Р
Е Ш Е Н И Е
№………/2020г.
гр.Варна 15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на десети март две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№18971/2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищеца “Т.Б.“
ЕАД твърди, че на 28.08.2009г.
между ответника Д.В. и „К* Б* М*“ ЕАД
/понастоящем с наименованието“ Т.Б.“ЕАД/ е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца, а на 18.06.2014г. страните
са сключили допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца. Сочи се, че на същата дата
18.06.2014г. мобилният оператор сключва с ответника договор за лизинг, с който лизингодателя предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка Samsung Galaxy s4 mini Black срещу заплащане
на обща лизингова цена от 607,20лв. чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски
всяка от които в размер на 26,40лв. ТД твърди, че по договора за лизинг,
ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на 52,80лв. формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 25.03.2016г.-24.05.2016г., като сочи, че на
11.03.2015г. между ответника и ищеца е сключено ново допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок по
абонаментен план „Резерв Стандарт 39,99 промо
14,99лв.“ със стандартен месечен абонамент в размер на 39,99лв. и промоционален такъв 14,99лв. Твърди, че ответницата не
изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер на 58,63лв.
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги в отчетен период
25.03.2016г. -24.05.2016г. Твърди се, че на 12.10.2015г. между ответницата и
ищеца е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
срок 24 месеца по абонаментен план “Резерв стандарт 39,99 с тарифиране
на интервали 60 секунди“ със стандартен месечен абонамент в размер на 39,99лв.,
като ответницата не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на
30,58лв. представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
18.03.2016г.-17.05.2016г. Твърди, че на 12.10.2015г. ищеца сключва с
ответницата договор за лизинг, с който предоставя за временно и възмездно
ползване устройство марка Samsung Galaxy А3 Gold срещу заплащане на обща лизингова цена от 473,57лв.
чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 20,59лв. ТД твърди,
че по договора за лизинг, ответницата дължи сума в общ размер на 365,30лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.03.2016г.-17.07.2016г., като
задълженията на ответницата за предпочетен номер ++359********* са
индивидуализирани във фактура №**********/25.04.2016г. за отчетен период
25.03.2016г.-24.04.2016г.. издадена за сумата от 77,93лв. представляваща
неплатени абонаментна такса използвани услуги и лизингова вноска, от които се
претендира сума в размер на 68,35лв. вследствие извършено плащане, което
погасява частично задължението; фактура №**********/25.05.2016г. за отчетен
период 25.04.2016г.-24.05.2016г. издадена за сумата от 43,08лв. неплатени
абонаментна такса използвани услуги и лизингова вноска и фактура
№**********/25.07.2016г. за отчетен период 25.06.2016г.-24.07.2016г. издадена за сумата от 315,31лв.
представляваща неплатена неустойка.
Твърди, че задълженията на ответницата за предпочетен номер
++359********* са индивидуализирани във
фактура №**********/18.04.2016г. за отчетен период
18.03.2016г.-17.04.2016г. издадена за сумата от 35,58лв. представляваща
неплатени абонаментна такса и лизингова
вноска; фактура №**********/18.05.2016г. за отчетен период
18.04.2016г.-17.05.2016г. издадена за сумата от 36,18лв. неплатени абонаментна
такса и лизингова вноска; фактура
№**********/18.06.2016г. за отчетен период 18.05.2016г.-17.06.2016г. издадена
за сумата от 15,27лв. представляваща неплатен остатък от лизингова вноска и
фактура №**********/18.07.2016г. за отчетен период 18.06.2016г.-17.07.2016г.
издадена за сумата от 855,18лв. представляваща неплатени лизингови вноски и
неустойка .
Твърди се, че на 18.06.2016г. ищеца е
отправил писмена покана за доброволно плащане до ответницата, с която я уведомява
за общата стойност на нейните задължения, както и че при неплащане в посочения
10-дневен срок допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* ще бъдат прекратени, както и към общия размер на дълга ще бъдат
добавени неустойки начислени съгласно условията и сроковете посочени в
договора, както и че всички останали лизингови вноски ще станат предсрочно
изискуеми. Твърди, че след изтичане на посочения 10-дневен срок неизпълнението
на горепосочените задължения продължава, поради което на 14.06.2018г. ищеца е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което
е образувано ч.гр.д.№9472/2018г. по описа на ВРС и е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Предявява искане, съдът да постанови решение , с
което да признае за установено, че „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК**
има следните вземания срещу Д.А.В., а именно: суми в общ размер на 1368,95лв.,
представляващи неплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги и
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг
на устройство Samsung Galaxy s4 mini Black;месечни
абонаментни такси и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него,
законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника, чрез
назначения особен представител е подал писмен отговор, в който възразява, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Възразява, че е налице
облигационна връзка по посочените в исковата молба договори за мобилни услуги,
допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг, като твърди, че
ответницата не е полагала подписа си в тези договори и документи, поради което
не дължи заплащането на паричните суми по тях. Твърди, че ответницата е
заплатила изцяло и всички свои задължения към ищцовото
дружество по изброените в обстоятелствената част на исковата молба договори за
мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг, поради
което не дължи заплащането на претендираните от ищеца
парични суми. Възразява, че изброените в
р.1 в отговора парични вземания
формиращи общия размер на претендираното вземане от
1368,95лв. са погасени по давност на основание чл.111, б.“б“ и „в“ от ЗЗД.
Възразява, че предоставените мобилни услуги са реално потребени,
поради което не дължи заплащането им. Взъразява, че
поканата за доброволно плащане от 18.06.2016г. е била връчена на ответницата, както
и че договорите са били прекратени, а предсрочната изискуемост на задълженията
по тях е настъпила. Прави възражение за неравноправност на клаузи, като счита,
че клаузите на т.4, р.III от
допълнителното споразумение от 11.03.2015г. към договор за мобилни услуги
предпочетен номер ++359********* от 28.08.2009г. и на т.11 от договора за
мобилни услуги от 12.10.2015г. с предпочетен номер ++359********* с които са
уговорени неустойки за неизпълнение по двата договора в общ размер на 861,64лв.
са неравноправни и нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 ЗЗП вр.с
чл. 143,т.5 от ЗЗП. Твърди, че посочените клаузи са в несъответствие с
изискването за добросъвестност присъщо на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността между търговеца и портебителя, което води до ущърб на потребителя, който е
задължен да заплати при неизпълнение на задълженията си необосновано висока
неустойка. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.422 от ГПК вр. чл.415
от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са
приети: договор за мобилни услуги от 28.08.2009г., допълнително
споразумение по програма „Заедно“ от
18.06.2014г., договор за лизинг от 18.06.2014г., допълнително споразумение от
11.03.2015г., приложение от 10.03.2015г., договор за мобилни услуги от
12.10.2015г., договор за лизинг 12.10.2015г., запис на заповед от 12.10.2015г.,
приложение ценова листа от 12.10.2015г., общи условия на ищеца в сила от
10.09.2010г., 7бр. фактури издадени за времето от 25.03.2016г. до 17.07.2016г.
и покана за доброволно изпълнение от 18.06.2016г. и СГЕ.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже твърденията си за сключването на сочения договор за
предоставяне на телекомуникационна услуга, условията по същия-срок, цени, обем
на услугата, последици от неизпълнение, а ответникът предвид не само характера
на предявения иск, но и направените възражения по реда на чл.131 от ГПК не носи
доказателствена тежест освен за оспорената автентичност на подписите положени
от негово име.
По делото е приложено гр.д.№9472/18г. на
ВРС, ХХХІ състав в рамките на което по заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК в негова полза срещу ответника са издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за сумата от общо 1 368.95лв. главници по договори за
мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки поради предсрочно прекратяване на
договорите.
Настоящия установителен
иск е предявен за същата сума.
По установителния
иск съдът приема следното:
За да е налице валидно възникнало
вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили
следните факти: че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че от доставчика на
мобилни услуги и въз основа на валидно учредено договорно отношение са били
предоставени посочените услуги на ответника, като е начислена дължимата
стойност за тях, съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което
се дължи плащане в посочения във фактурата размер; наличие на уговорена
неустойка и размер на претенцията за неустойка. При успешно провеждане на това
доказване, ответникът следва да проведе такова на наведените от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
както и деня, на който е следвало да изпълни насрещното си задължение по
договора.
Назначеният особен представител на
ответника макар, че няма контакт със същия е оспорил автентичността на
положените от негово име подписи в представените договори, като в хода на
проведената в тази връзка СГЕ е установено, че подписите са автентични на Д.В..
Видно е от представените договори за
мобилни услуги и за лизинг, че страните по настоящото производство са влезли в
договорни отношения по силата на които ответницата е станала потребител на
предоставяна от ищеца телекомуникационна услуга за телефонни номера съответно ++359*********
и ++359*********, за мобилно устройство Samsung Galaxy S4 mini Black. При проведената
СГЕ се е установило, че оспорените от особения представител на ответника
подписи на последния положени в представените договори са автентични което води
на извода за редовни договорни отношения.
Твърдението на особения представител на
ответника, че договорените услуги чиято стойност се търси, не са доставени е
твърдение за отрицателен факт поставящо доказателствената тежест за оборващия
го положителен факт върху ищеца, като по делото липсват доказателства или
твърдения за спиране на договорените услуги в процесният
период поради което съдът намира, че ищцовото
дружество е предоставяло услугите на ответницата така както са били договорени.
По отношение на направеното възражение
от страна на ответника за нищожност на договорни клаузи съдът приема следното:
Оспорените две договорки съответно т.4,
р.ІІІ от договора от 11.03.2015г. и т.11 от договора от 12.10.2015г. предвиждат
начисляване на неустойка в полза на ищеца при виновно предсрочно прекратяване
на договора в размер на оставащите стандартни за съответния план вноски до края
на срока на договора. Посочените два текста са използвани от ищеца за
начисляване на неустойка в размер на общо 861.64лв., като не става ясно по кой
договор каква сума е начислена, а разбивката им е посочена едва в отправената
покана до ответницата и в ССчЕ изготвена по делото.
Съдът приема, че договорните основания станали основа за начисляване на
посочените суми представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.146, ал.1
от ЗЗащП вр. чл.143, т.5 от
ЗЗащП и поради това претенцията за тези суми следва
да се отхвърли.
По отношение на останалата част от
претенцията за сумите от 89.21лв. стойност на абонаментни такси и услуги съдът
като взе предвид становището на ССчЕ, че задълженията
за същите са съответно 111.43лв. и 87.03лв. намира, че претенцията в таз и част
следва да се уважи изцяло.
Що се отнася до претенцията за останали
неизплатени лизингови вноски съдът приема, че тя следва да бъде уважена до
посочения от вещото лице размер възлизащ на 308.85лв.
По отношение на възражението за изтекла
погасителна давност направено от ответника съдът приема същото за неоснователно
поради това, че ответниковата страна макар да е имала
тази възможност не е направила искане чрез ССчЕ да се
определи каква сума от претендираните стойност на
доставени услуги и абонаментни такси попада във времето повече от три години
назад от 15.06.2015г. при начална дата на обратното броена 15.06.2018г.-датата
на която е сезиран съда със заявлението по реда на чл.410 от ГПК.
Предвид частичното уважаване на
претенцията ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 112.64лв. разноски по заповедното производство и 238.16лв. разноски в
исковото производство.
Ищецът от своя страна следва да бъде
осъден да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата
от 170.21лв. разноски за назначената по искане на ответниковия
защитник СГЕ.
Ответницата от своя страна следва да
бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Варна сумата от 69.79лв. за назначената СГЕ.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление *** и ответника Д.А.В. ЕГН********** ***, че
ответникът Д.А.В. ЕГН********** ДЪЛЖИ
на ищеца „Т.Б.“ ЕАД сумата от 89.21лв. стойност на абонаментни такси и услуги съгласно фактура №**********/25.04.2016г.,
фактура №**********/25.05.2016г., фактура №**********/25.07.2016г., фактура №**********/18.04.2016г.,
фактура №**********/18.05.2016г., фактура №**********/18.06.2016г., и фактура
№**********/16.07.2016г., 308.85лв. останали неизплатени лизингови вноски за
договор за тел.++359*********, ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-15.06.2018г.
до окончателното изплащане на вземането при съдена по ч.гр.д.№9472/2018г. на
ВРС, 41 състав, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, като отхвърля претенцията за сумите от 861.64лв.
претендирана като неустойка за предсрочно
прекратяване на договори по вина на ответника.
ОСЪЖДА
Д.А.В.
ЕГН********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление *** сумите от 112.64лв. разноски по
заповедното производство и 238.16лв. разноски в исковото производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Т.Б.“
ЕАД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление *** по бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 170.21лв. разноски по
делото за назначена СГЕ.
ОСЪЖДА
Д.А.В.
ЕГН********** от гр. ***** по бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 170.21лв. разноски по делото
за назначена СГЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: