Р Е Ш Е Н И Е
№
290
гр. Габрово, 04.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря
ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. гр. д. № 2335
по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, чрез пълномощник адвокат И.В., против А.Т. ***, с
предмет установяване на вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1791/2016 г. по описа на РС – Габрово, след подадено възражение от длъжника-ответник
по настоящото дело.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2012 г. между
ответницата и „Космо България Мобайл" ЕАД, понастоящем с наименование
„Теленор България" ЕАД, с е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца по програма Go Web
Unlimited срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 14,00 лв.
Вследствие на изрично изразено изявление от страна на ответницата, мобилният
оператор активира към ползваната от нея абонаментна програма допълнителна
услуга GLOBUL Garant, срещу заплащане на месечна такса от 2,50лв., която се
фактурира ежемесечно заедно със задълженията за договора за мобилни услуги.
Услугата е предоставяла възможност на потребителите срещу заплащане на месечна
такса към избран предпочетен номер да получат покритие на месечната си сметка в
случай на определен брой покрити рискове.
На същата дата - 10.05.2012 г., към горепосочения
договор за мобилни услуги, между ответницата, като лизингополучател и „Космо
България Мобайл" – като лизингодател, е сключен договор за лизинг, по
силата на който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство - лаптоп „Asus X54HR”, срещу заплащане на обща лизингова цена от 1
032,70 лв. чрез 23 ежемесечни лизингови вноски, всяка в размер на 44,90 лв.
Вследствие на неизпълнението по договорите от страна
на ответницата, на 26.12.2012 г. и при условията на чл. 87 от ЗЗД, мобилният
оператор отправя писмено предупреждение до нея (последна покана за доброволно
плащане), че при неплащане на дължимите суми в срок от 10 дни, договор с
предпочетен номер ++359********* и договорът за лизинг ще бъдат развалени и ще
настъпят следните последствия: използването на мобилния номер няма да бъде
възможно; към общия размер на дълга, ще бъде добавена неустойка в размер на
200,00лв., формирана съгласно чл. 11 от договора за мобилни услуги; всички
оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми съгласно договора за
лизинг.
Непогасените задължения по договора за мобилни услуги
са по фактури с номера №********** от 25.10.2012г. и №********** от 25.11.2012
г., и възлизат на общ размер 23,33лв., като същите не се претендират със
заявлението по чл. 410 от ГПК, респ. с исковата молба. Вследствие на
неизпълнението им съгласно чл.11 от договора мобилният оператор преустановява
предоставяне на услугите, прекратява едностранно договора и начислява неустойка
в размер на 200,00лв., предвидена във фиксиран размер съгл. същия чл.11 и
фактурирана с ф. №********** от 25.05.2014г. със срок за плащане 09.06.2014 г.
По допълнителната услуга GLOBUL Garant ответницата
дължи заплащане на сума в общ размер на 25,00лв., представляваща месечните
такси от 2,50лв., дължими за отчетен период от 25.06.2013г. до 29.04.2014г. По
договора за лизинг ответницата дължи заплащане на лизингови вноски в общ размер
на 449,00 лв. - лизинговите вноски, дължими за отчетен период от 25.06.2013г.
до 29.04.2014г. в пълен размер.
Задълженията по горепосочените договори са
индивидуализирани в издадени от ищеца фактури, подробно описани в исковата
молба.
След връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№1791/2016г. по описа на PC Габрово на 29.08.2016 г., по сметка на заявителя
постъпва плащане от длъжницата в размер на 20,00 лв., които погасяват част от
неустойката по прекратяване на договора за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********.
Поради изложеното ищецът моли съда да признае за
установено, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
„Теленор България" ЕАД има следните вземания в общ размер от 674,00 лв. срещу
ответницата, както следва: неплатени такси за допълнителната услуга GLOBUL
Garant на обща стойност 25 лв., неустойка във връзка с неизпълнение на Договор
за мобилни услуги с предпочетен №++359********* в размер на 200 лв. и неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг на Laptop Asus X54HR в размер на 449 лв.;
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ЕПК до окончателно изплащане на вземането;
направените съдебни разноски и претендираните адвокатски хонорари в
производството по ч.гр.д. № 1791/2016 г. и по настоящото съдебно производство.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.
Депозирано е становище от адв. Н. Ш., преупълномощен от адв. В.. В него се
поддържа предявения иск, като се заявява, че след подаване на исковата молба в
периода 01.11.2016 г. – 29.05.2017 г. по сметка на ищеца са постъпили 6 бр.
плащания от ответницата в общ размер 240 лв., с които тя е погасила част от
направените в заповедното производство разноски в размер на 145 лева.
В представения от нея писмен отговор, ответницата е
заявила, че понеже
евентуалният
договор между нея
и ищцовата страна следва да е сключен през 2012 г., то до момента на образуване
на настоящото дело са изтекли повече от 3 години и задълженията по него следва
да се считат за погасени по давност, а делото да бъде прекратено. Твърди,
че от
т.нар. сделка тя не е получавала нищо. В съдебно заседание
ответницата не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 3436/15.08.2016
г. по ч.гр.д. № 1791/2016 г. по описа на РС – Габрово,
със същата е разпоредено ответницата-длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата
674 лв. главница, включваща претендираните с исковата молба вземания за такса
допълнителна услуга, неустойка и лизингови вноски, ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда – 11.08.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането; направените разноски в заповедното производство - 360
лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. заплатена държавна такса. Срещу заповедта е постъпило възражение от ответницата.
Представен е Договор за мобилни услуги от 10.05.2012г., сключен
между „Космо България Мобайл” ЕАД /предишната търговска фирма на „Теленор
България” ЕАД/ и А.Т.Т., по силата на който дружеството-оператор се задължава
да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги по програма Go Web Unlimited за срок от 24 месеца за мобилен номер ++359*********, срещу задължението
на потребителя да заплаща услугите по реда и условията, определени в договора,
в т.ч. месечна такса /стандартен месечен абонамент/ в размер на 14,00 лв.
В т. 11 от договора страните са уговорили и активиране
на допълнителна услуга GLOBUL Garant, за която в договора е посочено, че се
предлага по групов застрахователен договор между „Кардиф – Животозастраховане –
Клон България”, „Кардиф – Общо застраховане – Клон България” и „Космо България
Мобайл” ЕАД. Съдът не установи в договора между страните да е вписана
посочената в исковата молба месечна такса от 2,50 лв.
Съгласно договора, фактурирането
на задълженията по него се извършва на 25-то число всеки месец.
В подписания между страните
договор се съдържа и неустоечна клауза, съгласно която в случай на прекратяване
на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на 200 лв. за всяка една SIM-карта/номер.
В договора е посочено, че потребителят декларира, че е
запознат, получил е екземпляр и се задължава да спазва Общите условия на оператора.
По делото са представени и валидните към момента на сключване на договора Общи
условия на „Космо България Мобайл” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010 г., с последна редакция към
18.06.2013 г. Съгласно чл. 26 от Общите условия, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. Съгласно чл. 27 от ОУ, плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на същата, но не по-късно от 18 дни след издаването й.
При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. Съгласно т. 71 от Общите условия /ОУ/,
потребителят е длъжен да заплаща определените от оператора цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от ОУ.
Представен е Договор за лизинг от 10.05.2012 г.,
сключен между „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ” и А.Т.Т., ведно с Общи условия към него. Срокът на действие на същия е 23 месеца, а въз основа
на него лизингодателят-ищец предоставя на ответницата за временно и възмездно
ползване устройство - лаптоп „Asus X54HR”, срещу заплащане на обща лизингова
цена от 1 032,70 лв. чрез 23 ежемесечни лизингови вноски, всяка в размер на
44,90 лв., съгласно погасителен план, представляваща неразделна част от
договора.
Съгласно чл. 3 ал. 2 от договора и чл. 6 ал. 4 от ОУ, месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения договор за такива и общите
условия на ищеца, получаването на които ответницата е удостоверила с подписа си.
В договора ответницата е удостоверила, че е получила устройството във вид,
годен за употреба, изрядно функциониращо, в комплект с цялата документация,
вкл. гаранционна карта.
Съгласно чл. 10 от ОУ, всяка от страните
може да развали договора за лизинг в случай на неизпълнение на задължение на
другата страна. Според чл. 12 ал. 1 от ОУ, в случай на неизпълнение на
задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право
да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, дължими и платими, а
съгласно ал. 2 месечните вноски и другите дължими плащания стават предрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на
мобилни или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай
на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.
Представени са издадените от
ищеца-оператор фактури, както следва:
Фактура №********** от 25.10.2012 г., издадена за отчетен
период от 25.09.2012 г. - 24.10.2012 г. за сумата от 146,75 лв., представляваща
задължения за месечни и еднократни такси, в т.ч. лизингови вноски, задължения
от предходен период и такса за услугата GLOBUL Garant.
Фактура №********** от 25.11.2012 г., издадена за отчетен
период от 25.10.2012 г. - 24.11.2012 г. за сумата от 131,16 лв., представляваща
задължения за месечни и еднократни такси, в т.ч. лизингови вноски, задължения
от предходен период и такса за услугата GLOBUL Garant.
Фактура №********** от
25.7.2013г. издадена за отчетен период от 25.06.2013г.-24.07.2013г. за сумата
от 47,40лв., представляваща лизингова вноска и такса за услугата GLOBUL Garant.
Фактура №********** от
25.8.2013г. издадена за отчетен период от 25.07.2013г.-24.08.2013г. за сумата
от 47,40лв., представляваща лизингова вноска и такса за услугата GLOBUL Garant.
Фактура №********** от
25.9.2013г. издадена за отчетен период от 25.08.2013г.-24.09.2013г. за сумата от 47,40лв., представляваща лизингова вноска и
такса за услугата GLOBUL Garant.
Фактура №********** от
25.10.2013г. издадена за отчетен период от 25.09.2013г.- 24.10.2013г. за сумата от 47,40лв., представляваща
лизингова вноска и такса за услугата GLOBUL Garant.
Фактура №********** от
25.11.2013г. издадена за отчетен период от 25.10.2013г.- 24.11.2013г. за сумата от 47,40лв., представляваща
лизингова вноска и такса за услугата GLOBUL Garant.
Фактура №********** от
25.12.2013г. издадена за отчетен период от 25.11.2013г. - 24.12.2013г. за сумата
от 47,40лв.,представляваща лизингова вноска и такса за услугата GLOBUL Garant.
Фактура №********** от
25.01.2014г. издадена за отчетен период от 25.12.2013г.-24.01.2014г. за сумата
от 47,40лв., представляваща лизингова вноска и такса за услугата GLOBUL Garant;
Фактура №********** от
25.02.2014г. издадена за отчетен период от 25.01.2014г.- 24.02.2014г. за сумата от 47,40лв.; представляваща
лизингова вноска и такса за услугата
GLOBUL Garant;
Фактура №********** от
25.03.2014г. издадена за отчетен период от 25.02.2014г.-24.03.2014г. за сумата от 47,40лв.представляваща
лизингова вноска и такса за услугата GLOBUL Garant.
Фактура №********** от
25.04.2014г., издадена за отчетен период от 25.03.2014г.- 24.04.2014г. за
сумата от 47,40лв., представляваща лизингова вноска и такса за услугата GLOBUL Garant.
Фактура №********** от
25.05.2014г., издадена за отчетен период от 25.04.2014г. - 24.05.2014г. със
срок за плащане 09.06.2014г. представляваща неустойка в размер на 200,00лв.,
начислена за предсрочно прекратяване за Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, от дата 10.05.2012г.
Представена е последна покана за доброволно
изпълнение от 26.12.2012 г., с която
ищецът-оператор е предоставил на ответницата 10-дневен срок за доброволно
плащане на задължението й към посочената дата в размер на 173,31 лв. и е
уведомил същата, че при неплащането му ще прибегне към събиране на дължимите
суми съобразно действащото законодателство. В поканата е посочен размера и на
бъдещите задължения за неустойка и оставащи лизингови вноски
По делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която се установява следното: Към датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК /11.08.2016 г./ общият размер на
задължението на ответницата към ищеца възлиза на 1012,61 лв. Към датата на
изпращане на покана за доброволно плащане и предупреждение за прекратяване на
договора от страна на ищеца – 26.12.2012, ответницата не е изпълнила
задълженията си за плащане по фактура №**********/25.10.2012
г. в размер на 66,75 лв. и по фактура
№**********/25.11.2012 г. – за сумата 64,41 лв., като следващо частично плащане е извършено на
01.02.2013 г. За неизпълнение на тези договорни задължения, във фактура
№********** от 25.05.2014 г. е начислена неустойка в размер на 200 лв., която
не е платена към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По отношение на горепосочените 10
фактури, включени в ищцовата претенция за установяване на вземания за лизингови
вноски и месечна такса за услугата GLOBUL
Garant, всяка от които е за сумата 47,40 лв., вещото лице посочва две извършени
плащания – 10 лв., платени на 11.04.2016 г. по фактура №**********/25.7.2013 г. и 20 лв., платени по фактура
№********** от 25.8.2013 г.
Заключението на експертизата не е
оспорено от страните и се кредитира от съда като обосновано и правилно.
С оглед на така изложената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са, при
условията на обективно кумулативно съединяване - иск за установяване на вземане
за главница, произтичащо от неплатени такси за допълнителна услуга GLOBUL Garant, с цена на иска 25,00 лв., с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;
иск за установяване на вземане за неустойка във връзка с неизпълнение на
договор за мобилни услуги, с цена на иска 200 лв., с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД;
иск за установяване на вземане за неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг на лаптоп, с цена на иска 449.00 лв., с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими – предявени са от
дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал.
1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника вземане по издадена заповед 3436/15.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 1791/2016 г. по описа на РС – Габрово. Поради това ищецът има
правен интерес от тяхното предявяване.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право, в т.ч.
извършването на плащания.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не доказа
иска си за установяване на вземане за главница в размер на 25 лв., произтичащо
от неплатени такси за допълнителна услуга GLOBUL Garant. От една страна, в сключения между страните договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 10.05.2012 г. липсва
посочен размер на уговорената между страните месечна такса на тази услуга.
Поради това по делото остана недоказано на какво основание ищецът е начислявал
и фактурирал месечна такса в размер на 2,50 лв.
На следващо място, както основната месечна, така и
допълнителната месечна такса по горепосочения договор, се дължат от ответницата
за срока на действие на същия. Ищецът изрично твърди, че с изпратеното от него
писмо /покана/ от 26.12.2012 г. до ответницата валидно е прекратил, при
условията на чл. 87 от ЗЗД, възникналата между страните облигационна връзка, доколкото
ответникът не е предложил изпълнение по издадените от него фактури №**********
от 25.10.2012г. и №********** от 25.11.2012 г., в посочения в поканата
10-дневен срок. Затова и на осн. чл. 11 от договора ищецът е преустановил
предоставянето на услугите и е начислил неустойка в размер на 200 лв.
При тези обстоятелства съдът намира, че претенциите за
установяване на задължение за такса за допълнителна услуга за процесния период
и за установяване на вземане за неустойка са взаимноизключващи се. Това е така,
тъй като за да се уважи първата от тях, е необходимо да се установи наличието
на валидно действащ договор между страните в периода от 25.06.2013г. до
29.04.2014 г., за който са издадени процесните фактури и в които е начислена
месечна такса за допълнителна услуга в размер на 2,50 лв. Обратно, претенцията
за неустойка се основава на твърдението, че процесният договор е прекратен
едностранно от ищеца с волеизявлението му, обективирано в писмото от 26.12.2012
г.
Видно от представените по делото фактури, след
волеизявлението на кредитора по чл. 87 ЗЗД, същият не е начислявал и не
претендира уговорената с договора за мобилни услуги основна месечна такса в
размер на 14 лв., което обстоятелство кореспондира с изявлението му за
разваляне на договора. При прекратяване на договорните отношения между страните
кредиторът-ищец има възможност да претендира единствено вреди и пропуснати
ползи от неизпълнението на договора, но разглежданата ищцова претенция за такси
не е предявена с такова основание, а се основава на твърдение за съществуващо облигационно
отношение между страните. Предвид липсата на такова за процесния период, искът
за установяване на вземането за сумата от 25 лв. - начислени месечни такси за
допълнителна услуга - следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При
този извод на съда не следва да се обсъжда направеното от ответницата
възражение за давност.
По отношение на иска за установяване вземането за
неустойка съдът взема предвид, че представената по делото покана за доброволно
изпълнение и разваляне на договора не е оспорена от ответницата. Същевременно в
т. 11 от сключения договор страните индивидуално са
договорили клауза за заплащане
на неустоечно задължение, според която в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока му по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата 200 лева. Същата е уговорена в рамките на
договорната свобода по чл. 9
и чл. 92 от ЗЗД, като обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, т.е.
има компенсаторен характер.
В исковата молба се твърди, че правото на
оператора-ищец да прекрати договора и да начисли претендираната неустойка се
основава на неизпълнението на задължението от ответницата за плащане на
задълженията по фактури с номера №********** от 25.10.2012г. и №********** от
25.11.2012 г. Освен, че е в тежест на ответницата да докаже извършени плащания,
липсата на такива се установи от заключението на съдебно-икономическата
експертиза. С оглед на изложеното и при липсата на пълно изпълнение по
посочените фактури съдът намира, че по делото се установиха основанията за
възникване на задължение за ответницата за заплащане на уговорената неустойка в
размер на 200 лв.
При това положение съдът следва да обсъди защитното правопогасяващо възражение
на ответницата за погасяване по давност на вземането. По отношение на вземането
за неустойка е приложима кратката тригодишна давност, съгласно разпоредбата на
чл. 111, б.”б” от ЗЗД. Давността започва да тече от момента, в който вземането
е станало изискуемо съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД и това правило се прилага, като
се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпване на
изискуемостта, както и с възможността изискуемостта на вземането да е с
модалитети – условие, срок /в този смисъл: решение № 103/08.10.2009
г. по т. д. № 68/2009 г. I ТО на ВКС и решение № 211 от 15.01.2015 г. по
т.д.№ 3568 по описа за 2013г., I ТО на ВКС/. В посочените хипотези
изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с модалитета. С оглед
изложеното и съгласно предвиденото в т. 27 от ОУ, изискуемостта на вземането по
фактура №**********, издадена на 25.05.2014 г., настъпва с изтичане на
18-дневния срок или с изтичане на 12.06.2014 г.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, в случая – на 11.08.2016 г. /с дата на пощенското
клеймо 09.08.2016 г./, с което погасителната давност е прекъсната. С оглед
изложеното, съдът намира, че направеното от ответницата възражение за давност е
неоснователно. Предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен до пълния претендиран размер от 200 лв.
За основателен съдът
намира и иска за установяване на вземане
за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 10.05.2012 г.,
автентичността на който не се оспорва от ответницата. Съгласно договора, срещу
предоставянето за ползване на вещта - лаптоп „Asus X54HR”, ответницата се е
задължила да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 44,90 лв.
Предмет на предявения иск са 10 лизингови вноски в общ размер на 449,00 лв.,
дължими за периода от 25.06.2013 г. до 29.04.2014 г., съгласно представените
фактури. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че
процесните вноски не са платени от ответницата, с изключение на сумата 30 лв.
Възражението на ответницата за изтекла давност по
отношение на вземането е неоснователно, тъй като по отношение на лизинговите
вноски не е изтекла тригодишната давност. По отношение изискуемостта на отделните
вноски се прилагат правилата за плащане, уредени в т. 27 от ОУ на договора за
мобили услуги. Това означава, че изискуемостта на вземането по най-старата от
процесните фактури за лизинговите вноски – фактура №********** от 25.7.2013 г., настъпва с изтичане на 18-дневния срок или на
12.06.2014 г. Както беше посочено и по-горе, искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, в случая – на 11.08.2016 г. /с дата на пощенското клеймо
09.08.2016 г./, с което погасителната давност е прекъсната. Искът за
установяване на обсъжданото вземане е доказан по основание и следва да бъде
уважен до размер от 419,00 лв. За горницата над тази сума искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като се установи, че сумата 30
лв. е платена преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
В заключение съдът следва да обсъди изявленията в
исковата молба и в депозираното в първото съдебно заседание писмено становище
от пълномощника на ищеца, съгласно които след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответницата е платила 20 лв. за погасяване на
задължението си за неустойка, а след подаване на исковата молба по сметка на
ищеца са постъпили 6 бр. плащания от ответницата в общ размер 240 лв., с които
тя е погасила част от направените в заповедното производство разноски в размер
на 145 лева. При това съдът взема предвид, че такива плащания от страна на
ответницата не се твърдят и никоя от страните не представя доказателства за
тях. Съгласно правилото на чл. 154 ГПК, доказването на извършените плащания е в
тежест на ответницата. При липсата на доказателства за извършените плащания
съдът не може да установи техния размер и кои задължения на ответницата
погасяват те. Затова тези данни няма да бъдат обсъждани и съобразени при
постановяване на решението.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съдът следва да уважи
ищцовите претенции за разноски съобразно изхода на делото. При това намира, че
в тежест на ответницата следва да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски
по делото, както следва: 75 лв. заплатена държавна такса за двата уважени иска,
като разноските за държавна такса за отхвърления иск остават в тежест на ищеца.
Съобразно уважените искове ответницата следва да заплати на ищеца и сумата 330,62
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение /ДПЗС на л. 98/, както и сумата 229,60
лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора.
Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважените искове направените от
последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 330,62 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. - заплатена държавна такса.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, с пълномощник адвокат Н.А.Ш., иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу А.Т.Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***, в размер на сумата 25,00 /двадесет и пет/ лева, представляващо такси за
допълнителна услуга GLOBUL Garant по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 10.05.2012 г. и издадени въз основа на същия фактури за
отчетен период от 25.06.2013 г. до 29.04.2014 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3436/15.08.2016 г. по ч.гр.д. № 1791/2016 г. по описа на РС – Габрово, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА за установено, че А.Т.Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, с пълномощник адвокат Н.А.Ш., сумата 200,00 /двеста/ лева, представляваща неустойка по чл. 11 от договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 10.05.2012 г. и издадена
въз основа на същия фактура №********** от 25.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3436/15.08.2016 г. по
ч.гр.д. № 1791/2016 г. по описа на РС – Габрово, на
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че А.Т.Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, с пълномощник адвокат Н.А.Ш., сумата 419,00 /четиристотин и деветнадесет/ лева, представляваща неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг на лаптоп „Asus X54HR” от 10.05.2012 г. и
издадени въз основа на същия фактури за периода от 25.06.2013г. до 29.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3436/15.08.2016 г. по ч.гр.д. № 1791/2016 г. по описа на РС – Габрово, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124
ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата 30,00 /тридесет/ лева,
представляваща разликата до претендираната с исковата молба главница в размер
на 449,00 /четиристотин четиридесет и девет/ лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, с пълномощник адвокат Н.А.Ш.,
разноски по настоящото съдебно производство в общ размер на 635,22 лв. /шестстотин тридесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски за сумата 99,78 лв. до
пълния претендиран размер от 735,00 лв.
ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, с пълномощник адвокат Н.А.Ш. направените разноски в
производството по ч.гр.д. № 1791/2016 г. по описа на Районен съд –
Габрово в общ размер на 355,62 лв. /триста петдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане
на разноски за сумата 29,38 лв. до пълния претендиран размер от
385,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: