№ 9776
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110153003 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д З“ АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, срещу С о, с адрес гр. ххх.
Ищецът твърди, че на 28.05.2019г. около 14:05 часа, водачът на лек
автомобил „Тойота“ с рег. №ххх, при движение в гр. София, на бул.
„Сливница“ и бул. „Христо Ботев“, в подлеза под бул. „Княгиня Мария
Луиза“, в посока на движение ул. „Г.С. Раковски“, претърпява инцидент, като
по време на движение през необезопасен и непочистен участък на пътното
платно – преминава през паве, вследствие на което по предна и задна десни
гуми и джанти на автомобила възникнали вреди, изразяващи се в нарушаване
на целостта им, деформация и скъсване на гумите. Твърди, че собственикът
на лекия автомобил „Тойота“ с рег. №ххх, е имал сключен договор за
застраховка „Каско” с ищцовото дружество, застрахователна полица
№ххх/23.01.2019г., валидна за периода от 23.01.2019г. до 22.01.2020г.
Навежда твърдения, че изплатил за ремонт на увредения автомобил сумата от
677,18 лева, както и сумата от 50,40 лева за репатриране на автомобила, с
което твърди, че встъпил в правата на застрахования против причинителя на
вредата до размера на изплатеното обезщетение. Твърди, че отправил
1
регресна покана до ответника за доброволно плащане на сумата, но плащане
не последвало. Ето защо ищцовото дружество моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 742,58 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№*********, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.09.2022г. до окончателното й изплащане.
Ответникът С о оспорва изцяло предявените искове. Навежда доводи, че
паднало паве на пътното платно представлява случайно събитие, за което не е
отговорна С о. Не били описани конкретно материалните щети по
автомобила, нито имало описание на павето и доказателства къде точно се е
намирало. Оспорва се твърденият механизъм на ПТП, като се поддържа, че не
е изяснена фактическата обстановка. Не било установено как е паднало
павето на пътя, къде точно е било разположено и с какви размери е, както и
липсвала информация кога водачът е установил увреждането, в какво се
изразява същото, както и за скоростта на управление на автомобила.
Поддържа се, че процесният участък е с асфалтобетонна настилка и С о не е
отговорна за попаднало там паве, което представлявало случайно събитие.
Оспорва съставения протокол за ПТП, като излага доводи, че същият е
съставен след събитието единствено по данни на водача на автомобила.
Оспорва претенцията и по размер. Оспорват се и наличието на
застрахователно правоотношение, както и правоспособността на водача.
Поддържа се, че е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила.
С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Представен е протокол за ПТП №ххх/28.05.2019г., в който е отразено,
че МПС се движи по бул. „Сливница“ от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Г. С.
Раковски“ и в подлеза под бул. „Княгиня Мария Луиза“ реализира ПТП в
паве на пътното платно.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на лек автомобил „Тойота“ с рег. №ххх е бил сключен договор за
застраховка „Каско” застрахователна полица №ххх/23.01.2019г., валидна за
2
периода от 23.01.2019г. до 22.01.2020г.
На 28.05.2019г. е постъпило при ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение въз основа на което е образувана преписка по
щета №*********, по която е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 677,18 за ремонт на процесния автомобил, както и 50,40 лева за
репатриране на автомобила. Ищецът е отправил до ответника покана за
доброволно плащане на сумата в общ размер на 542,58 лева с включени
ликвидационни разноски, която последният е получил на 14.09.2022г.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от вещо лице
Й. Й., което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено. Според
вещото лице механизмът на ПТП е, както следва: на 28.05.2019г. около 14:05
часа, лек автомобил „Тойота Приус“ с рег. №ххх се движи по бул.
„Сливница“ с посока от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Г. С. Раковски“, и в
района на пробива под бул. „Княгиня Мария Луиза“ превозното средство
преминава през камък (паве) на платното за движение. Вещото лице посочва,
че всички увреждания по лекия автомобил се намират в причинно-следствена
връзка с настъпилото на 28.05.2019г. произшествие в гр. София, като
стойността на причинените вреди по средни пазарни цени възлиза на 719,14
лв.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, водачът на автомобила Д.
М. Й. разказва, че си спомня за ПТП, настъпило през м. май 2019г. Движел се
по бул. „Сливница“ и в района на „Лъвов мост“ отдолу в подлеза, движейки
се в дясна лента, имало голямо паве, което не могъл да избегне, защото от
лявата му страна имало автомобили. Видял павето в последния момент,
защото от светло влязъл на тъмно и минал през павето. Движел се с около 50
км/ч. Нямал възможност да избегне препятствието, тъй като имало поток от
автомобили. Увредени били двете гуми и двете джанти. Дошла полиция, а
след това и репатрак да извози автомобила. Имало и други хора пострадали.
Свидетелят посочва, че увредените гуми били десните предна и задна.
Препятствието му изглеждало като паве, било доста голямо. След това не
могъл да продължи и тръгнал да слага знак за ПТП, но автомобилите се
движели толкова бързо, че отнесли знака, който сложил на около 30 метра.
Поради това бавно и с включени аварийни светлини излязъл извън тунела и
видял, че има още два автомобила по същия начин. Свидетелят посочва, че не
3
видял павето да пада отнякъде. Не могъл да реагира, защото движението било
много интензивно. Не е подавал сигнал за инцидента в Общината, обадил се
на полицията и на застрахователя.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещо лице П. Д., което съдът кредитира изцяло като
обосновано и компетентно. От същото се установява, че по процесната
застрахователна полица е определена застрахователна премия в общ размер
на 619,31 лева, платима на четири вноски, които са заплатени по банков път
на следните дати: 23.01.2019г., 16.04.2019г., 29.05.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ
във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената
суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
4
Установи се по делото, че между ищеца и собственика на лек автомобил
марка лек автомобил „Тойота“ с рег. №ххх е бил сключен договор за
застраховка „Каско” в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във
връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение в размер на 727,58 лева.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – С о.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1,
т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и
основанието на законодателят да възложи на общините задължение по
тяхното изграждане, ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата.
Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на
общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта. Съдът, като взе предвид мястото, на което е
настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на
общински път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице
– изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
5
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В случая е установено, че процесният пътен участък в гр. София, на
който е настъпило процесното ПТП, представлява част от общинската пътна
мрежа и като такъв за дейността по неговото управление, както и дейностите
по изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП се осъществява от кмета на съответната община.
Тези действия съгласно чл. 19, ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР на ЗП включват
действия по "осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение". Пряко проявление на тези дейности, в
съответствие с легалните им дефиниции, въведени с § 1, т. 14 от ДР на ЗП, е и
дейността по поддържане на пътя в изправно състояние, незабавно
сигнализиране за препятствията по него и тяхното отстраняване във
възможно най-кратък срок – арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Посочените
дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си
или други лица, на които е възложил извършването им, като на основание чл.
49 ЗЗД носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за
причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената
им работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия. Съгласно
§ 1, т. 19 от ППЗДвП „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В тази връзка
неоснователни са доводите на ответника, че не носи отговорност за
намиращото се на пътя паве, тъй като в този участък пътната настилка не е
паваж. Намиращото се на пътя паве представлява препятствие на пътя по
смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП и по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП,
6
т.е налице е неизпълнение на законово задължение, което е довело до
настъпване на вреди за собственика на автомобила.
От събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Д. М.
Й., управлявал автомобила при настъпване на ПТП, съставения констативен
протокол за ПТП №ххх/28.05.2019г. и кредитираното заключение на съдебно-
автотехническата експертиза, се установява механизмът на ПТП, а именно
преминаване на автомобила през паве, намиращо се на пътното платно.
Представеният протокол за ПТП №ххх/28.05.2019г. е съставен след
оглед на място от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на службата
му и по установените в закона ред и форма. Съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК
материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите
от длъжностното лице факти, като в случая протоколът е съставен от
полицейски служител след посещение на място, като служителят е установил
наличието на паве на пътното платно, и същото е отразено в схемата на ПТП
в съставения протокол. Съставителят на протокола е удостоверил пряко
възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма
на ПТП, като разположението на МПС, участник в ПТП, характер и вид на
нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на мястото на
произшествието и др., и представлява официален свидетелстващ документ
относно посочените обстоятелства. Отразените в протокола обстоятелства са
потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по делото САТЕ, в
която изрично е посочено, че щетите по лек автомобил марка лек автомобил
„Тойота“ с рег. №ххх се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 28.05.2019г. произшествие. Механизмът на ПТП се
установява и от показанията на водача на автомобила Д. М. Й.. Следователно
с оглед събраните доказателства съдът намира за установен по делото
механизма на ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от
кредитираното заключение на САТЕ се доказва причинната връзка между
този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП,
респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат от
неизпълнение на задълженията на длъжности лица на ответника да
отстраняват намиращи се на пътя препятствия, които създават опасност за
движението.
7
С оглед покритите застрахователни рискове, според представените
Общи условия, съдът намира, че тъй като се касае за застраховка „Каско”,
процесният инцидент представлява покрит застрахователен риск по
застраховката.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в
размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че стойността на
ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза на сумата от 719,14
лева. Тъй като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за ремонта на
автомобила в размер на 677,18 лева, то до този размер са налице
предпоставките за настъпване на суброгация в правата на застрахования при
установено плащане на застрахователно обезщетение, както и за платената
сума за репатриране на автомобила в размер на 50,40 лева и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване от
страна на застрахования водач, тъй като не е установено по делото нарушение
от страна на последния на задължение по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и
доказан в пълния му предявен размер.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 740 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД С
о, ЕИК ххх, с адрес гр. ххх, да заплати на „Д З“ АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, сумата от 742,58 лева – регресно вземане за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение за ремонт на лек
автомобил „Тойота“ с рег. №ххх по договор за застраховка „Каско“,
8
застрахователна полица №ххх/23.01.2019г., по щета №*********, за
претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
28.05.2019г., при което при движение в гр. София, на бул. „Сливница“ и бул.
„Христо Ботев“, в подлеза под бул. „Княгиня Мария Луиза“, в посока на
движение ул. „Г.С. Раковски“, претърпява ПТП, като по време на движение
през необезопасен и непочистен участък на пътното платно преминава през
паве, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2022г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от
ГПК разноски по делото в размер на 740 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9