Решение по дело №4143/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 728
Дата: 5 юни 2018 г. (в сила от 16 януари 2019 г.)
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20165220104143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

               ,05.06.2018 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на девети май през двехиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА

 

секретар Иванка Панчева,

като разгледа докладваното от СЪДИЯ Попова гр. дело № 4143 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД въвъ вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Рачо Петков - Казанджията" № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ ЕИК *********, представлявано от Р.И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Г.Х. срещу наследниците по закон на Я.Д.Г., с ЕГН: **********, а именно К.А.Г., ЕГН **********,***, Д.Я.Д., ЕГН ********** *** и А.Я.Д.“ ЕГН:********** ***.

Твърди се в исковата молба, че цената на иска е 633.74лв.,  от които -  главница в размер на 500 лева /петстотин лева/, представлява неплатена парична сума, дължима на основание „Договор № 0708050156492182 за издаване на национална кредитна карта РайКАРТ", от 08.08.2007г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Я.Д.Г.; Договорна лихва върху просрочена главница, начислена за периода от 02.01.2010г. до 07.09.2010г., включително, в размер на 85,50 лева /осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/; Такси за нереволвиране в срок, за периода от 19.12.2009г. до 07.09.2010г., включително, в размер на 48,24 лева /четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, като вземането е възникнало на основание „Договор № 0708050156492182 за издаване на национална кредитна карта РайКАРТ", сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Я.Д.Г.. Съгласно чл.2 от договора, банката е предоставила на ответника Я.Д.Г., парична сума, определена като одобрен кредитен лимит, в размер на 500 лева /петстотин лева/, по картова сметка за погасяване, с IBAN: ***. С отпускането на кредитния лимит и предоставянето на кредитната карта „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е изпълнила задължението си по договора. От своя страна Я.Д.Г. е получил кредитната карта - пластика и е усвоявал /многократно/ наличния лимит по сметката, в следствие на което, се е формирало посоченото парично задължение.

Твърди се, че приложената към исковата молба справка по чл.366 от ГПК, показва спецификата на револвиращия банков кредит, а именно възможността за многократно усвояване на суми до размера на кредитния лимит, които са били налични и/или възстановявани от кредитополучателя. Съгласно справката, предоставена от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, банката е открила банкова сметка ***: ***, по която сметка е бил предоставен договореният кредитен лимит, в размер на 500 лева / петстотин лева/. Същият е бил усвоен изцяло чрез последователни тегления и плащания от кредитополучателя.

Твърди се, че съгласно правилата на чл. 4 до чл. 18, от договора за кредит, ползваната сума от кредитния лимит се е олихвявала ежемесечно. Банката е начислявала и такси, уговорени в чл.18, т. 1, т. 7, т. 8, т. 13, т. 14, от горепосочения договор за кредит, формирани по движението на кредитната експозиция. Съответно в справката са отразени начислените: лихви в размер на 85,50 лева /осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ за периода от 02.01.2010г. до 07.09.2010г., включително; такси за нереволвиране в срок, в размер на 48,24 лева /четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, за периода от 19.12.2009г. до 07.09.2010г., включително, като общата сума на вземането, отразено в справката по чл.366 ГПК е в размер на 633,74 лева /шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ и касае периода от откриване на банковата сметка по договора за кредит, до прехвърлянето на вземането на банката на цесионера „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

Заявява се, че с „Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)" от 07.09.2010г., и Приложение №1, неразделна част от договора, „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е цедирала на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, вземането си /по горепосочения договор за кредит/ срещу Я.Д.Г.. Приложение №1, неразделна част от договора, съдържа конкретната информация за длъжника — име и ЕГН, както и съответното вземане към него — парична сума в размер на 633,74 лева /шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/.

Ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е предприел работа по извънсъдебното събиране на вземането, но длъжникът Я.Д.Г. не е погасил дълга си. В резултат, на което „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е подал заявление, за горепосоченото вземане, на основание чл. 410 ГПК, по което в Районен съд — гр. Пазарджик е образувано ч.гр.дело № 1355/2016г. и е издадена заповед за изпълнение №713 от 26.04.2016г. С разпореждане от 20.05.2016г., съдът е обезсилил заповедта и е прекратил заповедното производство, тъй като при служебна справка е установил, че длъжникът Я.Д.Г. е починал преди датата на подаване на заявлението.

Твърди се, че съгласно чл.39 от договора за кредит, срокът на действие на договора е три години, като срокът се подновява автоматично за нов тригодишен период, ако картодържателят не е в просрочие. Според уговореното в чл.43, договорът за кредит остава в сила и след тригодишния срок, при условие, че към този момент кредитополучателят има непогасен дълг към банката. Кредитът се трансформира от револвиращ в стандартен банков кредит /т.е. кредитния лимит не може да бъде достьпван повече/, като картодържателят е длъжен ежемесечно да внася МПВ /минимална погасителна вноска/, до окончателното погасяване на кредита. Именно на основание чл.43 от договор за кредит действието му е продължило, като договорът за кредит оставал в сила, за нов 20-месечен период, до окончателното погасяване на дълга с ежемесечни МПВ /минимални погасителни вноски/- чл.43, изр. П-ро; крайният падеж на договора е настъпил на 08.03.2012г., като считано от тази дата, горепосоченото задължение е падежирало и е изцяло изискуемо.

Оформен е петитум, съът да се произнесе с решение, с което да осъди наследниците по закон на Я.Д.Г., да заплатят сумата в размер на 633,74 лева /шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща непогасена сума по договора за кредит, а именно: - главница в размер на 500,00 лева /петстотин лева/; договорна лихва върху просрочена главница, в размер на 85,50 лева /осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/; такси за нереволвиране в срок, в размер на 48,24 лева /четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/  ведно със законовата лихва върху главницата от датата на подаване на настоящия иск, до окончателното й погасяване;

Претендират се сторените по делото разноски — държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева /триста и шестдесет лева/ с ДДС, изчислено на база Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Прилагат се писмени доказателства: Пълномощно за адв. Г.Х.; Документ за платена държавна такса и платено адв.възнаграждение; Договор за издаване на кредитна карта РайКАРТ от 08.08.2007г.; Справка по чл.366 ГПК от счетоводните книги на „РББ" ЕАД; Договор за цесия от 07.09.2010г. и приложения към него.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците К.Г. и Д.Д..

          В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по делото особен представител на ответника А.Д.- адв. Д., с който оспорва исковата молба. Твърди, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от кредитора, като установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично било въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.

Твърди, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховния съд. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС, II Т.О., постановено по т. д. № 12/2009 г. Освен това до

настоящия момент прехвърлянето на вземането не е било съобщено по никакъв начин на ответника и дори ищецът да направи такова уведомление в качеството си на упълномощено лице в настоящето производство, то това уведомяване няма обратно действие. Съответно при завеждане на заповедното производство ищецът не е бил легитимен кредитор, за да предяви иска по чл.410 от ГПК и на практика е предявил чужди права. Ищецът няма качеството на кредитор и в настоящето производство, поради което предявеният срещу ответника иск е процесуално недопустим.

Оспорва се изцяло предявения от ищеца „ЕОС МАТРИКС ЕООД осъдителен иск, тъй като предявените претенции били погасени по давност, за което се прави възражение в отговора.

Твърди се, че предвидената в закона давност е изтекла, с оглед обстоятелството, че до настоящия момент стария кредитор не е съобщил на наследодателя на ответника за извършеното прехвърляна на вземането и същото не е породило целените правни последици. По делото няма данни той да е бил информиран и да е дал съгласие задължението му да бъде прехвърляно на трети лица. Образуваното от ищеца заповедно производство не е прекъснало давността, тъй като ищецът не е правно легитимиран кредитор, за да предяви претенцията по съдебен ред. Единствено стария кредитор е имал това право, но той не е предприел никакви действия в тази насока.

Твърди се, че по делото няма данни картодържателя да е давал съгласие договора да бъде автоматично удължаван след изтичане на първоначално уговорения срок. Неравноправна е клаузата по чл.39 от договора, съгласно която срокът се подновява автоматично, поради което същата нямала законова и задължаваща сила спрямо кредитополучателя, респективно неговия наследник.

С оглед на факта, че срокът на договора не е удължаван автоматично, ведно с всички последици от това, а именно, че същият е прекратен след изтичане на първоначално договорения срок от три години, поради което исковата претенция е погасена по давност.

 Твърди се, че с оглед на събраните по делото доказателства,  ищецът е предприел действия по събиране на вземането чрез завеждане на заповедно производство по гр.д. № 1355/2016г. по описа на PC Пазарджик, но това се е случило едва през 2016г., т.е. след изтичане на давността. По делото няма представени никакви доказателства, а няма и твърдения за предприети от ищеца действия, които да са прекъснали или спирали тази давност. Поради това се счита, че претендираното вземане е погасено по давност.

Отправена е молба, съдът да отхвърли изцяло предявеният срещу ответника иск като неоснователен и недоказан.

          В проведеното по делото съдебно заседание, за ищецът не се явява законов или процесуален представител – редовно уведомен.

          Ответниците – наследници по закон на  Я.Д.Г.:К.Г. и Д.Д.- не се явяват, редовно призовани при условията на чл. 56, ал.2 от ГПК. А.Д. –не се явява. За него се явява назначеният особен представител – адв. Д..

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и становището на процесуалният представител на ответника Д.- адв. Д. и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предявен е иск от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Рачо Петков - Казанджията" № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ ЕИК *********, представлявано от Р.И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Г.Х. против наследниците по закон на Я.Д.Г., с ЕГН: **********, а именно К.А.Г., ЕГН **********,***, Д.Я.Д., ЕГН ********** *** и А.Я.Д.“ ЕГН:********** *** с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД на обща стойност  633.74лв.,  от които -  главница в размер на 500 лева /петстотин лева/, представлява неплатена парична сума, дължима на основание „Договор № 0708050156492182 за издаване на национална кредитна карта РайКАРТ", от 08.08.2007г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Я.Д.Г.; Договорна лихва върху просрочена главница, начислена за периода от 02.01.2010г. до 07.09.2010г., включително, в размер на 85,50 лева /осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/; Такси за нереволвиране в срок, за периода от 19.12.2009г. до 07.09.2010г., включително, в размер на 48,24 лева /четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, като вземането е възникнало на основание „Договор № 0708050156492182 за издаване на национална кредитна карта РайКАРТ", сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Я.Д.Г..

Съгласно чл.2 от Договор № 0708050156492182/08.08.2007г. за издаване на национална кредитна карта РайКАРТ, банката „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД - е предоставила на ответника Я.Д.Г., парична сума, определена като одобрен кредитен лимит, в размер на 500 лева /петстотин лева/, по картова сметка за погасяване, с IBAN: ***. С отпускането на кредитния лимит и предоставянето на кредитната карта „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е изпълнила задължението си по договора. От своя страна Я.Д.Г. е получил кредитната карта - пластика и е усвоявал /многократно/ наличния лимит по сметката, в следствие на което, се е формирало посоченото парично задължение.

Видно от приложената към исковата молба справка по чл.366 от ГПК, показваща спецификата на револвиращия банков кредит, предоставена от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, банката е открила банкова сметка ***: ***, по която сметка е бил предоставен договореният кредитен лимит  в размер на 500 лева / петстотин лева/. Същият е бил усвоен изцяло чрез последователни тегления и плащания от кредитополучателя.

Съгласно правилата на чл. 4 до чл. 18, от договора за кредит, ползваната сума от кредитния лимит се е олихвявала ежемесечно. Банката е начислявала и такси, уговорени в чл.18, т. 1, т. 7, т. 8, т. 13, т. 14, от горепосочения договор за кредит, формирани по движението на кредитната експозиция. Съответно в справката са отразени начислените: лихви в размер на 85,50 лева /осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ за периода от 02.01.2010г. до 07.09.2010г., включително; такси за нереволвиране в срок, в размер на 48,24 лева /четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, за периода от 19.12.2009г. до 07.09.2010г., включително, като общата сума на вземането, отразено в справката по чл.366 ГПК е в размер на 633,74 лева /шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ и касае периода от откриване на банковата сметка по договора за кредит, до прехвърлянето на вземането на банката на цесионера „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

С „Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)" от 07.09.2010г., и Приложение №1, неразделна част от договора, „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е цедирала на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, вземането си /по горепосочения договор за кредит/ срещу Я.Д.Г.. Приложение №1, неразделна част от договора, съдържа конкретната информация за длъжника — име и ЕГН, както и съответното вземане към него — парична сума в размер на 633,74 лева /шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/.

Ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е предприел действия за извънсъдебното събиране на вземането, но длъжникът Я.Д.Г. не е погасил дълга си. В резултат, на това „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е подал заявление, за горепосоченото вземане, на основание чл. 410 ГПК, по което в Районен съд — гр. Пазарджик е образувано ч.гр.дело № 1355/2016г. и е издадена заповед за изпълнение №713 от 26.04.2016г. С разпореждане от 20.05.2016г., съдът е обезсилил заповедта и е прекратил заповедното производство, тъй като при служебна справка е установил, че длъжникът Я.Д.Г. е починал преди датата на подаване на заявлението.

За това на 29.11.2016г. ищцовото дружество е предявило осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД срещу наследниците на починалият длъжник Я.Д.Г.- К.А.Г., ЕГН **********,***, Д.Я.Д., ЕГН ********** *** и А.Я.Д.“ ЕГН:********** *** – ответници в настоящото производство.

Съгласно чл.39 от приетият като писмено доказателство договор за кредит, срокът на действие на договора е три години, като срокът се подновява автоматично за нов тригодишен период, в случай, картодържателят не е в просрочие. Според уговореното в чл.43, договорът за кредит остава в сила и след тригодишния срок, при условие, че към този момент кредитополучателят има непогасен дълг към банката. Кредитът се трансформира от револвиращ в стандартен банков кредит /т.е. кредитния лимит не може да бъде достьпван повече/, като картодържателят е длъжен ежемесечно да внася МПВ /минимална погасителна вноска/, до окончателното погасяване на кредита. Именно на основание чл.43 от договор за кредит действието му е продължило, като договорът за кредит остава в сила, за нов 20-месечен период, до окончателното погасяване на дълга с ежемесечни МПВ /минимални погасителни вноски/- чл.43, изр. П-ро; крайният падеж на договора е настъпил на 08.03.2012г., като считано от тази дата, горепосоченото задължение е падежирало и е изцяло изискуемо.

В настоящият случай, наведените от процесуалният представител – адв. Д. възражения за настъпила погасителна давност са неоснователни, тъй като погасителната давност по чл.110 и чл.111 от ЗЗД и предсрочната изискуемост на сумите по договора между страните са обвързани от действието на договор за издаване на кредитна карта от 08.08.2007г. от страна на банката в полза на Я.Д.Г., сключен за три години. Началната дата на действие на същия е тази дата, тъй-като тогава е настъпило условието по чл.38 от същия-подписването му от двете страни. Според чл.39 от договора между страните, същият е със срок на действие три години и се подновява автоматично за нов период в случай, че: картодържателя не е в просрочие  към момента на изтичане на валидността на картата и картодържателят не е уведомил Банката, че не желае Картата му да бъде подновена. В рамките на делото няма представени доказателства в тази насока от страна на ответниците. Ето защо хипотезата на чл.39 от договора е действала автоматично-след изтичане на първоначалния срок от три години и отношенията между страните са подновени автоматично след изтичане на този срок. Отделно от това съобразно чл.40 от договора, Картодържателя може да прекрати същия с писмено едномесечно предизвестие за отказ от подновяване на картата и при условие, че Картодържателя е погасил всички задължения към банката и връщане на картата в деня на предизвестието. По делото няма доказани подобни хипотези, поради което следва да се приеме,че Картодържателя не е осъществил правнозначими действия по прекратяване на договорната си връзка с банката.

   Съобразно чл.46 и чл. 47 от договора, предсрочна изискуемост на задължението настъпва след писмено предизвестие до картодържателя, че в случай, че не е спазил което и да е условие от договорил, като усвоеният и непогасен кредитен лимит в едно с дължимите такси такси, разноски, лихви и наказателни лихви става, става автоматично незабавно изискуем и и платим без да се уведомява за това Картодържателя в случай,че последният не е платил 4 поредни месечни вноски в пълен размер и дължимия срок, какъвто е настоящият случай.

Според заключението на приетата по делото  СИЕ общо усвоени са 1199.95 лв., от които 780 лв. в брой, а останалите за погасяване на възникнали задължения

Към Кредитора за погасяване на задължения са внесени общо 830 лв./от които 699.95 лв. са погасили главница, а останалите лихви и такси/, Не погасени към 07.09.2010 г. и 30.11.2016 г. са : Главница в размер на 500.00 лв. Договорни лихви в размер на 85.50 Лв., за периода 02.01.2010-07.09.2010 г.

Такси за не револвиране в срок - 48.24 лв. за периода 23.12.2009-21.04.2010 г.

 Предвид на изложеното следва да се приеме, че договорните отношения между страните са продължили със сигурност три години/- чл.39 от договора за кредит/ Според уговореното в чл.43, договорът за кредит е останал  в сила и след тригодишния срок, тъй като към този момент кредитополучателят е имал непогасен дълг към банката. С оглед на това, кредитът се трансформирал от револвиращ в стандартен банков, като картодържателят е бил длъжен ежемесечно да внася МПВ /минимална погасителна вноска/, до окончателното погасяване на кредита. Именно на основание чл.43 от договор за кредит действието му е продължило, като договорът за кредит е останал в сила, за нов 20-месечен период, до окончателното погасяване на дълга с ежемесечни МПВ /минимални погасителни вноски/- чл.43, изр. П-ро; крайният падеж на договора е настъпил на 08.03.2012г., като считано от тази дата, горепосоченото задължение е падежирало и е изцяло изискуемо.

По делото няма представени доказателства за друга воля на банката относно действието на процесния договор, поради което следва да се приеме тази дата за кР.в договорните отношения между страните, породена от действията на банката.Т.е картодържателя дължи изплащане на всички дължими суми посочени от вещото лице. Исковата молба е депозирана в съда на 30.11.2016 г. Следва да се отбележи, че в  случая е приложим общия случай на петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,тъй-като наличните задължения на Картодържателя по този договор не са периодични. За да имат такъв характер те следва да се отнапред определени регулярни задължения от еднакво естество и размер, които са дължат за времето на действието на договора. В случая картодържателя дължи само това което е изтеглил като стойност от картата. Тази величина следователно може да е съвсем различна за различните месеци,като е възможно и за някои месеци да не се дължи нищо,ако няма ползване на съответни суми. Ето защо всяко теглене от картата се дължи отделно,само за себе си,без да има периодичен характер за разлика от напр. анюитетните вноски по стандартен договор за кредит. Поради това претендираните суми от страна на наследниците по закон на картодържателя Я.Д.Г. - К.А.Г., ЕГН **********,***, Д.Я.Д., ЕГН ********** *** и А.Я.Д.“ ЕГН:********** *** се дължат  в полза на ищцовото дружество.

Предвид Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.09.2010г., и Приложение №1, неразделна част от договора, „Райфайзенбанк (България)" ЕАД цедираното вземане на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, /по горепосочения договор за кредит/ сключен с Я.Д.Г. вземането е прехвърлено на дружеството-ищец.

          С връчването на препис от исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело и приложенията към нея, на ответниците К.А.Г., ЕГН **********,***, Д.Я.Д., ЕГН ********** *** и А.Я.Д.“ ЕГН:********** *** са връчени и уведомленията за извършената цесия. С това те се считат за надлежно уведомени за цесията, а последната е породила своето правно действие.

          Ответниците не оспориха валидността на договора за цесия. Не направиха своевременно и възражение за ненадлежното им уведомяване за прехвърляне на вземането от банката на ищеца. Още повече, че уведомяването би имало значение при извършено след цесията плащане, каквото не се твърди в конкретния случай от ответната страна.      

          Предвид горното, съдът приема, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД е доказан и основателен за процесните претендирани вземания - за главница в размер на 500.00 лева, договорна лихва върху просрочена главница, за периода от 02.01.2010г. до 07.09.2010г. включително, в размер на 85.50лв. лева и такси за нереволвиране в срок за периода от 19.12.2009г. до 07.09.2010г. ,включително  в размер на 48,24лв. следва да се уважи като основателен.

          Основателна е и претенцията на ищеца за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

          При този изход на делото ответниците дължат солидарно на ищеца и направените от него в настоящето исково производство разноски за внесена държавна такса в размер на 50.00 лева, 100лв. за ВЛ и 360лв. изплатено адвокатско възнаграждение.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС Пазарджик държавна такса, изчислена съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, т. е в размер на 4%, но не по -малко от 50 лв.  Ищцовото дружество е внесло ДТ в размер на 50лв., с оглед на което и предвид броя на предявените искове в настоящият случай длъжниците следва да довнесат ДТ в общ размер на 150лв.

Ответника А.Я.Д., ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество, сумата от 400.00лв., представляваща внесен депозит за особен представител.

           По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          ОСЪЖДА наследниците по закон на Я.Д.Г., с ЕГН: **********, а именно: К.А.Г., ЕГН **********,***, Д.Я.Д., ЕГН ********** *** и А.Я.Д.“ ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Рачо Петков - Казанджията" № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ ЕИК *********, представлявано от Р.И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Г.Х. сумата от 633,74 лева /шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща непогасена сума по договора за кредит, а именно: - главница в размер на 500,00 лева /петстотин лева/; договорна лихва върху просрочена главница, в размер на 85,50 лева /осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/; такси за нереволвиране в срок, в размер на 48,24 лева /четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/  ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 29.12016г., до окончателното й погасяване.

          ОСЪЖДА К.А.Г., ЕГН **********,***, Д.Я.Д., ЕГН ********** *** и А.Я.Д.“ ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Рачо Петков - Казанджията" № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ ЕИК *********, представлявано от Р.И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Г.Х. сторените  в настоящето исково производство разноски за внесена държавна такса в размер на 50.00 лева, 100лв. за ВЛ и 360лв. изплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Я.Д.“ ЕГН:********** *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Рачо Петков - Казанджията" № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ ЕИК *********, представлявано от Райна И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Г.Х. сумата от 400.00лв., представляваща внесен депозит за особен представител.

ОСЪЖДА К.А.Г., ЕГН **********,***, Д.Я.Д., ЕГН ********** *** и А.Я.Д.“ ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО по сметка на РС Пазарджик държавна такса в размер на 150лв.

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

    СЪДИЯ: