РЕШЕНИЕ

 

№ 1090                                         20.03.2013г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Пловдивски Районен съд                                          първи граждански състав

 

На двадесети март                                          две хиляди и тринадесета година

 

В  открито  заседание на дванадесети март 2013г. в следния състав:

 

                                                                Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар: Лиляна Кирилова

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 15525 по описа за  2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                                               

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 вр. с чл.245, ал.2 от Кодекса на труда.

             Ищецът Х.Н.К., ЕГН **********,***, твърди, че полагал труд по трудово правоотношение при ответника – “Топсити” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Тополовград, ул.”Промишлена зона” №2, представлявано от управителя Б.Х.Б., от 20.03.2012г. Заявява, че независимо, че престирал труд в периода м.март 2012г. – м.юли 2012г. работодателят не му изплатил изцяло дължимото трудово възнаграждение, възлизащо в общ размер на 1450лв. С оглед изложеното, от съда се иска да осъди ответника да заплати сумата от 1450лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за посочените месеци, сумата от 54,48лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на тези възнаграждения в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до 30.09.2012г. Ангажирани са доказателства.

             Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок и не е взел становище по предявените искове.

              Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените доводи, намира за установено следното:

              Не се спори между страните, а и от представеното доказателство – препис от трудов договор № 23 от 21.05.2012г., е видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответното дружество по силата на сключен между него и ответника трудов договор на длъжност “.............” от 21.05.2012г. Правоотношението било прекратено на основание чл.327, т.1, т.2 от Кодекса на труда, считано от 17.07.2012г.

             Ищецът твърди, че не му било заплатено възнаграждение за целия период на съществуване на трудовото правоотношение, като заявява и че на практика полагала труд по трудовото правоотношение преди сключване на трудов договор, а именно от 20.03.2012г. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че между страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение в периода 20.03.2012г. – 20.05.2012г. В разпоредбата на чл.62 от Кодекса на труда е предвидена писмена форма за действителност на трудовия договор. От разпита на св.К.С. се установи, че ищцата е полагала труд при ответното дружество всеки работен ден от 20.03.2012г. до 17.07.2012г., като той я карал всеки от тези дни на работа. Съдът възприема показанията на свидетеля като логични, последователни и основани на преки впечатления, а и необорени от други доказателства. Поради липса на форма за действителност на трудовия договор, то същият се явява недействителен за посочения период на основание чл.74, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.1 от КТ предвид добросъвестността на работника при сключването му, то отношенията между страните следва да се уредят като при действителен трудов договор. /Следва да се посочи, че недобросъвестността на работника, ако е налице твърдение на работодателя в тази насока, следва да се докаже от последния/.  Предвид събраните доказателства за полагане на труд в процесния период от ищеца, както и от заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, се установи, че след приспадане на нормативно установените удръжки, както и на изплатените суми, на ищцата се дължи сумата от 982,16лв., както и обезщетение за забавено плащане на тези възнаграждения в размер на 18,04лв., до които размери исковете ще се уважат като основателни, а до пълните претендирани такива – ще се отхвърлят. При лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи плащане на тези суми в цялост, същият не е ангажирал такива доказателства. Следва да се посочи и че направените по-горе изводи съдът съобрази и създаването на пречки от ответника за събиране на допуснати доказателства, а именно предоставяне на документи за работа на вещото лице, поради което и на основание чл.161 от ГПК съдът намира за доказани ищцовите претенции в посочените размери.

        Главниците ще се присъдят наред със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.

         Страните не претендират разноски.

         При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на ПРС – 100лв. държавна такса, както и 40лв. – разноски за съдебно –счетоводна експертиза.

 

         Мотивиран от горното, ПРС - І гр. състав,

 

                                                     Р    Е    Ш    И :

 

          ОСЪЖДА  “Топсити” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Тополовград, ул.”Промишлена зона” №2, представлявано от управителя Б.Х.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.К., ЕГН **********,***,  СУМАТА от 982,16лв./деветстотин осемдесет и два лева и 16 ст./, представляваща неизплатени трудови възнаграждения след приспадане на нормативно установените удръжки, дължими за периода 20.03.2012г. – 17.07.2012г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 03.10.2012г., до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 18,04лв./осемнадесет лева и четири ст./ - обезщетение за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда до 30.09.2012г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над уважените до пълните претендирани размери на неизплатените трудови възнаграждения в общ размер на 1450лв., както и на обезщетенията за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда до 30.09.2012г.  в общ размер от 54,48лв., като неоснователни.

       ОСЪЖДА “Топсити” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Тополовград, ул.”Промишлена зона” №2, представлявано от управителя Б.Х.Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПРС по сметка на ВСС сумата 100лв./сто лева/ - държавна такса, както и 40лв./четиридесет лева/ - разноски за съдебно – счетоводна експертиза.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 26.03.2013г., като препис от него се връчи на страните.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