Р Е Ш Е Н И
Е
№ 8/16.01.2019 г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,деветнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
При
участието на секретаря Величка Новакова,като
разгледа докладваното от съдията търговско дело №181 по описа за 2018г.,за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Тридесет и втора – производство по търговски спорове,чл.365
и сл.от ГПК.Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Н.Г.М.,ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН **********,***" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер
87.В исковата молба се твърди,че на 21.11.2015г. около 9.30 часа И.Х.Х.управлявал
лек автомобил „" с per. номер по асфалтов път между с. Исперихово и с.
Бяга, община Б., обл. Пазарджик, по който били разположени две ленти за
движение неразделени от осева линия. Движел се в посока от гр. Пловдив за гр.Пещера.
Видимостта била добра, а пътния участък в района прав без наличие на напречен и
надлъжен наклон.
На около 200 и повече метра пред него на път Ш-375
9+400+1+100 м. били спрели един зад друг вдясно на срещуположната за него лента
за движение два микробуса, около които се движели около 20 човека. Част от
хората пресекли пътя в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
горепосочения автомобил като се придвижели иззад спрелите микробуси до
отсрещните на пътя ниви. След пресичащите 5-6 човека тръгнало и детето Г.Н.М..
Водачът на автомобила е нарушил правилата за движение
по пътищата като се е движел с несъобразна скорост и поради това по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.М. ,ЕГН **********. Скоростта му на
движение не е била съобразена с характера и интензивността на движението -
пресичащи пешеходци и наличието на други такива отляво и дясно на пътното
платно и с конкретните условия на видимост-ограничена видимост към находящи се
зад паркирани вляво два микробуса пешеходци,между които и загиналото
дете,преценени през призмата на реалната възможност последните на свой ред да
предприемат пресичане на пътното платно, тръгвайки измежду двата спрели
микробуса.Скоростта му на движение не била съобразена с обстоятелството,че
групата хора била в широк периметър и пълноценното контролиране на пътната
обстановка /разпределение на вниманието за оглеждане на двете страни на пътя/
изисквало по - ниска скорост на движение.
По описания начин водачът на автомобила е осъществил
състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б."в", във връзка с чл.
342, ал.1 от НК. По повод на извършеното от водача е образувано досъдебно
производство № 246/2015г. по описа на по описа на РУ Пещера. Впоследствие от
Окръжна прокуратура гр. Пазарджик е
внесен обвинителен акт в Окръжен съд Пазарджик. С присъда № 25 от 27.04.2017г.
по НОХД № 93 по описа за 2017г. водачът на автомобила И.Х.Х.е признат за
виновен. До влизане в сила на присъдата същият е починал и наказателното
дело е прекратено.
Твърди се ,че в резултат на пътнотранспортното
произшествие на наследницата на Г.Н.М. - Н.М. и на втория ищец И.А., който се е
грижел за него и го е отгледал от раждането му като свой собствен син, са
нанесени непоправими неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица
от възникването на същото.Вредите се изразяват в морални болки и
страдания,които ищците са претърпели и продължават да търпят заради загубата на
своето дете.Отношенията им са се основавали на взаимна обич,уважение и
разбирателство.
Към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие за процеси и я лек автомобил марка „" с per.номер,е била
налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по Застрахователна полица № 02115000071902 в ЗД „БУЛИНС" АД.
Предвид настъпването на застрахователното
събитие-описаното по-горе пътнотранспортно произшествие,причинено от водача на
автомобила,при което е починал Г.Н.М.,и преживените болки и страдания от
неговите близки вследствие трагичната му загуба,за последните възниква правен
интерес да предявят осъдителен иск за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди срещу посоченото застрахователно дружество.
На 01.09.201бг. предявили по административен ред
претенции до ответника и били образувани ликвидационни преписки по щети
********** и **********, но до момента се твърди,че няма плащане.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което
да осъди ЗД МБУЛ ИНС" АД -гр.София , което е отговорно спрямо застрахования И.Х.Х.,ЕГН
**********, по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно Застрахователна полица № 02115000071902, да заплати на
Н.Г.М., ЕГН **********, и И.В.А., ЕГН **********,*** сумите от по 150000,00лв.
/сто и петдесет хиляди/ лева за всеки един от тях,съставляващи обезщетение за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и
страдания, в резултат на внезапната загуба на Г.Н.М.,ЕГН-**********, ведно със
законната лихва от датата на увреждането-21.11.2015г.,до окончателното
изплащане на сумите.Претендират присъждане на деловодни разноски.
Представят
доказателства и формулират доказателствени искания – разпит на свидетел,да се
изиска НОХД № 93 от 2017г. на
Пазарджишкия окръжен съд и да се назначи съдебна автотехническа експертиза и
съдебно медицинска експертизи,които след като се запознаят с приложените по
делото доказателства, да даде заключение по конкретно формулирани в исковата
молба въпроси.
В срока за отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска по основание и размер като твърди,че Обезщетението, което се
претендира не отговоря на действителната вреда и се явява прекомерно.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на
вредата от страна на пострадалия. Той пресича (евентуално движи се по пътното
плътно предназначено за автомобили),без да се съобрази с посоката и скоростта
на движение на приближаващия автомобил и на необозначено за целта място. С
поведението си се поставя в превишен риск, като престоява на пътното плътно
(движи се пътното плътно) при приближаващ автомобил.
Оспорва причиняването на деликт от страна на И.Х.,
като водач на л.а. „" с per. №. Не е действал виновно и противоправно в
причинна връзка, с което е настъпило ПТП.Твърди,че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.Евентуално пострадалият е ударил автомобила,а не автомобилът пешеходеца.
Налице били умишлени действия от страна пострадалия пешеходец, с които се е
самонаранил, за което няма вина водачът на лекия автомобил.
По отношение ищеца И.А.,ответника твърди,че същия не
попада в кръга на лицата,които имат право на обезщетение и претенцията на И.А.
противоречи на действаща задължителна по смисъла на чл.130 ЗСВ практика на ВС.
Цитира ППВС №2/84 година,в което е възприет като разграничителен критерий
прякото и непосредствено родство по нрава линия и съпружеска връзка,П №
4/1961г.и №5/1969 г.и съдебна практика съобразена с посочените постановления.
Формулира доказателствени искания да бъдат задължени
ищците на основание чл. 183 ГПК да представят в оригинал за констатация
представените с исковата молба доказателства,за допускане на автотехническа
експертиза при конкретно поставени въпроси за установяване механизма на ПТП и
други от значение за посочените по - горе възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235,
ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не се спори по делото,а се
установява и от събраните по делото доказателства:протокол за оглед на
местопрестъпление от 21.11.2015г.,Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от същата дата и събраните по делото гласни доказателства,че на 21.11.2015г.
около 9.30 часа на асфалтов път Ш-375
9+400+1+100 м. между с. Исперихово и с.
Бяга, община Б., обл. Пазарджик настъпило ПТП,при което И.Х.Х.управлявайки лек
автомобил „" с per. номер по асфалтов път Ш-375 9+400+1+100 м. между с. Исперихово и с. Бяга, община Б.,обл.Пазарджик
блъснал пресичащото пътя дете Г.Н.М.,вследствие на който удар детето починало.
Пряката и непосредствена причинно
следствена връзка между посоченото ПТП и смъртта на детето е установена по
безспорен и категоричен начин от заключението на допуснатата и приета като
доказателство по делото СМЕ.Експерта заключава,че вследствие на удара с лекия
автомобил детето е получило черепно-мозъчна травма,мозъчна контузия в ляво
челно,кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,мозъчен оток с вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор,гръбначно мозъчна травма с
разчленяване на гръбначния стълб на ниво седми шиен-първи гръден прешлен с
частично прекъсване на гръбначния мозък и опорнодвигателни увреждания.Експерта
е категоричен ,че описаните увреждания са в резултата на удар на движещ се
автомобил в тялото на детето като тялото на детето е влязло в съприкосновение с
предната част на автомобила-броня,решетка,преден капак при наличие на
значителна кинетична енергия.В крайна сметка причината за смъртта на детето е
тежка съчетана закрита черепномозъчна и гръбначномозъчна травма,довела до
подтискане на дейността на жизнено важни мозъчни центрове и спиране на
сърдечната дейност и дишането.
Не се спори,че към момента на
описания по-горе пътен инцидент участващия в него лек автомобил е бил
застрахован при условията на задължителна „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица №02115000071902 в ЗД „Булинс“
АД-представена като доказателство по делото.
Представено е удостоверение за смърт
и наследници на починалото дете,от което се установява,че ищцата е негова майка
и единствен законен наследник.
Представена е кореспонденция-писма
отговори от „Булинс“ АД до ищците,от които се установява,а противното не се и
твърди от ответника,че до момента не са удовлетворени предявените от тях
претенции за изплащане на застрахователно обезщетение.
Допусната е съдебна автотехническа
експертиза.Съдът цени и кредитира изготвеното по делото експертно заключение
като компетентно изготвено и неоспорено от страните.Експерта установява,че
автомобила,с ДКН участвал в ПТП-то на 21.11.2015г.е бил в пълна техническа
изправност.Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди инцидента е
била 71 км./ч.при максимално разрешена скорост в съответния пътен участък от 90
км./ч.Относно механизма на ПТП експерта установява,че автомобила се е движел по
пътя от с.Исперихово към с.Бяга.На около 1 км.от с.Исперихово в зоната на пътно
уширение ,върху черен път от ляво на
автомобила,се намирали два спрели микробуса.Работници събирали зеле от ляво и
от дясно на пътя и го носели в микробусите.Детето се намирал зад първия
микробус в зона невидима за водача на автомобила.Изведнъж то тръгнало да
пресича пътя движейки се бързо .На разстояние 12-13 метра преди първия микробус
шофьора на лекия автомобил забелязал изскочилото на пътя иззад микробуса
дете.Предприел аварийно спиране ,но не успял да спре автомобила и след 29-30м.ударил
детето.Пътят е бил прав в продължение на над 2км.,без ограничения във
видимостта във светлата част на деня и
без други МПС като участници в движението по време на ПТП.При това положение
водачът е имал възможност да възприеме наличието на двата спряли отляво на пътя
микробуси и движещите се хода пресичащи пътното платно от двете страни на
пътя.Експерта установява,че 11-12 секунди преди удара на пътното платно е имало
пресичащи хора ,от които автомобила се е намирал на разстояние между 216,7м.и
236,4м.със скорост на движение 71 км./ч.Водачът не е имал възможност да
възприеме детето в един достатъчно ранен момент ,за да намали скоростта на
автомобила заради отправната точка,от която детето излиза на пътя и скоростта
му на движение-тичайки.
Резултатите
от проведения следствен експеримент сочат,че автомобила се е намирал на
разстояние 33,3м.от мястото на появяване на детето от скритата зона,т.е.на
мястото където същото е могло да бъде забелязано от водача при опасна зона с
дължина от 55-56м.Експерта прави обоснован извод,че при това положение ПТП
става в опасната зона на движение на
автомобила и заради това удара е бил неизбежен и непредотвратим.Експерта
установява,че разстоянието между мястото на удара и автомобила е било 37 м.в
момента,когато детето е попаднало в зоната на видимост на водача.В този момент
произшествието би било предотвратено ако детето не беше тръгнало да пресича
пътя тичайки.Детето се е движило тичайки от ляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила косо под остър ъгъл спрямо оста на пътното платно като
от мястото на откриване на видимостта на водача към него до мястото на удара е
изминало 7,20м.Мястото на удара е на разстояние 2,40 м.от десния край на
пътното платно към средата на пътя.Удара е настъпил преди началото на ефективното
спиране на автомобила.
За установяване на твърденията на
ищците за претърпени от тях болки и страдания вследствие смъртта на Г.М.са
събрани гласни доказателства.Разпитан като свидетел е А.К..Свидетелят живее в
близост до ищците,които познава от деца.Познава ги като добри хора.Двамата
живеят като семейство от 20 години и имат четири деца-три момичета и починалото
момче.Свидетелят знае ,както и всички в махалата,че ищеца е баща на починалото
дете.Двамата ищци имали изключително близки отношения с детето,което било
единственото им момче и по тази причина много го обичали и за него полагали
специални грижи.Откакто ги познава,свидетелят описва ищците като хора,то
установява,че след смъртта на детето им в тях настъпила коренна промяна.Преди
при среща със свидетеля винаги го поздравявали,а след това главите им били
винаги наведени.Споделяли са със свидетеля,че не им се прибира вкъщи,защото
детето го няма и се чувстват много тъжни .И двамата не могат да преживеят
смъртта на детето си.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство,
включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото
да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП
противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и
имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е
налице договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към
датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на
вредите.
От събраните по делото доказателства се установява, че
на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно
произшествие, причинено от И.Х.Х.в резултат, на което на малолетното дете Г.Н.М.
са причинени увреждания на здравето,несъвместими със живота и в крайна сметка е
настъпила смъртта на детето.Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка
между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните
по делото гласни доказателства и приетите медицински и автотехническа
експертизи.Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното.Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. И.Х.Х.управлявал лек автомобил
марка,модел ,ДКН,е осъществил състава на престъплението по чл. 343а ал.1 б.“Б“
вр. с чл. 343 ал.1 б.“В” вр. с чл.342 ал.1, във връзка с чл.54 от НК вр. с чл.
20 ал.2 от ЗДвП, като на 21.11.2015 г.,
на път 375 9+ 400 + 1+ 100 м, с. Исперихово – с. Бяга, при управляване
на моторно превозно средство , при движение с несъобразена скорост от 71
километра в час, в нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, по непредпазливост е
причинил смъртта на Г.Н.М., ЕГН **********, от гр.Б. като съдът приема,че Х не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, но е могъл и е бил длъжен да стори
това - действал е по непредпазливост под формата на небрежност.
Съдът не споделя доводите на ответната страна,че
опасността била непредвидима и приложение следва да намери разпоредбата на
чл.15 от НК, доколкото се касае за
случайно деяние.
Изскачането зад микробуса и пресичането на пътното
платно от страна на малолетния М е било предвидимо за водача на МПС с оглед на
това,че той забелязал движението на хора
около двата спрели микробуса, предходната поява на пешеходци измежду двата
микробуса и предприетите действия по пресичане на пътя пред него на групи и по
единично в кратки интервали от време и наличието на хора от двете страни на
платното, като в тази връзка възможността друго лице да предприеме пресичане на
пътя иззад микробусите, следвайки предходно пресичащите пешеходци, е реална и твърде
възможна.Последният обаче не съобразил горепосоченото обстоятелство и не намалил скоростта на автомобила,която макар и
под максимално определената за пътя се явява несъобразена с конкретната пътна обстановка. По този начин
сам се е поставил в условията на невъзможност да спре моторното превозно
средство и с това да предотврати произшествието.
Ударът е бил неизбежен, доколкото опасната зона за
спиране на автомобила била 55-56 метра при така избраната от него несъобразена
скорост за движение в размер на 71км/ч и водачът не можел екстремно да спре и
да избегне сблъсъка с детето от разстояние 37 метра, когато последното станало
видимо за подсъдимия. Отделно от това, въпреки че за Христов възникнала
обективната възможност да възприеме пресичащото дете от горепосоченото
разстояние, същият реагирал на опасното развитие на пътната ситуация със
закъснение, когато автомобилът бил на около 29.5 метра от мястото на удара
именно защото пътната обстановка била усложнена предвид пресичащите пътното
платно пешеходци,които отклонили вниманието на водача надясно докато детето се
появило от ляво спрямо посоката на движение на автомобила.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и
собственика на лекия автомобил участник
в ПТП е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност". По силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за
заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да бъде
обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и
с оглед направените от ответника възражения.Съдът приема,че ищците са активно материално правно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди ,тъй като ищцата Н.М. е майка на
детето и негов законен наследник,а ищеца ,макар и да не е вписан като баща в
акта за раждане на детето е известен като негов биологичен баща.Дори и да не се
зачете родствената връзка между ищеца и починалото дете поради липса на
установен по надлежния ред произход на детето от бащата ,ищеца попада в кръга на лицата ,на които е признато
право по изключение да бъдат обезщетени заради създадени връзки на близост с
починалия ,очертан от ВКС в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018
г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г.,с което Общото събрание на Наказателната,
Гражданската и Търговската колегии (ОСНГТК) разшири кръга от лица, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт
на близък. В настоящия случай съдът приема,че ищеца е лице,за което се
установи,че е отглеждал детето заедно с майката и другите им три
деца в семейна среда ,полагал е изключителни грижи за детето ,към което и двамата родител са имали специално
отношение като към единственото момче в семейството и е създал трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размера на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.При определяне на
този размер съдът взема предвид,че ищците са претърпели най-тежката загуба в
живота на човек – загубата на дете.Загубата е тежка,невъзвратима и
непоправима.Болката от такава загуба е огромна.Прекъсната е изградена с години
връзка на близост ,обич и привързаност между родителите и детето.Надеждите на последните да отглеждат
детето си ,да му се радват и да се гордеят с
него,а след време и да разчитат на помощта и подкрепата му са
безвъзвратно разбити.Мъката им е голяма,което е и причината за настъпилата в
тях промяна,която установява с показанията си разпитания по делото
свидетел.Двамата били весели хора,но след смъртта на детето били винаги с
наведени глави.Споделяли че, не им се прибира у дома защото дете го няма.
Съдът намира, че справедливото обезщетение на
неимуществените вреди е в размер на 120000 лева. За всеки един от двамата
ищци,за които съдът приема че в еднаква степен са се грижили всеотдайно и с
любов за детето,били са силно привързани към него и в равна степен търпят болки и страдания от липсата му.
Съдът следва да се произнесе по направеното от ответната
страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия.Възражението е с правно основание чл.51 ал.2 от ЗЗД и съдът намира
същото за основателно. Обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от фактическия
състав на чл.51, ал.2 ЗЗД - разпоредба намираща приложение и в случаите, при
които малолетно дете, или невменяемо лице допринесе за вредата. От значение за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението
на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно
средство, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по
предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при
условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за
така настъпилата вреда–създали са условия или са я улеснили и въз основа на тях
да определи обективния принос на последния. В разглежданата хипотеза на деликт
съдът трябва да вземе предвид и обстоятелството, че съгласно чл. 20 ЗДвП
отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване
безопасност на движението е значително по- завишена спрямо тази не пешеходците,
особено на децата. Съгласно приетото в решение № 91/20.08.2014 г., по т.д.№
66/2013 г. на І т.о., възрастта на пострадалия при пътно -транспортно
произшествие не само е релевантна за преценката на решаващия съда дали той би
могъл да допринесе за настъпила вредоносен резултат, но сама по себе си, по
арг. от чл.116 и чл.117 ЗДвП е фактор, завишаващ дължимата от страна на водача
на моторното превозно средство грижа при изпълнение на тази правно
регламентирана дейност, представляваща по естеството си източник на ”повишена
опасност”/по см. на чл.134, ал.1 НК/.
Вярно е,че от доказателствата по делото- заключението
на изслушаната авто-техническа експертиза базирано и на събраните в хода на
наказателното производство по НОХД №93 по описа на ПОС приобщено към
доказателствения по делото материал,приключило с осъдителна присъда за водача
на МПС ,но невлязла в законна сила поради настъпилия факт на смъртта му в хода
на въззивното производство по ВНОХД №381/2017г.на ПАС,е безспорно пострадалото
дете е тичешком и внезапно е излязло на
пътя с цел да го пресече на място,
необозначено за преминаване на пешеходци, с което е нарушило установените с
чл.114 и чл.113, ал., т.1 ЗДвП правила за пресичане, но е вярно също, че
районът на местопроизшествието в конкретния момент:спряли в ляво от пътното
платно два микробуса с работещи от двете страни
на пътя хора прибиращи селскостопанска продукция и пресичащи по групи и
поединично пътя,включително и движейки се интензивно покрай микробусите където
натоварвали събраната от полето
продукция, предполага повишено внимание и концентрация от
страна на водача на процесния лек автомобил. Следователно при установената ясна
видимост на пътя и вмененото на водача на увреждащия автомобил общо задължение
по чл.20, ал.2 ЗДвП, което изисква да предприеме такава скорост на движение, позволяваща
му да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него
конкретна опасност избраната скорост, макар и в рамките на разрешената, се
явява несъобразена с наличните пътни условия по смисъла на горецитираната
разпоредба. Неспазването на чл.20, ал.2 ЗДвП, означава непроявена дължима грижа
от страна на водача на увреждащия лек автомобил – фактор, който обуславя и
правен извод, че приносът му превишава значително този на пострадалото
дете.
Въведеното в процеса защитно възражение на ответника,
основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, е основателно. Налице е принос на увреденото лице,
който не е тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде определен на
30%. Според така приетото съотношение на съпричиняване на вредата от ищцовата
страна и определения общ размер от 120 000 лева на обезщетението за обезвредата
й, който настоящият съдебен състав счита за справедлив по см. на чл.52 ЗЗД, на всеки
един от ищците следва да бъде заплатена от ответника сума в размер на 84000,00лв.- паричен еквивалент на понесените
от тях неимуществени вреди.
Като законна последица от решението и доколкото е
поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и дължимата законна лихва
върху дължимото обезщетение.
За разликата над 84000,00лв.до претендираните
150000,00лв.,или за сумата от 66000,00лв.,двата иска следва да бъдат
отг.хвърлени като неоснователни.
Двете страни претендират присъждане на деловодни
разноски.Ищците са заплатили деловодни разноски
по делото в размер на общо 300,00лв.,а ответната страна- 11058,00лв.,от
които изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10848,00лв.
Пълномощника на ищците претендира да му се определи
адвокатско възнаграждение,тъй като е оказал безплатна правна помощ на двамата
ищци.Същият оспорва като прекомерно заплатеното от ответната страна в полза на
адв.Ш. адвокатско възнаграждение в размер на 10848,00лв.
На първо място съдът следва да се произнесе по
възражението на адв.М. за намаляване на адвокатското възнаграждение заплатено
от ответната страна.Съдът намира същото за неоснователно в хипотезата на чл.78
ал.5 от ГПК.Минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение определен
на основание чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1
от 9 ЮЛИ 2004 г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ на 4530,00лв.за всеки един от двата обективно и
субективно съединени иска,или общо 9060,00лв.Заплатеното възнаграждение в
размер от 10848,00лв.надхвърля минималния размер с малко повече от 1000,00лв.и
с оглед фактическата и правна сложност на делото не е прекомерен и не подлежи
на намаляване.
В полза на адв.М.,който е оказал безплатна правна
помощ на ищците на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата,съдът
следва да определи възнаграждение в размер на по 3050,00лв.,или общо
6100,00лв.,които ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
основание чл.38 ал.2 от ЗА.
При това положение и съобразно изхода на делото всеки
един от ищците има право на деловодни
разноски в размер на 84,00лв.
Ответника има право на разноски в размер на общо
4865,52лв.,или от всеки един от ищците по 2432,76лв.
Определени по компенсация дължимите разноски по делото
са от всеки един от ищците в полза на ответника в размер на по 2348,76лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на основание
чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер 87 да заплати на
всеки един от ищците Н.Г.М.,ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди в размер на
по 84000,00лв.от смъртта на малолетния Г.Н.М.,ЕГН-********** ,настъпила
вследствие на ПТП на
21.11.2015г.предизвикано по непредпазливост от И.Х.Х.управлявал лек автомобил „" с per.
номер по асфалтов път между с. Исперихово и с.Бяга,община Б.,обл.Пазарджик,застрахован
със застрахователна полица №02115000071902,ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие –21.11.2015
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
всеки един от двата иска за разликата
над сумата от 84000 лева до предявения размер от 150000,00 лв.като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер 87 да заплати
на основание чл.38 ал.2 във вр.с ал.1
т.2 от ЗА на адв.В.Д.М. адвокатско възнаграждение в размер на 6050,00лв.
ОСЪЖДА всеки един от
ищците Н.Г.М.,ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН **********,*** да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК:
********* деловодни разноски определени по компенсация в размер на по
2348,76лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
на препис от него на страните пред Пловдивски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: