Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2224 28 ноември 2018 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание
на двадесет и първи ноември, две хиляди
и оседемнадесета година, в състав:
Съдия: Златина Бъчварова
Секретар Б. Н.
като разгледа
административно дело номер 2771
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.Ж.Б. ***, против
заповед № 8- Z-1115 от 03.09.2018 г. на кмета
на община Созопол, с която, на основание чл.178, ал.6 във връзка с чл.178, ал.1 ЗУТ, е забранен достъпа, считано от 17.09.2018 г., до строеж „надстройка на
едноетажна масивна сграда за персонала“, находящ се в поземлен имот/ПИ/ с
идентификатор 67800.34.23 по КККР на гр.Созопол, местност „Света Марина“. Със
заповедта е наредено също да се прекъсне ел.захранването и водоподаването на строежа.
Жалбоподателят, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба.
Счита заповедта за незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди, че не е адресат на административния акт, тъй като не е извършител и собственик на строежа. Излага
съображения. Ангажира доказателства. Иска да се отмени заповедта.
Ответникът
по жалбата - кмет на община Созопол, редовно уведомен, не се явява, не се
представлява и не е взел становище по жалбата. Представил е административната
преписка по издаване на процесната заповед. Не ангажира допълнитени
доказателства.
Административен съд
Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице, което има правен интерес от оспорването на
административния акт, съдържа предвидените в закона форма и реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
От представените в
административната преписка доказателства е видно, че с констативен акт №52 от 01.08.2018
г./л.32-34 от делото/, съставен при проверка от служители на община Созопол, е
установено, че в поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 67800.34.23 по КККР на
гр.Созопол, местност „Света Марина”, е надстроен един етаж над масивна
постройка за персонала с приблизителна площ от 90.00 кв.м., с приблизителни
размери 9/10 м. и височина 3.00 м., без
необходимите строителни книжа. Надстройката е електрифицирана, водоснабдена и
включена към площадковата канализационна мрежа. Надстройката е извършена през
2016 г. с предназначение-сграда за персонал. Констатирано е, че същата се
ползва, без строежът да е въведен в експлоатация, съгласно чл.177, ал.3 ЗУТ, в
нарушение на нормата на чл.178, ал.1 ЗУТ/л.32-34 от делото/.
Установено е още, че имот с идентификатор 67800.34.23
по КККР на гр.Созопол, е собственост на жалбоподателя Б. и заинтересованата страна
Р.Я., съобразно отразеното в регистъра към кадастралната карта, а строежът
„надстройка на едноетажна масивна постройка за персонал“ е тяхна собственост и
те са негови извършители.
Констативният акт е
съставен от длъжностни лица на община Созопол,
в отсъствие на жалбоподателя и му е изпратен по пощата/л.28 и 29 от делото/.
Срещу констативния акт са постъпили възражение от жалбоподателя Б. и
заинтересованата страна Я., с идентично съдържание, коите не са уважени от
административния орган /л.17 и 19 от делото/.
Въз основа на
установените с констативния акт факти е издадена заповед № 8-Z-1115 от 03.09.2018 г. на кмета
на община Созопол, с която, на основание чл.178, ал.6 във връзка с чл.178, ал.1 ЗУТ, е забранен достъпа, считано от 17.09.2018 г., до строеж „надстройка на
едноетажна масивна сграда за персонала“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 67800.34.23 по КККР на гр.Созопол, местност „Света Марина“. Със
заповедта е наредено също да се прекъсне ел.захранването и водоподаването на
стоежа.
Тази заповед е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповедта
е издадена от компетентен орган - кмет на община Созопол, съобразно нормата на
чл.223, ал.1, т.7, вр. с чл.178, ал.6 ЗУТ.
На второ място, същата е
издадена и в съответната писмена форма и при липса на допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила. Спазена е предвидената в
чл.178, ал.6 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт на 01.08.2018 г., с
който е установено използване на обекта/строежа/ без да е въведен в
експлоатация по съответния ред-чл.177, ал.3 ЗУТ. Констативният акт е съставен в
отсъствие на жалбоподателя и му е изпратен по пощата, против констатациите, на
който същият е подал възражение.
На трето място, заповедта
е издадена и в съответствие с приложимия материален закон.
Няма спор, че строежът, достъпът,
до който е забранен с процесната заповед, е пета категория, съобразно чл.137,
ал.1, т.5, б. „а“ ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи/обн.ДВ, бр.72 от 15.08.2003 г./ и подлежи на
въвеждане в експлоатация.
Съобразно текста на чл.178, ал.1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях,
преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.
177 ЗУТ. Изключение от това правило се съдържа в ал.2 на нормата,
но то касае само строежи шеста категория, какъвто процесният строеж не е.
Алинея три на чл.177 ЗУТ сочи, че строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз
основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал
разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2.
Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1
след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на
строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и
проверка на място.
Следователно, за да се издаде
заповед като процесната, следва да се установи, че строеж или част от него се
ползва без да е въведен в експлоатация по предвидения в закона ред.
Безспорно, от събраните по делото
доказателства се установява, че строеж „надстройка на едноетажна масивна сграда
за персонала“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67800.34.23 по КККР
на гр.Созопол, местност „Света Марина“, се ползва без да е въведен в
експлоатация по съответния ред.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства,
които да оборят установените в хода на административното производство факти, а
именно ползване на строеж без да е въведен в експлоатация по съответния ред.
При установеност на ползването на надстройка на едноетажна масивна сграда за
персонала, която не е въведена в експлоатация
по нормативно установения ред с
констативен акт по чл.178, ал.6 ЗУТ въз основа на проверка на място, в тежест
на оспорващия е да докаже, че строежът е редовно въведен в експлоатация, което
той не е сторил.
По делото не се установява процесният строеж да е бил въведен в
експлоатация от компетентния орган по чл.177, ал.3 ЗУТ, поради което е
изпълнена хипотезата на чл.178, ал.1 с.з. А и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
При положение,
че процесният обект е бил ползван, без да е въведен в експлоатация по
предвидения от закона ред, правилно
административният орган е издал заповед като процесната. Забраната за достъп и
ползване е законосъобразна, когато строежът не е въведен в експлоатация по
съответния ред, след като този ред е задължителен с оглед на неговата
категория, какъвто е конкретният случай. Съгласно чл.178, ал.8 ЗУТ въвеждането
на строежите в експлоатация се разрешава след отстраняване на причините, които
са предизвикали забраната.
Твърденията
на жалбоподателя, че не е адресат на административния акт са неоснователни.
Възражение в тази насока, същият е направил още в хода на административното
производство срещу констативния акт, което не е уважено. Ангажираните при
съдебното обжалване на заповедта доказателства също не мотивират извод,
различен от този на административния орган, че М.Б. и Р.Я., съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 67800.34.23 по КККР на гр.Созопол, са собственици
и извършители на процесния строеж, представляващ „надстройка на едноетажна
масивна постройка за персонала“. Според жалбоподателя процесната постройка е
изградена през 80-те години на 20 в., когато той още не е бил съсобственик на
цитирания поземлен имот, в който е извършен строежа. В тази връзка представя
акт за държавна собственост и протокол за приемане на обект в експлоатация
относно разширение на къмпинг „Златна рибка“, в границите на който е ПИ с
идентификатор 67800.34.23. Последните не въвеждат нови факти и обстоятелства от
тези установени от административния орган, тъй като процесният строеж,
достъпът, до който е забранен, представлява „надстройка на едноетажна масивна
сграда за персонала“, който е извършен през 2016 г., когато вече Б. е бил
собственик на част от ПИ 67800.34.23, съобразно нот.акт №17, т.35, рег.№10629
от 04.10.2012 г., служба по вписванията Бургас, видно от регистъра на
кадастралната карта. Вероятно едноетажната масивна сграда за персонала е била
изградена през 80-те години на ХХ в., идентичност между която с една от двете
посочени в АДС сгради за персонала, категорично не се установява. В случая
обаче се касае за надстрояване на едноетажната масивна сграда за персонала, за
което, изрично е посочено в заповедта, че е извършено през 2016 г., когато
жалбоподателят е бил собственик на имота.
Затова твърденията
на Б., че не е адресат на административния акт са несъстоятелни, а
констатациите на администрацията в тази връзка не се опровергават от
ангажираните от него доказателства.
По тези
съображения, заповед № 8- Z-1115
от 03.09.2018 г., като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта
на закона, е законосъобразна, а жалбата на М.Б. като неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОХВЪРЛЯ жалбата на М.Ж.Б.
***, против заповед № 8-
Z-1115 от 03.09.2018
г. на кмета на община Созопол, с която, на основание чл.178, ал.6 във връзка с
чл.178, ал.1 ЗУТ, е забранен достъпа, считано от 17.09.2018 г., до строеж
„надстройка на едноетажна масивна сграда за персонала“, находящ се в поземлен
имот/ПИ/ с идентификатор 67800.34.23 по КККР на гр.Созопол, местност „Света
Марина“, и е наредено да се прекъсне ел.захранването и водоподаването на
стоежа.
Решението може да се
обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: