Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №................

 

                     град Свиленград, 12.03.2019година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административно - наказателно дело №15 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

      Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №1728/2018 от 17.12.2018 година на Зам.Началника на Митница – Бургас /сега Териториална Дирекция Южна Морска/, с което на  Е.С.М. с ЕГН ********** с адрес ***  за извършено нарушение по чл.238,ал.2 от ЗМ  на основание чл.238,ал.2във вр. с ал.1 вр с чл.235,ал.1  от Закона за Митниците е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300,00 лв. и за обезпечаване на глобата е задържана от Е.С.М. с ЕГН ********** сумата в размер на 300лева.

            Недоволен    от горепосоченото наказателно постановление  е останал въззивника Е.С.М.,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това срок. Счита ,че обжалваният акт не отговаря на формалните изисквания на закона,без да конкретизира изрични такива,а отделно от това твърди ,че било постановено в противоречиес фактите по случая и материалният закон. Оспорва визираното в НП нарушение ,като счита че изводите на АНО били необективни,необосновани и неправилни,а наложеното наказание било незаконносъобразно и неправилно определено. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконносъобразно.

           В съдебно заседание  жалбоподателя редовно призован, се явява лично и с  адв.Г.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. По същество пледира,за допуснати съществени процесуални нарушения. От друга страна счита,че от доказателствата по делото не се установявало твърдяното нарушение.

       В съдебната фаза не ангажира гласни и писменни доказателства.

       Административнонаказващият орган /АНО/ - Териториална Дирекция Южна Морска / като правоприемник на закритата Митница – Бургас / чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита  обжалваното НП за правилно и  законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

           В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.

           Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

          Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :

 На 18.08.2018г. около 17,30часа на МП „Капитан Андреево” общ.Свиленград на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” пристигнал лек автомобил марка Фиат Линеа с рег.№22ВС889 на път от Р.Турция за Р.България.Лекият автомобил бил управляван от българската гражданка Жале Аслан,а в автомобила пътували жалбоподателя и синът му св.Мустафа Аслан.

По същото време на митническият пункт на първа бариера на вход леки коли за продажба на винетни стикери бил разпределен митническият служител св.В.А.И. ,който проверявал всеки преминаващ автомобил дали има валиден винетен стикер.

В същият ден имало преминаващи леки автомобили с турска и чуждестранна регистрация и преди лекият автомобил на жалбоподателя ,свидетеля И. проверявал лек автомобил с чужда регистрация дали има закупен винетен стикер и т.к. водача не бил наясно свидетелят му обяснявал изискването за управление на МПС със залепен винетен стикер. Следваща кола била тази на жалбоподателя,който във връзка със забавянето на предходния автомобил,отворил прозореца на л.автомобил и отправил забележка да се работи по бързо при което свидетелят И. му обяснил,че следва да изчака да си свършат работата. След като приключил с предходния автомобил при свидетеля Валентин И. се установил лекият автомобил на жалбоподателя,който бил афектиран започнал да се държи арогантно и предизвикателно към митническите служители св.Валентин И. и св.Ц.П.В.. При опита на горепосочените двама свидетели митнически служители да изпълнят служебните си задължения ,а именно да проверят лекият автомобил дали притежава заплатен винетен стикер,жалбоподателя започнал да обижда митническите служители,като им заявил,че не са те лицата на които ще показва същият.          

В същият момент пък водачката на автомобила Жале Аслан започнала да снима и да прави видеоклипове с телефона си. Св.Валентин И. забелязал действията на Жале Аслан и й обяснил,че няма право да снима с телефона без негово разрешение в зоната на граничен контрол,но въпреки това същата продължила .Св. Ц.П.В.,който непосредствено възприел всички случващо се  се насочил към лекият автомобил и поискал личните им документи,но пътуващите лица отказали да ги предостяват ,като жалбоподателя потеглил с лекият автомобил и св.В.И. не могъл да установи дали лекият автомобил има заплатен винетен стикер и след като не представили и документи за самоличност -митническите служители поискали съдействие от служител на Гранична полиция.

При пристигане на лекият автомобил при кабината на гранична полиция и с оглед поисканото съдействие за установяване на самоличността им посредством документи за самоличност, жалбоподателя и останалите лица предоставили документите си,но на служител от гранична полиция. За тези им действия бил уведомен дежурния ръководител на звена на МП Капитан Андреево и съобразно действията им,същият разпоредил да се състави АУАН на нарушителя.

Били изискани обяснения от жалбоподателя и неговата дъщеря –Жале Аслан,приложени към АНПр,като от обясненията в частност на Жале Аслан се установява,че действително между митническите служители и баща й е възнакнала неприятна ситуация изразяваща се в словесни нападки по повод необходимостта да бъде изчакан предходен автомобил,след което те са отказали да предоставят документите си за проверка,но никой от тях не е коментирал възпрепятстването на жалбоподателя спрямо митническия служител да извърши проверка относно наличието на винетен стикер на автомобила.

Св. В.И. в присъствието на св.В. съставил на нарушителя –жалбоподател АУАН с № 1513/18.08.2018 г. за нарушение на чл.238, ал.2 от ЗМ-т.к. се е противопоставил на митническите органи при изпълнение на служебните им задължения.

          В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен на жалбоподателя - нарушител, който е отказал да подпише същият,поради което за свидетели са били извикани две лица в това число и св.В.,които са удостоверили направения отказ.      

       Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.

      С разписка №0123481 били задържани от жалбоподателя сумата в размер на 300лева за обезпечаване на глоба.

        Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия,Заместник – началника на Митница Бургас е издал на 17.12.2018г  процесното НП №1728/2018 от 17.12.2018 година на Зам.Началника на Митница – Бургас /сега Териториална Дирекция Южна Морска/, с което на  Е.С.М. с ЕГН ********** с адрес ***  за извършено нарушение по чл.238,ал.2 от ЗМ  на основание чл.238,ал.2във вр. с ал.1 вр с чл.235,ал.1  от Закона за Митниците е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300,00 лв. и за обезпечаване на глобата е задържана от Е.С.М. с ЕГН ********** сумата в размер на 300лева..

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган –чл.238,ал.2 от ЗМ.

Обжалваното НП е редовно връчено – на проц.представител на жалбоподателя  -адв.Г. на 21.12.2018г.,  по пощата  препоръчано, с обратна разписка –известие за доставяне, приложена л.14 от АНПр, която е надлежно датирана и подписана.

Представените по делото Заповед № 4133/03.06.2016г.  и Заповед № ЗАМ – 556/32-127893/11.05.2017г. –двете на Директора на Агенция митници, доказват материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник – началника на Митница Бургас,  по силата на делегирано от наказващия орган по закон, съгласно на чл.231 ЗМ, това му правомощие на определени длъжностни лица, в частност посочената длъжност, както и възлагане изпълнението на нейните функции на конкретния субект, на основание нарочна заповед.

Видно от приобщените по делото  копия от паспортите на жалбоподателя и сина му св. Мустафа Аслан,същите са пътували многократно извън България за Р.Турция.

Жалбоподателя дава обяснения по случая,като не оспорва ,че не са предали личните си документи на митническите служители,но твърди,че арогантно се е държал св.И. и употребил нецензурен език в присъствието на дъщеря му,но той по никакъв начин не бил осуетявал задълженията на митн.служители. В тази насока са и показанията на сина му св.М.Аслан.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с  изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа  анализа на писмените и гласни доказателства, събрани  и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се, извън обясненията на жалбоподателя и неговият син св.М.Аслан. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – В.А.И. и Ц.П.В., съдебният състав  кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му.За част от обясненията на жалбоподателя и неговият син св.М.Аслан,а именно в частта ,че не са възпрепятствали дейността на митн.служители по никакъв начин /относно проверката за наличието на винетен стикер/ и че действително са предали документите на граничен полицай,а не на митн.служител,т.к. според тях нямало значение на кого ще ги предадат/виж обясненията на жалбоподателя/,съдът намира същите за защитна позиция,касателно обясненията на жалбоподателя,а показанията на св.Аслан намира за заинтересован впредвид близките родствени отношения помежду им ,още повече ,че същите противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал,а и на обясненията на Ж.Аслан,която признава в обясненията си ,че са потеглили и не са се легитимирали пр поискване от страна на митническия служител.

  Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката и приетите допълнително в о.с.з., приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН,   които  не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. 

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, за което се излагат следващите правни  съображения:

І.От процесуална страна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от митническите органи.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Както се посочи ,както санкционния акт - НП, така и предпоставилия го АУАН са издадени  от компетентни органи, спазени са формата и редът при постановяването им, като същите имат изискуемите реквизити на минимално изискуемо съдържание, съгласно разпоредбите на чл.42 и 57 ЗАНН. Съдържимото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно – пълно, конкретно и ясно, а с оглед изложените факти, безспорно позволява индивидуализацията му като административно -наказателен състав по чл. 238,ал.2  от ЗМ,  досежно конкретната изпълнителна форма, авторството на същото – в лицето на жалбоподателя, както  и по общите за деянието обективни, индивидуализиращи признаци  - дата, време и място на извършване на нарушението.

Относно материалноправната законосъобразност на НП.

Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна.

Съгласно чл. 238,ал.1  от ЗМ- Всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл. 235, ал. 1. ,като в ал.2 е визирано,че - Със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения.

Безспорно се намери за доказано стореното противопоставяне от страна на въззивникът М. на митническите органи. В случая като действия, обективно съставомерни и осъществяващи хипотезата на чл.238, ал.2 ЗМ следва да се приемат осъщественият отказ от страна на  жалбоподателя да осигури достъп на св.И. до МПС,за проверка наличието на заплатен винетен стикер, т.к. същият при започване на проверката е възбудил спор със митническия служител и при направен опит от страна на свидетеля И. в кръга на неговите правомощия и служебни задължения през процесния ден да провери дали на колата има поставен винетен стикер,същият е подпалил автомобила и го е придвижил към кабината на гранична полиция,като по този начин се е противопоставил на митническият орган при изпълнението на служебните му задължения. В тази връзка показанията на свидетеля И. и на св.В. в съдебно заседание кореспондират безпротиворечиво и в цялост на описаната в акта и споделената от страна на свидетелите на АНО фактическа обстановка. Друг е въпросът,че с непредставянето на личните документи е осъществен и състава на чл.238,ал.3 от ЗМ.

Ето защо, настоящият състав намира, че поведението на жалбоподателя напълно консумира предвиденото от законодателя „противопоставяне на митническите органи при изпълнение на служебните им задължения”, доколкото описаните по – горе действия действително са препятствали митническия служител при изпълнение на неговите задължения във връзка с използването и закупуването на винетен стикер на преминаващите през държавната граница леки автомобили. В.И. е имал качеството на длъжностно лице, компетентно да състави акта за нарушение и е бил в невъзможност да извърши проверката относно наличието на винетен стикер на лекият автомобил на жалбоподателя, съобразно делегираните му правомощия. В тази връзка следва да се отбележи, че отправяните заплахи, обидни изрази, изказани на висок тон, възприети и от останалия митнически служител св.В./без да конкретизира същите пред съдебния състав,но отразени в АУАН и възпроизведени от св.И./ надхвърлят допустимото поведение и не могат да се разглеждат единствено като несъответни на моралните и етични норми. Действително подобна арогантност би могла да се окаже „препятствие” за изпълнение на служебни задължения, доколкото е възможно да обуслови и манипулира психическото състояние на адресата така, че да бъде подвластен на дееца.

Безспорно е от друга страна, че при така установеното противопоставяне, едва след намесата на полицейски служител/граничен полицай/ митническите органи са успели да изпълнят служебните си задължения /установили са ,че за лекият автомобил има заплатен винетен стикер  и са установили самоличността на нарушителя и в тази връзка и да образуват производство по смисъла на чл.36, ал.1 ЗАНН.

Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на отказа на жалбоподателя да даде възможност на митн.служител да извърши проверка в кръга на правомощията му относно наличието на винетен стикер поставен на лекият автомобил. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - противопоставяне на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения, при наличие и на представа за обвързващото задължение за съдействие от негова страна, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят се е противопоставил при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

Административното наказание по пункт І от обжалваното НП е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 300лева ,тъй като съгласно чл.235,ал.1 към която препраща чл.238 от ЗМ гласи,че се налага глоба на физическите лица от 300 до 1500 лв. или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лв. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с  разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени поведението на жалбоподателя и спътниците му, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън това добрите характеристични данни на въззивникът,неговата възраст, както и се установиха липсата на данни в кориците на делото за други нарушения и обстоятелството. Не се констатира конкретната обществена опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното би било индивидуализиране на наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената „Глоба” от 300лева. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно наложеното административно наказание.

В този ред на мисли правилно и законосъобразно е обжалваното НП и в частта, касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ – пункт ІІ. Правомощието на актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане на действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в предходното изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст митническият орган има правомощието да изземва и задържа суми за обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, без да спазва формалната процедура по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал сумата от 300лева, тъй като размерът на предвидената „Глоба” е от 300лева   до 1500 лв.за физически лица. Т.е. НП и в тази част следва да бъде потвърдено.

По делото се констатираха направени пътни разноски в размер на 89 лева на свидетеля В. ,изплатени от БС на съда ,поради което и впредвид изхода на делото,съдът намира,че следва да бъдат възложени в тежест на въззивника на основание чл.189 от НПК.

  Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

 

                                      Р  Е   Ш  И  :                              

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  №1728/2018 от 17.12.2018 година на Зам.Началника на Митница – Бургас /сега Териториална Дирекция Южна Морска/, с което на  Е.С.М. с ЕГН ********** с адрес ***  за извършено нарушение по чл.238,ал.2 от ЗМ  на основание чл.238,ал.2във вр. с ал.1 вр с чл.235,ал.1  от Закона за Митниците е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300,00 лв. и за обезпечаване на глобата е задържана от Е.С.М. с ЕГН ********** сумата в размер на 300лева.

 

         ОСЪЖДА жалбоподателя Е.С.М. с ЕГН ********** с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ  в полза на ВСС по сметка на Районен съд Свиленград направените по делото разноски в размер на 89 лева.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                 

                                                           Районен съдия:...........................