РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 04.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти април през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6801 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
изпълнителния директор ***, срещу Й.Ц.М. ЕГН **********,***, съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца обща сума в размер на 539,80 лева за консумирана топлинна енергия, от
които 470,56 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., както и 69,24 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г. до 07.07.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство
разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 5329/2016 г. по
описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника, който в предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на
чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената
част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/
на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 21728, находящ се в *** е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се,
че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството,
в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна
енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в
това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага
се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от
него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага
се, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 5329/2016 г. извлечение от сметка за абонатен номер №
21728 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е
погасил задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на
адрес, ***, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до
имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата фирма „Техем
сървисис“ ЕООД на
база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответника дължи процесните суми. Счита,
че заключението на вещото лице установява правилността на начислените суми.
Сочи, че ответникът не оспорва – напротив в отговора си признава, че е
собственик на топлоснабден имот, което е основно изискване за начисляване на
процесните суми. Претендира и присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му срок
по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че
от 2003 г. е със свалени радиатори, изолирани тръби с гипсокартон, което не
позволява на топлината да затопля имота му на стойността, която претендира ищеца.
Излага, че от 2004 г. не живее в имота, поради което и на е консумирал топлинна
енергия. Сочи, че с доходите, които получава няма възможност да плати
претендираната сума. Твърди, че в разрез с КРБ ищецът го „принуждава“ да
заплаща услуга, която не ползва.
В проведеното по делото о.с.з.
назначения от съда процесуален представител на ищеца оспорва предявения иск.
Счита същият за неоснователен и недоказан. Твърди, че по делото липсват
доказателства за присъединяване на сградата, в която се намира топлоснабдения
имот към топлопреносната мрежа. Сочи, че ищецът не е доказал, че ищецът е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на сградата, тъй като не е
представен нотариален акт за собственост или на право на ползване за процесния
имот. Излага, че не са представени доказателства, че ОУ на ищеца са публикувани
и във вестник „Нощен труд“. Твърди и, че от приетата по делото експертиза не
става ясно на каква база вещото лице е приело общия отопляем обем на сградата,
а е разчитал на представената му информация. Навежда доводи, че доколкото не е
представено заявление от етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа на ищеца, както и липсата на такова искане от ответника
може да се разгледа и хипотезата на чл.62 ЗП. В случай, че съдът приеме, че
сумите са дължими на ищеца прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, като моли същото да бъде под минимума, определен в ЗПрП. Моли
съда в случай, че уважи предявения иск, като вземе предвид здравословното и
материално положение на ответника да разсрочи плащането за срок от 12 месеца на
равни вноски.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ не изпраща представител. С
нарочна писмена молба представя документи касаещи разпределението на топлинна
енергия за абонатен № 21728 за процесния период. Сочи, че е изготвяло дяловото
разпределение за имота и за сградата – етажна собственост, в която се намира в
съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 5329/2016г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 1862,
51 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.07.2006 г. до 30.04.2016 г; сума в размер на 959,96 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 04.09.2006 г. до 07.07.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 136,44 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3458/15.07.2016
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по заповедното
производство препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана
топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото
за исковия период - 01.11.2013 г. до
30.04.2016 г.
От
представеното от ответника по делото Удостоверение за декларирани данни с изх.
№УД000802/24.02.2017 г., издадена от Дирекция „приходи от местни данъци и
такси“, община Плевен се установява, че Й.Ц.М. е вписан като собственик на имота, за който се
претендира, че е предоставена топлинна енергия.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначената съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. В констативната част на същата вещото лице сочи, че имотът на ответника
се намира в топлофицирана жилищна сграда, като общият обем на сградата е
6 126,56 куб. См. Сочи, че абонатът е с демонтирани отоплителни тела и не
ползва топла вода. Излага, че за отопление във баните във всички апартаменти се
използват щранг – лири, изработени от два броя гладки тръби с диаметър 1
½ всяка с дължина 2,50 м. Сочи, че при тези компоненти индивидуалната
сметка на длъжника следва да съдържа следните компоненти: делът на имота за
отдадената топлинна енергия в сградната инсталация и отопление в баня от щранг
лира. Въз основа на изложеното и направените изчисления вещото лице прави
следните изводи: абонатната станция на ***
е доставяла топлинна енергия за процесния период; жилището на ответника е
получавало дял от ТЕ за сградна инсталация и отопление в баня; при изготвянето
на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията за
разпределение на топлинна енергия към чл.61, ал.1 от наредба за топлоснабдяване
№16-334/06.04.2007 г.; начислената топлинна енергия е в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енерегетиката.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
От представените по делото доказателства от ответника - Удостоверение за декларирани данни с изх.
№УД000802/24.02.2017 г., издадено от Дирекция „Приходи от местни данъци и
такси“, община Плевен, както и от направените от същия изявления в отговора на
исковата молба и в о.с.з. се установява, че Й.Ц.М., е собственик на недвижим имот,
находящ се в *** , с аб. № 21728. В тази връзка съдът счита за
неоснователни твърденията на процесуалния представител на ответника, че ищецът
не е доказал, че Й.М. е собственик на имота, доколкото последният не е оспорвал
този факт.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД. Този факт се установява от изготвената СТЕ. Поради изложеното съдът
приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД
на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по
чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността
на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От
представената по заповедното производство препис – извлечение от сметка за
задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия, неоспорена от
длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца
размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за Й.Ц.М., в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на
сумата от 539,80 лева. Съдът като взе предвид, че е налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по
ч.гр.д. № 5329/2016г. на ПлРС, счита, че за горницата над предявения
иск, Заповед за изпълнение № 3458/15.07.2016г., следва да се обезсили
по отношение на ответника.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с
цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 20.36 лв. Настоящият състав на съда определя, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство следва да е в размер
на 50лвева. Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съобразно
които размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в
размер от 50лв. - до 150лв. При общ размер на
разноските от 106,44 лв - от които – 56,44 лв. - държавна такса и 50лв -
юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 20,36лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 295,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси, 120 лева за допуснатата и изслушана по делото СТЕ и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното юрисконсултско възнаграждение от 360.00
лв. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото
производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника е направил искане, ако съдът счете, че исковата
претенция е основателна да разсрочени плащане на задължението. По делото са представени писмени
доказателства за дохода на ответника и неговата съпруга, от които се
установява, че същите са в размер на 587,38 лева – формирани от получаваните от
тях пенсии. Представени са и доказателства за здравословното състояние на
ответника, както и декларация, с която същият декларира, че освен имотът в ж.к.
„Сторгозия“, притежава и Москвич, който е бракуван; че не получава доходи от
наеми, ренти и др. При тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно. Следователно,
изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск – 539.80 лв. и
разноските, които за двете производства възлизат на 315.36 лв., или обща сума
за плащане – 855.16 лв., трябва да бъде разсрочено на 12 последователни месечни
вноски, първата от които в размер на 71,30 лева, а всяка следваща в размер на
71, 26 лв. Първата вноска е платима на 15-то число на месеца, следващ този, в
който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 15-то
число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Й.Ц.М. ЕГН **********,*** дължи на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“
№128, представлявано от изпълнителния директор ***, сума в размер
на 539,80 лева /петстотин тридесет и девет лева и осемдесет
стотинки/, за консумирана топлинна енергия, от които 470,56 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., както и 69,24 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.01.2014 г. до 07.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Ц.М. ЕГН **********,*** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
изпълнителния директор ***, сумата от 20,36 лева /двадесет лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5329 по описа за 2016г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Ц.М. ЕГН **********,*** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***,
сумата от 295,00 лв. /двеста
деветдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на
решението, с което се установява вземането на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***
към Й.Ц.М. ЕГН **********,***, в общ
размер на главница, лихва и разноски - 855.16 лв., като постановява ответника
да заплати горепосочената сума на 12 последователни месечни вноски, първата от
които в размер на 71,30 лева, а всяка следваща в размер на 71, 26 лв. Първата
вноска е платима на 15-то число на месеца, следващ този, в който настоящото
решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 15-то число на месеците,
до окончателното изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 3458 от 15.07.2016г. по ч.гр.д.
№ 5329/2016г. на ПлРС за сумата над 470,56
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г. и за сумата над 69,24 лева, представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2014
г. до 07.07.2016 г.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: