Решение по дело №299/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. П. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Г. К., **, чрез адв. К. С. от АК – Перник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000135/02.04.2024 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с която на основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Жалбоподателят счита, че заповедта е необоснована и незаконосъобразна. Прави искане за отмяна на заповедта. Претендира разноски, представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът – началник сектор ПП към ОДМВР – Перник, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от упълномощеният от него главен юрисконсулт на ОДМВР – Перник З. В., която оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение, респ. за потвърждаване на процесната ЗППАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.

А. съд - Перник, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000135/02.04.2024 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, на жалбоподателката М. П. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Г. К., *** на основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Мярката е приложена чрез отнемане на два броя регистрационни табели с номер [рег. номер] и отнемане на СРМПС № ****

Издаването на заповедта е мотивирано с това, че жалбоподателката М. П. Д. от [населено място] е собственик на товарен автомобил с рег. № [рег. номер], който на 02.04.2024 г., около 12:00 ч., в [населено място], [община], [улица]та, след кръстовището с [улица]ва, е бил управляван от неправоспособния водач Т. Б. Т. с [ЕГН]. При извършената проверка от младши автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Перник било установено, че Т. Т. никога не е имал СУМПС. За установеното нарушение по чл.150 от ЗДвП било образувано административнонаказателно производство срещу Т. Т. със съставянето на АУАН серия GA, № 1170529. След представяне на Договор за покупко-продажба на МПС – товарен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], било установено, че на 13.10.2016 г. същият автомобил е продаден от посочения като собственик в АУАН Я. А. Х. на жалбоподателката М. П. Д.. Срещу последната била издадена и заповедта, предмет на разглеждане в настоящото производство.

В разписката към процесната ЗППАМ е отразено, че същата е връчена на Д. на 25.04.2024 г. лично, срещу подпис. Жалбата срещу нея е постъпила в съда на 08.05.2024 г. – т.е. спазен е срока за оспорването й.

Освен горепосочените писмени документи като доказателства по делото са приети: Удостоверение за актуално състояние на „****“ ЕООД към дата 08.05.2024 г.; Картон на ЗПАМ № 24-1158-000135/02.04.2024 г.; Служебна бележка УРИ № 313р-9263/16.05.2024 г., че главен инспектор С. С. Г. изпълнява длъжността началник на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – Перник, считано от 11.05.2022 г., в т.ч. и към датата 02.04.2024 г.; Справка за нарушител/водач М. П. Д.; Справка за нарушител/вода Т. Б. Т..

По искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. К. М.. Показанията му се възприемат от съда като верни, обективни и безпристрастни. Според тях, товарният автомобил „****“ с рег. № [рег. номер] се използва под наем от търговското дружество „****“ ЕООД, на което той е управител и едноличен собственик на капитала. Не отрича, че на процесната дата и час автомобилът е бил управляван от лицето Т. Б. Т., което е назначено в дружеството на длъжност „разтоварач“, но заявява категорично, че в длъжностната му характеристика не е включено управление на МПС. Тъкмо обратното, сочи че лицата, които управляват камионите, в т.ч. и процесния, са назначени на длъжност „шофьор“. Заявява също, че Т. е проявил своеволие и е преместил камиона на кратко разстояние на своя отговорност, без никой да му възлага тази задача.

А. съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка по делото са представени: Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на МВР, с която са определени службите за контрол по ЗДвП и са определени длъжностни лица от МВР, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и КЗ. Представена е и Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник, с която са определени длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП на обслужваната територия на ОДМВР – Перник. Сред тези лица, в т.1.2, е посочен началникът на сектор ПП /СПП/ при ОДМВР – Перник, каквато длъжност заема издателя на процесната заповед. Ето защо последният се явява материално и териториално компетентнен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При тази законова регламентация и с оглед конкретиката на казуса, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява, да е било предоставено за управление от собственика на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ са били налице.

Относно съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:

Съгласно чл.171, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който се налага временното отнемане на СУМПС е до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл.146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния орган - те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.

Н. следващо място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.

От гореизложеното следва, че процесната ЗППАМ е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора се явява основателно искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски като следва да бъде разгледано и възражението за прекомерност. Видно е, че тя е заплатила 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, за което е представила преводно нареждане от 08.05.2024 г., както и 1000,00 лв. /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение, което е удостоверила чрез положения подпис върху представения Договор за правна защита и съдействие от 08.05.2024 г. Размерът на последното е съобразен с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението й за прекомерност е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000135/02.04.2024 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с която на основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, на М. П. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Г. К., ***, е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, К. Н..

ОСЪЖДА ОДМВР – Перник Д. З. на М. П. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Г. К., *** сумата от 1010,00 лв. /хиляда и десет лева/, представляваща направени по делото разноски за внесена държавна такса и платен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.