№ 108
гр. Свиленград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100400 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД
срещу ИВ. БЛ. СТ., с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът иска от съда да признаване за установено по отношение на
ответника, че същият му дължи следните суми: 789,02 лв. – главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 18.05.2011г. и допълнително споразумение към него от
17.09.2018г., 136,19 лв. – договорна лихва върху главницата за периода
20.12.2019г. – 06.11.2020г., 19,73 лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода 06.11.2020г. – 03.02.2021г., 287,24 лв. – такси и разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 05.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 260051/08.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 292/2021г. по описа на Районен съд -
Свиленград.
Ищецът твърди, че на 18.05.2011г. сключил с ответника Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица, по силата на който му предоставил револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 1000 лв. Страните уговорили, че
Кредитополучателят дължи лихви върху предоставената сума, като
предвидили вида, размера и начина на изчисляване на същите. Съгласно
договора, ищецът – Кредитор издал на ответника - Кредитополучател
кредитна карта DSK-Mtel Silver с посочения кредитен лимит и му я предал на
28.05.2011г. Срокът на валидността на картата бил 3 години, като такава били
1
преиздавана на ответника на 26.04.2014г., 06.07.2017г. и 17.09.2018г. С
допълнително споразумение от последната дата страните договорили замяна
на вида на кредитната карта, така че DSK-Mtel Silver била заменена с Visa
Galaxy pay Wave – безконтактна.
Съгласно договора Кредитополучателят се задължил да прави месечни
погасителни вноски в минимален размер, платими до 20-то число на месеца.
Кредитополучателят допуснал забава в погасяването на минималните суми за
револвиране /МСР/ на датите 20.12.2019г., 20.01.2020г., 20.02.2020г. и
20.03.2020г. След забава на четвъртата падежна дата банката преустановила
правото на ползване на кредита, съгласно чл.32, ал.1 от Общите условия /ОУ/.
Кредитополучателят не внесъл и дължимите МСР и в следващите пети,
шести, седми и осми месечен период, поради което банката прекратила
ползването на кредитния лимит, съгласно чл.33 от ОУ. На основание същата
разпоредба от ОУ банката изпратила до Кредитополучателя уведомление за
обявяване на остатъка от дължимата главница за предсрочно изискуем.
Уведомлението било получено на 03.11.2020г. от съпругата на
Кредитополучателя, живуща на адреса му.
Предвид изложеното, ищецът пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по горепосочения договор чрез подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Образувано било ч.гр.д. №
96/ 2021 г. по описа на РС-Свиленград, по което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК -
за дължимите по договора суми. Заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение на дадените му от съда указания
ищецът предявил настоящите установителни искове.
Поради изложеното от съда се иска да уважи предявените искове и да
присъди на ищеца направените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Оспорва, че са били налице предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Оспорва и дължимостта на сумата 287,24
лв., именумана като разходи, тъй като не било ясна как е формирана тази сума
и какви разходи са включени в нея.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 96/2021 г.
по описа на РС – Свиленград се установява, че същото е било образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, заведено на
05.02.2021 г., изходящо от заявител - настоящ ищец, срещу длъжник –
настоящ ответник, за заплащане на следните суми: 789,02 лв. – главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 18.05.2011г. и допълнително споразумение към него от
17.09.2018г., 136,19 лв. – договорна лихва върху главницата за периода
20.12.2019г. – 06.11.2020г., 19,73 лв. - мораторна лихва върху главницата за
2
периода 06.11.2020г. – 03.02.2021г., 287,24 лв. – такси и разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 05.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
на разноски по делото. По делото е издадена Заповед № 260051/ 08.02.2021 г.,
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист за горепосочените суми срещу длъжника. За да постанови
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
заповедният съд е приел, че Банката - заявител е удостоверила наличие на
подлежащо на изпълнение вземане. В заявлението си Банката се е позовавала
на настъпила предсрочна изискуемост на цялото си вземане спрямо
длъжника, на основание чл.32 и 33 от ОУ към договора, а нейното настъпване
е удостоверила по реда на чл. 418, ал.3 ГПК - със съответни документи:
Уведомление с изх. № 0060-20-04402/30.10.2020г., адресирано до длъжника,
относно обяваване на кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на
получаване на уведомлението; Известие за доставяне на уведомлението,
получено на 03.11.2020г. от Катя Чанлиева – съпруга на длъжника. Заповедта
е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, на основание чл.47,
ал.5 от ГПК.
В указания му едномесечен срок заявителят е подал иск за установяване
на вземанията си, по които е образувано настоящото производство. Предвид
така установените обстоятелства, предявените искове се яв яват процесуално
допустими.
За да се признае за установено съществуването на процесните
вземания, в тежест на ищеца бе да се докаже, че е съществувало действително
облигационно правоотношение, с параметрите на договора, посочен в
исковата молба; че е изправна страна по договора, в това число – че е
предоставил на кредитополучателя кредит в уговорения размер; че са били
налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е
упражнил надлежно правото си за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, в това число, че е уведомил длъжника за това обстоятелство.
От представения с исковата молба договор, именуван Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 18.05.2011г. и приложения към него Погасителен план, се установява,
че ищецът, в качеството му на кредитор, се е задължил да предостави на
ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 1000 лв., усвояван чрез кредитна карта DSK-Mtel
Silver, при спазване на условията на договора и Общите условия по договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Банка
ДСК /ОУ/, неразделна част от договора.
Съгласно чл.25, ал.2 от раздел VIII от ОУ, срокът на ползване на
кредита съвпада със срока на валидност на картата. Съгласно чл.28, ал.1 от
раздел IX от ОУ, банката определя месечна падежна дата и минимална сума
за револвиране, посочена в месечното извлечение, която клиентът е длъжен
да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период),
посочени в ОУ за определен вид карта. Съгласно чл.1, ал.5 от договора, за
3
месечна падежна дата се определя 20-то число на месеца. Видно от договора,
вземанията на Банката включват и договорна лихва, равняваща се на
стандартен лихвен процент на банката в размер на 17.95. Договорен е и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 23.24.
Съгласно чл.30, ал.1 от раздел IX от ОУ, в случай, че в рамките на
гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума,
по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита му се начислява
такса за нереволвиране, посочена в ОУ, а невнесената част започва да се
олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка за забава. Съгласно ал.3 на посочената разпоредба, в
случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата,
клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от
минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване
на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната
дата, започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна добавка за забава. Според чл.31 от ОУ, ако
клиентът не погаси изцяло кредита си до края на петия гратисен период,
вземането на банката за целия кредитен лимит става окончателно изискуемо.
Според чл.32 от ОУ, при нарушаване от страна на клиента на други условия
по договора и на ОУ, банката има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установява, че дължимият размер на кредита по процесния
договор в размер на 1000 лв. е предоставен от банката на ответника, под
формата на кредитна карта DSK-Mtel Silver, на датата 28.05.2011г., когато
последният е получил кредитната карта. Видно от заключението срокът на
валидност на картата е бил три години, респ. срокът на кредита е три години,
съгласно чл.25, ал.2 от ОУ. Вещото лице е посочило, че поради изтичане
срока на валидност на картата, са били издадени на ответника нови карти,
съответно на датите 26.04.2014г., 06.07.2017г. и 17.09.2018г., като на
последната дата е била издадена друг вид карта - Visa Galaxy pay Wave –
безконтактна, съгласно подписано между страните допълнително
споразумение към договора. Видно от заключението, договореният лихвен
процент от 17,95 не е бил променян. Към заключението е приложена справка,
от която са видни датите и размера на сумите, които са теглени от кредитната
карта. В заключението е посочено, че в уговорените срокове не са правени
погашения по кредита. Посочено е, че на падежните дати от 20.12.2019г. до
20.07.2020г. не са правени вноски по кредита. Видно от заключението,
последната платена от кредитополучателя погасителна вноска е била
направена на 04.12.2019г.
