№ 588
гр. София, 30.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600660 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице Н. И. Г., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода” в Затвора – Бобов дол, срещу определение № 210 от 31.05.2022 г.,
постановено по ЧНД № 266/2022 г., по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е
оставена без уважение молбата на лишения от свобода Н. И. Г. за условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 4 години и 6 месеца, при първоначален „строг“
режим, определено му с влязло в сила на 28.03.2020 г. определение по ЧНД № 574/2020 г.,
по описа на СГС, с което е приета за изпълнение присъда от 15.05.2019 г. на Областен съд
Пьолтен, Република Австрия – за остатък към 31.05.2022 г., което към датата на
постановяване на обжалваното определение е 8 /осем/ месеца и 20 /двадесет/ дни.
В жалбата осъдения навежда доводи за нейната основателност и моли да бъде
уважена.Твърди, наличие на грешка при изчисляване срока на наказанието му, като твърди,
че към 31.05.2022 г., срокът на изтърпяване е възлизал на 2 месеца и 20 дни, но Окръжен съд
не бил уведомен за това.
В заключение моли първоинстанционното определение да бъде преразгледано и
да му бъде дадена възможност да изтърпи и да му бъде дадена възможност да изтърпи
присъдата условно или да бъде заменена с пробация.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
1
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
Осъденият Н. И. Г. е постъпил в пенитенциарното заведение на 22.01.2020 г., за
изтърпяване на признатото с определение № 997 от 12.03.2020 г. по ЧНД № 574/2020 г.
наказание „лишаване от свобода“ на Оластен съд Пьолтен, Република Австрия,
съставляващо престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК на Република България, което в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/
месеца.
Към 31.05.2022 г., съгласно представената справка, осъденият е изтърпял
фактически – 2 години, 4 месеца и 9 дни; от предварителен арест – 1 /една/ година, 3 /три/
месеца и 3 /три/ дни; от работа – 1 месец и 28 дни или общо – 3 години, 9 месеца и 10 дни.
Остават за изтърпяване 8 месеца и 20 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата
инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
условното предсрочно освобождаване на осъденият Г. – наличието на доказателства за
поправянето му, респективно – да се е поправил.
Изготвеният за Г. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
високи стойности на риска - 80 точки, с констатирани шест проблемни зони. В последствие,
са констатирани отрицателни промени в зоната „начин на живот“, като оценката е завишена
на 82 точки, която остава такава и към настоящият момент. Поради това рискът от рецидив е
определен като висок, със запазване на проблемните зони, като рискът от вреди за
обществото също е определен като висок.
Следва да се отбележи, че в жалбата си осъденото лице не твърди, че се е
поправил, а само, че има грешка в изчислението на остатъка на срока на изтърпяване на
наказанието. Това е видно и от данните, изложени в становището на началника на затвора и
в доклада на ИСДВР.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид високите стойности на риска от 82 точки, а и поради факта, че по
отношение на Г. целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК не са постигнати и
корекционната работа следва да продължи до постигането им. Извода на Началника на
затвора, отразен в приложеното по делото становище е, че спрямо Г. липсват достатъчно
данни за настъпила трайна промяна.
Не без значение е и обстоятелството, че първоначалният режим на изтърпяване
не е променен в по-лек, поради липса на предпоставки за това, поради което осъденият Г.
продължава да изтърпява наказанието си при СТРОГ режим. В тази връзка, особено
2
внимание заслужава даденото пред първоинстанционният съд становище на Началника на
Затвора – Бобов дол, според когото не е изпълнена прогресивната система.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 210 от 31.05.2022 г., постановено по ЧНД №
266/2022 г., по описа на Окръжен съд - Кюстендил.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3