Определение по дело №1646/2019 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№................2019г.,гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                          СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1646/2019г., по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Гл.архитект на Община Варна против Заповед № ДК-11-ВН-02/22.02.2019г. на Началника на РОНСК-Варна при РДНСК Североизточен район, с която на основание чл.156 ал.3 от ЗУТ е отменено разрешение за строеж №18/06.02.2019г., ведно с одобрените инвестиционни проекти за строеж: „Многофамилна жилищна сграда“, находяща се в УПИ VІІІ-156 с идентификатор №*****.****.***, кв.***, по плана на 7-ми м.р., ***.

Съдът след преценка на материалите по делото, съобрази представените с жалбата писмени доказателства и достигна до следните изводи:

Съгласно чл.215 ал.1 ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата на чл. 149 ал.1 ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., изм. и доп., бр. 25 от 2019 г.) сочи, че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в ал.2 изчерпателно са посочени кои са заинтересувани лица по ал. 1 на чл.149 ЗУТ.

Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Съгласно чл.215 ал.5 ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм., бр. 101 от 2015 г., доп., бр. 13 от 2017 г., изм., бр. 25 от 2019 г.)в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. При това ново законодателно разрешение  органът, издал разрешението за строеж няма  право да обжалва заповедта по чл. 156, ал.3 ЗУТ.

По отношение на Главния архитект заповедта на Началника на РДНСК, издадена в производство по чл.156 ал.3 от Закона за устройство на територията се явява контролен административен акт. Като издател на контролирани в това производство индивидуални административни актове Главният архитект няма право на административно оспорване на процесната заповед, тъй като не засяга, не нарушава нито застрашава негови законни права, свободи и интереси в качеството му на административен орган, а доколкото вменява задължения, те се основават на специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи, както неговите правомощия да издава административни актове така и правомощията на началника на РДНСК в производството по обжалването на тези актове. Отделно от горното процесната заповед подлежи на обжалване от заинтересованите лица, чийто кръг е определен в нормата на чл.149 ал.2 от ЗУТ, като гл.архитект не е измежду изчерпателно посочените лица, които имат право да оспорват посочения в ал. 1 от същата разпоредба индивидуален административен акт. Преди изменението на разпоредбата на чл.215 ал.5 ЗУТ с ДВ бр.25 от 2019 г. бе посочено изрично, че органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва заповедта по чл. 156, ал. 3, което правомощие в актуалната редакция е отречено. Лица, които са правно легитимирани да обжалват Заповед № ДК-11- ВН-02/22.02.2019г. на Началника на РО НСК Варна са възложителите посочени в отмененото разрешение за строеж, по реда предвиден в чл.156, ал.4 във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

Призоваването на Дирекцията за национален строителен контрол, и органът, издал разрешението за строеж, така както е посочено в чл.215 ал.5 ЗУТ, не е идентично с правото на жалба и наличието на активна процесуална легитимация на гл. архитект да оспорва актовете постановени в производството по чл.156 ал.3 ЗУТ.

Съгласно чл.147 ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за които този акт поражда задължения. Съгласно тази разпоредба и чл.120 от Конституцията на Република България съдебното оспорване в административния процес представлява процесуален ред за разрешаване на спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, възникнали по повод издадени от администрацията административни актове, а не между различни административни органи в това им качество. Горният принцип е залегнал и в приложимия специален закон- ЗУТ, изрично определящ кръга на заинтересованите лица с право на жалба.

Предвид изложените съображения жалбата се явява процесуално недопустима поради липса на активна процесуална легитимация по отношение на оспорващия и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено. Въпросът за допустимостта на жалбата се следи служебно от съда като положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, поради което и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Гл.архитект на Община Варна, против Заповед № ДК-11-ВН-02/22.02.2019г. на Началника на РОНСК-Варна при РДНСК Североизточен район.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1646 по описа на Административен съд –Варна за 2019г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7/седем/- дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: