Производството е по чл.33 и чл.34 от СК. Ищецът Джелил Юсеин Адил от с.Скалище, общ.Кърджали, ул.”Първа” № 33, с ЕГН ********** сочи в молбата си, че с ответницата Хавуш Мюмюн Бахри сключили граждански брак на 21.12.1992 г., като на 08.03.1997 г. ответницата напуснала дома им и заживяла с Рамадан Шабан Ибрям в с.Стражница, общ.Кърджали. С решение, постановено по гр.д. № 620 по описа за 1997 г. на Кърджалийския районен съд бил прекратен брака му с ответницата. От 08.03.1997 г. не бил виждал Хавуш Мюмюн Бахри и нямал никакви контакти с нея. Тя не го била търсила нито лично, нито по телефон, а и той не я е търсил и не се интересувал от нея. По повод предявен от ответницата иск по гр.д. № 77/2007 г. получил призовка и акт за раждане през месец март 2007 г., когато научил, че тя е родила дете и, че в акта за раждане бил записан като баща на детето. До тази дата не знаел за раждането на детето Онур. Майката на детето не го уведомила за раждането, не търсила издръжка и той нямал контакти с детето. В акта за раждане бил записан като баща на детето Онур на основание разпоредбата на чл.32 от СК, тъй като детето било родено преди изтичане на триста дни от прекратяване на брака. Твърди, че това дете не било заченато от него, не бил негов биологичен баща и имал правен интерес да предяви настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че детето Онур Джелил Адил, с ЕГН **********, записано в регистрите на Община Димитровград с акт за раждане № 296/18.09.1998 г. не е заченато от него, не произхожда от него и той не е негов баща. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител поддържа предявения иск. Сочи се от процесуалния представител на ищеца, че от показанията на разпитаните по делото свидетели и от съдебно-медицинската експертиза било установено, че детето било заченато в края на 1997 г. и началото на 1998 г., когато ответницата напуснала дома на Джелил Адил и заживяла на съпружески начала с Рамадан Шабан Ибрям. Нямало доказателства, че Джелил Адил е баща на детето. Моли след уважаване на иска да бъдат внесени поправки в акта за раждане. Не претендира разноски. Ответницата Хавуш Мюмюн Бахри в представено писмено заявление сочи, че не оспорва твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. В съдебно заседание сочи, че баща на детето Онур не е Джелил Адил, а Рамадан Шабан Ибрям, с когото тя живеела на съпружески начала от месец март 1997 г. Моли съда да уважи иска и да признае, че Джелил Адил не е баща на детето й Онур Адил. Ответникът Онур Джелил Адил, представляван от назначения особен представител адв. Владимир Трифонов не оспорва и ска и моли съда да уважи същия. Безспорно било, че детето не било заченато от законния съпруг на ответницата, а от този с когото живеела извънбрачно. В подкрепа на тази теза били и твърденията на ответницата Хавуш Мюмюн. Страната Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето” – гр.Кърджали, редовно призована не изпраща представител. В представено писмено становище се сочи, че не са в състояние да предоставят информация за страните по делото, поради това, че същите живеят извън пределите на Р България. След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение за раждане № 278292 с дата 02.10.1998 г., издадено от Община Димитровград въз основа на акт за раждане № 296/18.09.1998 г. и решение № 88/09.06.1998 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 628 по описа за 1997 г. на същия съд се установява, че гражданският брак между Джелил Юсеин Адил и Хавуш Мюмюн Адил е прекратен с цитираното решение, като от брака си страните имат едно дете Онур Джилил Адил, родено на 16.09.1998 г. Установява се също от мотивите на решението на Кърджалийския районен съд, че страните са били във фактическа раздяла, считано от 08.03.1997 г. По делото е приета като доказателство история на бременност и раждане на Хавуш Мюмюн Адил, с ЕГН **********, с № 496/07.06.2007 г., издадена от МБАЛ “Света Екатерина” ЕООД – гр.Димитровград, от която се установява, че Хавуш Мюмюн Адил, с ЕГН ********** е родила дете Онур Хавуш Мюмюн на 16.09.1998 г. От писменото заключение на вещото лице д-р Диана Йорданова Ролева по назначената съдебно-гинекологична експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че Хавуш Мюмюн Адил (ЕГН **********, л.к. № 4655960, адрес гр.Димитровград, ул.”Гоце Делчев” № 25) е постъпила в АГО гр.Димитровград на 16.09.1998 г. в 3 часа с декларирана родилна дейност и на същата дата в 16 часа е родила по нормален механизъм доносено бебе от мъжки пол с тегло 3600 г. и дължина 50 см. Установява се също, че най-вероятния период на зачеване на детето Онур Джелил Адил е между 26.12.1997 г. и 02.01.1998 г., с най-вероятна дата - 29.12.1997 г. От показанията а разпитаните по делото свидетели Батие Халибрям Ибрям и Гюлназ Шабан Халил се установява, че през месец март 1997 г. ответницата Хавуш Мюмюн Бахри се установила да живее на съпружески начала с Рамадан Шабан Ибрям в с.Стражница, като от този момент не е имала контакти с бившия си съпруг - ищеца Джелил Юсеин Адил. Установява се също, че в жилището на Рамадан Ибрям има подходящи условия за отглеждането на детето Онур. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.33, ал.1 от СК е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на вещото лице д-р Диана Ролева се установи, че детето Онур Джелил Адил не е могло да бъде заченато, респ. не произхожда от ищеца Джелил Юсеин Адил. Това е така защото към най-вероятната дата на зачеване – 29.12.1997 г., а и много преди това от 08.03.1997 г., Джелил Юсеин Адил и Хавуш Мюмюн Бахри са били във фактическа раздяна и не са имали никакви контакти помежду си. Това обстоятелство се потвърждава както от мотивите на решение № 88/09.06.1998 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 628 по описа за 1997 г. на същия съд, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели Батие Халибрям Ибрям и Гюлназ Шабан Халил, а и не се оспорва от ответницата Хавуш Мюмюн Бахри. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът Джелил Юсеин Адил не е баща на детето Онур Джелил Адил, родено от майка Хавуш Мюмюн Адил и вписано в регистрите за населението при Община Димитровград акт за раждане № 296/18.09.1998 г. Препис от решението след влизането му в сила следва да се изпрати на Община Димитровград, обл.Хасково и Община Черноочене, обл.Кърджали за отразяване на настъпилите промени в акт за раждане № 296/18.09.1998 г. и в регистрите на населението на основание чл.73 и сл. от ЗГР. Разноски не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.33, ал.1 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Хавуш Мюмюн Бахри, с ЕГН ********** и Онур Джелил Адил, с ЕГН ********** и двамата с постоянен с.Стражница, общ.Черноочене, обл.Кърджали, че Джелил Юсеин Адил с постоянен адрес с.Скалище, общ.Кърджали, ул.”Първа” № 33, с ЕГН ********** не е баща на детето Онур Джелил Адил, с ЕГН **********, родено от майка Хавуш Мюмюн Адил, с ЕГН ********** и вписано в регистрите за населението при Община Димитровград с акт за раждане № 296/18.09.1998 г. Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Община Димитровград, обл.Хасково и Община Черноочене, обл.Кърджали за отразяване на настъпилите промени в акт за раждане № 296/18.09.1998 г. и в регистрите на населението на основание чл.73 и сл. от ЗГР. Решението подлежи на обжалване от страните пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: |