№ 247
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на девети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.ева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100507120 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т. 6 и т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на „Р.“ ООД – длъжник по изпълнително дело №
20217810400133 по описа на ЧСИ Д. с рег. № 781 по описа на КЧСИ, срещу
разпореждане от 16.03.2021. на ЧСИ Д., с което е отказано прекратяване на
производството и отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и
таксите по изпълнението.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт.
Счита, че са налице основания за прекратяване на производството спрямо него, тъй
като не е налице правоприемство между длъжника по изпълнителния лист „Р.“ ООД с
ЕИК ******* и дружеството жалбоподател „Р.“ ООД с ЕИК *******. Поради
изложеното, моли съда да отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител и да
прекрати производството спрямо него.
Евентуално поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и
следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител за сумата 315 лв. -
адвокатско възнаграждение извън това за образуване на делото, както и в частта за
1
сумата 730. 94 лв. – разноски за такси по изпълнителното дело, като същите бъдат
променени в съответствие с ТТРЗЧСИ.
Взискателят ЖСК „Б.Х.“ заявява становище за неоснователност на жалбата в
депозиран писмен отговор. Поддържа, че от представеното писмо № 94 00-
1007/16.11.2018г. от Агенция по вписвания безспорно се установява, че „Р.“ ООД с
ЕИК ******* и БУЛСТАТ ******* са едно и също юридическо лице. По отношение на
адвокатското възнаграждение поддържа, че уговореното и заплатено в общ размер на
сумата 515 лв. не е прекомерно, тъй като длъжникът не е заплатил доброволно сумата.
Моли съда да остави жалбата без уважение.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен
изпълнител Д., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20217810400133 по описа на ЧСИ Д. е образувано по
молба от 08.02.2021г. на ЖСК „Б.Х.“ въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№ 11300/2014 г. на СГС, І – 19 състав срещу „Р.“ ООД, ЕИК ******* за принудително
събиране на присъдената в полза на взискателя парична сума в размер на 6000 лв.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв.
С. М., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на общо сумата 515
лв., от които 200 лв. за образуване и 315 лв. – върху материалния интерес за
изпълнително действие, е заплатено изцяло в брой.
По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която е получена на 01.03.2021г., в която са посочени дължимите до този момент суми
по изпълнителното производство, както следва: сумата от 515 лв. - адвокатско
възнаграждение и сумата 730. 94 лв. - такси.
С молба от 15.03.2021г. на „Р.“ ООД, ЕИК ******* е посочено, че дружеството –
молител е получило ПДИ, но не е правоприемник на длъжника по изпълнителния лист
с ЕИК *******, поради което производството спрямо него следва да бъде прекратено.
Евентуално е направено искане за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение,
по съображения, че сумата 315 лв. не се дължи поради липса на извършени действия
по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и за съответно намаляване на таксите по изпълнението,
определени в общ размер на сумата 730. 94 лв.
С обжалваното разпореждане на ЧСИ от 16.03.2021г. е оставено без уважение
2
искането за прекратяване на изпълнителното производство и за намаляване на
адвокатското възнаграждение и таксите по изпълнението.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
По жалбата, депозирана по реда на чл. 435, ал.2, т. 6 ГПК:
Установява се от представеното по делото от взискателя писмо изх. № № 94 00-
1007/16.11.2018г. от Агенция по вписвания, че „Р.“ ООД е рег. по ф.д. № 9128/90г. на
СГС с код ******* в поддържания до 31.12.1995г. регистър на стопанските субекти,
като кодът е обявен за невалиден поради липса на изпълнение на задължението за
пререгистрация с обява № 66 на НСИ от 1997г.
На 13.05.1997г., в поддържания до 31.12.1998г. Единен държавен регистър на
стопанските субекти, предшественик на регистър БУЛСТАТ, дружеството е вписано с
нов код по БУЛСТАТ ******* по същото ф.д. със същото наименование, със същия
документ за създаване от 01.10.1990г., а в регистър БУЛСТАТ, поддържан от 01.01.99г.
до 31.04.2016г., „Р.“ ООД е вписан със същото ЕИК ******* по същото фирмено дело
и със същите данни за субекта.
По изложените съображения, по делото е установена пълна идентичност между
дружеството – длъжник по изпълнителния лист и дружеството – жалбоподател и
длъжник в изпълнителното производство и възражението на жалбоподателя за липса
на идентичност е изцяло неоснователно. Ето защо частната жалба в посочената част
следва да бъде оставена без уважение.
По жалбата по чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение, въведеният с жалбата
спор е относно дължимостта на възнаграждение над размера от 200 лева, определен по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., т.е. спорно е само възнаграждението от 315
лв., определено за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. Настоящият състав намира, че в случая такова възнаграждение няма
основание да бъде възложено в тежест на длъжника. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи
възнаграждение при осъществена защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая
взискателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил реално извършени
такива действия.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва
3
да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричното вземане. Единственото извършено действие по молба на взисксателя с цел
събиране на вземането, е изпращане на съобщение до СГС, в качеството на трето
задължено лице по внесена от длъжника по изпълнението гаранция по сметка на съда.
По арг. от т. 2 от ТР № 6/23.10.2015г. по т.д. № 6/2014г. на ВКС, ОСГТК, подобно
искане от взискателя не може да се цени като молба, насочена към удовлетворяване на
паричното вземане. По делото няма отправено искане за налагане на запор върху друго
вземане на длъжника, нито е искано или реализирано друго изпълнително действие. С
оглед липсата на предприемани действия по осребряване на имущество, по
изпълнителното производство не са извършвани реални изпълнителни действия.
Предвид горното, на този етап взискателят не е доказал наличието на основание за
заплащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тази хипотеза съдът
приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доводите на
съдебния изпълнител, че в началната фаза на изпълнителното производство не може да
бъде извършена преценка какви конкретни действия ще бъдат изпълнени, са
неоснователни и не налагат различен извод, тъй като липсва процесуална пречка при
последващи действия по смисъла на чл. 10, т. 2 НМРАВ да бъде заплатено отделно
адвокатско възнаграждение.
При тези съображения обжалваното разпореждане, с което възражението на
длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него постановено намаляване на дължимите на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лева.
Жалбата в останалата част досежно определените такси по изпълнението е
изцяло бланкетна, като не се релевират конкретни доводи досежно основанието за
начисляване на съответните прости и пропорционална такса и размера им. Съгласно
4
посочената от съдебния изпълнител сметка, определената сума в общ размер от 730. 94
лв. е начислена за прости такси в общ размер от 81. 50 лв. и пропорционална такса в
размер на 649. 44 лв. с ДДС, в съответствие с ТТРЗЧСИ. По изложените съображения
жалбата следва да бъде оставена без уважение и в тази част.
Разноски за настоящото производство не следва да бъдат присъждани на
жалбоподателя, тъй като производството не е състезателно и не са приложими общите
правила за отговорността за разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по частна жалба на „Р.“ ООД, разпореждане от 16.03.2021г. на частен
съдебен изпълнител Г. Д. по изпълнително дело № 20217810400133, с което е отказано
намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до пълния
приет размер от 515 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско
възнаграждение на взискателя ЖСК „Б.Х.“ по изпълнително дело № № 20217810400133 по
описа на ЧСИ Г. Д., до размера на сумата от 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Р.“ ООД, в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5