От представеното Уведомление с изх. № 0060-20-04402/ 30.10.2020г.,
изходящо от ищеца до ответника, се установява, че банката е уведомила
кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от
датата по получаване на уведомлението. Уведомлението е получено от
ответника чрез съпругата му на 03.11.2020г., т.е. преди датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 05.02.2021г.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна да
следните правни изводи:
Съобразно разпределената доказателстване тежест в настоящото
производство, ищецът следваше да установи наличието на действителен
договор за кредит, сключен между страните, с посочените в исковата молба
параметри; наличие на договорно неизпълнение от страна на ответника –
какво е и кога се е осъществило; кога вземането му е станало изискуемо;
какъв е размерът на вземането му.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са
сключили договор за кредит, съгласно който ищецът е поел задължение да
предостави на ответника револвиращ кредит в размер на 1000 лв., под
формата на кредитна карта, срещу задължение за плащане на минимална сума
за револвиране, посочена в месечното извлечение, платима до 20-то число на
месеца. Договорът отговаря на императивните изисквания на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т. 7-12 и т.20 от ЗПК. Сключен е в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, посочен е общият размер на кредита,
фиксираният лихвен процент, ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
приложен е и погасителен план. Съобразена е и императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в лева или валута, определена с постановление на МС на
Република България. С оглед изложеното, съдът приема, че е възникналото
заемно правоотношение, което валидно обвързва страните.
Банката е изпълнила основното си задължение по договар - да
предостави на кредитополучателя определената в договора сума, която е
усвоена от него на датата по получаване на кредитната карта - 28.05.2011г. С
предоставяне на кредита е станало дължимо задължението на
кредитополучателя да го върне в определените срокове, ведно с договорената
лихва /чл.430, ал.2 от ТЗ/.
От приетото по делото заключение на назначената ССчЕ се установява,
че кредитополучателят е бил неизправна страна по договора. Същият не е
изпълнявал точно поетите задължения за заплащане на вноски в договорените
срокове и в определените по взаимно съгласие размери. Поради това и
предвид допуснатото просрочие в изплащането на вноските, съгласно ОУ към
договора, в полза на Банката се е породило правото да трансформира кредита
в предсрочно изискуем.
В случая, правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем,
като отнеме на длъжника премуществото на срока, е надлежно упражнено от
Банката. Ищецът доказа, че надлежно е уведомил ответника за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Предвид горното, в полза на Банката са се породили вземания за
главница и лихви, които са дължими и при точно изпълнение на
задълженията. А поради настъпилата забава, в нейна полза се е породило и
вземане за обезщетение за забава. Тези вземания се дължат при условията на
5
кумулативност. Вземанията както по пера, така и по размер на всяко едно от
перата, са изцяло доказани по размер от приетото по делото заключение на
ССчЕ.
Поради това, че вземанията на банката-ищец са напълно доказани по
основание и размер, следва да бъдат признати за установени, така, както са
предявени. Вземането за главница ще бъде признато за установено ведно със
законната лихва, считано от 05.02.2021 г. до окончателното плащане.
Съобразно чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. А законна
последица от предявяването на иск е дължимостта на главницата, ведно със
законната лихва /по арг. от чл.86 от ЗЗД/.
Относно разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в
размер на 75,00 лв., от които 25,00 лв. – за внесена държавна такса и 50,00 лв.
– за юрисконсултско възнаграждение. Същите са залегнали в заповедта за
изпълнение. Съобразно т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС разноските,
сторени в заповедното производство, включително когато не се изменят
разноските по издадената заповед за изпълнение, се присъждат от исковия
съд. Ето защо, разноските на заявителя в заповедното производство следва да
се присъдят с настоящото решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
и направените в хода на настоящото производство разноски, които се
установиха в размер на 795,09 лв., от които 175,09 лв. – за държавна такса в
исковото производство /довнасяне на 2 % от заявения за защита материален
интерес/, 150,00 лв. – за депозит за ССчЕ, 320,00 лв. – за възнаграждение за
особен представител и 150,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Свиленград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане
на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска” № 19, от ИВ. БЛ. СТ., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Л., ул...., №..., по Заповед № 260051/08.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по частно гр.
дело № 96/ 2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, за следните суми:
789,02 лв. – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица от 18.05.2011г. и допълнително
споразумение към него от 17.09.2018г., 136,19 лв. – договорна лихва върху
главницата за периода 20.12.2019г. – 06.11.2020г., 19,73 лв. - мораторна лихва
върху главницата за периода 06.11.2020г. – 03.02.2021г., 287,24 лв. – такси и
разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.02.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането.
6
ОСЪЖДА ИВ. БЛ. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Л., ул...., №...,
да заплати на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, сумата 795,09 лв. – разноски
по делото и сумата 75,00 лв. – разноски по частно гр. дело № 96/ 2021г. по
описа на Районен съд – Свиленград, за която сума е издадена Заповед №
260051/08.02.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7