№ 104594
гр. София, 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от М. М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110151620 по описа за 2022 година
Настоящото исково производство е образувано след като на заявителя са дадени указания с
разпореждане №20029464/12.4.2022г. по ч.гр.д. № 32387/2013г. на СРС, 37 състав, по реда
на чл.415 ГПК да предяви иск. Заповедният съд е преценил, че е налице хипотезата на
чл.415, ал.1 т.2 ГПК - заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса.
По заповедното производство се установява, че е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 8.8.2013г. в полза на кредитора К. С. срещу
длъжника В. А. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 6/2016г. на
ЧСИ И. Д. В хода на изпълнителното производство на 18.5.2017г. длъжникът починал и
ЧСИ конституирал на негово място наследника му С. А. На С. А.била връчена заповедта за
незабавно изпълнение ведно с покана за доброволно изпълнение на 5.6.2018г. В 2-
седмичния срок за подаване на възражение /съгласно действащата към онзи момент
редакция на чл.414 ГПК/ С. А.не подал възражение срещу заповедта. Последният уведомил
ЧСИ, че се е отказал от наследството още на 15.11.2017г., за което представил
удостоверение от СРС.
Изпълнението било прехвърлено на ЧСИ М. Б., където било образувано изп.д. №
5423/2020г. и като длъжник била конституирана майката на В. А.- М. А.. На последната бил
назначен особен представител - адвокат Д. Б., на която били връчени покана за доброволно
изпълнение и заповедта за изпълнение на 20.5.2021г. В 1-месечния срок по чл.414 ГПК не
било подадено възражение. По ч.гр.д. № 32387/2013г. на СРС, 37 състав е постъпило
уведомление от ЧСИ по реда на чл.418, ал.5, изр. 2 ГПК, видно от което заповедта и
поканата са връчени надлежно на 20.5.2021г. на адв. Б.. Следователно заповедта за
незабавно изпълнение е влязла в сила на 20.6.2021г.
Във връзка с горното, съдът намира, че заповедният съд няма правомощие да връчва
заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл.47 ГПК, тъй като същата е връчена от
съдебния изпълнител по надлежния ред, включително при съблюдаване на чл.430 ГПК. След
изтичането на срока за подаване на възражение заповедта е влязла в сила. Ето защо съдът
1
приема, че разпореждане №20029464/12.4.2022г. по ч.гр.д. № 32387/2013г. на СРС, 37
състав, следва да бъде отменено по реда на чл.253 ГПК.
Предвид изложеното и тъй като допустимостта на производството по чл.422 ГПК подлежи
на самостоятелна преценка от исковия съд, настоящият съдебен състав намира, че ищецът
няма правен интерес от водене на исково производство, поради което исковата молба следва
да бъде върната.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №20029464/12.4.2022г. по ч.гр.д. № 32387/2013г. на СРС, 37 състав,
с което са дадени указания на заявителя да предяви иск.
ВРЪЩА искова молба вх. № 198299/23.9.2022г. по описа на СРС, 32 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 51620/2022г. на СРС, 32 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца с ч.ж.
пред СГС.
Препис от разпореждането да се приложи по ч.гр.д. № 32387/2013г. на СРС, 37 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2