Решение по дело №3203/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              09.06.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР В.

                               

           ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                                  Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ   

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №3203 по описа за 2021 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3203/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „М.Т.“ ЕООД гр.Шумен ЕИК ******** срещу решение №20251218 от 13.11.2020 г по гр.дело №45741/2019 г на СРС , 74 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.327 ТЗ да се осъди „Д.Т.“ ООД *** ЕИК********да му заплати сумата от 10 105,44 лева неплатена цена на доставен инертен материал по договор за покупко-продажба на инертни материали от 23.03.2018 г , за която е издадена фактура №1..1260 от 31.08.2018 г поради прихващане със сумата от 10 248,68 лева платена без основание разлика между преференциялна цена от 3,50 лв/тон ломен камък и фактурираната такава от 5 лв/тон по фактури №1..1218 от 24.07.2018 г , №1..1223 от 31.07.2018 г и №1..1246 от 15.08.2018 г .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Незаконосъобразно е уважено възражението за прихващане на ответника . Според договора за покупко-продажба на инертни материали от 23.03.2018 г е уговорено да се подпише приложение №1 за цените и количествата на инертните материали , а в чл.4 ал.2 от договора е уговорено авансово плащане . Приложение не е подписано , а вместо него е представена оферта от 23.03.2018 г от ищеца въззивник , като и в нея е посочено авансово плащане . Плащанията по издадените фактури удостоверяват действителното съгласие за цената на инертните материали , както и фактурите са осчетоводени . Според св.Д. цената на ломния камък е била 5лв/тон , а ответникът не е възразявал по нея и е плащал по тази цена . По процесната фактура са продадени фракция 0/5 и фракция 0/80 и за тях цената е 6 лв/тон без ДДС . Освен това възражението за прихващане няма връзка със спора и касае други доставки .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Цените в офертата не са валидни само в случай на авансово плащане . Ищецът си противоречи , защото се позовава на офертата , но отрича посочените в нея цени . Продавачът няма право едностранно да повишава цената по офертата , а анекс за такова повишаване не е подписан . Плащанията по фактури №1..1218 от 24.07.2018 г , №1..1223 от 31.07.2018 г и №1..1246 от 15.08.2018 са били авансови . Вземанията по възражението за прихващане касаят същия договор въпреки че това по принцип не е необходимо .Товаренето и транспортът на ломния камък е било за сметка на ответника и по тази причина са ползвани преференциални цени .

 

  Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.12.2020 г и е обжалвано в срок на 15.12.2020 г /по пощата/.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената  част от  решението на СРС .

 

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива пороци не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че страните са подписали договор за покупко-продажба на инертни материали от 23.03.2018 г. Не се оспорва доставката и получаването от ответника на процесната стока . Забележките на купувача са били отстранявани при товаренето на материала и трябва да се приеме , че стоката е била без недостатъци т.е. искът принципно е основателен . От друга страна , основателно е възражението за прихващане на ответника . Това възражение е надлежно заявено и е допустимо .Съгласно офертата на ищеца при товарене от купувача цената е 3,50 лв/тон без ДДС  , а в случая товаренето е било за сметка на ответника-купувач и е имал право на преференциална цена . От друга страна според визираните фактури вместо да се заложи цена от 3,50 лв/тон без ДДС е заложена цена от 5 лв/тон без ДДС  и ищецът се е обогатил със сумата от общо 10 248,68 лева с ДДС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .

Законосъобразно първоинстанционният съд е счел за допустимо възражението за съдебно прихващане на ответника . Насрещното вземане на ответника е парично , не е ликвидно и от процесуална гл.т. е евентуално - в случай че съдът приеме искът за основателен . В закона /чл.103 ЗЗД/ няма изискване вземането да произтича от същото правоотношение т.е. допустимо е да произтича и от други договорни или извъндоговорни отношения .

Безспорно представената от ответника оферта от 23.03.2018 г замества приложение към договора за покупко-продажба на инертни материали от 23.03.2018 г като в него са посочени дължимите от купувача цени за ломния камък . Вярно е , че в чл.4 ал.2 от договора е уговорено авансово плащане на стоката , но не може да се приеме , че това е условие за ползване на преференциалната цена от 3,50 лв/тон без ДДС . Видно от самата оферта преференциалната цена е била валидна при товарене от купувача , като не се спори и е видно от показанията на св.С. М. и св.А.П., че в случая товаренето е извършено от ответника-купувач . Според посоченото в офертата авансовото плащане е допълнителна уговорка , която няма пряко отношение към цената . Авансово плащане е уговорено и при ползване на преференциална цена .

От гл.т. на страните има логика за преференциална цена при спестено от продавача товарене . В голямата си част стойността на ломния камък се формира от ломенето и товаренето му т.е. от разходи за труд и механизация на собственика на кариерата  . При товарене от купувача продавачът си спестява значителни средства и се улеснява работата му . Действително ответникът е осчетоводил процесната фактура , но с оглед посоченото в офертата и извършеното само частично плащане не може да се приеме , че има предоговаряне на цената .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .   

С оглед материалния интерес под 20 000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното  , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20251218 от 13.11.2020 г по гр.дело №45741/2019 г на СРС , 74 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на „М.Т.“ ЕООД гр.Ш. ЕИК ******** с правно основание чл.327 ТЗ да се осъди „Д.Т.“ ООД *** ЕИК********да му заплати сумата от 10 105,44 лева неплатена цена на доставен инертен материал по договор за покупко-продажба на инертни материали от 23.03.2018 г , за която е издадена фактура №1..1260 от 31.08.2018 г поради прихващане със сумата от 10 248,68 лева платена без основание разлика между преференциялна цена от 3,50 лв/тон ломен камък и фактурираната такава от 5 лв/тон по фактури №1..1218 от 24.07.2018 г , №1..1223 от 31.07.2018 г и №1..1246 от 15.08.2018 г .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.