РЕ Ш Е Н И Е
№ 1890
гр.Плевен,
08,11,2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание
на трети ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №4876 по описа на съда за 2017 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.16, ал.5 във вр. с чл.8 ал.2
т.1 от ЗАЗ
Производството по
делото е образувано по искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез юрк.К.Ц., против „В.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В молбата се
твърди, че ответникът ползва земеделски имот НИВА с площ от 19,413 дка.,
съставляващ имот №046028 в землището на с.***, по силата на договор за аренда
от 02,05,2011 г., вписан в СлВп-***– акт №241 от
12,05,2011 г. Сочи се, че договора за аренда е сключен от ***като арендодател. Сочи се, че с нотариален акт, вписан в СлВП-***на 04,06,2014 г., арендованият
имот е придобит от ищеца, който на основание чл17, ал.2 от ЗАЗ е заместил ***като
страна-арендодател по договора. Сочи се, че
уговореното при сключване на договора арендно плащане
е било в размер на 25,00 лева на декар или в натура 20% от средния добив на
декар, които арендаторът отглежда. Твърди се, че към настоящия момент
уговореното арендно плащане е двукратно по-малко от
пазарната поземлена рента, което е нетърпимо отклонение на закона – чл.8, ал.1,
т.1 от ЗАЗ. Твърди се, че ищеца е отправил на основание чл.16, ал.1 от ЗАЗ
писмено предложение до ответника за изменение на договора в частта му касаеща „цена на договора“, като същата да бъде увеличена
от 25,00 лева на 55,00 лева на декар за стопанската 2016/2017 г., което е
получено от ответника на 25,05,2017 г. Сочи се, че не е постъпил отговор от
ответника, поради което за ищеца е налице интерес да предяви иск за изменение
на договора съгласно чл.16, ал.5 от ЗАЗ. В заключение моли съда да постанови
решение, с което на основание чл.16, ал.5 вр.чл.8,
ал.2, т.1 от ЗАЗ да измени договор за аренда, сключен на 02,05,2011 г. между ***,
заместена като арендодател от ***, и „В.“ ЕООД, ЕИК ***,
като арендатор, по силата на който арендатора ползва собствена на арендодателя земеделска земя – НИВА с площ от 19,413 дка.,
съставляващ имот №046028 в землището на с.*** в часттта,
относно размера на арендното плащане /раздел 3, чл.5,
ал.1 от договора/, като считано от стопанската 2016-2017 г. плащането бъде
увеличено от 25,00 лева/декар на 55,00 лева/декар в съответствие с пазарната
поземлена рента в землището на с.***. При условията на евентуалност е направено
искане за прогласяване нищожността на чл.5 от договора за аренда на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – поради противоречие на
добрите нрави, сключен при неизгодни условия. Ищеца претендира и направените
деловодни разноски, вкл. и 300,00 лева за юрк.възнаграждение.
В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи основния иск и да
увеличи плащането на 55,00 лева на декар.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не изпраща представител в
с.з., за което е редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съобрази доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че на 02,05,2011 год.
между ***и ответното дружество е сключен договор за аренда на земеделска земя,
с който на ответника за срок от седем стопански години е била предоставена за
временно ползване следната земеделска земя: нива с площ от 19,413 дка., находяща се в землището на с.***, м.***, четвърта
категория, съставляваща имот №0460280. Уговореният размер на арендното плащане е 25,00
лева на дка. или в натура – 20% от средния добив на декар.
Не се спори, а това се установява и от приетия
като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 04,06,2014 год./приложен на л.8-9 от делото/, че отдадената под аренда
земеделска земя била продадена на ищеца.
Страните не спорят, а това се установява от
приложеното на л.7 от делото Предложение изх.№32/08,03,2017 г., изпратено по
куриерска фирма ***и получено на 25,05,2017 г., че ищецът е отправил писмено
предложение до ответника за изменение на сключения договор за аренда и увеличаване
на арендното плащане на 55 лв./дка. за стопанската
2016/2017 год.
От заключението на приетата, като неоспорена от
страните и обективно изготвена съдебно-икономическа експертиза /л.42-л.43 от
делото/, се установява, че средният размер на пазарното арендно
плащане в землището на село *** е 55,00 лева.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
По основния иск с правно основание чл.16, ал.5 вр.чл.8, ал.2, т.1 от ЗАЗ
Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗАЗ,
ако след сключване на договора обстоятелствата, от които страните са се
ръководили при уреждане на отношенията си,
се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите
от тях задължения, всяка от страните може да иска изменение на договора.
Насрещната страна следва да отговори писмено в едномесечен срок от получаване
на предложението за изменение и ако не го направи, предложителят има право да
предяви конститутивен иск пред съда. В конкретния
случай се установи отправено предложение от ищеца до ответника за изменение на
процесния договор за аренда в частта за заплащане на арендната
цена, както и непостигането на съгласие между страните по този въпрос. От
заключението на вещото лице се установява наличието и на другата предпоставка,
а именно: трайното изменение на обстоятелствата, при които са сключени
договорите – увеличение на пазарното арендно плащане,
като е видно от заключението, че е налице изменение в размера на плащането в
посока – увеличаване. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 т.1 от ЗАЗ размерът на
арендното плащане се договаря въз основа на пазарната
поземлена рента. Видно е, че към настоящия момент размерът на средната пазарна
поземлена рента в землището на село *** е нараснал до 55,00 лева на дка. при
обследване само на сключените договори за аренда, което представлява стойност, по-висока от
уговорената в договора. Установява се, че обстоятелствата, от които са се ръководили
страните при сключване на арендния договор през 2011
год. са се изменили трайно и съществено и това е довело до очевидно
несъответствие между заплащаната от ответника по иска арендна
цена и пазарната такава.
С оглед изложеното съдът приема, че са налице
предпоставките на чл.16 ал.5 във вр. с ал.1 от ЗАЗ и
предявеният иск за изменение на договора в частта за арендното
плащане следва да се уважи до претендирания размер от
55,00 лева на декар.
С оглед изводите на
съда за основателност на основния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявеният при условията на евентуалност иск.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовата
страна направените деловодни разноски в общ размер на 370,00 лева съобразно
приложеният списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на
основание чл.16, ал.5 вр.чл.8, ал.2, т.1 от ЗАЗ Договор за аренда, сключен на 02,05,2011 г.,
вписан в СлВп-***– акт №241 от 12,05,2011 г., между
***, заместена като арендодател от ***, и „В.“ ЕООД,
ЕИК ***, като арендатор, по силата на който арендатора ползва собствена на арендодателя земеделска земя – НИВА с площ от 19,413 дка.,
съставляващ имот №046028 в землището на с.***, в часттта, относно размера на арендното плащане /раздел 3, чл.5, ал.1 от договора/, като считано от стопанската 2016-2017 г.
УВЕЛИЧАВА арендното
плащане от 25,00 лева/декар на 55,00 лева/декар.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК „„В.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, направените деловодни разноски в общ размер
на 370,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: