Разпореждане по дело №92/2021 на Районен съд - Котел

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 260405, 23.09.2021г, град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански състав, на 23.09.2021г, в закрито съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 92 по описа за 2021г, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по иск за обезщетение от непозволено увреждане, предявен от Н.С. против И.И., който съдът  намира за допустим, тъй като за ищеца С. е налице правен интерес, изводящ от твърденията му, че ответникът И., като извършил престъплението, за което бил осъден, му причинил неимуществени вреди, които ищецът С. претендира да бъдат възмездени.

С определение № 41/20.05.2021г, постановено по гражданско дело № 177/2021г на РС Котел, съдът е обединил за общо разглеждане гражданско дело № 177/2021г и гражданско дело № 92/2021г, двете на РС Котел, тъй като е намерил, че е налице връзка между тях и е постановил производството да се движи под номера на по-рано образуваното – този на настоящото дело. Гражданско дело № 177/2021г е образувано по искова молба, подадена от И.И. срещу Н.С. за обезвреда на неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, нанесено от ответника С. на ищеца И..

Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.

Проектът за доклад по делото:

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация :

Ищец по гражданско дело № 92/2021г е Н.С.С., а ответник е И.И.И.. Предявен е иск с правна квалификация чл.50 вр. чл.45 от ЗЗД за обезвреда на причинени неимуществени вреди. Твърди се, че с протоколно определение от 02.02.2021г, постановено по НОХД № 193/2020г на РС Котел, ответникът И., тогава подсъдим, е признат за виновен, затова че на 12.04.2020г в с. Тича, община Котел, причинил на Недьо С.С. *** телесна повреда, изразяваща се в прорезна рана на лявата предмишница с увреждане на мускул и нерв, причинили нарушена чувствителност и нарушени функции, водещи до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, с което е извършил престъпление по чл.129, ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация.

Ищецът С. твърди, че е пострадал от престъплението, в извършването на което е признат подсъдимият И. *** ответникът И. неочаквано намушкал в нож ищеца С. в областта на лявата предмишница, качил се в автомобила си и заминал. Ищецът С. потърсил медицинска помощ в град Котел и след като бил прегледан, бил насочен и приет за лечение в Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в град Сливен, където били установени следните увреждания : порезна рана с размери 4-5 см в средна трета на лява предмишница, без активно кървене, хипертезии на VІ и V пръсти на лявата ръка и хипотенара, дефицит в активната флексия и абдукация на V пръст. Било извършено оперативно лечение под местна анестезия, раната била ревизирана, флексията – срязана, извършен бил лаваж на раната и поставен гофриран дрен. Била поставена ръкавна гипсова лонгета. На следващия ден ищецът С. бил изписан. Били му определени два контролни прегледи, дати за превръзка и за сваляне на конците, както и 25-дневен срок за гипсова имобилизация. Предписано било антибиотично лечение.

Ищецът С. твърди, че бил претърпял значителни неимуществени вреди – мъки, страдания и физически болки, които непосредствено след деянието били устойчиви, продължителни и с висока интензивност. Тъй като нападението било внезапно и много агресивно, а ищецът С. нямал никаква възможност да се защити, го възприел като намерение за убийство. Ищецът С. преживял изключително голям стрес. Поради огромното психическо и емоционално напрежение, претърпял промяна в начина си на общуване с околните, дължаща се, от една страна, на душевния тормоз, а от друга, от причинената травма и невъзможността дълго време да се самообслужва. Изпитвал неудобство, че за елементарни ежедневни дейности се налагало да бъде подпомаган от трети лица. Изпитвал страх от смъртта, болки, страдания, засягащи телесната му цялост; душевен тормоз; нарушаване съня; високо нервно напрежение, което се отразило на цялостното му емоционално състояние, на работоспособността му; дълго време след това поддържал високо кръвно налягане.

Претендира присъждане на обезщетение в размер на 25000.00 лева, както и законната лихва от момента на увреждането – 12.04.2020г, до окончателното изпълнение на задължението. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. е подал отговор срещу исковата молба, в който се правят следните възражения и оспорвания : Бил предизвикан от агресивното поведение на ищеца С., с когото още предния ден влязъл в конфликт, а на 12.04.2020г го чул да отправя по негов адрес вулгарни думи и ударил автомобила, с който се движел ответникът И., отворил вратата откъм шофьорската седалка и започнал да го дърпа, в резултат на което ответникът И. политнал и паднал на земята, а ищецът С. започнал да му нанася удари с юмруци и ритници. Ищецът С. бил видимо пиян. За да се защити, ответникът И. извадил нож и ищецът С., посягайки отново да удари ответника И., си срязал ръката. Ответникът И. успял да го отблъсне, качил се в автомобила и избягал, тъй като не бил разбрал, че ищецът С. бил наранен. Твърди, че с действията си ищецът С. допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – възражение за съпричиняване, което ответникът определя на 50%.

Ответникът И. твърди, че е налице реторсия и бил действал при условията на афект. Не бил действал умишлено, а по непредпазливост.

Оспорват се наведените в исковата молба твърдения за последиците от травмата : още на следващия ден ищецът С. бил видян в много добро физическо и психическо състояние, заплашвал, че „ще си го върне“ на ответника И., обозначавал се като морален и физически победител в конфликта между двамата. Бил видян да управлява мотор веднага след случката, както и да работи на полето и във фермата.

Моли за отхвърляне на предявения иск или за присъждане на обезщетение по справедливост при отчитане на приноса на ищеца С..

Съдът указва на страните, че по силата на чл.300 от ГПК приема за установено, че ответникът И. е причинил на ищеца С. средна телесна повреда, тъй като споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е деянието, дали е извършено виновно и неговата противоправност. Тъй като тези въпроси не могат да се пререшават от настоящия съд, съдът не следва да приема за разглеждане възражението на ответника И., че бил извършил деянието при условията на афект, че следвало да се приложи реторсия и че бил извършил деянието по непредпазливост. В тази връзка съдът указва на страните, че ако деянието беше извършено при условията на афект, ответникът И. следваше да е признат за виновен за престъпление по чл.132 от НК, а ако беше действал по непредпазливост, следваше да е признат за виновен за престъпление по чл.133 от НК. Само за пълнота съдът отбелязва, че институтът на реторсията е приложим само от наказателния съд и то само при леките телесни повреди – чл.130, ал.3 от НК.

Съдът следва да приеме за съвместно разглеждане възражението на ответника И. за съпричиняване на престъпния резултат от страна на ищеца С., тъй като фактическият състав на престъплението по чл.129, ал.1 от НК не обхваща като елемент съпричиняване от страна на пострадалия, поради което и споразумението в наказателното производство няма задължителна сила за гражданския съд относно това обстоятелство – така решение № 315 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 744/2008 г., II г. о.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК на ищеца С. и на ответника И., че ответникът И. признава, че е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 193/2020г на РС Котел да е извършил престъпление по чл.129 от НК.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца С. и на ответника И., че подлежат на доказване следните правно – релевантни факти и връзките между тях:

1)      че ищецът С. е пострадал от престъпление средна телесна повреда, извършено на 12.04.2020г в село Тича, община Котел, за което ответникът И. е бил признат за виновен с влязла в сила присъда на наказателния съд;

2)     че в резултат на извършеното спрямо ищеца С. престъпление е преживял твърдените в исковата молба болки и страдания;

3)     че съществува пряка причинна връзка между противоправното поведение на ответника И. и претърпените от ищеца С. неимуществени вреди;

4)     че справедливото обезщетение е в размер на 25000.00 лева;

5)     че ищецът С. обективно е допринесъл чрез извършване на конкретни действия за настъпване на противоправния резултат - поведението му е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на ответника И..

Съдът указва на ищеца С., че носи последиците от недоказване на фактите по пунктове 2, 3 и 4.

Съдът указва на ответника И., че носи последиците от недоказване на фактите по пункт 5.

Към настоящото дело е съединено за постановяване на общо решение и гражданско дело № 177/2021г на РС Котел, образувано по искова молба, подадена от ищеца И.И. срещу ответника Н.С., по която съдът също следва да предяви на страните проект за доклад, както следва: 

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация :

Ищец е И.И., а ответник – Н.С.С.. Ищецът И. твърди, че с ответника С. се познават отдавна. Ответникът С. бил с избухлив характер, агресивна и конфликтна личност. На 11.04.2020г между двамата възникнал конфликт по повод обработвани от тях земеделски земи. На следващия ден ищецът С. минавал с много ниска скорост с автомобила си през центъра на село Тича и докато се движел, чул, че някой силно го псува и му крещи да спре. Ищецът И. видял ответника С., който приближил автомобила, който ударил автомобила и се чул силен удар. Ищецът И. спрял автомобила и установил, че ответникът С. бил много пиян. Свалил прозореца и го попитал какво иска. Ответникът С. отворил вратата откъм шофьорската седалка и започнал да дърпа ищеца И.. Ищецът И. политнал при рязкото дърпане и паднал на земята. Ответникът С. започнал да му нанася удари с юмруци и с ритници в областта на кръста, гърба и по краката. Ищецът И. се уплашил, успял да се изправи на крака и с дясната си ръка извадил нож от джоба на вратата на автомобила. Не насочил ножа срещу ответника С., а само го държал. Ответникът посегнал отново да го удари с лявата си ръка, ръката преминала край острието на ножа и била прерязана. Ищецът И. отблъснал със свободната си ръка ответника С., качил се в автомобила и веднага потеглил.

В резултат на нанесените му от ответника С. удари ищецът И. претърпял множество увреждания : болки в дясната половина на гърба, които се засилвали при всяко движение на десния долен крайник, в областта на раменния пояс и дясната половина на снагата, в лявата поясна област, които се засилвали при всяко движение на десния долен крайник, леко оточна и зачервена кожа. Тези болки ищецът И. изпитвал повече от 10 дни, пречели му да изпълнява нормалните си задължения и да си върши работата. Наложило се да промени и организира по друг начин работата си като земеделски производител – да търси работници, които да вършат неговата работа и да им плаща.

Моли съда да осъди ответника С. да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 25000.00 лева заедно със законната лихва от 12.04.2020г до окончателното изпълнение на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по този иск – Н.С., е подал отговор, в който се правят следните възражения и оспорвания : Оспорва се изложената фактическа обстановка и се твърди следното : На 12.04.2020г около 09 часа на главната улица в село Тича ищецът И. слязъл от автомобила си и изричайки обидни думи, се насочил към ответника С.. По средата на пътя се върнал в автомобила си, извадил нещо оттам и тръгнал пак към ответника С., продължайки да крещи нецензурни думи. И ответникът С. тръгнал срещу ищеца И., за да разбере какво иска. Ищецът И. доближил ответника С. и го мушнал с нож в областта на лявата предмишница, след което се качил в автомобила си и потеглил.

Ответникът С. оспорва да е бил пиян и между двамата да е имало конфликти по повод земеделски земи. Предния ден ищецът И. се разсърдил на ответника С. по друг повод.

Ответникът С. оспорва твърденията да е нанасял на ищеца И. твърдените в исковата молба наранявания.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК на ищеца И. и на ответника С., че ответникът С. не признава нито едно от твърдените в исковата молба обстоятелства. 

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца И. и на ответника С., че подлежат на доказване следните правно – релевантни факти и връзките между тях:

1)      че на 12.04.2020г в село Тича, община Котел, ответникът С. му нанесъл удари по тялото;

2)     че ответникът С. е действал виновно;

3)     че ответникът С. е действал противоправно;

4)     че в резултат на извършеното деяние ищецът И. е преживял твърдените в исковата молба болки и страдания;

5)     че съществува пряка причинна връзка между противоправното поведение на ответника С. и претърпените от ищеца И. неимуществени вреди;

6)     че справедливото обезщетение е в размер на 25000.00 лева.

Съдът указва на страните, че по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Съдът указва на ищеца И., че носи последиците от недоказване на фактите по пунктове 1, 3, 4, 5 и 6.

Съдът указва на ответника С., че носи тежестта да опровергае законово установената презумпция, че е действал виновно.

            По доказателствата :

            Съдът следва да изиска наказателното дело, по което И.И. е признат за виновен.

            Относно гласните доказателства :

            В исковата молба ищецът С. прави искане за разпит на двама свидетели. В отговора срещу исковата молба, ответникът С. се прави искане за разпит на трима свидетели. Съдът приема, че се прави искане за разпит на общо трима свидетели, а не на петима свидетели, поради което съдът следва да допусне общо трима свидетели.

            В отговора срещу исковата молба ответникът И. прави искане за разпит на трима свидетели. В исковата молба ищецът И. също прави искане за разпит на трима свидетели. Съдът приема, че се прави искане за разпит на общо трима свидетели, а не са шестима свидетели, поради което съдът следва да допусне общо трима свидетели.

            По исканията за назначаване на медицински експертизи съдът ще се произнесе след разпита на допуснатите свидетели.

             Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 30.11.2021г от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ПРЕПИС от отговора на Н.С., вх. № 260950/31.08.2021г, да се изпрати на ищеца И.И..

      ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивите.           

ДА СЕ ИЗИСКА от РС Котел НОХД № 193/2020г.

ДОПУСКА да се разпитат като свидетели три лица – при условията на довеждане от страна на Н.С..

ДОПУСКА да се разпитат като свидетели три лица – при условията на довеждане от страна на И.И..

            УКАЗВА на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътвам към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указва на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

           

                                                                                                С Ъ Д И Я :