Р Е Ш Е Н И Е
№165
гр.
Бургас,14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на шестнадесети април, две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 79 по описа на БОС за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова
молба от Кианоре ЕООД, ЕИК175332423, със седалище гр.
София, ул. Георги Сава Раковски
№28, ет.2, офис 5, съдебен адрес гр. София,
ул. Христо Ботев№48, ет.3-адв.
Х. Христов, против Синеморец Сънрайз ООД, представлявано от Алексъндър Местечкин, ЕИК131164618,
със седалище гр. Бургас, ул.
Екзарх Йосиф№24, ет.1, по отношение на което
е открито производство по несъстоятелност с решение№202 от 18.06.2019г. по търговско дело № 439/2018г. на БОС и В.С.С. – временен синдик на последното дружество. С исковата молба се претендира да бъде прието
за установено съществуването на вземания за сумата от 9415,22 лева, представляваща главница по запис на заповед,
рег.№1577/19.03.2019г. на нотариус Кремена Консулова,
с нотариална заверка на подписа на издателя, издаден на 19.03.2019г. от Синеморец
Сънрайз ООД в полза на поемателя
Синеморец Парадайз ЕООД и джиросан от поемателя в полза на Кеаноре ЕООД
с джиро от 09.07.2019г., като бъде прието за установено, че вземането за
главница подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ, да бъде
прието за установено акцесорното вземане за законната лихва върху главницата,
считано от 19.06.2019г. до окончателното плащане, както и да бъде прието за
установено, че вземането за законна лихва подлежи на удовлетворяване по реда на
чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ, които вземания са включени в одобрения от съда по несъстоятелността
списък на неприетите вземания на кредиторите на Синеморец Сънрайз ООД, обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел под №20190812120701.
Ищецът Кианоре
ЕООД твърди, че е кредитор в производството по несъстоятелност по търговско
дело № 439/2018г. на БОС на ответника
Синеморец Сънрайз ООД, в хода на което е постановено
решение№202 от 18.06.2019г. на БОС и обявена неплатежоспособността на длъжника.
В ТРРЮЛНЦ под 20190812120701 е публикуван списък на неприетите вземания на
кредиторите на последното дружество, в който са включени процесните
вземания, предявени от ищеца в срока по
чл.685 ал.1 ТЗ. Ищецът заявява, че на основание чл.690, ал.1 от ТЗ е
подал възражение в 7-дневен срок от обявяване на списъка. Предявява искове с
правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено съществуването и дължимостта
на неприети в производството по несъстоятелност на Синеморец Сънрайз ООД и включени в одобрения от съда по
несъстоятелността списък на неприетите вземания на кредиторите, обявен в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под
№20190812120701. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Дружеството-ответник е депозирало писмен отговор, в който изразява
становище за основателност на предявените искове и ги признава, както не
оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба.
Временният синдик В.С. в постъпилия писмен отговор посочва, че за да включи
процесните вземания в списъка на неприетите
вземания е приел, че липсва информация и
доказателства по отношение на основанието, въз основа на което несъстоятелното
дружеството се е задължило безусловно да заплати съответната сума по записа на
заповед, както и, че няма доказателства в счетоводните записвания на Синеморец Сънрайз ООД да е включено задължение към Кианоре ЕООД в посочения размер на основание процесния запис на заповед. Липсата на счетоводна
информация е довела до невъзможност синдикът да установи липса на плащане след
падежа. Отделно от това според синдика съдът по несъстоятелността е приел, че
не са спазени императивните изисквания на закона, даващи основание да се счита,
че ценната книга действително и валидно е джиросана в полза на ищеца.
Ищецът не се е възползвал от правото си да подаде допълнителна искова молба
в законоустановения срок.
С определение от 09.07.2020г. по делото като трето лице-помагач на страната
на ответника на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ е конституирано Дедикейтид пропърти груп ООД, който е кредитор в производството по
несъстоятелност на ответника с прието вземане по чл. 693 от ТЗ.
Третото лице-помагач Дедикейтид пропърти груп ООД изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Развива доводи, че не са
спазени изискванията на чл.468, ал.1 от ТЗ относно формата на джирото като
способ за прехвърляне на права върху ценната книга. Позовава се на разпоредбата
на чл.537 от ТЗ, съгласно която джирото трябва да бъде написано върху записа на
заповед или върху прикрепен към него лист - алонж,
като наличието на алонж е изключение, предвидено в
законна, в случай, че няма място на гърба на ценната книга, където да бъде
поставено джирото. Намира, че такава хипотеза е възможна предвид естеството на
записа на заповед като заповедна ценна книга, която може да бъде прехвърляна
неограничен брой пъти. Според третото лице-помагач при липса на данни и
твърдения относно извършени отбелязвания на джира или поръчителства върху ценната
книга съществуването на алонж е абсолютно законово
неоправдано. Поддържа, че джиросването на ценната книга върху алонж, прикрепен към нея, е в нарушение на императивното
изискване за форма, намерило легално определение в чл. 484, ал.1 от ТЗ, като
това води до невалидност на джирото като
прехвърлителен способ и непораждане на неговото транспортно, гаранционно и легитимационно действие. Посочва, че в конкретния случай не
са ангажирани доказателства алонжът да е на отделен
лист, който да е трайно прикрепен към записа на заповед, респективно за
съществуването на алонжа. Цитира съдебна практика –
решение №133 от 12.07.2010г. по т.д. №946/2009г. на ВКС. На второ място застъпва тезата, че процесният запис на заповед е злоупотреба с право по
търговска сделка по смисъла на чл. 289 от ТЗ. Счита, че издаването на запис на
заповед от страна на управителя на ответното дружество след подаване на молба
за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството и при липсата
на друго каузално правоотношение между двете дружества, което ценната книга да
обезпечава, представлява злоупотреба с право. Предвид това според третото
лице-помагач не съществува реално задължение на издателя на записа на заповед,
кореспондиращо на признато и позволено от закона субективно материално
право на поемателя
Синеморец Парадайз ЕООД, като се цели причиняването
на имуществени вреди на несъстоятелния длъжник и неговите действителни
кредитори. Намира, че е налице и субективният елемент –намерение за увреждане,
който може да бъде изведен от обективираните от
лицата действия. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените
искове.
По делото е постъпило становище от ищеца Кианоре
ЕООД, в което оспорва доводите на третото-лице помагач за нищожност на джирото,
като излага подробни правни доводи, в това число намира цитирана съдебна
практика от третото-лице помагач за неправилна и изолирана. Въвежда в предмета
на спора съществуването на каузално правоотношение между Синеморец Парадайз ЕООД и Синеморец Сънрайз
ООД, обезпечено от процесния запис на заповед.
Твърди, че вземането по каузалната сделка произтича от сключено споразумение
между Синеморец Парадайз ЕООД, Елина Келебеева и Синеморец Сънразй
ООД, което прилага с молбата. По силата на посоченото споразумение според ищеца
Синеморец Сънрайз ООД се е задължило да върне на
кредитора Синеморец Парадайз ЕООД заем в размер на
1956,88 евро до 30.09.2016г., както дължи и неустойка за забава в размер на 0,2
процента дневно върху заетата сума за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2018г.
Излага, че истинността на споразумението е била неуспешно оспорена от Дедикейтид пропърти груп ООД в производството по несъстоятелност, като било
доказано и съществуването на вземането от приетата в това производство
експертиза на вещото лице Т. Стефанов. С молбата се ангажират допълнителни
доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл. 694 ал. 2, т.1 от ТЗ, които са
допустими.
Окръжният съд, като взе
предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
служебно извършената справка в търговския регистър с решение №202 от 18.06.2019г. по т.д. № 439/2018 г. на Окръжен
съд - Бургас е обявена неплатежоспособността на Синеморец Сънрайз
ООД, ЕИК131164618, открито
производство по несъстоятелност спрямо длъжника и назначен временен синдик. С
решение №624 от 28.07.2020г. на БОС производството по несъстоятелност е спряно
на основание 632, ал.5 вр. ал.1 от ТЗ.
С молба от 15.07.2019г. в
законоустановения срок на основание чл. 685 от ТЗ кредиторът Кианоре ЕООД е предявил вземанията си срещу длъжника Синеморец Сънрайз
ООД, както следва: 9415,22 лева, представляващи главница по запис на заповед,
рег.№1577/19.03.2019г. на нотариус Кремена Консулова,
с нотариална заверка на подписа на издателя, издаден на 19.03.2019г. от
Синеморец Сънрайз ООД в полза на поемателя
Синеморец Парадайз ЕООД и джиросан от поемателя в полза на Кеаноре ЕООД
с джиро от 09.07.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от
19.06.2019г. до окончателното плащане.
Процесните вземания са
включени от временния синдик В.С. в списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ под т.III, обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.08.2019г. под № 20210208111711 в раздел „Обявени
актове“ по партидата на Синеморец Сънрайз ООД.
В законоустановения срок по
чл.690, ал.1 от ТЗ кредиторът Кианоре ЕООД е подал
възражение срещу неприети вземания, като е поискал да бъдат включени в списъка
на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.08.2019г. под № 20201230142712 главница в размер на 9415,22лв., с
ред на удовлетворяване 722, ал.1, т.8 от ТЗ, както законна лихва върху
главницата с ред на удовлетворяване 722, ал.1, т.9 от ТЗ.
С определение №137 от 06.02.2020г. съдът по несъстоятелността
е одобрил списъка на приетите вземания
на кредиторите на Синеморец Сънрайз ООД, обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел на 12.08.2019г., като е оставил без уважение възражението
на кредитора Кианоре ЕООД.
Ищецът Кианоре ЕООД се легитимира като кредитор в производството по
несъстоятелност по т.д.№ 439/2018 г. на БОС със запис на заповед,
издаден на 19.03.2019г. от длъжника Синеморец Сънрайз
ООД, представляван от управителя Александър Местечкин,
в полза на поемателя Синеморец Парадайз
ЕООД, за сумата от 9415,22лева, платима на падеж 01.04.2019г., както и джиро, съставено на
09.07.2019г. на отделен лист от ценната книга, озаглавен „алонж“,
подписано от М.К.в качеството му на законен представител и едноличен собственик
на капитала на Синеморец Парадайз ЕООД. Последното
търговско дружество в качеството на джирант е
прехвърлило записа на заповед и всички
материализирани в него вземания на джиратаря Кианоре ЕООД.
Съдът констатира, че след подписа на издателя на записа на заповед,
приложен към исковата молба, няма отбелязани джира и авали,
като същевременно има място върху ценната книга и гърбът й е празен. Няма
никакви вписвания на изявления след подписа на издателя в ценната книга и на гърба
й, като липсват данни алонжът да е трайно прикрепен
към нея. В самия менителничен ефект също не е отразено издаването на алонж.
По спорния между страните въпрос относно действителността на
джирото от 09.07.2019г. БОС съобрази,
че джирото е едностранно волеизявление, отразено върху гърба на менителницата,
като прехвърлянето на менителничния ефект чрез
джиро е строго формална
сделка и съгласно чл. 468, ал.1 от ТЗ джирото трябва да бъде написано върху
самата менителница или върху прикрепен към нея лист /алонж/.
Разпоредбите на чл.316, ал.1 и чл.466, ал.1 от ТЗ уреждат специален
способ „джиро“ за прехвърляне на права
върху ценни книги на заповед, съответно прехвърляне на менителница, приложим
според препращата разпоредба на чл. 537 от ТЗ и по
отношение на записа на заповед. Изискванията за форма се считат спазени ако джирото е извършено с писмена бележка
върху ценната книга или върху прикрепен към него допълнителен лист /алонж/. Наличието на алонж е изключение от общото правило
за удостоверяване на джирото върху менителницата, като е допустимо само в
хипотезата на липса на място върху
ценната книга. Правната сигурност налага по-строги изисквания за форма, поради
което наличието на джиро върху алонжа не е правило, а необходимост да се създаде
допълнително място чрез прикрепването на нов лист към ценната книга поради
липсата на място в нея. От строгите изисквания за форма на документа следва, че
това прикрепване трябва да се направи по сигурен начин, който да не буди никакво
съмнение, че алонжът представлява част от ценната
книга.
БОС споделя практиката на
касационната инстанция в решение №133 от 12.07.2010г. по т.д.№946/2009г. на
ВКС, II ТО, съгласно която при липсата на данни и твърдения за
извършени каквито и да било отбелязвания на джира или поръчителства върху гърба
на ценната книга, съществуването на алонж е абсолютно
законово неоправдано.
Предвид това съдът приема, че извършването
на джиро върху отделен лист- алонж, а не върху гърба
на записа на заповед, е в нарушение на императивното изискване за форма съгласно
чл. 484, ал. 1 ТЗ, имащо за последица недействителност
на джирото.
Така възприетото разрешение не
противоречи на цитираната съдебна практика от ищеца - решение № 69 от 10.04.2018г. по в.т.д. № 15/2018г. на АС-Варна. В определение №376/19.06.2019 по дело №1857/2018 на ВКС, ТК, II т.о., с което
посоченото съдебно решение не е допуснато до касационно обжалвано ВКС е посочил, че въвззивният
съд не е приел, че е допустимо обективирането на прехвърлянето на временно удостоверение за притежаване на поименни акции
в алонж, а не на гърба на
временното удостоверение при липса на
извършени на последния джира, като липсва противоречие с решение №133 от 12.07.2010г. по
т.д.№946/2009г. на ВКС, II ТО. Решаващите изводи на съда по това дело са с оглед установената различна
фактическа обстановка - алонжът не се възприет като отделен
от временното удостоверение лист, тъй като е бил прикрепен към него
с полагането на подписите на двете
страни по прехвърлянето в мястото на закрепването в горния ляв ъгъл, какъвто не е настоящият случай.
С молба от
02.11.2020г. по делото ищецът е представил ново джиро на
английски език, съставено в хода на процеса на
27.10.2020г., ръкописно
изписано на гърба на записа на заповед, с което джирантът
Синеморец Парадайз ЕООД повторно е джиросал ценната
книга на ищеца-джиратар.
По делото на основание чл.193 от ГПК по искане на третото
лице-помагач е открито производство по оспорване автентичността на подписа на
М. К., положен на гърба на ценната книга на стр. 89 по делото при второто й
джиросване. Видно от изпълненото заключение на вещото лице
Х.Д., неоспорено от страните, подписът в долния десен ъгъл в джирото от 27.10.2020г.
е изпълнен от К.
Дори и да
е действително второто джиро, то е породило
правен ефект от надлежното прехвърляне
на ценната книга на 27.10.2020г., като вземането не е възникнало към момента на
предявяването му в производството по несъстоятелност
в патримониума на кредитора
Кианоре ЕООД и към момента на одобряване на
списъка на приетите вземания.
Моментът на възникване
на вземането е от значение за реда
и сроковете, в които то трябва да
бъде предявено, като следва да
е съществуващо при предявяването му, на основанието, на което кредиторът го е
индивидуализирал в молбата за предявяване, за да бъде включено в списъка на приетите вземания. Поради това недопустимо е установяването на вземане, индивидуализирано
в исковата молба по чл. 694 ТЗ по
основание, произход, размер и обезпечение, различни от посочените
в съставените от синдика списъци на приетите и неприетите
вземания, съответно от посочените в определението на съда по чл.
692, ал. 4 ТЗ. Това е така, тъй като предметните предели на установяването в процеса са очертани още
с молбата на кредитора за предявяване
на вземането му пред синдика,
респективно с определението
на съда по
разгледаното възражение срещу списъка.
Предвид това, като отчита, че пределите на установителната
защита са предварително определени още към момента на предявяване на вземането, БОС намира, че с оглед естеството на
настоящото производство не следва да бъде отчетено действието на второто джиро.
Установи се по делото, че джирото, на което основава
претенциите си ищецът, има опорочена форма
от външна страна и е нищожно като правна сделка, поради което не поражда
правни последици.
Съдът не обсъжда събраните по делото
доказателства за установяване наличието на вземанията по твърдяната от ищеца
каузалната сделка, след като джирото не е прехвърлило правата, материализирани
в ценната книга.
При горните мотиви предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на БОС сумата от 194,15 лв.
държавна такса.
Искането на ищеца за присъждане на направените разноски за внесен
депозит за вещо лице е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Кианоре ЕООД, ЕИК175332423, със седалище гр. София,
ул. Георги Сава Раковски №28, ет.2, офис 5, съдебен адрес гр. София,
ул. Христо Ботев№48, ет.3-адв.
Х. Христов, против Синеморец Сънрайз ООД, представлявано от Алексъндър Местечкин, ЕИК131164618,
със седалище гр. Бургас, ул.
Екзарх Йосиф№24, ет.1, по отношение на което
е открито производство по несъстоятелност с решение№202 от 18.06.2019г. по търговско дело № 439/2018г. на БОС за приемане за установено съществуването на вземания за сумата от 9415,22 лева, представляваща главница по запис на заповед,
рег.№1577/19.03.2019г. на нотариус Кремена Консулова,
с нотариална заверка на подписа на издателя, издаден на 19.03.2019г. от
Синеморец Сънрайз ООД в полза на поемателя
Синеморец Парадайз ЕООД и джиросан от поемателя в полза на Кеаноре ЕООД
с джиро от 09.07.2019г., като бъде прието за установено, че вземането за
главница подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ, както и
да бъде прието за установено акцесорното
вземане за законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до
окончателното плащане, като бъде прието за установено, че вземането за законна
лихва подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ, които
вземания са включени в одобрения от съда по
несъстоятелността списък на неприетите вземания
на кредиторите на Синеморец Сънрайз ООД, обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел под №20190812120701.
ОСЪЖДА Кианоре ЕООД, ЕИК175332423, да заплати по
сметка на БОС, в полза на бюджета
на съдебната власт, сумата от 194 лева държавна
такса.
Решението е постановено при
участието на временния
синдик на ответника Синеморец Сънрайз ООД /в
несъстоятелност/ В.С.и на третото-лице помагач на страната на ответника Дедикейтид пропърти груп ООД.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: