№ 725
гр. София, 10.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Васил Василев
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно търговско
дело № 20221001000691 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба от „Атараксиа Консултинг СА“,
Щвейцария срещу определение № 2284/ 13.07.2022 г. по т. д. № 477/ 22 г. на СГС, ТО, 10 –
ти състав, с което е върната исковата молба на страната за признаване и допускане до
изпълнение на решение от 04.02.2021 г. по дело 300499-2020 по описа на „Арбитражната
институция при Щвейцарските Камари“.
За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил
съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като не е изпълнено условието на чл. 51,
ал. 3 ЗМТА, а именно, представеното арбитражно решение, като частен документ, няма
нотариална заверка на подписа и качеството на арбитъра, издал процесното решение,
респективно преписа от арбитражното решение няма заверка от министерство на външните
работи.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и моли да бъде
отменено.
Поддържа, че ако бъде изпълнено изискването на съда за нотариална заверка на
подписа на арбитъра, то би се стигнало до създаването на втори оригинал на арбитражното
решение, тъй като първия вече се съхранявал в секретариата на арбитража. Заявява, че в
Щвейцария, а и в България, не съществувала процедура или практика да се заверяват
нотариално подписите на самите арбитри. Счита, че в текста на разпоредбата на чл. 119
КМЧП няма изискване за нотариална заверка на подписа на лицето, което е издало
съответното арбитражно решение, поради което и възприетия от съда подход на тълкуване
на посочената норма, създавал допълнителни предпоставки и противоречал на Нюйоркската
конвенция и кодекса.
С молба от 26.10.2022 г. представя препис на решението от 04.02.2021г. придружено
със заверка от 21.10.2022 г. на нотариус К. М., с която същият е удостоверил, че подписът
върху решенето е този на С. Д. Х., който е действал като единствен арбитър по дело №
300499-2020 съгласно решение от 18 август 2020 на „Арбитражната институция на
Щвейцарските камари“ и който е положил своя подпис върху документа, озаглавен
„арбитражно решение“. Документът е придружен с апостил. Представен е и превод, като
подписът на преводача С. Г. Е. е удостоверен на 25.10.2022 г. от нотариус с рег. № 39 на НК,
съгласно чл. 21а, ал. 1 Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и
други книжа
1
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира
за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
По правилото на чл. 51, ал. 3 ЗМТА за разглеждането на исковете за признаване и
допускане на изпълнение на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища се
прилагат чл. 118 – 122 от КМЧП. Съгласно чл. 119 КМЧП, към молбата за допускане
изпълнението на чуждестранното решение се прилага препис от решението, заверен от съда,
който го е постановил и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези
документи трябва да бъдат заверени от Министерство на външните работи на Р България.
Поставеното с кодекса условие е предназначено да обезпечи автентичността на
арбитражното решение и е в защита на правната сигурност. То е налице когато, документите
са легализирани чрез удостоверението „Апостил“, съгласно чл. 4 от Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Конвенцията
обаче, е приложима само за публичните актове, а според дадената за целта дефиниция в чл.
1, процесното арбитражно решение не е публичен акт. Затова се налага, подписа на арбитъра
и качеството в което е положен, да бъдат заверени от нотариус, за да може да бъде поставен
„Апостил“ и да бъде изпълнено условието на чл. 119 КМЧП. /в т. см. определение № 743/
28.12.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 2415/ 2015 г., определение № 457/ 10.07.2012 г. по ч.гр.д. №
328/2012 г., определение № № 331/ 26.07.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 414/2022 г./.
Представените от ищеца пред първоинстанционния съд документи, а именно, заверен от
нотариус препис на арбитражното решение /идентично с оригинала/ и потвърждението от
секретариата на процесния арбитражен съд, че преписа от решението е вярно, не могат да
дерогират поставения от закона императив за заверка на решението от Министерство на
външните работи. По тази причина, дадените в този смисъл указания от
първоинстанционния съд не противоречат на КМЧП и на чл. 4 от Конвенцията за
признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решение – Нюйоркската конвенция.
С представената обаче, пред САС молба от 26.10.2022 г. е приложен препис на
решението, който съответства на изискванията на чл. 119 КМЧП. Съобразно даденото с
Тълкувателно решение № 6/2017 г. разрешение, в хода на производството по обжалване на
определенията, въззивният съд е съд по същество и при преценка на доказателствата,
относими към правно релевантните факти, съдът е длъжен да вземе предвид както
събраните от първата инстанция доказателства, така и тези, представени с частната жалба,
след като те касаят въпроси, включени в предмета на производството.
Ето защо, съдът, като взе предвид, че с така депозираните документи са отстранени
констатираните от първоинстанционния съд нередовности по въпроса за формата на
арбитражното решение, и които нередовности изчерпват основанията на съда да върне
исковата молба, намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото
върната на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2284/ 13.07.2022 г. по т. д. № 477/ 22 г. на СГС, ТО, 10 –
ти състав.
2
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3