ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57
гр. Благоевград, 16.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело №
20231200501148 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от К. Л. Д., с
ЕГН **********, с адрес: гр. С. община С. и Д. Г. Д., с ЕГН **********, с
адрес гр. С. община С. ответници по гр.д. № 370/2022г., по описа на PC С.
срещу РЕШЕНИЕ № 214/01.08.2023г., постановено по гр.д. № 370/2022г., по
описа на Районен съд - гр. Сандански.
В жалбата се твърди, че за да постанови този правен резултат, съставът
на съда е приел, че е сезиран с допустим иск, който по същество е уважен като
основателен. Твърдението на ответниците, че на основание давностно
владение са собственици на 673,03 кв.м. от имота е квалифицирано като
претенция за реална част от същия. Макар и допустима досежно реална част,
според съда, претенцията на ответниците се явявала неоснователна поради
липса на предпоставките за това. В жалбата изразяват становище, че според
състава на съда не бил установен както субективния елемент, така и периода
от време от 10 години. С предявяването на иск за защита на правото на
собственост по чл. 108 от ЗС на 16.07.2017г. от ищците срещу ответника Д.,
според съда, срока на придобивната давност е бил прекъснат, а с влизане в
сила на съдебното решение - 07.05.2020г. за ответника е започнала да тече
нова давност. Заявяват, че тези изводи на PC Сандански са неправилни, а
обжалваното решение е недопустимо. При алтернативност излагат, че PC се е
произнесъл по недопустим иск, тъй като делото е образувано по искова молба
на М. К. К.—А. и Л. Т. А., срещу К. и Д. Д.и, с която е предявен иск за
приемане за установено в правоотношенията между страните, че ответниците
не са собственици на процесния имот - 673,00 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
С.. Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК. С
постановяване на Тълкувателно решение № 8/2012г. от 27 ноември 2013г. по
т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, е преодоляна противоречивата съдебна
практика относно наличието на правен интерес от предявяване на иск за
отричане правата на ответника. Съгласно посоченото тълкувателно решение
„с отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право,
1
отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата
му, които са пречка, за да реализира собственото си право“. Правният интерес
следва да бъде изведен от конкретните твърдения на ищеца. Твърдят, че в
казуса, ищците не подържат, че с отричане правата на ответниците биха
могли да придобият самостоятелни права, както и не поддържат определено
фактическо състояние. Заявяват, че исковата молба, по която се е произнесъл
съставът на PC е нередовна. Не е изпълнено изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4
и т. 5 от ГПК, тъй като макар и пространно изложението - в обстоятелствената
част на исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава
искът. Отделно от това липсва каквато и да било конкретизация на
процесната реална част от недвижимия имот - предмет на иска. Същата е
индивидуализирана единствено и само с посочване на площта и (за площ от
673,03 кв.м.). Доколкото предмет на делото е не идеална част от правото на
собственост, а реална част, то същата следва да бъде посочена, не само с
площта и но и с местонахождение /в коя част на поземления имот се намира/
и най-вече при какви граници е спорната реална част. Задължението за
индивидуализация на обекта /предмета на спорното право на собственост/ е на ищеца и
именно той е този, който следва да посочи в достатъчно пълна степен процесната реална
част. Излагат доводи, че при липса на каквато и да било индивидуализация на процесната
реална част, буди недоумение извода на съда, че ответникът не бил доказал възражението си
за придобиване по давност именно върху спорната реална част. Отделно от това твърдят, че
е налице неправилно приложение на разпоредбата на чл. 124 от ГПК и чл. 79 от ЗС.
Собствеността е вещно право от категорията на абсолютните, то е субективно вещно право,
по силата на което носителят му има право да владее, да се разпорежда и да ползва вещта.
Искът по чл. 124 от ГПК е установителен иск за собственост като заявената защита
предполага разрешаване на повдигнат спор досежно правото на собственост върху имота.
При предявен отрицателен установителен иск - въведеният предмет на делото е
принадлежността на правото на собственост в патримониума на ответника. Твърди, се че с
отговора на исковата молба ответниците са оспорили предявения установителен иск с
подробно изложени за това фактически твърдения и аргументи. Посочено е че същите са
собственици на спорния имот /процесната реална част от имота/ на годно правно основание
- на основание придобивна давност. Подробно са изложени твърдения, че в имота е
разположен търговски обект, който е стопанисван повече от 10 години. Процесната идеална
част от целия недвижим имот, ответникът заявява, че е владял повече от 10 години, като
своя. Изложени са твърдения, че ищците нито са владели, нито са ползвали въпросните
673,03 кв.м. от поземления имот. Сочи се че владението, упражнявано от ответника в
изискуемия от закона срок, е било спокойно, явно, добросъвестно. Никога ответникът не
губил владението върху процесната част, както и не го предавал другиму. Излага
ответникът твърдения и че същият полага като цяло грижа за целия поземлен имот.
Посочени са конкретни действия, в които според ответника намира израз упражняваната от
него фактическа власт върху имота. В допълнение е посочено, че посоченият в исковата
молба Договор за замяна на недвижим имот, на който се позовавали ищците, е нищожен и
не поражда правни последици, поради липса на валидно решение на компетентния орган.
Излагат, че неправилно, в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, от страна на състава на съда е прието, че ответниците не доказали предпоставките
за придобиване на имота по давност. Извършената от страна на състава на съда преценка е
при неправилно установена фактическа обстановка, при непълен и неправилен анализ на
ангажираните по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния закон.
Заявяват, че съгласно чл. 79 от ЗС - правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. По своята правна същност, придобивната давност, е определен от
закона срок, в течение на който е упражнявано владение от несобственик върху определена
вещ /в случая недвижим имот/, като след изтичането на срока се придобива право на
2
собственост, съответстващо на начина и съдържанието на упражненото владение.
Фактическият състав на придобивната давност включва наличие на владение - упражняване
на фактическа власт върху имота с намерението той да се свои, което владение да е
осъществено явно — да не е установено и поддържано чрез насилие или по скрит начин, да е
непрекъснато, да е изтекъл определен период от време. „Самото владение е установено
фактическо господство върху определена вещ ( corpus) с намерението тя да се свои (animus).
Държането, от друга страна, също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но
упражнявана за другиго.“ — решение по гр.д. № 1833/2022г. на PC - Благоевград. Съгласно
текста на чл. 69 ЗС се предполага, че този, който упражнява фактическа власт върху вещта, я
държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Излагат, че по отношение на
имота — реалните части, ответниците са осъществили владение, годно да ги направи
собственици на имота, в изискуемия от закона срок — най-малко 10 години при
недобросъвестно владение. Владението е осъществявано спокойно, явно, необезпокоявано,
трайно. Заявяват, че неправилно е прието, че в периода 2000 г., както и през 2004г.
ответникът Д. съм бил наемател - „държател в чужд имот“. Съставът на съда не е отчел
обстоятелството, че както през 2000г., така и през 2004г. титуляр на предоставеното право
на ползване на общински терен е търговецът - ЕТ „К. Д.“ гр. С.. След като на ответника / в
личното му качество като ФЛ/ не му е било предоставено правото на ползване на общински
терен, а такова е било предоставено на Едноличния търговец /очевидно за осъществяване на
търговската му дейност/, то и неправилно от страна на PC е прието, че ответникът „К. Д.“, е
бил „наемател - държател“ в чужд имот. Такова качество, евентуално, би могъл да има
Едноличният търговец, а не той като ответник, съответно те, ответниците, по делото.
Излагат, че правото им на собственост е удостоверено от нотариуса в производство по чл.
587 от ГПК. С Нотариален акт № 57, том I, per. № 344, дело № 55 от 11.03.2020г. вписан в
СлВП - С. при АВ - София, с вх. per. № 499 / 11.03.2020г., вх. per. № 501, акт № 96, К. Л. Д. е
признат за собственик на следния недвижим имот, а именно: 673,03 кв.м. от ПОЗЕМЛЕНИ
ИМОТ с идентификатор № 65334.300.3159 по КККР на гр. С. одобрени със Заповед № РД-
18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. С.
пк 2800, ул. „***“ целият с площ от 2113 кв.м. (две хиляди сто и тринадесет квадратни
метра), с трайно предназначение на територията - урбанизирана. В нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила, съставът на съда не е зачел
доказателствената сила на представения и приет като доказателство констативен нотариален
акт, издаден в нотариално производство по удостоверяване правото им на собственост.
Твърдят, че неправилно е прието от страна на състава на съда, че с
предявяване на иск по чл. 108 от ЗС на 16.07.2017г. /от ищците по настоящия
иск/, срокът на придобивната давност е бил прекъснат на основание чл. 116, б.
„б“ от ЗС, а с влизане в сила на съдебното решение — 07.05.2020г. по същия
иск е признато по отношение на него, че ищците са собственици на имота,
като от този момент - е започнала да тече нова давност. Ревандикационният
иск е предявен срещу ответника - ЕТ „К. Д.“. С предявяване на този иск
срещу едноличния търговец, не може да се приеме, че давността е спряла да
тече по отношение на ответниците по настоящия иск - К. и Д. Д.и. Излагат, че
от страна на съдебния състав е допуснат пропуск като е прието, че
ревандикационният иск е предявен срещу физическото лице - К. Д.,
конституиран като ответник по настоящия иск. Преценка с оглед настъпилите
промени в имуществената сфера на Физическите лица - ответниците - Д.и, от
страна на съдебния състав на съда, не била извършена. Неправилно е прието,
че предявяване на ревандикационния иск /воден срещу ЕТ/ е прекъснало
давността в полза на Физическото лице - ответника К. Д..
Намират, че са допуснати са съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като от страна на съдебния състав на съда не
3
е изготвен доклад с изискуемото съобразно разпоредбата на чл. 146 от ГПК
съдържание. Липсва разпределение на доказателствената тежест, както и не е
посочено, дали са налице обстоятелства, за които страната не сочи
доказателства. При изготвяне на доклад е приет изцяло формален и твърде
общ подход, като липсва посочване на конкретни обстоятелства и факти от
значение за спорното право. Не е указано на ответника да конкретизира
повдигнатото възражение за придобиване на имота по давност.
Искат отмяна на обжалваното РЕШЕНИЕ № 214/01.08.2023г.,
постановено по гр.д. № 370/2022г. по описа на Районен съд - гр. С. изцяло
като неправилно, ведно със законните последици от това. Претендират
разноски.
В срока по чл.263 ГПК, по делото е постъпил отговор на въззивна
жалба от
адвокат Д. Х. като процесуален представител на М. К. К. - А., ЕГН:
********** и Л. Т. А., двамата с постоянен адрес: гр. С. ул. „С.“ №** със
съдебен адрес: гр. С. ул.’’***” №**.
В отговорът се твърди, че въззивните жалбоподатели декларативно се
позовават на Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да
обосноват този довод. На практика с цитираното Тълкувателно решение, ВКС
е дал напълно различно от приетото от въззивните жалбоподатели тълкуване
относно приложението на отрицателния установителен иск и преценката за
наличие на правен интерес от воденето му. Според цитираното Тълкувателно
решение, „правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект,
чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни
права върху един и същ обект“. Излагат, че настоящият случай безусловно
очертава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск: Твърдението на доверителите й, въведено в процеса е, че с
поредица от сделки, те са придобили правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 65334.300.3159 по кадастралната карта и кадастрални
регистри (КККР) на гр. С. одобрени със заповед № 18 - 8011.11.2009г. на ИД
на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР; адрес на поземления имот: гр. С. п.к. 2800, ул. „***“,
площ: 2113 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.); предходен
идентификатор: няма; номер по предходен план: ***** съседи: ПИ е
идентификатори ***** През 2017 година между доверителите й и ответника
К. Д., в качеството му на едноличен търговец е фирма ЕТ „К. Д.“, е било
образувано гражданско дело, по което доверителите й са искали да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че те са собственици на
673,03 кв.м. от имота и да им се предаде владението на 100 кв.м. от същия.
Делото е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което исковете на
доверителите ми са уважени. Преди окончателното произнасяне на ВКС,
4
ответникът се е снабдил с оспорения от доверителите ми нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност за 673,03 кв.м. от
имота на доверителите й. Намира, че правото на собственост върху
поземления имот, притежавано от доверителите й, включително потвърдено
по съдебен ред относно спорната, към момента на висящността на гр.дело №
686/2017г., част от него, е несъвместимо със спорното в настоящия процес,
право на собственост, за което ответниците са се снабдили с нотариален акт
за собственост и което засяга част от имота на доверителите й. На следващо
място, счита доводът за недопустимост на постановения съдебен акт, се
мотивира и с твърдение за нередовност на исковата молба, по която се е
произнесъл първостепенния съд, тъй като в исковата молба не били изложени
обстоятелствата, на които е основан искът, както и че не е конкретизирана
процесната реална част от имота на доверителите ми, за която е предявен
отрицателния установителен иск, като тя е посочена само с площта си
(673,03кв.м.), но не и с пространственото й разположение - границите й.
счита, че в самата искова молба подробно са изложени основанията,
обусловили необходимостта от предявяване на исковете. Що се отнася до
твърдението за неконкретизация на частта от 673,03 кв.м. от имота на
доверителите й, за която е предявен отрицателния установителен иск, то
твърдението не е съобразено със специфичния характер на отрицателния
установителен иск, при който спорното право, което доверителите отричат с
предявените от тях искове, е заявено и идентифицирано по начина, по който
то е претендирано от ответниците по исковете. А видно от нотариалния акт, с
който се е снабдил ответникът Д. и чиято отмяна доверителите й са поискали,
описанието на частта от имота е точно такова - посочена е площта, без да са
посочени границите на тази част от имота на доверителите й.
Първостепенният съд е държал сметка за тази специфика на настоящото
производство и напълно законосъобразно е приел, че исковата молба е
редовна. Твърди, че в съответствие със закона и доказателствата по делото,
първостепенният съд е приел, че не са налице елементите на владението -
упражняване на фактическа власт върху вещта и своенето на вещта от страна
на ответниците, в предвидения от закона десетгодишен срок. Наличието на
наемно правоотношение между общината и ЕТ „К. Д.“ категорично
опровергава твърдението на ответниците, че са своили спорната част от
имота. Не може да бъде споделено и оплакването на ответниците, че наемното
правоотношение е с едноличния търговец на ответника Д., а не с него като
физическо лице и поради това не е пречка за установяване на владение на
ответниците. Изразява становище, че твърдението е неоснователно не само
защото едноличният търговец няма собствена, различна от тази на
физическото лице, правосубектност, а най-вече защото съществуването на
наемно правоотношение с едноличния търговец е пречка за осъществяване на
фактическа власт върху вещта от физическите лица - ответници. При
положителен отговор на това оплакване, би следвало ответникът К. Д. като
физическо лице да е противопоставил на държането на едноличния търговец
(пак той) собствени владелчески действия по своене на вещта. Хипотеза,
която е правно и житейски нелогична и поради това - невъзможна.
Законосъобразно, първостепенният съд е отчел факта, че до 23.12.2009г., на
основание §1 от Закона за допълнение на ЗС давност по отношение на имоти
общинска собственост не тече, както и че в периода на висящност на гр. дело
5
№ 686/2017г. - от 16.07.2017г. до 07.05.2020г. давността е спряла. Т.е., не е
налице десетгодишен давностен срок. Намира, че законосъобразно
решаващият състав на съда е отчел обстоятелството, че доказателства,
установяващи действия на ответниците, обективиращи своене на вещта, не са
събрани. Гласните доказателства за косене на тревни площи и стопанисване
на караваната категорично не установяват такива.
Иска от въззивният съд да потвърди обжалваното решение на Районен съд
Сандански като валиден, допустим и правилен съдебен акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Трябва да се насрочи открито
заседание на въззивната инстанция.
Същевременно окръжният съд констатира, че се налага служебно да назначи
техническа експертиза. Процесуално основание за това му дава т. 3 на
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Емилия Василева. В
казуса се касае за спор за собственост върху реална част от поземлен имот в
гр. С.. Тази част не е индивидуализирана в исковата молба чрез посочване на
границите й. В първата инстанция не е назначена техническа експертиза.
Въззивният съд указа на ищците да посочат границите на спорната реална
част, но те изтъкнаха, че това ги затруднява и са в невъзможност да го сторят.
Необходимо е да се процедира съобразно изложеното в Определение № 103
от 14.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1580/2022 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Милена Даскалова. Там се изтъква, че когато искът е предявен за
реална част от имот, невинаги е възможно да бъдат описани нейните граници
и в такъв случай е допустимо индивидуализирането й да се направи чрез
изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждането на спора, която
скица след това да бъде приобщена към решението чрез приподписването й
от състава на съда за точно определяне обекта на собственост, предмет на
спора. Съгласно Определение № 50142 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3049/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Атанас Кеманов, именно
посредством техническа експертиза може надлежно да се индивидуализира
спорна реална част от поземлен имот. Съдебната практика трайно и
последователно приема, че е допустимо индивидуализацията на спорния
обект на правото на собственост или на спорната част от него да се извърши с
помощта на вещо лице - Определение № 60301 от 07.07.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 1065/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Маргарита Соколова.
Тъй като се касае за извършване на процесуални действия, които по принцип
са били задължение на ищците, и на основание чл. 76, изр. 2 от ГПК,
разноските за изготвянето на техническата експертиза в настоящото въззивно
производство следва да се възложат върху тях.
С жалбата се правят процедурни и доказателствени искания, но не са
приложени/липсват посочените писмени доказателства - статия и 3 приходни
квитанции, поради което произнасяне на съда по същите ще бъде направено в
предстоящото открито заседание.
Воден от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК, Окръжен
съд Благоевград
6
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА техническа експертиза, която да се изпълни от вещото лице
Валентин Г.ев Юруков, специалист от актуалния списък на вещите лица за
района на Окръжен съд Благоевград, с висше образование, специалност
„ГФК“, стаж по специалността - 28 години, който след като се запознае с
материалите по делото, направи необходимите проучвания и справки в
техническата служба на Община С. и СГКК Благоевград, както и осъществи
оглед и измервания на място /задължително в присъствие на представители на
страните/, да даде заключение относно границите на спорните 673,03 кв. м. в
пределите на 2113 кв. м. на поземлен имот идентификатор 65334.300.3159 по
КККР на гр. С. както и надлежно да отрази същите на цветна скица-
приложение към заключението, при депозит в размер на 800 /осемстотин/
лева, вносим от ответниците по въззивната жалба в едноседмичен срок,
считано от уведомяването, по съответната банкова сметка на Окръжен съд
Благоевград, като в същия срок по делото се представи и съответният
платежен документ. УКАЗВА на въззиваемите, че ако те не внесат
своевременно депозита за експертизата и не съдействат за нейното
извършване, исковата им молба ще бъде обездвижена за индивидуализиране
на спорната реална част от имота и ако и това не бъде сторено от тяхна
страна, постановеното от районния съд решение ще бъде обезсилено.
НАСРОЧВА открито заседание по делото на 28.3.2024г. от 10:00 ч.
Жалбоподателите ДА СЕ ПРИЗОВАТ чрез адвокат Петър Пешев, а
въззиваемите - чрез адвокат Д. Х., като им се връчат и копия на настоящото
определение, а на въззивниците - и копие на отговора на жалбата. Вещото
лице ДА СЕ ПРИЗОВЕ след внасянето на депозита за експертизата.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7