№ 4125
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110149934 по описа за 2021 година
/ЮЛ/ е предявила против К. М. Б. кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 488,21 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода - м.05.2017г. - м.04.2019г.; сумата от 89,49 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.10.2018г. до 29.12.2020г.; сумата от 12,30 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 12.2017г. - м.04.2019г.;
сумата от 2,60 лева - представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2018г. до
29.12.2020г„ ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -21.01.2021 г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждането за съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника /последният като собственик на имот, находящ се в
/адрес/ /абонатен номер /№//, са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до
имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът
се явявал неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността на доставената и
потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено
изпълнение.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата —
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от /ЮЛ/.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. М. Б. е подал отговор на ИМ, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла давност относно
част от сумите. Оспорва да е бил потребител на топлинна енергия, доколкото имотът не бил
ползван от него, а от неговата бивша съпруга Н. Николаев П., на която с бракоразводното
решение било предоставено ползването на жилището. Твърди в тази връзка, че на
07.11.2014г. бил извършен въвод във владение на гореописания имот. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения от ищеца нотариален акт № 70, том III, рег. № 4835, дело №
409/2010г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че на 26.08.2010г. е
сключен договор, по силата на който ответникът К. М. Б., заедно със съпругата си Н. Н. Б.а
са придобили собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент № /№/, находящ
се в /адрес/.
От представеното Решение на СРС, 90 състав по гр.д. № 8941/2012г. от 20.12.2012г. се
установява, че бракът между К.Б. и Н. Б.а, сключен на 08.01.2008г., е бил прекратен, като
ползването на семейното жилище, находящо се в /адрес/ е било предоставено на Н. Н. Б.а.
Видно от отбелязванията върху решението в частта, касаеща прекратяването на брака
и ползването на жилището, решението е влязло в сила на 25.01.2013г. При това положение
от този момент СИО върху процесното жилище е била прекратена и същата е станала
обикновена при ½ ид.ч. за всеки от съсобствениците.
Съдът кредитира и представените от страна на ответника протокол за въвод във
владение на ЧСИ Радослав Асенов, видно от който на 07.11.2014г. владението върху
процесния имот е било предадено на Н. Н. П..
Съдът кредитира и представеното заявление – декларация, депозирано от Н. Н. П. до
/ЮЛ/, видно от което на 20.09.2016г. Н. П. е обективирала пред ищеца желание партидата
на имота да бъде открита на нейно име.
Разглежданите до тук писмени доказателства не се оспорват от страните, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
Видно от приобщения по делото Протокол от Общо събрание на собствениците в
сграда в режим на ЕС с адрес: /адрес/, е взето решение за сключване на договор за топлинно
счетоводство с фирма /ЮЛ/. Такъв договор е сключен на 101.2011г., което се установява от
приобщения по делото договор от същата дата.
От приетите по делото съобщения към фактури, извлечения от сметка на процесния
абонатен номер, съдът прие за установено, че в процесния период жилищния блок, в който
се намира процесния апартамент е бил топлоснабден.
И тези документи не се оспорват от оспорват от ответника, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Доставеното количество топлинна енергия в процесния период се установява и от
заключението на СТЕ, която съдът кредитира изцяло, като неоспорена от страните. Вещото
лице дава заключение за дължима доставена, но неплатена топлинна енергия в периода в
общ размер 1161,40 лева.
От заключението на ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло,
съобразявайки, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси, се
установява следното:
При извършена проверка в Правна дирекция на ищцовото дружество и счетоводството,
са установени данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния
период в размер на 901,13 лева, с които са погасени следните задължения: главница – 500,51
лева; мораторна лихва – 92,09 лева; съдебни разноски - 120,50 лева; юрисконсултско
възнаграждение – 150 лева и законна лихва 38,03 лева.
След плащането при ищеца се водят оставащи задължения в размер на 680,79 лева, от
които, както следва: главница – 500,53 лева; мораторна лихва 92,10 лева; съдебни разноски –
50 лева и законни лихви – 38,16 лева.
Вещото лице сочи общ размер на неплатени суми за процесния период – 1011,04 лева и
мораторна лихва върху нея – 184,19 лева, а с оглед 3-годишната давност – оставащата
дължима сума за ТЕ е в размер на 811,77 лева – главница.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ - потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Като съобрази заключението на вещото лице, съдът прие, че оставащи задължения за
процесния период за главница за ТЕ е 500,53 лева, а за мораторна лихва – 92,10 лева.
От разпечатката от абонатната сметка за процесния имот са видни начислените суми
през периода за услугата дялово разпределение, които с в размер на 24,61 лева.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Този състав счита, че в релевантния период ответникът К. М. Б. само формално е имал
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди във връзка с процесния
апартамент.
От значение за изхода на делото, обаче, е въпросът – кой правен субект дължи цената
на доставената ТЕ за битови нужди при наличие на облигационни отношения между
доставчика на ТЕ – /ЮЛ/ и ползвател на имота на договорно основание. В тази насока съдът
съобрази ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, в което е даден отговор в следния смисъл:
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
Т.е., по аргумент от горното, следва да бъде направен извод, че клиенти на ТЕ за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на ТЕ с доставчика. В този случай те стават битови клиенти по
смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ и дължат заплащане на ползваната ТЕ.
В случая такъв реален ползвател на ТЕ в процесния период и битов клиент е била
бившата съпруга на ответника – Н. Н. П., доколкото именно на нея е предоставено правото
на ползване на процесния имот след развода и това е станало по силата на съдебен акт –
съдебно бракоразводно решение. Именно въз основа на това решение и ЧСИ е извършил
въвод във владение на Н. П. още през 2014г., а през 2016г. същата е обективирала и воля за
промяна на партидата на топлоснабдения имот на нейно име пред ищеца.
С оглед на това, съдът приема, че в процесния период единствено Н. П. е била страна
по облигационното договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот въз основа на предоставеното й право на ползване на имота
въз основа на бракоразводното решение на СРС, поради което възражението на ответника
К.Б., че липсва облигационна обвързаност с ищеца се явява основателно.
Всичко изложено се отнася и до задължението за заплащане на дялово разпределение,
като този състав с доводите, изложени до тук прие, че задължено лице за тяхното заплащане
отново е Н. П. като потребител на ТЕ, а не ответника Б..
Ето защо исковете срещу ответника К.Б., касаещи претендираните суми за заплащане
на главница за ТЕ за процесния период и на главница дялово разпределение по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Горното прави безпредметно обсъждането на възражението за изтекла давност, поради
което съдът не изложи мотиви в тази насока.
3
При това положение неоснователни се явяват и сковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главниците за ТЕ и дялово разпределение,
доколкото същите са акцесорни такива.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие между
адв. ИВ. Н. и ответника К.Б., за процесуалното представителство по настоящото дело,
страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева и такова е
било заплатено в брой.
Съдът не счита, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е основателно предвид фактическата и правна сложност на делото,
поради което на ответника следва да бъде присъдена цялата претендираната сума от
450 лева. В тази насока съобрази, че минималното адвокатско възнаграждение
съгласно материалния интерес, за който се води делото съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 ГПК е 300 лева, поради което и същото не е прекомерно завишено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ЮЛ/ с ЕИК: /ЕИК/, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ срещу К. М. Б. ЕГН ********** с адрес: /адрес/ искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че К. М. Б.
ЕГН ********** дължи на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ следните суми във връзка предоставена
топлинна енергия /ТЕ/ до имот – апартамент № /№/, находящ се в /адрес/ /абонатен номер
/№//, а именно: сумата от 488,21 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода - м.05.2017г. - м.04.2019г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
-21.01.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 89,49 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.10.2018г. до 29.12.2020г.; сумата от 12,30 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
12.2017г. - м.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -21.01.2021 г. до
окончателното изплащане.; сумата от 2,60 лева - представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.03.2018г. до 29.12.2020г.
ОСЪЖДА /ЮЛ/, с ЕИК: /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да
заплати на К. М. Б. ЕГН ********** с адрес: /адрес/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски в размер на 450 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4