МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1190/2019 г. по описа
на ПОС
Срещу подсъдимия Г.Ц.Н. е
внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК,
за това че на 09.03.2019г. в гр.Сопот, обл. Пловдив,
е направил опит умишлено да умъртви С.П.Б. ЕГН **********, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
В разпоредителното заседание е бил приет за съвместно
разглеждане предявеният от пострадалия С.Б. граждански иск срещу подсъдимия в
размер на 30 000лв за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със
законната лихва от датата на увреждане. Освен като граждански ищец пострадалият
е бил конституиран и като частен обвинител, на основание направено редовно искане
за това. В съдебното производство частният обвинител и граждански ищец е представляван
от повереник – адв.С.
Съдебното производството
е протекло по реда на диференцираната процедура по гл.27 с провеждане
на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, в хода на което подс.Н. признава всички факти от обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за същите, като се
отказва
от разглеждане на делото по
общ ред.
В хода на съдебните прения
прокурорът излага доводи, за доказаност
на обвинението. Изтъква се сериозната физическа съпротива от страна на
пострадалия, както и намесата на свид.А. , по който
начин деянието е било преустановено във фазата на опита. Иска се наказанието да
бъде определено по реда на чл.54 от НК, като се твърди, че поради степента на
осъществяване на намеренията няма основание за приложение на чл.58, б.А вр. чл.18, ал.2 от НК. Така определеното по чл.54 НК и
намалено по реда на чл.58а от НК наказание според прокурора следва да бъде шест
години и осем месеца, което да се търпи при първоначален строг режим.
Частният
тъжител и граждански ищец, чрез повереника си, твърди
доказаност на обвинението и обоснованост на размера
на предявения граждански иск, като се изтъква характера на деянието да постави
в изключителен риск живота на пострадалия.
От своя страна защитника на подсъдимия –адв.Б. излага доводи, че приложената от подсъдимия сила не
е била достатъчна да причини смърт. Сочи се мотива на подсъдимия за действията
му – предшестваща физическа саморазправа между него и пострадалия. Твърди се,
че инкриминираното деяние е завършило във фазата на опита по волята на
подсъдимия. Иска се в случай на осъдителна присъда наказанието да бъде
определено под минимума, като се изтъкват смекчаващи вината обстоятелства.
Подс.Г.Н. изразява съжаление
за стореното и моли за справедлива присъда.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.Ц.Н. - роден на *** г. в гр.**, жител ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ на частно в строителството,
ЕГН **********
Подсъдимият Г.Н. и частния
обвинител С.Б. живеели в съседни къщи в гр.*** и се познавали от деца. Двамата често се срещали в питейно заведение в гр.С.,
находящо се на ул.“Ставри Костов“ № 1, известно с наименованието
„Сервиза“, тъй като били негови чести посетители. Заведението „Сервиза“ имало
вътрешно помещение и открита площ. Откритата площ представлявала издигната
откъм страната на улицата продълговата площадка с поставени до витрините на
заведението маси и пейки за клиентите, а откъм улицата площадката била оградена
с дървен парапет. В заведението подс.Н. и частния
обвинител Б. често консумирали алкохол, понякога и в една и съща компания. Случвало
се свид. Б., който разполагал с повече пари от
подсъдимия, да го почерпи с ракия и цигари. След като употребявали алкохол се
случвало между двамата да възникват разправии.
Вечерта на 05.03.2019г., ден вторник,
подсъдимият и пострадалият били в заведение „Сервиза“, където подсъдимият
употребил алкохол. Същата вечер между тях възникнала разправия и свид.Б. ударил с ръка подс. Н. по
врата, от което подс. Н. загубил равновесие, паднал
на пода и и се наранил в областта на носа. В следващите дни - сряда, четвъртък
и петък, между двамата нямало други конфликти. В събота на 09.03.2019г. подс.Н. в ранния следобед на деня изпил в дома си на ул***** около 200 гр. ракия. След това решил да отиде да си
купи цигари от намиращата се в близост лафка. Подс.Н. тръгнал пеша по улицата, като пътят му минавал
покрай заведение „Сервиза“. Приближавайки се до заведението, той видял, че на
една от външните маси седи сам частния обвинител Б.. Подс.Н.
като видял пострадалия Б. се сетил за нанесения му от него удар при разправията
помежду им преди няколко дни и решил да му отмъсти за стореното като го убие. В
изпълнение на взетото решение той се върнал в къщата си, откъдето взел една
малка брадва с дървена дръжка с дължина 36 см. и ширина на режещата част 12
см., както и един нож с пластмасова дръжка с обща дължина 29 см., от които 16
см. острие. Тези предмети подсъдимия скрил в дрехите си. Въоръжен, той отново
напуснал къщата си и около 15.40ч. се появил в заведението. В това време там на
смяна като барман работел свид.Д. Н. . На външните
маси на заведението освен пострадалия Б., били седнали и други клиенти. Това
били свидетелите В. П., П. Д. и Й. Д. . Подс.Н. се приближил до свид.Б. и
след като изрекал „Аз казах ли ти..“, с дясната си ръка
извадил брадвата от дрехите си и го ударил силно по главата с острието на
металната й част. След първия удар подс.Н. нанесъл
още от един до два удара с брадвата по главата на свид.Б.
и крещял „Ще те убия“. От ударите с острието на брадвата свид.Б.
получил счупвания на черепа и главата му се обляла в кръв. Подсъдимият
продължил да замахва с брадвата към главата на свид.Б.,
но не могъл отново да го удари, тъй като пострадалия успял да стане от масата и
да хване ръцете на подсъдимия, възпирайки го. Двамата започнали да се блъскат и
дърпат в пространството покрай външните маси и парапета на площадката на
заведението. Подс.Н. успял със свободната си от
брадвата ръка да извади ножа от дрехите си и започнал да замахва с него към
тялото на свид. Б., като му нанесъл една прободна рана в областта на гръдния кош. В един момент, по
време на борбата помежду им, свид.Б. загубил
равновесие и паднал назад на лявата страна на тялото си върху площадката на
заведението. От инерцията при падането му брадвата се изтръгнала от ръката на подсъдимия
и останала в ръката на пострадалия. Подс. Н. не се отказал, а прехвърлил ножа в дясната си
ръка, навел се над свид.Б., който се намирал в полулегнало положение и нанесъл силен удар с острието на
ножа в лявата гръдна половина на свид.Б.,
причинявайки му още една прободна рана. Св.Б. и след
този прободен удар успял да се изправи на крака, като ножът останал забит в
гърдите му. По време на изправянето на свид.Б., подс.Н. успял да изтръгне брадвата от ръката му и отново се
опитал да го удари с нея по главата, но ударът попаднал в областта на дясното
рамо на пострадалия, причинявайки му разкъсно-контузна
рана. Свид.Б. успял да избута обв.Н.
до парапета, след което извадил ножа от гърдите си и го хвърлил в храстите до
заведението. След това двамата продължили да се блъскат и дърпат до парапета,
като всеки бил хванал дръжката на брадвата с по една ръка. В този момент се
появил св.Х. А. , управител на
заведението, който свид. Н. повикал по телефона на
помощ още при началото на инцидента. Свид.А. извикал към подс.Н.
да пусне брадвата, което обвиняемият направил. Така брадвата останала в ръката
на свид.Б., който я оставил на една от пейките. Свид.Н. взел брадвата и ножа и ги прибрал във вътрешната
част на заведението, като ги оставил върху касетки със стъклен амбалаж. Останалите
присъстващи свидетели не се намесили в наблюдаваната от тях ситуация.
На местопроизшествието пристигнали медицински екип и
полицаи от РУ на МВР - Карлово, между които бил свид.В.
Б. . Пострадалият бил откаран от медицинския екип в УМБАЛ “Св.Г.“*** за
оказване на медицинска помощ. Свид.Б. заварил на
местопроизшествието подс.Н. да седи сам на една от
масите и на въпросите му за случилото се, Н. му отговорил, че искал да си
отмъсти на Б. за нанесен му от него побой преди няколко дни. Подс.Н. бил задържан и отведен в РУ на МВР-Карлово.
Разследващ полицай от същото полицейско управление извършил оглед на
местопроизшествието, при който иззел и намиращите се в заведението брадва и
нож, използвани от подс.Н. за нападението над свид.Б..
При нападението извършено от подсъдимия на частния
обвинител С.Б. му били причинени телесни увреждания, а именно: открито импресионно счупване на черепния свод в лявата теменна
област, многофрагментно счупване на черепния свод в
лявата челна област. Контузия на мозъка, разкъсно-контузна
рана вляво челно, разкъсно-контузна рана вляво
теменно срединно, разкъсно-контузна
рана в областта на дясното рамо, прободни рани в
областта на гръдния кош. Наличие на кръв и въздух в лявата гръдна половина.
Пострадалият Б. получил медицинска помощ
като прободните рани на гърдите му били обработени в
медицинското заведение, в което бил откаран, след което му била извършена
черепно-мозъчна операция в Клиниката по неврохирургия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен
и категоричен начин от събраните доказателства
в съдебното производство.
Налице са множество гласни
доказателства като показанията на пострадалия свидетел Б. и показанията на
свидетелите Х. А. , ДД. Н. , В. П., П. Д. , Й. Д. ,
които са източник на преки и първични доказателства за извършеното деяние и
неговия автор. Показанията на тези свидетели са вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си по много от основните факти. Същите се подкрепят напълно от
приобщените по делото веществени доказателства- брадва, нож и видеозапис на
събитието на престъплението, както и писмените доказателствени
средства /протоколи за оглед/, в които тези веществени доказателства са
описани. От всички тези доказателствени източници се
установява времето и мястото на извършване на престъплението, конкретните
нападателни телодвижения от страна на подсъдимия и местата от тялото на
пострадалия, към които ударите са били насочени и на които са попадали.
Установява се още броя и вида на използваните от подсъдимия оръжия,
последователността, в която те са били употребени, оказаната от страна на
пострадалия съпротива срещу нападението на подсъдимия, намесата на свид.А. .
В показанията си свид.
В. Б. преразказва това, което научил от пострадалия и подсъдимия, в качеството
си полицейски служител, посетил местопроизшествието. Този свидетел лично
прегледал на място и видеозаписа от охранителните камери на заведението. Съдът
кредитира показанията на този свидетел, доколкото в случая същите, като
източник на производни доказателства, кореспондират със събраните първични
такива, а не ги заместват.
По
делото е извършена съдебно-медицинска експертиза на пострадалия С.Б. по писмени данни.
Експертизата, въз основа на медицинската документация от извършените прегледи и
лечение на пострадалия и събраните по делото доказателства, достига до
заключение, че на пострадалия С.Б. е било причинено открито импресионно счупване на
черепния свод в лявата теменна област, многофрагментно счупване на черепния свод в лявата челна
област, контузия на мозъка, разкъсно-контузна рана
вляво челно, разкъсно-контузна рана вляво теменно срединно, разкъсно-контузна рана
в областта на дясното рамо, прободни рани в областта
на гръдния кош. Констатирано е и наличие на кръв и въздух в лявата гръдна половина.
От изброените телесни увреждания откритото импресионно
счупване на черепния свод в лявата теменна област, с наличие на разкъсно контузна рана непосредствено
върху счупването и многофрагментното счупване на
черепния свод в лявата челна област с разкъсно-контузна
рана непосредствено върху счупването са определени като наранявания проникващи
в черепната кухина, поради което същите следва да се ценят като причинена средна
телесна повреда. Прободната рана в лявата гръдна
половина довела до наличие на кръв и въздух на същото място, представлява
нараняване, проникващо в гръдната кухина и също представляват средна телесна
повреда. Контузията на мозъка е довела до разстройство на здравето временно
опасно за живота, което на собствено основание сочи причиняване на трета средна
телесна повреда. / Постановление №3 от 1979г по н.д. №6/1979г на Пленума на ВС /. Останалите установени телесни
увреждания са описани като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, поради което представляват лека телесна повреда. Сочи се още в
заключението, че описаните травматични увреждания са причинени от предмет с
режещ ръб и голяма маса и предмет с остър връх и режещ ръб. На посоченото
описание отговарят иззетите от местопроизшествието брадва с дървена дръжка с дължина
36 см. и ширина на режещата част 12 см., както и нож с пластмасова дръжка с
обща дължина 29 см., от които 16 см. острие. Също така вещото лице намира
съответствие между действията на подсъдимия изобразени на кадрите от
видеозаписа и местата на които са установени телесните увреждания. Съдът намери
изготвената съдебно-медицинска експертиза за пълна и ясна, изготвена от вещо
лице разполагащо с нужните научни знания в съответната област, поради което
кредитира същата.
Съществен е фактът, че употребата на
тези две оръжия от страна на подсъдимия спрямо пострадалия е документирана на
видеозаписа от охранителните камери в заведението. По въпроса за процесуалната
годност на случайния видеозапис да представлява източник на доказателства в
наказателното производство е налице актуална трайна съдебна практика. Видеокамерите, предварително поставени с охранителна цел в обществени заведения, създават видеозапис със случаен характер и доколкото този запис съдържа информация, относима
към основния факт на доказване в производството, следва да бъде ценен от съда. / Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о./. В случая видеозаписът е именно със случаен
характер и отразява последователните действия на подсъдимия и пострадалия, проявени
на местопроизшествието, като няма основания за съмнение в неговата обективност,
поради което същият е кредитиран от съда като източник на годни преки
доказателства. Съдържанието му е възпроизведено в протокол за оглед на веществено
доказателство от 16.05.2019г, съставен на досъдебното производство, приобщен в
съдебната фаза на процеса по реда на чл.283 от НПК.
В съдебно заседание по искане на защитата за събиране на характеристични
данни за личността на подсъдимия е допусната и разпитана като свидетел Д. Ш. . Свид.Ш. разказва, че познава подсъдимия от 2004г и той
помагал трайно в строежа на техния имот в гр.Сопот, който бил в близост до
къщата на подсъдимия. Свид.Ш. описва подсъдимия като
работлив, кротък човек, чийто нрав не се изменял при употреба на алкохол.
Същата сочи, че около десет дни след процесния случай
е видяла пострадалия на улицата в гр.Сопот, без видими за нея следи от
нападението срещу него. Съдът кредитира показанията на този свидетел. Макар да
са налице по делото показания в различен смисъл, описващи подсъдимия като лице
трайно неангажирано с трудова дейност, бездействащ и злоупотребяващ с алкохол,
се касае за лични впечатления на свидетеля и направена въз основа на тях субективна
за личността на подсъдимия. Същата има значение
на характеристични данни и няма пречка същите да бъдат ценени от страна на съда
и обсъдени заедно с останалите доказателства в тази насока.
Налице са и обяснения от подсъдимия, депозирани от него още в хода на
досъдебното производство. Видно от същите, още на следващия ден след
престъплението, подсъдимият е дал обяснения в качеството на обвиняем, като е
разказал и какъв е бил мотива му за нападението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата и установена
фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Г.Ц.Н. е извършил престъпление по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК,
като на 09.03.2019г. в гр.Сопот, обл. Пловдив, е
направил опит умишлено да умъртви С.П.Б. ЕГН ********** и деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
От обективна страна с действията си подсъдимият е започнал
изпълнение на деянието по чл.115 НК като е нанесъл множество на брой последователни удари с брадва и
с нож върху главата и върху тялото на пострадалия, с такава сила и интензитет, че
да причини установените телесни увреждания. Подсъдимият, нанасяйки още първия
удар в главата на пострадалия срещнал неговата съпротива. Този удар бил
повторен, като настъпило телесно увреждане, а не умъртвяване на пострадалия. Подсъдимият
обаче действал със средство и по начин, годни да постигнат целения резултат при
количествено натрупване на отрицателното въздействие върху пострадалия. Той,
макар да срещнал съпротива от страна на пострадалия, не се отказвал от
намеренията си, като продължавал да нанася удари в главата и в гръдната му
област, сами по себе си несмъртоносни, но натрупвайки се годни да достигнат съставомерния резултат по чл.115 НК. Изводът за това съдът
прави при съпоставяне на няколко факти, а именно използваните от подсъдимия
оръжия, годни да причинят смърт, броя на ударите, местата със жизненоважно
значение от тялото на пострадалия, към които подсъдимият насочвал ударите си с
използваните от него оръжия, думите които изричал едновременно с това. Категорично
се установява причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимия и
настъпилите телесни увреждания на пострадалия.
Убийството е типично резултатно престъпление, при
което е възможен довършен или недовършен опит. Опитът е
започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното
деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените
в закона и искани от дееца общественоопасни последици
за това престъпление. При недовършен опит е възможен отказ от довършване на изпълнителното деяние по собствена
подбуда. За да се породят правните последици на самоволния отказ по силата на чл. 18, ал. 3, б. "а" НК е нужно новоформирано субективно решение у дееца, резултат на
собствени подбуди, представляващо промяна на първоначалните му намерения, взето
в момент когато е ясно, че няма как да настъпят вредоносните последици поради
липса на причина за тях. В случая изпълнителното
деяние е останало недовършено, като на пострадалия са били причинени три средни
телесни повреди, както и леки телесни такива. Извършителят
прекратил действията си не поради собствените си подбуди, а единствено поради
влиянието оказано му от външни за него фактори - упоритата съпротива, оказана
му от жертвата- свид.Б. и намесата на трето лице- свид.А. . Действията на свид.Б. и
свид.А. изключват възможността подсъдимият да се е
отказал от довършване на престъплението по собствени подбуди и в резултат на свое
субективно решение. По тези съображения не могат да бъдат споделени възраженията
на защитата за самоволен отказ от довършване на престъплението
От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия Н. с пряк умисъл. Подсъдимият е годен субект на това престъпление,
което може да бъде извършено от всяко наказателноотговорно
лице- пълнолетно и вменяемо. Независимо от данните,
че подсъдимият е действал след употреба на алкохол, е видно, че същият е
изградил и запазил ясни спомени както за мотивите си, така и за предприетите и
извършени от него действия. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние и е знаел,
че с действията си и чрез използваните от него средства- брадва и нож,
въздейства върху пострадалия Б. по начин, че да причини смъртта му. Подс.Н. е съзнавал, че употребява нож и брадва, годни да проникнат
в тялото на пострадалия и е съзнавал, че наранява пострадалия в жизненоважни
области на тялото, като с действията си е целял именно това. В този смисъл подс.Н. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието и е целял именно тяхното настъпване.
Налице са
доказателства за предходен конфликт между пострадалия и подсъдимият, при който
пострадалият е ударил подсъдимия. Този конфликт представлява и мотива за
действията на подсъдимия, който решил да си отмъсти чрез стореното от него. Действията
му няма как да се коментират в хипотезата на неизбежна отбрана. Ако извършеното
от пострадалия на 05.03.2019г е представлявало нападение то нападнатия има
право на активна защита, но не и когато нападението е завършило, какъвто е настоящия
случай. Съставомерните си действия от 09.03.2019г
подсъдимият решил да извърши дни след разправията му с пострадалия. Това
обстоятелство има съществено значение и за преценката на съда, дали подсъдимият
не е осъществил, при така описаната фактическа обстановка, по-леко наказуемо
престъпление, каквото представлява престъплението по чл.118, в случая във
връзка с чл.18, ал.1 от НК. Видно от фактите по делото, признати от подсъдимия
по реда на чл.371, т.2 от НПК, решението си да отмъсти на пострадалия за
стореното от него по-рано, той взел внезапно, в момент, в който отивал да
свърши своя работа, но по пътя си случайно видял подсъдимия да седи на
заведението. Тези обстоятелства водят до извода, че подсъдимият е взел
решението си да извърши престъплението в спокойна обстановка, мотивиран от
желание да си отмъсти, а не непосредствено след осъществяване на противозаконно
действие срещу него. По тази причина няма основания да се коментират
предпоставки на чл.118 от НК. Дори и действията на пострадалия Б. да са
предизвикали състояние на силно раздразнение у подсъдимия непосредствено след
осъществяването им, решението си да отмъсти е било взето от него по-късно.
/Решение №253 от 15.07.1983г. по н.д. №260/1983г II н.о./
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл.115 от НК, законодателят е
определил наказание “Лишаване от свобода” от десет до двадесет години.
Определяйки наказанието, съдът
извърши комплексна логическа дейност
по цялостната оценка на
наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното
и налагането на онова наказание, което с оглед
на тази тежест
и личността на дееца най-добре отговаря на целите по
чл.36 от НК.
Смекчаващи вината обстоятелства представляват
чистото съдебно минало на подсъдимия и съжалението, което той изрази пред съда
за стореното от него. Даденото от подсъдимия обяснение на досъдебното
производство също следва да се счита за смекчаващо вината му, тъй като
своевременно е спомогнало за разкриване
на обективната истина.
Не може да се приеме, че подсъдимият трайно е
упражнявал трудова дейност, тъй като събраните свидетелски показания
установяват негово спорадично участие в строителни дейности, които не са
представлявали траен източник на доходи. От показанията на свид.Ш.
всъщност става ясно, че подсъдимият се ползва с добро име сред съседите си и не
е конфликта личност. Това обстоятелство представлява добра характеристика за
личността му. Същевременно според показанията на свидетелите А. , Н. и П.
подсъдимият често е безделничел и злоупотребявал с алкохол. Доколкото
показанията на свид. Ш. дават характеристика на
личността на подсъдимия, описвайки живота и навиците му през един доста по-продължителен
период от време, съдът счита, че по-скоро следва да се направи извод за наличие
на добри характеристични данни, без същите да имат съществено значение при
индивидуализация на наказанието, предвид и другите данни по този въпрос.
Употребеният от подсъдимият алкохол преди
извършване на деянието съдът не приема за смекчаващо вината обстоятелства. Дори
да се счете, че употребата на алкохол от подсъдимия е довела до отслабване на
задръжките му, поради което е улеснила извършването на престъплението, се касае
за състояние, в което деецът се е поставил сам, като резултат на своя
преднамерена дейност и няма как да се ползва от това обстоятелство.
Смекчаващо вината обстоятелство е и предхождащият
престъплението конфликт между пострадалия и подсъдимия, при който пострадалият
ударил шамар на подсъдимия. Това обстоятелство, за което не се установява да е
било правомерна проява, е предпоставка за последвалите събития, без да оправдава
същите.
Отегчаващи
вината обстоятелства представляват упоритостта, с която е действал подсъдимия.
Той срещнал съпротивата на пострадалия още в първия момент на нападението, но
това не го разколебало, поради което продължил да нанася удари и в други
области на тялото му. Отегчаващо вината обстоятелство представлява и броя на
телесните увреждания, причинени на пострадалия в различни области от тялото му.
Доказаха се причинени на пострадалия три средни телесни повреди и леки такива.
При преценка на посочените смекчаващи вината
обстоятелства съдът не намери да са налице многобройни или изключителни такива,
които да обусловят приложение на чл.55 от НК. Същевременно обаче съдът счете,
че разпоредбата на чл.55 от НК следва да се приложи на основание чл.58 б. „а“
от НК поради недовършеността на престъплението и степента на осъществяване на намеренията на
подсъдимия, който фактически нанесъл повече на брой удара, но с не-голяма сила,
сами по себе си да причинят съставомерния резултат на
това престъпление. Тъй като наказанието „Лишаване от свобода“ в правната норма
на чл.115 НК е с посочен най-нисък предел то на основание чл.58, б.“б“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК същото бе определено под
минимума от десет години, съобразно съотношението на изброените по-горе
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. На това основание съдът счете, че
наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е справедливо и достатъчно за
постигане на целите на генералната и индивидуална превенция, предвид степента
на обществена опасност на деянието и дееца. В случая така определеното
наказание е по-благоприятно за дееца от възможното наказание по реда на чл.58а,
ал.1 от НК, поради което на основание чл.58а, ал.4 от НК бе приложен само чл.55 НК.
Съобразно изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така наложеното
наказание лишаване от свобода на
подсъдимия Г.Ц.Н. следва да се изтърпи при първоначален
ОБЩ режим.
Съдът постанови от така наложеното на подсъдимия наказание да се приспадне
на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 във вр. с ал. 1 т.
1 от НК времето, през което подсъдимият
е бил задържан, считано от 09.03.2019г. до влизане на присъдата в сила.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Основанието на гражданския иск е деянието, предмет
на обвинението. Пряк резултатът от действията на подсъдимия са доказаните по
делото телесни увреждания, причинени на гражданския ищец Б.. Налице е причинна
връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат, поради което
пострадалият С.Б. е материално правно легитимиран да получи обезщетение. По
тези съображения на основание чл.45 от ЗЗД съдът намери, че е налице
непозволено увреждане изразило се във виновно осъщественото деяние, довело като
пряка е непосредствена последица до увреждане на здравето на гражданския ищец.
След като се доказа авторството и вината на подсъдимия за конкретното деяние,
то това е основание за присъждане на обезщетение в полза на увредения.
Допуснатият по делото граждански иск се доказа по основание, но не и по размер. Действително
е видно, че пострадалият е получил увреждания с правно значение на три средни
телесни повреди и леки такива. Установи се обаче още, че е последвало бързо
възстановяване на здравето му в рамките на десет дни. Не се събраха
доказателства осъщественото престъпление да е причинило допълнителни негативни
преживявания на гражданския ищец извън тези последвали от нанесените телесни
увреждания и лечението им. Гражданският ищец е бил опериран по спешност на
09.03.2019г, когато са били обработени и раните на гърдите и е бил изписан на
18.03.2019г. Няма данни за последвали прегледи и лечение. Последното, както
вече се спомена ,е отнело около десет дни, след което пострадалият се е върнал
към неговия обичаен начин на живот. По тези съображения съдебния състав счете,
че претенция за обезщетение в размер на 30 000лв се явява прекомерна на
действителните причинени на пострадалия неимуществени вреди. Тъй като все пак
се касае за няколко по телесни увреждания и то в различни области на тялото
съдът намери, че обезщетение от 20 000лв е справедливо и съответно на
вредите. Така на основание чл.45 от ЗЗД съдът постанови
подсъдимия Г.Ц.Н., да заплати на гражданския ищец С.П.Б., сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва върху него от датата на увреждането – 09.03.2019г.,
до окончателното изплащане на сумата, и отхвърли предявеният граждански иск за
разликата до размера на предявената сума от 30 000 лева, като
неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и
предвид отправеното изрично искане за това, в тежест на подсъдимия Г.Ц.Н. бяха възложени направените от гражданския ищец С.П.Б.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева. На същото
основание съдът присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на
235,20лв. /двеста тридесет и пет и двадесет/ по сметка на ОД на МВР – Пловдив в
полза на държавата, както и сумата от 800 лева /осемстотин/, представляваща
ДЪРЖАВНА ТАКСА върху уважения размер на гражданския иск.
Относно приобщените по делото веществени доказателства, съдът постанови диска със
запис от охранителна камера да остане по делото, веществените доказателства нож
с пластмасова дръжка с обща дължина 29 см. и дължина на острието 16 см.; брадва
с дървена дръжка с дължина 36 см. и ширина на режещата част 12 см.; петна със
засъхнала тъмно-червена субстанция,поставени в епруветка; част от засъхнало
вещество, иззето с марлен тампон, всички на
съхранение при домакина на РУ на МВР гр. Карлово, да се отнемат в полза на Държавата
и да бъдат унищожени като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
законна сила. Вещественото доказателство
– 1бр. черно кожено яке с етикет с надпис „ ENERGIE“; на съхранение при домакина на РУ на МВР
гр. Карлово, следва да се върне на подсъдимия Н. след влизане на
присъдата в сила.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: