02.2019г. съгл. чл.46 ал.2 от ГПК.
Приложено
е ч. гр. д. №715/2019
г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 406/17.07.2019г.
срещу длъжника И.Ч. за горепосочените суми: главница в размер на 4904,82 лева лева,дължима договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 02.06.2018г. до 09.07.2019г. в размер на 621,28 лева, обезщетението
за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 02.07.2019г. до
09.07.2019г. в размер на 43,79 лева, законна лихва след датата на настъпване на
изискуемост за периода от 10.07.2019г. до 11.07.2019г. в размер на 1,36 лева и
дължими заемни такси, съгласно Тарифата на Банката в размер на 120.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.07.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на
113.83 лв. за д.т. и 50 лв. за юр.възнагражднеие. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в
1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск по чл.422
от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.
Въз основа на заповедта за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е издаден и изпълнителен лист срещу
ответника с №374/17.07.2019г. по ч. гр. д.
№715/2019 г. по описа на Районен съд – Харманли
От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 25.05.2018г. е усвоен от ответника кредита в
размер на 5000 лв., като вещото лице е посочило, че по кредита е платена
главница в размер на 95.18 лв., договорна лихва – 9.47 лв., санкционна лихва –
0.21 лв. Последната вноска за главница е направена на 15.06.2018г., като е била
внесена сума в размер на 61.60 лв., погасяваща част от първата месечна вноска
за главница, а последното плащане на задължения по процесния договор е
установено, че е извършено на 02.07.2018г., когато била заплатена част от
втората вноска за договорна лихва в размер на 0.62 лв. В заключението е
посочено също, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
(12.07.2019г.) дължимата неизплатена главница възлиза в размер на 4904.82 лв.,
дължимата непогасена договорна лихва за период от 02.06.2018г. до 09.07.2019г.
е 621.25 лв., дължимата санкционна лихва за период от 02.07.2018г. до
09.07.2019г. е 99.30 лв., лихвата за забава за периода от 10.07.2019г. до 11.07.2019г. е 1.96 лв., дължимите такси
са 120 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ №715/2019г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена
срещу ответника Заповед № 406/17.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за процесните описани по-горе суми.
Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК от активно легитимирана страна.
От събраните по делото
доказателства се установява, че действително отв.И.Ч., като кредитополучател, е
сключил с „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор, договор за кредит за
текущо потребление от 25.05.2018г., по силата на който съгл. заключението по
съдебно-счетоводната експертиза на 25.05.2018г.
е усвоил сумата по кредита в
размер на 5000 лв., преведени по негова сметка което се потвърждава и съгласно приетото като
доказателство извлечение от сметка на ответника в „ДСК” ЕАД за периода от 25.05.2018г. до
13.12.2019г. Получавайки кредита,
ищецът „Банка ДСК” ЕАД е изпълнила своите задължения по договора за кредит, а
ответникът Ч. се е задължил да върне същия, ведно с договорената лихва на 60
месечни погасителни вноски съгл. предвиденото в договора и съобразно
разпоредбата на чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Ответникът по иска е физическо лице, на което
по силата на сключения договор е предоставен кредит за
текущо потребление по ЗПК, който не е предназначен за извършване на търговска
или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по см. на
пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, като съответно ищецът е търговец по см. на пар.13,
т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед на това следва да се съблюдават и разпоредбите на ЗЗП
и ЗПК.
Установената съдебна
практика на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по
т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.), а вече и разпоредбата на чл.7 ал.3
от ГПК (ДВ, бр.100 от 2019г.) приема, че за неравноправен характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не. Служебното начало се
прилага от съда винаги при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1
и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. В случая основания за нищожност на договора по чл.26 от ЗЗД и наличие
на неравноправни клаузи съдът не установи по делото. Съдът не констатира основания за нищожност
на договора по чл.22 от ЗПК, тъй като същият е в изискуемата писмена форма, каквато
се изискава и съгл. чл.430 ал.3 от ТЗ и има необходимото съдържание съгл.
чл.10 и чл.11 от ЗПК. Не са налице и нищожни клаузи по смисъла на чл.19 ал.5 от ЗПК, доколкото е спазено изискаването на чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите ( в случая 12.85 %) да не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Що
се касае до договорните лихви по действащото българско право максималният
размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен
единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави (ВКС - Решение №906 от 30.12.
Предвид всичко
изложено до
тук
съдът намира, че по производството се установи наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит
за текущо потребление.
Ищецът в случая се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит, поради неплащане на уговорените падежи
на дължимите минимум три последователни вноски съгл. чл.18.2 от Общите условия
на „Банка ДСК” ЕАД по договорите за кредити за
текущо потребление, която предсрочна изискуемост следва да се счита за
настъпила с получаването на уведомлението до длъжника на 28.02.2019г., с което го уведомява за упражненото от него право да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем,
което се потвърждава от покана-уведомление с изх.№09-20-00625/20.02.2019г., удостоверяваща редовно връчване на основание чл.46
ал.2 от ГПК. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника -
кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока /в
този смисъл е
Решение №161/08.02.2016 по дело
№1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о./. В случая тези
предпоставки са
били
налице предвид установеното неплащане на повече от три месечни
погасителни вноски съгл. заключението по съдебно-счетоводната
експертиза и предвид разпоредбата на чл.18.2 от Общите условия
на „Банка ДСК” ЕАД по договорите за кредити за
текущо потребление, уреждаща правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Правото на ищеца да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е и упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
което е и сторено по делото, доколкото, както се посочи вече, предсрочната
изискуемост е надлежно съобщена на длъжника, считано от получаване на поканата-уведомление
на 28.02.2019г.
Следователно обявяването на предсрочната изискуемост е станало
още преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
(11.07.2019г.),
т.е. същата вече е била настъпила към този момент. Всичко
това налага изовода, че е спазена т.18 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Ищецът претендира неплатена
главница в размер на 4 904.82 лв. От
представения договор, погасителен план, както и от приетата по делото ССчЕ се
установява, че размерът на дължимата главница по договора действително
е
4904.82 лв. В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и
доказателства не са ангажирани от ответника. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради
което искът за главница е основателен в пълния си размер от 4904.82 лв. Като законна
последица следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 11.07.2019г. до
окончателното изплащане.
Страните също така са уговорили
(чл.8 от договора за кредит и чл.7 от ОУ по договора), че кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент. Имайки предвид така договореното и съгл.
разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.430 ал.2 от ТЗ, в полза на ищеца се
дължи догворната възнаградителна лихва, изчислена от вещото лице по назначената
и приета съдебно-счетоводна експертиза в размер на 621.25
лв. за периода от 02.06.2018г. (когато има частично плащане на дължимата погасителна
вноска) до 09.07.2019г.
Доказателства за заплащане на дължимата възнаградителна лихва от ответника не
са налице по делото, поради което следва да бъде установена дължимостта на
същата в пълния й предявен и доказан по делото размер.
Страните по договора за кредит
също така са договорили (чл.18.1 от ОУ), че при забава
на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на
кредитодателя лихва за забава, изчислена по договорния лихвен
процент с надбавка за забава от 10 процентни пункта. Претендира се обезщетение
за забава в
размер на 43.79 лв. за периода от 02.07.2018г. до 09.07.2019г., която съгласно експертизата възлиза на сумата от 99.30
лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума, за което доказателства по делото липсват. Това
се потвърждава и от заключението по назначенара съдебно-счетоводна експертиза. Действително е налице забава в плащанията на месечните погасителни
вноски по вече гореизложените съображения предвид неизпълнението на
задълженията по договора от страна на ответника на определените падежи. Предивд изложеното съдът счита, че следва да уважи претенцията в претендирания
от ищеца размер – 43.79 лв. предвид диспозитивното начало в гражданския процес
(чл.6 от ГПК).
Съгласно експертизата лихвата за
забава за периода от 10.07.2019г. до
11.07.2019г. е 1.96 лв., а дължимите такси са 120 лв. съгл. Тарифата на „Банка
ДСК” ЕАД, които суми (1.36 лв. – претендиран размер лихва за забава и 120 лв. –
такси), предвид липсата на доказателства за плащането им от ответника и данните
за неизпълнението на задълженията му по договора в срок, следва да се установят
също като съществуващи вземания в полза на ищеца.
Предвид основателността на главните
предявени искове по чл.422 от ГПК, съдът не дължи произнасяне по осъдителните
искове, предявени в условията на евентуалност.
По
разноските:
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част
на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния
иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
и разноските в заповедното производство в размер на 113.83 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
За процесуално представителство в
настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в
настоящото исково производство разноски в размер на общо 1028.22 лв. за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и особен представител и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.430 ал.1 и ал.2
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за установено по отношение
на ответника И.Г.Ч., ЕГН **********, адрес: *** съществуването на вземанията на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК..., представлявано от В. М. С. в качеството си на
Гл.изпълнителен директор и Д. Н. Н. в качеството си на изпълнителен директор,
действащи чрез пълномощника юрк.С.Д., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Московска” №..., за следните
суми: 4904.82
лв. –
главница по договор за кредит за текущо потребление от
25.05.2018г., 621.25 лв. – договорна лихва за периода от 02.06.2018г.
до 09.07.2019г., 43.79 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.07.2018г.
до 09.07.2019г., 1.36 лв. - лихва за забава за периода от 10.07.2019г. до 11.07.2019г., 120 лв. – такси, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 11.07.2019г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 406/17.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. №715/2019г. по
описа на PC- Харманли.
ОСЪЖДА ответника И.Г.Ч.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ., представлявано от В. М. С. в качеството си на
Гл.изпълнителен директор и Д. Н. Н. в
качеството си на изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника юрк.С.Д.,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” №., разноските по настоящото
дело в размер на общо 1028.22 лв. за държавна такса,
възнаграждения за вещо лице и за особен представител, и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответника И.Г.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК..., представлявано от В. М. С. в качеството си на
Гл.изпълнителен директор и Д. Н. Н. в
качеството си на изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника юрк.С.Д.,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” №.., разноските по ч.гр.д.№ 715/2019г.
по описа на PC- Харманли в размер на 113.83 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: