Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
1 Производството е по чл. 625 и сл. от Търговския закон ТЗ/. С молба от 10.5.20010г. Г. С. Г. с ЕГН: * и адрес гр.В.Т., ул.”П",..... е сезиран ВТОС с искане за откриване на производство по несъстоятелност на ” К.” Е., със седалище и адрес на управление: В.Т., ул.”К. П.” №...., с ЕИК ...., представлявано от С. М. С.. Молителят твърди, че има изискуемо вземане по търговска сделка по отношение на длъжника с главница от 400 000 лева. Между страните има сключен договор за заем от 4.12.2009г. , като същият е с настъпил падеж от 28.2.2010 г. Този договор има характер на търговска сделка, тъй като е сключен със С. М. С. лично и като представител на горепосоченото търговско дружество. Освен това изрично в чл.1 от договора е посочено, че получените средства ще бъдат използвани за закупуване на техника и препарати, необходими за дейността на търговеца. Следователно съгласно нормата на чл. 2 ал 2 от ТЗ, след като едната страна по сделката е търговец, същата е сключена за обслужване на неговата търговска дейност, то молителят има качеството на кредитор по търговска сделка. Това е първата от кумулативно изискуемите предпоставки, чието наличие следва да бъде доказано, за да постанови сезирания съд, уважаване на молбата. Следващото такова е договорът да не е развален, да е налице изискуемост на задължението. Видно от договора същото е с настъпил падеж. Освен това молителят се е снабдил с изпълнителен лист след подаване на заявление по чл. 417 от ГПК. Задължението, въпреки фазата на принудителното му събиране не е обслужвано и не е погасено. Молителят поддържа становището, че длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като е спрял плащанията и не е в състояние да погаси своите изискуеми и безспорно установени задължения. Поради това, прави искане за постановяване на решение по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, с което да се обяви неплатежоспособността на длъжника и да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност и да се допусне обезпечение Ч. налагане на запор върху цялото му движимо имущество и сметки и възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти. Ответникът ” К.” Е., Ч. своите трима процесуални представители заема становище, че първо, молителят не е кредитор по търговска сделка, тъй като той е предоставил заема в качеството си на физическо лице на физическото лице С. С., второ, не е доказал ,че заемът, който съгласно нормите на чл. 240 и сл. От ЗЗД е реална сделка, реално предаване на парични средства, трето, съгласно заключението на вещото лице този договор не е осчетоводен в счетоводството на длъжника респ. този търговец няма качеството на кредитор по търговските книги. Освен това , считат, че длъжника не е неплатежоспособен, нито свръхзадлъжнял. От представеното заключение на вещото лице се установява, че за периода 2007,2008 и 2009г. длъжникът има икономически показатели на абсолютна ликвидност, незабавната такава, близки до 1, които съгласно теорията показват, че същият е в състояние да обслужва краткосрочните си задълже- ния. Затрудненията на длъжника са временни, същите произтичат от ноторно известното обстоятелство, че има световна икономическа криза, второ, по- голяма част от тях се обслужват, като задължението към държавата , произтича от една развалена сделка по договор за лизинг с „Пореше Л. , съгласно която длъжникът е начислил това огромно задължение за ДДС от близо 300 000 лева. Известно е, че търговците обслужват публичните си задължения най-накрая, след другите. Твърди също, че вещото лице е изготвило едно манипулативно заключение, като е изчислило показатели при неправилно съотношение на години с последните месеци, без да се съобрази със сезонният характер на развиваната от търговеца дейност, и че през първото полугодие е нормално същият да е извършил повече разходи, като приходите ще се получат в края на годината. Освен това вещото лице не може да даде обяснение за твърдяната значителна загуба от 437 х. лева, както и за намаляването на значителната сума в с/ка Каса , след като търговецът е нямал задължения за заплащане на рента. Процесуалните представители на длъжника са оспорили всички представени по дело от документи по реда на чл. 193 от ГПК и твърдят, че в тежест на молителя е било да докаже тяхното съдържание. В хода на съдебното производство с молба от 26.6.2010г-199 765,80 лева като молител е встъпил и „.изинг” гр. С.. Същият претендира сумата от 199 765,80 лева, която представляват неиздължени лизингови вноски от страна на длъжника. Представя писмени доказателства, договори за лизинг, протоколи за предаване на вещите, неразплатени фактури и справка за дължимите суми. По отношение на този втори молител, длъжникът Ч. своя процесуален представител заема становище, че същият също няма качеството на кредитор, тъй като са били върнати всички лизинговани машини. Твърди се, че по този начин отношенията между страните са уредени. Оспорени са по реда на чл. 193 от ГПК всички представени от този кредитор доказателства вкл. и справка за дължимите суми. Считат, че след като не е доказал истинността на тези доказателства, то същият не е доказал, че е кредитор по една действителна търговска сделка. И в този смисъл съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли молбата на този присъединен кредитор. Освен това считат, че молбата е нередовна, по което възражение съдът се е произнесъл с определение в с.з. на 8.8.2010г. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на молителите и длъжника намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното извлечение от търговския регистър към Агенцията по вписванията е ,че длъжникът” К.” Е., със седалище и адрес на управление: В.Т., ул.”К. П.” №..., с ЕИК ..., е регистрирано като търговец и е вписан в Търговският регистър към АВ.Видно от същото удостоверение дружество то се представлява от У. С. М. С. с ЕГН:* Молителят Г. Г. е подписал договор за заем с ответника в качеството му на управител на дружеството и лично , за сумата от 400 000 лева, в който изрично в т4 е уговорено, че този договор служи като разписка за получената сума. Договорът е бил нотариално заверен пред Нотариус Д.Д. с рег.№ 145 на НК и район на действие ВТРС на 4.1.22009г. Със заявление по чл. 417 от ГПК молителят се е снабдил с изпълнителен лист срещу дружеството по гр.д.1344/2010 г по описа на ВТРС, като е образувано изп.д. №168/2010г. на ЧСИ Д.Колева вписана под № 728. Този договор е оспорен от длъжника в хода на съдебното производство, като е оспорена неговата истинност. Съгласно нормата на чл. 193 ал. 4 от ГПК, когато частният документ, който се оспорва носи подписа на страната, която го оспорва, същата следва да докаже, че той е неистински. Въпреки дадените от съда указания в тази насока, длъжникът не е доказал неистинността на този частен документ. Поради което съдът не го изключва от доказателствата по делото и го обсъжда с всички останали. Съгласно заключението на вещото лице на стр. 223 сумите по този договор за заем не са осчетоводени в счетоводството на длъжника. Той не е включен като кредитор в търговските книги на длъжника. В договорът изрично е записано, че получените суми ще се използват за търговската дейност на длъжника, но молителят не е контролирал тяхното разходване и няма доказателства в тази насока как са били изразходвани те. По делото не е спорен въпроса, че плащане от страна на длъжника по този договор за заем няма от 28.2.2010г. Не се твърди от страна на длъжника, че този договор е развален,макар на стр. 11 да е представена покана за изпълнение връчена на 29.3.2010г. , която съдържа понятието разваляне на договора по чл. 87 ал.1 от ЗЗД. Съдът не приема ,че договорът е развален след като е настъпил падежа за плащане на 28.2.2010г. , поради което тази покаан се явява само покана за плащане. . По отношение на втория молител „.изинг” , е представен договор за финансов сублизинг от 22.6.2009г. по който на длъжника са предадени 6 бр. композиции , които са предадени с приемо-предавателен протокол между страните стр.22-40 от приложеното дело 672/2010г. иса и договор за финансов сублизинг с право на изкупуване за същите 6 композиции 25.11.2009г.. По делото са представени и съответните останали неразплатени фактури,издадени от лизингодателя. Задължението по двата договора е както следва по първия от 79 333,83 лева а по втория 120 431,97 лева. Представена е справка за дължимите към датата на подаване на молбата суми. Длъжникът не твърди, че е платил сумите по договора. Твърди,че е върнал лизингованите вещи, поради което намира, че паричните отношения са уредени. Респ. договорът е прекратен. Доказателства за това негово твърдение не се представиха по делото. От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на длъжника тази сума, дължима на този молител е осчетоводена, на стр. 217 -231 х. лева, плащания по нея няма извършени. Размерът на дължимата сума се установява и от представената справка, подписана от длъжника / един от малкото документи, изходящи от счетоводството на длъжника, които носят неговия подпис/. Процесуалните представители на длъжника са оспорили горепосочените доказателства, но съгласно нормата на чл. 193 ал 4 от ГПК, след като частният документ носи подписа но техния довереник в тяхна тежест е да докажат, че тези документи са неистински, както им е указал съда, но същите не са го сторили. Поради което съдът не изключва и тези доказателства от доказателствения материал по делото. По отношение на оспорената справка, за която молителят е заявил, че ще се полза, нейната вярност се доказва от заключението на вещото лице, неоспорено в тази част, и от горепосочената справка, лично подписана от управляващия дружеството. Плащания е следвало да бъдат извършвани след издаване на всяка една от фактурите, като първото такова , което не е разплатено е от 25.10.2009г. По отношение изслушаната съдебно-икономическа експертиза, съдът я кредитира изцяло. Съдът с определение,находящо ес на стр.121 от делото е задължил ответника да представи всичките си баланси, ГДД, отчети за приходи и разходи, парични потоци, справка за ДМА, временен баланс, като го е предупредил, че при непредставяне на такива доказателства, може да приложи нормата на чл. 161 от ГПК, т.е. да пиеме определени факти за доказани, за които страната е създала пречки за събирането им. По делото са представени само баланс за 2009 и 4 броя справки. Направеното оспорване на заключението на вещото лице е направено в смисъл, че вещото лице не се е запознало със всички счетоводни документи и че, след запознаване с тези нови доказателства извън тези представени по делото ще установи други стойности на коефициента за абсолютна ликвидност, за незабавна и обща такава. Съдът е оставил без уважение това искане, тъй като е приел, че след като длъжникът не е изпълнил задължението си да представи всички доказателства, следователно това са всички счетоводни записвания и след като вещото лице е дало заключение въз основа на тях, същото се явява обективно и безпристрастно. Съдът е приел, на основание чл. 161 от ГПК, че това са счетоводните данни от значение за спора и други няма. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установяват следните показатели на обща ликвидност 0,52, коефициент на бърза ликвидност 0,35 към 30.4.2010г. коефициент на незабавна такава 0,009 към 30.4.2010г. и коефициент на абсолютна 0,009 към 30.4.2010г. Вещото лице установява за периода 2007,2008,2009г. показателните на търговеца са близки до единица, което показва, че към 31.12.2009г. същият е имал едно работещо предприятие. След тази дата за последните седем месеца са извършени странни стопански операции, които са довели до влошаване на показателите. Първо, въпреки,че не е оспорена редовността на счетоводство, съдът не може да приеме, че то вярно и обективно е отразявало стопанските факти. Например, обяснението за изплащане на 1478 х. от касата в края на 2009г., като по старите баланси не са отчитани задължения за рента към арендаторите на земя, а в края на година е разплатено такова количество, означава само едно, че в счетоводството на длъжника не са били вярно и точно отразявани всички негови задължения. След това, странно е при такива добри показатели за тези три години в м.4 2010г. дружеството да прекратило договора си с „Порше Л. С., при условие, че до този момент е обслужвало задължението си, както и към тази дата е отчуждило собствеността върху голяма част от ДМА, като по този начин се е декапитализирало. Трето, при положение, че горепосочените коефициенти са добри и търговската му дейност е продължила да се развива, странно е в счетоводството да не намира отражение бъдеща продукция или т. нар. стоки в производство. Както твърдят неговите представители, ответникът ще получи приходи от дейността си през м. юни и юли при прибиране на реколтата. След като то очаква такива големи приходи, с които да покрие задълженията си, защо дружеството длъжник ги отдава под наем на "А.Б.Г."Е. от 5.2.2010г. като в счетоводството се отразяват вземания от „А.Б.Г” Е. в размер на 266 090 лева, а съгласно представения договор окачвания приход е от около 90 000 лева. Особеното е,че наемателят е с уставен капитал от 5000 лева и изрично в клаузата на т 4 от договора, наемодателят т.е. длъжникът трябва да поддържа имотите през целия договор за наем. Т.е. разходите по тяхното засяване и т.н. са за сметка на длъжника. Освен това никъде в договора не е посочено ,че наемателят има право да прибира реколтата. От справката към 1.7.2008г. подписана лично от длъжника се очертава огромна задлъжнялост към търговци. Настина оспорено е удостоверението, представено от ТД на НАП за неговите данъчни задължения. Но съгласно нормата на чл. 193 ал 3 от ГПК тежестта за доказване неистинността пада върху страната, която го е оспорила т.е. върху ответника, че този официален документ е неистински. Следователно съдът не го изключва от доказателствата по делото. След твърдението, че са върнати и другите лизинговани машини от втория молител, реално дружеството се е изпразнило от съдържание, тъй като същото има огромни текущи задължения в размер на 808 х. лева по търговски сделки , още 61х. към финансови компании, и публично-правни задължения от 294х. лева. с настъпил падеж на плащане, а активите са съотватно стоки 194х, вземания 394 х. и парични средства 10 х. , като по счетоводни книги не са отразени всички задължения като напр. задължението на първия молител, съдебно установено, отчуждена е по- голяма част от ДМА/ от 323х. те са останали 117 х. /, за което са начислени огромни данъчни задължения и всичките негови арендовани имоти са преотдадени на друга фирма, може да се направи извода, че дружеството е в състояние на свръхзадлъжнялост. Фактът ,че вещото лице не може да обясни осчетоводената загуба от 498 х. лева, не означава ,че този факт не е верен. Както се посочи по-горе представителите на длъжника твърдят, че е налице редовно счетоводство. Оспорването на заключението от ответника е голословно. Негови представители твърдят, че е налице намаление на задълженията. Това е вярно, но то е станало за сметка на отчуждаване на голямо количество активи. В тежест на длъжника е да докаже ,че продължава да обслужва своите задължения. В тежест на молителите, да докажат ,че техните задължения не се погасяват. Записаното в протокола, че е ноторно известно,че има икономическа криза, същата не е от последните 6 месеца, като видно от всички доказателства по делото е, че длъжникът съзнателно е декапитализиран. Същият няма възможност да обслужва краткосрочните си задължения, тъй като с оглед вида на неговата дейност: производство на селскостопанска продукция, не очаква реколта от арендовани земи, тъй като ги е отдал под наем за смешна сума, няма техника за нейното обслужване.При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно и чл. 742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл. 613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество/; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл. 631 от ТЗ/. Неплатежоспособността, съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ, е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност обаче, съдът следва да бъде сезиран от определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания. По отношение на първия молител, съдът намира, че макар същият да има нотариално заверен договор за заем, по който безспорно няма плащания с оглед издадения изпълнителен лист на извънсъдебно основание по заповед за незабавно изпълнение, той не е доказал следните два елемента, за които съдът му е дал изрично указания: първо, че сумата по договора е реално предадена, тъй като договорът за заем по чл.240 от ГПК е реална сделка. Макар и да е записано в същия, че договорът представлява и разписка за получаване на сумите, с оглед голямото им количество, без съответно платежно нареждане или нотариална заверка на съдържанието на документа, придружен опис на банкноти или писмено доказателство за платени негови задължения , съдът намира, че молителят не е доказал този елемент от ФС на договора за заем / в този смисъл решение№ 15.4.2002 на САС, определение № 618/25.9.2009г на ВКС/ Освен това , съгласно практиката на ВКС най-обобщено изразена в решение № 549/2008г. и горецитираното определение на ВКС, договорът за заем не е абсолютна търговска сделка, но съобразно въведения от законодателя субективен критерий по чл. 2 ал 2 от ТЗ, сделката се определя като търговска, когато е сключена от търговци при осъществяване на дейността им по занятие. Видно е ,че едната страна е търговец, съдът не споделя аргумента, че не след като няма два подписа, веднъж в лично, веднъж в качество на управител, се касае само за лично задължение. Съдът намира, че с оглед качеството на търговец на едната страна, сделката би била търговска , ако молителят бе доказал т. 1 от договора за заем,а именно, че средствата са отпуснати за закупуване на техника, / платени са негови лизингови вноски и или задължения като търговец по доставки на препарати и др./ С оглед на горното съдът намира, че молбата на Г. Г. не е основателна. Не е така по отношение на втората молба, на „.изинг” . Няма спор по делото, че и двете страни по тези договори / по изложените по- горе съображения съдът не ги изключва от доказателствата по делото / са търговци. Договорът за лизинг е очевидно търговска сделка, уредена в чл. 342 и сл. От ТЗ. Освен това е налице и субективния критерий, както се посочи по- горе. Въпреки направеното оспорване на приложената справка, след като страната е заявила, че ще се ползва от нея, съдържанието й е потвърдено от заключението на вещото лице и от приложената справка, лично подписана от длъжника.Следователно се касае за едно изискуемо парично вземане, тъй като за неплатените лизингови вноски са били издадени съответните фактури, от който момент задължението става изискуемо. Твърдението на процесуалния представител на ответника, че договорът е развален, не е подкрепено с доказателства. Твърди се обаче, че са върнати лизингованите машини. Това означава прекратяване действието на договора за лизинг, но не и неговото разваляне. Прекратяването на договора за лизинг има действие занапред. В този смисъл решение № 1694/2002г. на ВКС. След като договорът не е развален, а прекратен, то този молител има качеството на кредитор по търговска сделка с изискуемо парично задължение. Макар, че съдът излага тези доводи,,те са под условие, тъй като както се посочи по- горе фактът ,че договорът е прекратен е следвало да се доказва от ответника, което той не е сторил в настоящото производство. Последният елемент от фактическият състав за уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност е или наличие на хипотезата неплатежоспособност. Невъзможността да се изпълни както се посочи по- горе такова задължение. В конкретния случай не може да се приложи презумпцията на чл. 608 ал 2 от ТЗ, т.е че когато е спрял плащанията се предполага, че длъжникът е неплатежоспособен, тъй като длъжникът не предостави такива данни. За установяване на неплатежособността е необходимо извършване на цялостен финансов анализ на дружеството Следва да се има предвид ,че ликвидността не е статична величина и следва да се разглежда в динамика. Предложените от вещото лице коефициенти на финансова автономност варират. Липсата на парични средства по с/ки и в каса дават основание да се счита, че длъжникът не може да обслужва всичките си текущи изискуеми задължения: данъчни, по търговски сделки. Коефициентът за бързата ликвидност, което означава бързоликвидните активи не могат да се покрият краткосрочните пасиви. Тук следва отново да се подчертае, че няма незавършено производство, което да е осчетоводено , така ,че има стоки, които да се продадат за погасяване на задълженията. Както се посочи по-горе имуществото му е отдадено под наем или прехвърлено/ отчуждено/. Това бързо влошаване на посочените показатели за последните 6 месеца, дава основание съдът да приеме, че тези затруднения нямат временен характер, че не са свързани само с финансовата криза, а са цялостна тенденция, резултат от лошо управление на дружеството. Съдът приема, че това влошено състояние е много преди 31.12.2009 г. , тъй като както се оказва в това производство част от задълженията не са били осчетоводявани, за да се поддържа изкуствено усещане за финансова стабилност на предприятието. Наистина има намаление на задълженията, като съдът намира, че то се дължи на извършена компенсация, тъй като както посочи вещото лице по-голяма част от доставчиците са и длъжници на дружеството. За тези които вече не фигурират като такива, е било извършено прихващане, за което не е било необходимо съставяне на протокол по чл. 103 от ЗЗД. И отново следва да се повтори, че коефициентите на ликвидност са подробно посочени във фактическата част на настоящото решение, което е много под приетия за норматив коефициент от 1-ца. Ликвидността е показател за способността на фирмата за извършва своите текущи плащания към кредиторите си. Тези показатели на ликвидността означават, че дружеството не е в състояние да покрие своите задължения. Показателите на финансова автономност към същия период е 0,009 при общ норматив от 0,33, което води до извода, че длъжникът не е способен да посреща дълготрайните си задължения, тъй като собственият капитал следва да е минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. За анализирания период дружеството има отрицателни коефициенти на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал и показва високата задлъжнялост на ответника. Важен финансов индикатор е отрицателният нетен оборотен капитал, което е симптоматично за недобро финансово здраве и критично финансово състояние. Това, че длъжникът е погасил Ч. компенсация някое свое задължение, не означава, че не е неплатежоспособен. В този смисъл е практиката на ВКС. Не е необходимо да се спрени всички плащания, към всички кредитори, трябва в това производство да е спряно плащането към един по търговска сделка, за да подаде същият молба, а от съответните счетоводни регистри да си установява, че той не може да посреща своите задължения с наличните си активи. Защото, каквото е и предположението на настоящия състав за доброто финансово здраве през предходните години, ответникът е вземал заеми , с които е разплащал стари задължения, след което е вземал нови заеми. Длъжникът е възпрепятствал вещото лице при изпълнение на задачата му, като не е представил по делото годишни финансови отчети, счетоводни баланси, отчети за паричния поток, справки за вземанията и задълженията, поради което не е изследвано икономическото му състояние към момента на изготвяне на заключението. Съгласно разпоредбата на чл.161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите от съда доказателства. Предвид процесуалното поведение на длъжника, който възпрепятства извършването на проверка на неговото имуществено състояние, съдът приема, че към настоящия момент длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към молителя, поради което по отношение на него е налице обективното състояние на неплатежоспособност. Длъжникът не е ангажирал и доказателства, че затрудненията му са временни. С оглед изложеното, молбата на „.Л. за откриване на производство по несъстоятелност на ответника се явява основателна и като такава подлежи на уважаване. По отношение на началната дата на неплатежоспособността, следва да се вземе предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане. За начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме 25.8.2009г., когато е спряло плащането на лизингови вноски на втория молител. Съдът намира с оглед на горните си правни изводи, при направено искане от страна на молителя да постанови решение и по чл. 630 ал 2 от ТЗ, а именно : да се прекрати дейността на търговеца и обявяването му в несъстоятелност. Продължаването на дейността би увредила масата на несъстоятелността, тъй като Воден от горното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, ВТОС РЕШИ: ОБЯВЯВА неплатежоспособността на ” К.” Е., със седалище и адрес на управление: В.Т., ул.”К. П.” №..., с ЕИК ...., представлявано от С. М. С. ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 25.8.2009г. ОТКРИВА производство по несъстоятелност на "” К.” Е., със седалище и адрес на управление: В.Т., ул.”К. П.” №..., с ЕИК ...., представлявано от С. М. С. с ЕГН:*. НАЗНАЧАВА за временен синдик Д. И. Г. с ЕГН: * от гр.В.Т., ул.”Ц.С. „№... като определя месечното му възнаграждение в размер на 650 /шестотин и петдесет/ лева. ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на ” К.” Е., със седалище и адрес на управление: В.Т., ул.”К. П.” №..., с ЕИК ..., представлявано от С. М. С. с ЕГН:* СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ НА 8.8.2010г.11 часа ,зала 11 в сградата на ВТОС. ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на ” К.” Е., със седалище и адрес на управление: В.Т., ул.”К. П.” №...., с ЕИК ..., представлявано от С. М. С. с ЕГН:* ОБЯВЯВА в несъстоятелност ” К.” Е., със седалище и адрес на управление: В.Т., ул.”К. П.” №...., с ЕИК..., представлявано от С. М. С. с ЕГН:* РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622 от ТЗ. ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от Закона за търговския регистър за вписване в търговския регистър. РЕШЕНИЕТО, съгласно чл. 613а, ал. 1 от ТЗ, подлежи на обжалване пред ВТАС в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, включително и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, съгласно чл. 613а, ал. 2 от ТЗ. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |