РЕШЕНИЕ

№

***, 12.06.2019 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1253 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг, чрез адв. П. К. от ПлАК е постъпила искова молба на В.Б.М., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** против П.Т. М. с ЕГН ********** ***, в която се твърди, че страните са сключили граждански брак на 10.12.1988 г., който е първи и за двамата. Твърди са още, че от брака си имат едно дете – Т.В.Б., родена на *** г., която към настоящият момент е пълнолетна. Твърди се, че след сключване на брака до 2005 г. са живеели в дома на  родителите му в ***, като в последствие се преместили в закупения от него и с помощта на покойния му баща, апартамент, находящ се в ***, за който притежава Нотариален акт № 26, том II, рег. № 1398, дело № 208/2004 г. на Нотариус рег. № *** на НК – И.И., вписан в Служба по вписванията при ЧРС с вх. № 765/16.07.2004 г., акт № 1, том III, дело № 422/2004 г. Твърди се още, че въпреки че апартамента е придобит по време на брака, същият е изключително и само с негови средства и принос закупен, обзаведен и оборудван с вътрешно, локално парно. Твърди се, че от 2012 г., повече от 5 години, не живее заедно със съпругата си. Твърди, че след раздялата им не поддържат нормални отношения и при редките им контакти се карат. Твърди, че въпреки това той помогнал на съпругата си при тежка операция /фрактура на крайник/, като заплатил самата операция и здравните й осигуровки за период от три години, тъй като била с прекъснати здравноосигурителните права. Твърди, че до раздялата им той изключително се е грижил за семейството, както финансово, така и с фактически грижи. Твърди, че изцяло и без каквото и да е участие на съпругата му е финансирал образованието на дъщеря им, включително висшето ѝ образование. Твърди, че в отглеждането на дъщеря им и нейната издръжка огромна помощ са им оказали покойният му баща, както и майка му, която и до днес помага на внучката си, въпреки, че същата е пълнолетна, живее и работи в гр. София. Твърди, че съпругата му както до момента, когато са живеели заедно, така и към настоящият момент не е работила или е работила почасово, или на минимална работна заплата. Твърди, че средствата, които е получавала е ползвала основно за собствените си нужди. Моли съда на основание чл.49, ал.1 от СК да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. Моли на основание чл. 21 от СК да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищеца е изключителен собственик на придобития по време на брака недвижим имот, находящ се в ***, а именно: ЖИЛИЩЕ № 5/пет/, на втори етаж от ******построен върху държавна земя, парцел I-ви /първи/ в кв. 16 /шестнадесети/ по плана на ***, със застроена площ 59,69/петдесет и девет кв.м. и шестдесет и девет кв. см/, състоящ се от ДВЕ СТАИ, КУХНЯ, БАНЯ И КЛОЗЕТ при съседи на жилището: североизток – ***югоизток- жилище ***, югозапад- жилище ***и прилежащите към ЖИЛИЩЕТО- ***със застроена площ от 13,62 /тринадесет  кв.м. и шестдесет идва квадратни сантиметра/ при съседи: североизток- ***югоизток – мазе ***, югозапад- коридор и северозапад – ***ТАВАН № 4/четири/, със застроена площ от15,60 /петнадесет квадратни метра и шестдесет квадратни сантиметра/ при съседи: североизток- коридор, югоизток- таван ***, югозапад- двор и северозапад – стълбище, със съответните ОБЩИ ЧАСТИ от цялата сграда и такива части от правото на строеж върху споменатата по-горе държавна земя, а по схема № 15-896337-30.11.2018 г. на СГКК-Плевен-ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор: 80501.802.24.4.17, находящ се на адрес: ***, самостоятелният обект се намира в сграда № 4/четири/, разположена в поземлен имот с идентификатор 80501.802.24; застроена площ: 59,69 кв.м., брой нива на обекта: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: 80501.802.24.4.16, 80501.802.24.4.18, под обекта:80501.802.24.4.20 с прилежащи части: мазе № 9 /девет/ с площ 13,62 кв.м., ТАВАН № 4, с площ 15,60 кв.м., липса на принос в придобиването му от страна на ответницата П.Т. М. както и на основание чл. 29, ал. 3 от СК да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищеца е собственик на 95% на придобития по време на брака недвижим имот, находящ се в ***, ***, подробно описан по-горе, поради изключителен принос в придобиването му.

ИЩЦАТА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адв. П.К. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично и и с адв. Цв.Ц. от ПлАК, който от името на доверителката си заявява, че не желаят развод. Желаят да ѝ бъде присъдено за ползване семейното жилище. Не желаят разноски по делото. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

 Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 136 от 10.12.1988 г. страните са сключили валиден граждански брак в ***, от който имат родено едно дете, което е пълнолетно, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

С Определение № 72/06.02.2019 г. съдът не е приел за разглеждане обективно съединените искове по чл. 21 и чл.29, ал.3 от Семейния кодекс като недопустими.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс  /СК/ – по иска за развод и чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК. 

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

 

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени доказателства за доходите и собствеността на страните, както и гласни такива, чрез разпита на свидетелите М.В.М.. и И.Т.И.. От разпита на които, се установява, че страните живеят разделени от няколко години, като към момента ответницата живее в семейното жилище находящо се в *** и представляващо апартамент, а ищеца при майка си, на която и оказва непосредствени грижи.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като ги цени, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото тези показания са в резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 10.12.1988 г., като от няколко години живеят в условията на фактическа раздяла. От тогава до сега съпрузите не поддържали нормални отношения, каквито са характерни за едно семейство. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от пет години в условията на фактическа раздяла, като ищеца изразява своето непоколебимо и убедено желание за прекратяване на брака, а ответницата не желае такова.

От приложените по делото справки от Агенция по вписванията е видно, че ищеца няма друго жилище, а ответницата има и друго такова, като живее в семейния апартамент, който след двете й операции е пригодила за ползване предвид затрудненото й придвижване.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Разводът представлява способ за прекратяване по съдебен ред на брака между съпрузите, по причини възникнали след сключването му, които имат за последица дълбоко и непоправимо разрушаване на брачната връзка. В настоящия случай е безспорно, а се потвърди и от гласните доказателства, че към настоящия момент страните са в трайна фактическа раздяла, между тях не съществува никаква семейна близост, а брачната връзка е напълно и необратимо изпразнена от житейското си съдържание и не изпълнява своята социална функция. При това положение запазването й не би било полезно за съпрузите и е безпредметно, което налага уважаване на иска.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно напускането на семейното жилище, липсата на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена.

За да бъде прието, че само единият от съпрузите е предизвикал разрушаването на цялостта на брачната връзка е необходимо да бъде установено негово трайно и системно поведение в драстично отклонение от изискванията на чл.13-17 СК, както спрямо другия съпруг, така и спрямо децата, като се държи сметка, че конкретно брачно провинение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения, нито може да обоснове само по себе си виновност за състоянието на брачните отношения, като заедно с това се докаже и че през време на брака другият съпруг е изпълнявал стриктно и цялостно нормативите на чл.13-17 СК спрямо всички членове на семейството (ППВС №10/1971г. и трайната пракитика на съдилищата в Република България).

При тези данни съдът не може да приеме, че само един от съпрузите е имал такова цялостно поведение и отношение към смейството, като общност, което се е отличавало със системно драстично незачитане и несъобразяване с потребностите на всичките му членове, което да може обективно да се дефинира като „единствена причина” за разрушаването на брачната цялост. Наистина са налице данни за брачни провинения, но те не са абсолютно едностранни, а по – скоро насрещни. По важното в случая е друго – че междуличностните проблеми не са рефлектирали негативно върху отношенията на родителите с детето. Следователно и двамата съпрузи са осигурили в оптимална степен, според индивидуалните си възможности, способности и характеристики, съществуването на семейството и израстването и пълноценното възпитание на детето им. А това е смисъла на родителската функция, както в чисто нормативен план (чл.17 СК), така и в житейски такъв.

Всъщност актуалното съпружеско отчуждение вероятно е обусловено до голяма степен от множество фактори – обективния факт на значимите и непреодоляни междуличностни проблеми, с които съпрузите не са успяли да се справят, субективната реакция на всеки от тях към трудностите, натрупването на взаимни негативи, обвинения и разочарования, обяснимото отдалечаване и други. Ето защо, макар в може би различна степен, всеки от съпрузите, съзнателно или не, е допринесъл за изчерпването на брака, за което са спомогнали и обективни фактори. Поради това бракът следва да се прекрати с оглед на тези причини, а не по едностранна вина.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на и на двамата съпрузи.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Разпоредбата на чл.53 СК гарантира правото на съпруга, придобил след сключване на брака фамилното име на съпруга си, да поиска да бъде възстановено предбрачното му име.

Съпругата желае, да върне предбрачното си фамилно име, което е законосъобразно и следва да бъде уважено.

Относно ползването на семейното жилище:

Съобразно чл.56, ал.1 и ал.5 СК, когато съпрузите нямат непълнолетни деца, а семейното жилище не може да се ползва от двамата съпрузи, ползването му се предоставя на този от тях, който го е поискал и има жилищна нужда, като в този случай съдът взема предвид вината, здравословното състояние и други конкретни обстоятелства. А съобразно чл.57 СК решението, с което се предоставя ползването на семейното жилище, поражда наемно правоотношение, като неползващият съсобственик или едноличен собственик, придобива законовото качество на наемодател, съобразно квотата си в имота.

Не е спорно, а е видно от приобщения Нотариален акт № 26, том II, рег. № 1398, дело № 208/2004 г. на Нотариус рег. № *** на НК – И.И., вписан в Служба по вписванията при ЧРС с вх. № 765/16.07.2004 г., акт № 1, том III, дело № 422/2004 г., че през време на брака съпрузите са придобили в режим на СИО жилищен имот в в ***, който съставлва тяхното семейно жилище.

Няма спор и за това, че ответницата притежава, освен правата си в семейното жилище, право на собственост и върху друг жилищен имот в ***. Според неоспорените свидетелски данни този имот не се ползва от никого, а семейното жилище е специално пригодено за ползване от ответницата, предвид усложненията, които има след претърпените две операции след счупването на крака й.

Няма спор освен това, че отношенията между съпрузите са конфликтни, което прави общото обитание на жилището неподходящо. Няма спор на следващо място, че съпругът няма никаква друга индивидуална собственост върху недвижими имоти, за разлика от съпругата, която притежава по наследство и част от друг жилищен имот. Няма спор на следващо място, че съпругата е приспособила и живее в семейното жилице, което в най-пълна степен отговаря на специалните й нужди, предвид трудностите в придвижването й, след претърпените две операции, като по отношение на притежаваната от нея идеална част от другото жилище не се събраха никакви доказателства относно неговата обитаемост, обективно състояние и пригоденост за живеене. Следователно съпоставени помежду си, жилищната нужда и здравословното състояние на ответницата обуславят една по – интензивна такава от тази на ищеца.

По изложените причини семейното жилище следва да се предостави за ползване на съпругата. А доколкото ответникът не е направил претенция по чл.57 СК, настоящият състав не дължи произнасяне относно размера на наема, макар това да не променя факта на възникващото наемно правоотношение.

По разноските:

С оглед изхода по въпроса за вината, на основание чл.329, ал.1 от ГПК разноски на страните не се следват, като всяка от тях следва да понесе сторените от нея до момента разноски.

На осн. чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК всяка от ответницата следва да заплати в полза на съда 15.00 лв. – окончателна държавна такса по развода.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 10.12.1988 г. с акт № 136 граждански брак между В.Б.М., с ЕГН **********,*** и П.Т. М. с ЕГН ********** ***, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по обективни причини и причини у двамата съпрузи, на осн. чл.49, ал.1 и ал.3 СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име И..

Предоставя за ползване придобития по време на брака недвижим имот, находящ се в ***, а именно: ЖИЛИЩЕ № 5/пет/, на втори етаж от ******построен върху държавна земя, парцел I-ви /първи/ в кв. 16 /шестнадесети/ по плана на ***, със застроена площ 59,69 /петдесет и девет кв.м. и шестдесет и девет кв. см/, състоящ се от две стаи, кухня, баня и клозет при съседи на жилището: североизток – ***югоизток- жилище ***, югозапад- жилище ***и прилежащите към жилището- ***със застроена площ от 13,62 /тринадесет  кв.м. и шестдесет идва квадратни сантиметра/ при съседи: североизток- ***югоизток – мазе ***, югозапад- коридор и северозапад – ***таван № 4 /четири/, със застроена площ от 15,60 /петнадесет квадратни метра и шестдесет квадратни сантиметра/ при съседи: североизток- коридор, югоизток- таван ***, югозапад- двор и северозапад – стълбище, със съответните общи части от цялата сграда и такива части от правото на строеж върху споменатата по-горе държавна земя, а по схема № 15-896337-30.11.2018 г. на СГКК-Плевен-ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор: 80501. 802.24.4.17,  находящ се на адрес: ***, област Плевен, ул. „Радомирска“ № 8, вх.А, ет. 2, ап.5, самостоятелният обект се намира в сграда № 4/четири/, разположена в поземлен имот с идентификатор 80501.802.24; застроена площ: 59,69 кв.м., брой нива на обекта: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: 80501.802.24.4.16, 80501.802.24.4.18, под обекта:80501.802.24.4.20 с прилежащи части: мазе № 9/девет/ с площ 13,62 кв.м., ТАВАН № 4, с площ 15,60 кв.м. на съпругата П.Т. М. с ЕГН **********

ОСЪЖДА П.Т. М. с ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на РС – Червен бряг  15.00 /петнадесет/ лв. окончателна държавна такса по иска за развод.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: