№ 412
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Т. Станимирова Въззивно търговско
дело № 20201001002456 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците в първата инстанция
П. С. В., Е. В. В.. и И. В. В. чрез пълномощника им адв.М.М. против
решение №103 от 29.07.2020 год. на Софийски окръжен съд, ТО, I с-в,
постановено по Т.д.№ 253/2019 год., с което е отхвърлен иска им по чл.463
от КЗ, във вр. с чл.55, ал.2 от КСО, предявен против ЗЕАД „БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, за присъждане в полза на всеки един
от ищците на следните суми: 32 116 лева главница, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 20/045650Т от
25.10.2017 г. за починалия при трудова злополука на 10.11.2017 г. В. Е. В. и
5 058,67 лева мораторна лихва.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението
поради допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения,
нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни доводи са
изложени в жалбата.В определения от съда срок е депозирана и писмена
защита. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи предявените
искове изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ чрез пълномощника
му юрк.С. Л., в който се излагат подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба, както и на искането за допускане на експертиза.
1
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е
НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
Обжалваното решение е правилно и съобразено със закона.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
Ищците П. С. В., Е. В. В.. и И. В. В. са наследници по закон /съпруга и
дъщери/ на В. Е. В., починал на 10.11.2017г., съгласно удостоверение за
наследници от 27.11.2017г.
Приживе В. В. бил служител на дружеството „Мултипринт”-ООД
гр.Костинброд на длъжност машинен оператор печатарство, назначен с
трудов договор №1089/29.09.2017г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, като
постъпил на работа на 02.10.2017 г. /л.115/. Съгласно Трафика за работа за
месец ноември 2017г., пострадалият е бил на работа нощна смяна от 22:00 ч.
на 09.11.2017г. до 06:00 ч. на 10.11.2017г.
След напускане на работното си място, В. В. тръгнал към дома си в
гр.*** със собствения си автомобил. Около 06:15 ч. в района на 28-ми
километър в посока от гр.Костинброд към гр.Сливница настъпило ПТП
между него и друг автомобил, при което и двамата водачи починали.
За пътнотранспортното произшествие е съставен Констативен
протокол №74 с пострадали лица, издаден от ОДМВР - СПП. В резултат от
произшествието и двамата водачи - В. В. и Р. А., са починали. По случая е
образувано ДП № 77-ПР/2017г. по описа на ВОП-София, което в последствие
е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура София, където
производството е образувано под №498/2018г. С влязло в сила постановление
изх. № 498/2018 г. от 18.07.2019 г., досъдебното производство е прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл 24, ал. 1, т. 4 и чл. 199 НПК – поради смърт
на обвиняемия.
За злополуката работодателят „Мултипринт”-ООД е уведомил НОИ
с декларация за трудова злополука № 5101-22-97 от 15.11.2017г. Въз основа
на нея е съставен Протокол № 5103-22-23 от 14.12.2017 г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, настъпила на 10.11.2017 г.
С Разпореждане №5104-22-105 от 12.12.2017г. на ТП-НОИ София
Област, декларираната трудова злополука с вх. №5101-22-97 с В. Е. В.,
настъпила на 10.11.2017г., е призната за трудова на основание чл.55, ал. 2 от
2
КСО. Установено е, че смъртта е настъпила по време на обичайния път при
връщане от работното място до основното място на живеене.
Разпореждането не е обжалвано от заинтересованите страни и е влязло в
сила.
Съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука” и т.1 от Раздел
„Покрити рискове и застрахователни обезщетение” от Застрахователна
полица №20/045650Т, в случай на смърт на застрахования работник в
резултат на трудова злополука, на законните наследници се изплаща
застрахователна сума в размер на седем годишни брутни заплати.
Изчислено по отношение на починалия работник В. Е. В., то възлиза на 96
348 лева (1174 лв. х 12 месеца х 7 години = 96 348 лв.). Съгласно § 9 от
„Други условия” към Застрахователната полица от 25.10.2017г.,
застраховката покрива събития съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 от КСО и Общите
условия по застраховка „Злополука и „Заболяване”.
На основание чл.9 и чл.10 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите срещу риска „Трудова
злополука”, ищците подали до ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс
Груп“-ЕАД искане за изплащане на застраховтелно обезщетение - Покана за
доброволно изпълнение от 09.03.2018г. В отговор на отправената покана,
ответникът с документ от 26.03.2018г. отказал изплащане на дължимото
обезщетение с мотив, че В. Е. В. не е застраховано лице по смисъла на
уговореното в застрахователния договор.
Видно от представената Застрахователна полица от 25.10.2017г.,
ответното застрахователно дружество се е съгласило срещу заплащане на
премия да застрахова риска от настъпване на трудова злополука при
работодателя „Мултипринт”-ООД за групова застраховка „Злополука”.
Срокът на застраховката е уговорен на 12 месеца - от 01.11.2017г. до
31.10.2018г. Застрахованият брой служители на работодателя е бил 306
бр., като на тази база е определена и застрахователната премия, която е
уговорено да бъде заплатена наведнъж на 01.11.2017г.
Съгласно § 1 от раздел „Други Условия”, работодателят се е
задължил на всяко тримесечие от договора да предостави на застрахователя
списък на служителите с три имена и ЕГН, като отделно се посочат
освободените и новоназначените лица с три имена, ЕГН и брутно месечно
възнаграждение за всяка от групите. Съгласно § 3 от раздел „Други условия”,
за новоназначените служители застрахователната премия се изчислява
пропорционално за периода, оставащ до края на договора. Съгласно §2 от
същия раздел, застрахователят се задължава да носи авансово риска за
новоназначените лица, които по-късно ще бъдат включени в списъка, от
датата на регистриране на договорите им в НАП.
3
Между „Мултипринт”-ООД и ЗЕАД „Булстрад Живот Виена
Иншурънс Груп“-ЕАД са съществували предходни застрахователни
правоотношения по отношение на риска „трудова злополука на работниците”.
Процесната застрахователна полица от 25.10.2017г. е представлявала
подновяване на предходен застрахователен договор.
По време на действието на предходната застрахователна полица,
сключена между „Мултипринт”-ООД и ЗЕАД „Булстрад Живот Виена
Иншурънс Груп“-ЕАД, в изпълнение на задължението си по §1 от раздел
„Други условия”, работодателят „Мултипринт”-ООД е представил на
застрахователя поименен списък с 306 работници, актуален към дата
30.09.2017г. /л.118, 119 и сл./. В този списък не е фигурирал починалият В. В.,
тъй като той е назначен на работа на 02.10.2017г.
В изпълнение на задължението си по §1 „Други условия“ от
Застрахователната полица - на всяко тримесечие да представя актуален
списък на работниците си, работодателят „Мултипринт”-ООД е уведомил
застрахователя за постъпилите и напусналите работници за четвъртото
тримесечие на 2017г./л.132, 133 и сл./, съдържащ поименно изброяване на
работниците, включително новоназначените, сред които на позиция №48
фигурира и В. Е. В., със забележка „назначен на 02.10.2017 г., на работа до
10.11.2017г.”
От приложената застрахователна полица №20/045650Т от 25.10.2017
г. /л.83/ е видно, че към нея е приложен Списък на работниците и
служителите на „Мултипринт”-ООД – 306 броя, подписан от двете страни по
застрахователния договор, върху който е посочено, че е съставен към Полица
№20/045650Т от 25.10.2017 г./л.85 и сл./.
След като получил актуалния списък на работниците и служителите
за четвъртото тримесечие на 2017г., на 26.01.2018 г. застрахователят издал
„Добавък № 1 /л.42/ към застрахователна полица № 20/045650Т”, ведно със
списък на застрахованите лица към него, връчен на работодателя на
07.03.2018г. В този списък липсва името на починалия работник В. В..
Добавък 1 и списъка към него не са подписани от страна на „Мултипринт”-
ООД, следователно не може да се приеме, че с него е анексирана
застрахователната полица от 25.10.2017 г. В Добавък 1 е предвидено, че броя
на застрахованите лица се променя на 304 лица, съгласно приложен поименен
списък. Съгласно §2, от групата на застрахованите се изключват 11 лица,
посочени изрично в добавъка, които към 01.11.2018 г. не са били на трудов
договор в дружеството, но погрешно са подадени в първоначалния списък.
Със следващите параграфи е променена застрахователната сума за групата и
финалната премия. От списъка, приложен към Добавък 1 се установява от
една страна, че починалият работник В. В. не фигурира. От друга се
установява, че за другите лица, които са били назначени като него през
м.октомври 2017 г. преди сключването на новата застрахователна полица от
4
25.10. , но след подаването на списъка за третото тримесечие на 2017 г. /този
от 30.09.2017 г./, в списъка е посочена датата на назначаването им в
дружеството и обстоятелството, че покритието по полицата влиза в сила от
27.01.2018 г., от която дата е предвидено да влязат в сила променете по
Добавъка.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Процесната застрахователна полица /л.83/ изброява кои видове
рискове подлежат на покритие. Изчерпателното посочване на
застрахователното покритие се извежда от чл.8 от Общите условия по
застраховки „Злополука“ и „Заболяване“, приети от страните, като в т.1.1. от
този член е посочен риска „смърт на застрахования“.
Според чл.459,ал.1 от КЗ, договорите за застраховка "Злополука" се
сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост
на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука. Според ал.2,
злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на
застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от
външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено.
Непредвидимостта се предполага до доказване на противното.
Според ал.3 договорът за застраховка злополука може да се сключи
за изплащане на фиксирани парични суми /както е в настоящия случай/, на
обезщетения на размера на причинени вреди или за комбинация от двата вида
плащане. Според ал.4, за застраховка "Злополука" с изплащане на фиксирани
парични суми се прилагат съответно и чл. 397, чл. 438, ал. 5, чл. 441, 442,
чл. 443, ал. 1 – 3 и ал. 5 и 6, чл. 444, 445, 448, 454 и 456.
Разпоредбата на чл.441,ал.1 от КЗ, постановява, че с един договор
за застраховка "Живот" (групова застраховка) застраховащият може да
застрахова две или повече лица, чийто брой е определен или определяем, и
които са включени в списък по определени критерии. В този случай не е
необходимо договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите
лица, ако те са определени по друг недвусмислен начин, включително чрез
посочване на определено тяхно качество.
Според ал.2, в случаите, когато работодател сключва групова
5
застраховка, застраховани лица са неговите служители и/или работници,
чиито живот, здраве, телесна цялост и работоспособност са предмет на
застраховката. Когато работодател сключва за своя сметка застраховка на
свои работници и/или служители в тяхна полза или в полза на техните
наследници, съгласието на работниците и служителите за сключването,
изменението и прекратяването на застраховката не се изисква.
Чл.7,ал.1 от Общите условия /л.22/, които са неразделна част от
застрахователната полица /това е изрично записано в края на раздела „Други условия/,
също посочва, че при групови застрахователни договори, при които
застраховащ е работодател, а застраховани лица са неговите работници и
служители, то те се посочват в поименен списък, изготвен от
работодателя.В този списък всяко от тях удостоверява с подпис съгласието
си да бъде сключена застраховка върху живота му. Списъкът е неразделна
част от застрахователния договор. Ал.2 предвижда и възможността
застрахователния договор да бъде сключен и без поименния списък по
предходната алинея, ако се застраховат всички работници и служители на
работодателя и ако той декларира, че те са съгласни да бъде сключена
застраховката върху живота им. Видно от данните по делото, такава
декларация от работодателя, участващ като трето лице помагач на ищците, не
е представена. В застрахователната полица липсва и изрична уговорка, че се
застраховат всички работници и служители на работодателя.
Изложеното налага извод, че застрахователното дружество се е
съгласило срещу заплащане на премия да застрахова риска от настъпване на
трудова злополука или заболяване на работниците и служителите на
работодателя „Мултипринт”-ООД, сключвайки групова застраховка
„Злополука”, като към момента на сключване на застрахователната полица
работодателят е бил длъжен да представи списък на работниците и
служителите към този момент и този списък е неразделна част от
застрахователната полица. Именно по информацията, получена от този
списък, се определя дължимата застрахователна премия, която е уговорено да
бъде заплатена еднократно при влизане в сила на договора, т.е. на 01.11.2017
г./л.83/. В раздел „Други условия“ страните изрично са уговорили как следва
да се процедира при промяна на списъчния състав – при новоназначени и
напуснали работници, като застрахователят носи авансово риска за
6
новоназначените лица. Уговорено е и задължението на застраховащия
работодател на всеки три месеца да предоставя на застрахователя актуален
списък на своите работници и служители, като изрично се посочват
освободените и новоназначените.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че към
момента на сключване на застрахователната полица на 25.10.2017 г. списък на
работниците не е представян. Това категорично се опровергава от данните по
делото. Върху приложения на л.85 от делото списък, подписан и от двете
страни, изрично е отбелязано, че това е Списък на застрахованите лица към
застрахователна полица №20/045650Т от 25.10.2017 г. В него са изброени
имената на 306 бр. работници и служители на застраховащия работодател с
ЕГН и брутна работна заплата, но името на наследодателя на ищците В. Е. В.
не фигурира.
Между страните не е спорно съществуването на валиден
застрахователен договор със срок на действие 12 месеца - от 01.11.2017г. до
31.10.2018г., не е спорно, че злополуката е настъпила в срока на действие на
договора – на 10.11.2017 г., факта, че с влязло в сила разпореждане на ТП на
НОИ същата е призната за трудова злополука по см. на чл.55,ал.2 от КСО.
Ответникът оспорва определянето на настъпилата трудова
злополука като застрахователно събитие, както и факта, че наследодателят на
ищците е бил застраховано лице по горната застрахователна полица поради
факта, че не е включен в списъка на работниците, неразделна част от
застрахователната полица и съответно за него не е заплатена застрахователна
премия.Оспорва и твърдението на ищците, че В. В. не е бил новоназначен
служител, за да се ангажира авансово отговорността на застрахователя по
силата на §2 от раздел „Други условия“ на полицата.
Въззивният съд намира тези възражения за основателни.
За да може да носи риска от настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят следва да е запознат при подписване на полицата за колко
лица се задължава да носи отговорност при настъпване на застрахователно
събитие. Следва да има информация и кои лица са застраховани и са
работници на застраховащия работодател при подписване на договора.Затова
7
именно този списък на служителите му е неразделна част от
застрахователната полица.За тези лица той се задължава да носи отговорност.
Върху този брой работодателят дължи и определената застрахователна
премия.
Застрахователният договор е писмен, формален и възмезден.
Формата на договора е форма за неговата действителност /чл.344 КЗ/, като
страните в писмена форма, обективирана чрез застрахователна полица са
договорили броя на застрахованите работници и служители, както и обхвата
на предоставеното застрахователно покритие, като дължимата
застрахователна премия е била определена въз основа на данните за
работниците и служителите, предоставените от застраховащия
работодател.След като към момента на сключване на договора В. не е
фигурирал в списъка към полицата, той не е бил застраховано лице.
Следователно трудовата злополука, настъпила на 10.11.2017 г. макар и по
време на действие на застрахователния договор, не може да бъде
квалифицирана като застрахователно събитие.
В. В. не е бил и новоназначен служител, както се поддържа от
въззивниците. Същият е назначен в дружеството от 02.10.2017 г., като
трудовият му договор е регистриран в НАП на 29.09.2017 г. Следователно,
нито към датата на подписване на застрахователната полица – 25.10.2017
г., нито към 01.11.2017 г. – началната дата на действието й, В. В. не е бил
новоназначен служител. Съгласно определението на „новоназначен
служител“ по смисъла на сключения застрахователен договор, това са
служители, чиито трудови правоотношения със застраховащия работодател са
възникнали след началната дата и по време на срока на уговореното
застрахователно покритие. Затова за този служител застрахователят не носи
авансово риска от настъпване на застрахователно събитие. Пропускът от
включването на загиналия служител в списъка, който е неразделна част от
застрахователната полица,не може да се вмени на застрахователя.
Застрахователят договаря, подготвя договора и изчислява дължимата
застрахователна премия по него в пълно съответствие с представената от
работодателя информация, представляваща т.нар. пълен списък на
работниците и служителите, съдържащ техните имена, ЕГН и брутно трудово
възнаграждение.
По принцип вярно е твърдението на въззивниците, че според
уговорките на страните в полицата, след подадената в края на всяко
тримесечие от работодателя информация за новоназначени и напуснали
служители, застрохавателят издава добавък, с който индексира
8
застрахователната премия /променя я според актуалния брой на лицата, но
това важи само за новоназначените и за напусналите, като за новоназначените
застрахователя носи авансово риска.В. В., както бе посочено, не е
новоназначен служител и пропуск на работодателя е, че не го е включил в
списъка на служителите си при сключването на договора от 25.10.2017г.
Твърдението във въззивната жалба, че при подписване на
застрахователната полица не е представян списък, а е използван този,
предоставен от работодателя за третото тримесечие на годината, съставен
към 30.09.2017 г. и в него В. не фигурира, тъй като е постъпил на работа на
02.10.2017 г., не се подкрепя от събраните по делото
доказателства.Приложения към застрахователната полица списък /л.85/ е
подписан от двете страни и върху него недвусмислено е отразено, че
съставлява списък на застрахованите лица към полица №20/045650Т.
От данните по делото е видно, че не е налице електронно издадена
застрахователна полица под формата на електронен документ. Затова
неоснователни са възраженията и твърденията във въззивната жалба за
електронни списъци или такива, изпращани по електронен път /имейл/ от
работодателя при положение, че е налице писмен застрахователен договор,
който е подписан от страните, включително и приложените към него
документи, представляващи неразделна част от него.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, преди
настъпването на злополуката страните по застрахователния договор са могли
по взаимно съгласие да го изменят с включването на допълнителни лица,
(чл.20а ЗЗД), в случай че е имало пропуск при сключването му, което не е
сторено.
Предвид изложеното, трудовата злополука, при която на
10.11.2017г. е починал В. Е. В., не представлява застрахователно събитие
по Застрахователна полица № 20/045650Т, която да ангажира отговорността
на ответника „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп”-АД, поради което
исковете са неоснователни и поради това правилно са отхвърлени от
първоинстанционния съд.
Изложеното не изключва възможността ищците като наследници на
починалия работник да търсят вреди по чл.200 от КТ от работодателя.
Доводите, изложени в жалбата, са неоснователни. Обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на
въззиваемото застрахователно дружество следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за тази инстанция
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
9
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №103 от 29.07.2020 год. на Софийски
окръжен съд, ТО, I с-в, постановено по Т.д.№ 253/2019 год.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК П. С. В. с ЕГН-**********,
Е. В. В.. с ЕГН-**********, действаща лично и чрез своята майка П. С. В. и
И. В. В. с ЕГН-********** да заплатят на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп”-АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.София
1407, район Триадица, пл. „Позитано” №5, сумата от 100 лв.,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на „МУЛТИПРИНТ“-ООД
с ЕИК-********* като трето лице помагач на страната на ищците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10