Р Е Ш Е Н И Е
605
гр.Перник,
15.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при секретаря Цветелина Малинова,
разгледа гражданско дело № 5961 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството
е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1,т.3 от ГПК от „Профи Кредит България”
ЕООД иск за осъждане на Е.А.Г. за заплащане на ищеца на сумата от 10972,87
лв., представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********
от 06.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10972,87лв., считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.04.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена ЗИПЗ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. 2285/2018г. по описа на ПРС. Претендират
се разноски за исковото производство. Навеждат се твърдения, че ответникът е
закупил пакет допълнителни услуги на стойност 4067,64лв., като вноската по
закупения пакет допълнителни услуги е в размер на 112,99лв. Твърди се, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор потребителски кредит от
06.01.2017г. Сочи се, че ответникът е заплатил три погасителни вноски, след
което е преустановил плащанията по кредита. Предвид факта, че длъжникът не е
изпълнил точно задълженията си по процесния договор, договорът е едностранно
прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът, не депозира писмен отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 2285/2018
г. по описа на ПРС , от което се установява, че на 10.04.2018 г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми. Заявлението е отхвърлено, като на ищеца са дадени указания, че
има право да предяви осъдителен иск за вземанията си, предмет на заповедта. В приложение на разпоредбата на чл.415,ал.1,т.3 ГПК на ищеца - заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради
и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано
настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за
главница и лихва.
С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят
представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на
основателността на предявените искове.
От приложения по делото договор се установява, че между страните на 06.01.2017г.
е сключен договор за потребителски кредит №********** за сумата от 4500 лв.,
със срок на издължаване 36 месечни вонси, с месечна погасителна вноска от 219,58лв.
В договора е посочено, че от кредитополучателя е избран и закупен пакет
допълнителни услуги на стойност 4067,64лв, като дължимата месечна погасителна
вноска по закупения пакет допълнителни услуги е в размер на 112,99лв.
Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да
върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 11972,52
лв, платима на вноски за срок от 36 месеца, като размерът на месечната погасителна
вноска е 332,57 лв., а падежът й е до 1-вия ден от месеца.
Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към
настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във
формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за
преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на
ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна
информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение
за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за
кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от
страните погасителен план.
Приета е като доказателство справка за начислени лихви за забава по
процесния договор за потребителски кредит.
Не се оспорва между страните, а и от представените по делото преводни
нареждания се установява, че част от предоставената на ответника сума е
използвана за рефинансиране на други негови кредити, а част от нея е преведена
на посочени от него банкови сметки. Ответникът е платил погашение на поетите
задължения по договора за кредит сумата от 1072,87лв. Отразено е, че годишният
процент на разходите е в размер на 40,94%., а след сключване на анекс от страна
на ответника за отлагане на три погасителни вноски общият брой на погасителните
вноски е увеличен на 39.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен
договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на
заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното
връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. Ответникът
следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови
предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност
на отделни клаузи.
Тъй като правните норми, които уреждат действителността на правните
сделки, са от императивен, повелителен порядък, то съдът служебно има право да
следи за неравноправния характер на договорна клауза.
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по - голяма
част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4067,94 лв. Възнаграждението,
което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на
закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно
изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка
от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че "Видът,
размерът н действието, за което се събират такси н/илн комисиони, трябва да
бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит." В
случая в Договора за потребителски крелит не са посочени видът, размерът и
действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са изброени вида
на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия
договор,нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към
процесния договор за потребителски кредит,то не би могло да се приеме, че е изпълнено
изискването на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за
което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или
комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на
императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните
видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с
това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то
е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги ,както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните Договор. Принципът на добросъвестност н справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителни услуги в размер на 4067,64 лв. Предвид на изложеното се налага
извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - раз
поредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за
потребителският кредиг/ЗПК/. Ето защо предявеният иск за установяване на
дължимост на претендираните суми за погасяване на задължения по това
споразумение следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че по процесния Договор за потребителски кредит ответникът следва
да дължи само уговорената главница и възнаградителна лихва, тъй като само
същите са действителни и обвързващи страните.
Не се оспорва по делото,
че ответникът е изплатил сума в размер от 1072,87лв. Предвид разпоредбата на
чл.76, ал.2 ЗЗД и в приложение на чл.162 ГПК , съдът намира, че ответникът
дължи главница в размер на 3979,15 и възнаградителна лихва в размер на 2413,70лв.,
т.е. съдът приема, че ответникът дължи по процесния договор сумата от 6392,85лв.,
до която сума искът следва да бъде уважен, а до пълния предявен размер следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът претендира сумата от 595,67лв. разноски за
исковото производство, от които сумата 300лв. юрисконсултско вънаграждение, и 295,67лв.
– държавна такса. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за
правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение, като предвид фактическата и правна
сложност на делото същото следва да бъде определено в размер на 100лв.
Ответникът дължи на ищеца сумата от 230,52 лв.
Ищецът
претендира сумата от 150лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 220,31лв.
държавна такса – разноски за заповедното производство, като се установява от приложеното по делото
заповедно производство, че внесената сума за държавна такса е в размер на
143,24лв.
След
като сега действащият ГПК даде възможност за предявяване на
осъдителен иск при отхвърляне на заявлението, то настоящият съдебен състав
счита, че следва да се произнесе по отговорността за разноските от заповедното
производство като отчете спецификите на този иск. На първо място от
разпоредбата на чл. 415, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК
може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена заповед за изпълнение
за предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна такса. На
практика следва да се внесе държавна такса за осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК,
която представлява сбор от внесената такса в хода на заповедното и внесената в
исковото производство такса. При цялостната основателност на предявените
искове, то съблюдавайки правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК
съдът следва да присъди на ищеца и част от внесената в хода на заповедното
производство държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.
Според
съда отговорността за разноски следва да се разглежда като специфичен вид
деликтна отговорност, при която въпросът за вината не подлежи на изследване и
при която размерът на вредите е законово определен, като не се допуска
обезщетяването на други вреди, освен посочените в закона. За да е налице такава
отговорност е необходимо: 1. противоправно поведение на другата страна,
изразяващо се в неоснователно предизвикан правен спор; 2. вреди за страната, в
чиято полза е решен правният спор, които са законово определени (в чл. 78, ал. 1 ГПК)
и представляват осъществените по делото разноски; 3. причинна връзка - т.е.
тези вреди да са причинени във връзка с водене на делото. В случая ч.гр.д. № 2285/2018г.
по описа на ПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
С влязло в сила разпореждане от 19.06.2018г. заявлението е отхвърлено. От
разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК
може да се направи извод, че с акта си по същество в заповедното производство
съдът може да издаде заповед за изпълнение или да откаже да издаде такава.
Отказът да се издаде такава на практика представлява цялостно отхвърляне на
заявеното до съда искане. От друга страна правилата за разпределение на
отговорността за разноски изискват уважаване на съответното искане (арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК).
След като в заповедното производство такова уважаване не е налице, то на този
етап правният спор не е решен в полза на заявителя. Ето защо разноските от този
етап от производството не следва да му се присъждат. Именно поради отхвърляне
на искането му са предявени и осъдителни искове в настоящото производство.
Единствената връзка, която тези искове имат с развилото се заповедно
производство, е с доплащане на дължимата такса по смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК.
След като по заповедното производство не е издадена заповед за изпълнение, то
на практика не съществува друга връзка между двете производства, освен така
очертаната от законодателя. Ето защо изходът на спора от исковото производство
има самостоятелно значение и на присъждане подлежат разноските единствено от
този спор. Изходът на спора в заповедното производство е отрицателен за ищеца,
поради което не му се дължат разноски за това производство, с изключение на
заплатената държавна такса - арг. от чл. 415, ал. 4 ГПК.
Предвид
горното на ищеца за проведеното заповедно производство следва да се присъди
част от внесената държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете,
която възлиза на 83,45лв.
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.А.Г., с ЕГН ********** и
адрес: *** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София,
бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, сумата от 6392,85лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит №**********, като КАТО ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
иска до пълния предявен размер от 10972,87лв.
ОСЪЖДА Е.А.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***,
да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София,
бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, сумата от 230,52лв., представляваща направени в
исковото производство разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 8345лв. – разноски по заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д № 2285/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: