Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
гр. Велико Търново, 1.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша докл*аното
от председателя адм. дело № 245 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н.А.Н. *** е обжалвал
принудителна административна мярка по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП за
принудително преместване на паркирано пътно превозно средство, разпоредена от
инспектор „ПНП ППС“ при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД –
град Велико Търново, за която е съставен констативен протокол №001296 от
07.04.2019 г. В жалбата е изразено общо недоволство от разпореденото, като в
представената от процесуалния представител на жалбоподателя писмена защита се
поддържа, че заповедта е нищожна поради
липса на компетентност на разпоредилия мярката и е незаконосъобразна поради
противоречие със закона. Претендират се разноските по делото.
Ответникът – инспектор „Принудително
преместване на неправилно паркирани превозни средства“ при „ОДПГ“ ЕООД – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител отрича основателността на жалбата. Аргументите
на ответника са изложени в представената подробна писмена защита. И тази страна
претендира разноските по делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество. Видно е
от съдържанието на протокола, както и от съдържанието на разписката за
предаването на автомобила след прилагането на мярката, жалбоподателят е
запознат с прилагането на ПАМ на 07.04.2019 г., като е подал жалбата чрез
ответника на 15.04.2019 г., т.е. в преклузивния 14 дневен срок.
По същество жалбата е основателна,
макар и не по изложените в нея съображения.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:
От представеният договор за наем е
видно, че жалбоподателят е наемател на автомобила с оглед договора за наем,
предметът на който е отдаването на конкретния автомобил под наем в неработни
дни/официални празници. На 07.04.2019 г. в 16.43 часа е този автомобил е
спрян/паркиран на улица „Читалищна“ върху пътна маркировка М-14 по смисъла на
чл.65, т.5 от ППЗДвП и на Приложение № 14
към Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка в нарушение на правилата за престой и паркиране, като според
протокола нарушена е разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП. За предприетите
действия е съставен посоченият по-горе констативен протокол, в който е
възпроизведено изявлението, че принудителното преместване е разпоредено от
настоящият ответник. Мярката е изпълнена чрез репатрирането на автомобила до
охраняем паркинг „Старо военно училище“ в град Велико Търново, като
предприетите действия са документирани чрез общо 10 броя снимки /л.22 -31 от
делото и лист 46 от делото/. По – късно същият ден ползвателят на автомобила е
получил превозното средство срещу разписка, установяваща заплащането на такса
за паркиране и отговорно пазене и разходите за принудително задържане.
От представените както по преписката,
така и по делото доказателства се установява, че със заповед №РД 22-1490 от
17.09.2014 г. на кмета на община Велико Търново, на основание чл.167, ал.2, т.1
и 2 от ЗДвП е определен „ОДПГ“ ЕООД – Велико Търново за служба по контрол по
смисъла на чл.167, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП. Със заповед №РД 22-1906 от
09.11.2018 г. на кмета на община Велико Търново служителят на „ОДПГ„ ЕООД
Велико Търново И.К.П.е определен за длъжностно лице, което да прилага или
нарежда прилагането на ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когято е
паркирано в три конкретни хипотези, сред която е и хипотеза, която буквално
препотваря хипотезата на чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП. Според длъжностната
характеристика на посоченият инспектор, във функциите му влиза задължението и
да прилага мерки като процесната, да извършва дейности съгласно чл.171, т.5 от
ЗДВП, да подписва констативни протоколи като приложения по делото, да
фотографира автомобилите, които се репатрират и прочие. Приложен е и трудов
договор с работодателя „ОДПГ“ ЕООД № РД-07-75/28.09.2017 г., според който
лицето, приложило мярката следва да работи в звено ПНП ППС при дружеството,
работното му време е 12 часово по график и инспекторът е нает по индивидуалното
правоотношение за неопределено време. Според графика за работата на екипите в
звеното принудително преместване на ППС за месец април на 2019 г., представен
от ОДПГ ЕООД /л. 54 от делото/ инспектор П. на 07.04.2019 г. /неделя,
неприсъствен ден/ е бил на осемчасова работна смята от 09,30 часа до 18, 30
часа, т.е.в периода, през който е разпоредено преместването. Според
представения Правилник за вътрешния трудов ред в предприятието „ОДПГ“ ЕООД –
Велико Търново работниците и служителите в звено „ПНП ППС“ имат работно време
при работа на смени по график с 12 часов работен ден при сумирано изчисляване
на работното време. От представения одобрен технически проект /извадка от част
Организация на движението/ за обект частична актуализация организация на
движението на територията на град Велико Търново, подобект „зона за кратковременно
паркиране на улица „Читалищна“ се установява, че на мястото, където е заснет
като паркиран процесния автомобил е налице хоризонтална маркировка М-14 по
смисъла на Приложение № 14
към Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка, непосредствено след която е установен знак №..“ Забранено
паркирането“. Под този знак – видно от снимковия материал - е налице предупреждение, че това е определена
зона за платено паркиране, като е налице
и предупредителен сигнал, че на нарушителите се поставят скоби, респ.
същите се отстраняват принудително. Пак от посоченото доказателство /л. 49 от
делото/ се установява, че такъв знак В28 със същите указания и предупреждения е
поставен по –нагоре по тази улица.
При така
установените факти от правна страна съдът намира следното:
Съдът намира, че разпоредената мярка е
валиден акт, обратно на твърденията в писмената защита на жалбоподателя. За ПАМ
по чл.171, точка 5, буква „б“ от ЗДвП – преместване на ППС без знанието на
неговия собственик или на упълномощен от него водач, в закона не е предвидена
писмена форма и тази мярка съставлява неформален акт. Конкретната принудителна мярка е издадена
чрез устно разпореждане на инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД – Велико Търново и
издаването, обективирането и от посоченият орган не се спори от жалбоподателя. Не
се установява и, че конкретната мярка е разпоредена от полицейски служител по
реда на чл.55, ал.1 от ЗМВР. В представения по преписката констативен протокол
като орган, разпоредило мярката е посочено лицето И.К. П., който е и съставител
на протокола. Както се посочи по-горе, това лице е изпълнявало трудова функция
„инспектор ПНП ППС“ при ОДМВР, като тази функция безспорно се установява и от
представения трудов договор и от представената длъжностна характеристика за
длъжността. Съдът вече констатира, че със заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на
кмета на Община Велико Търново дружеството „ОДПГ“ ЕООД е определено за служба
за контрол по смисъла на чл.167, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП, считано от 17.09.2014
г. Съответно, със заповед на кмета на Община
Велико Търново РД 22-1906/09.11.2018
г. на основание чл.1698, ал.1
чл.171, т.5, букви „а“, „б“ и „г“
от ЗДвП на конкретно изброени служители на „ОДПГ“, сред които е и лицето
И.П., е възложено налагането на или нареждането за налагане на ПАМ като
процесната. В АПК, респ. ЗДвП няма нормативно въведена забрана да се
оправомощават лица, които не изпълняват функции на органи на изпълнителната
власт или местното самоуправление, каккто и служители на органи, да издават
определени актове, когато това става чрез надлежното им овластяване. С
цитираната заповед кметът на общината в качеството си на ръководител на
администрацията, управляваща пътя в населеното място, е оправомощил длъжностни
лиза от състава на „ОДПГ“ в това им качество, да прилагат ПАМ като процесната.
Налице е конкретен акт, с който е възложено на служители „инспектор ПНП ППС“
при „ОДПГ“ ЕООД да прилагат заповеди по чл.171, т.5 буква б от ЗДвП, като са
изрично индивидуализирани и конкретните служители, сред които е и служителят,
разпоредил процесната конкретна ПАМ. В този смисъл по делото е несъмнено
установено, че ПАМ е разпоредена от компетентен орган по смисъла на чл.168,
ал.1 от ЗДвП, след надлежно оправомощаване от орган, в чиято законовоопределена
компетентност попадат и правомощията за издаване на такъв акт при допустима от
закона делегация. В този смисъл са например решения по АД №7368/2017 г., по АД
№9619/2015 г., по АД №5991/2017 г. на ВАС. Неоснователно в защитата на
жалбоподателя се поддържа, че конкретният служител, разпоредил ПАМ не е имал
това правомощие с оглед датата и часа на това разпореждане. Обратно, от
представения и приет График за работа на екипите в звеното „Принудително
преместване на ППС“ за месец април е видно, че на 07.04.2019 г. инспекторът е
изпълнявал осемчасова смяна, която е започнала в 09,30 часа и е приключила в
18.30 часа. Според трудовия договор, който беше коментиран по-горе,този
инспектор работи по график, като нма отнапред определени почивни дни, което
обстоятелство се потвърждава и от длъжностната му характеристика за трудовите
му функции.
Липсата на писмена форма на конкретната
ПАМ не е сред основанията за нейната незаконосъобразност. Видно от нормата на
чл.172 ,ал.1 от ЗДвП, изброените в тази норма принудителни административни
мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“, 6 и 7 се прилагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите по контрол. След като в
разпоредбата не е спомената хипотезата на чл.171, т.5, буква „б“ от закона и с
аргумент от противното следва да се приеме, че ПАМ в този случай не се прилага
с мотивирана писмена заповед, а с устно нареждане, респ. с конклудентно
действие на съответното оправомощено лице. След като прилагането на процесната
ПАМ е неформален акт, то липсата на писмен акт не е основание за формалната
незаконосъобразност на мярката.
Ответникът обаче не е спазил
материалният закон при разпореждането на конкретната мярка.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.5,
буква „б“ от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай
лицата по чл. 168 уведомяват районното
управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е
преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство;
разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за
сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до
заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения
автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на
Министерството на вътрешните работи;“.
От констативният протокол се
установява, че се претендира паркирано МПС в нарушението на правилата за
паркиране върху пътна маркировка М -14. Впрочем посоченото се потвърждава и от
обстоятелството, че няма данни, нито твърдения, че органът по чл.168 от ЗДвП е
уведомил РУ на МВР – Велико Търново за новото местоположение на конкретното МПС.
При това положение е приложима първата хипотеза на нормата, според която, за да
е приложима принудителната мярка, следва да са налице две кумулативно проявени
предпоставки.
Първо, следва МПС да е паркирано в нарушение на правилата за
движение и, второ, паркирането следва да е на места, обозначени с пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркираното превозно средство.
В случая от материалите по делото, вкл. и от
приложения снимков материал се установява, че наетия от жалбоподателя автомобил
е паркиран върху пътна маркирова М – 14 непосредствено до кръстовище, при което
това паркиране е в разрез с нормата на чл.98, ал.1, т.6 от от ЗДвП. Автомобилът
обаче е паркиран непосредствено преди пътен знак В28 "Забранено е
паркирането". Т.е. автомобилът в конкретният случай не е в обхвата на
забраната на този пътен знак, а непосредствено преди него. Вярно е, че предвид
представената скица /л.49 от делото/, аналогичен пътен знак е отразен като поставен
от дясната страна на улица „Читалищна“ преди пътния знак, който е отразен на
представения снимков материал. Въпреки това, процесният автомобил не попада и
под действието на другия пътен знак, наличен на представената схема. Съгласно
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ППЗДвП „Забраните, въведени с пътни знаци В20,
В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак,
който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.“. В
процесният случай забраната на другият аналогичен знак /отразен в представената
скица/, поставен на запад по улица „Читалищна“ по отношение на заснетия в
снимковия материал знак В27, важи до кръстовището, отразено в същата скица
предвид дефиницията на §1, т.15 от ДР на ППЗДвП с оглед вече цитираната
разпоредба на чл.50, ал.1 от Правилника. Съответно, пак от тези доказателства
се установява, че процесният автомобил е паркиран след това кръстовище по
посоката на движение.
Не е налице и хипотезата на чл.50, ал.3
от Правилника, която като изключение, следва да се тълкува стриктно и, от друга
страна, важи само за предупредителните пътни знаци, предупреждаващи за опасност
– чл. 42 от ППЗДвП.
При това положение, макар и паркиран неправилно,
наетият от жалбоподателя автомобил не е бил в обхвата на предупредителен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
при което не е налице съставът на нормата на чл.171, т.5, буква „б“,
предложение първо от ЗДвП. Възможността на водача на неправилно паркирано ППС евентуално
да се наложи административно наказание за деяние, което попада в хипотезата на
чл.180 от ЗДВП, все още не означава, че настоящият ответник има право да
премести принудително ППС в хипотезата на чл.171, т.5, буква „б“, предложение
първо от ЗДвП.
Следва приложената ПАМ да се отмени.
При този изход на спора следва на
жалбоподателя да се присъдят сторените от него разноски предвид изричното
искане и представения списък на разноските.
Водим от дотук изложеното,
Административният съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ принудителна административна
мярка от 07.04.2019 г. на инспектор в звено „ПНП ППС“ при „Организация на
движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – Велико Търново, разпореждаща принудително
преместване на паркирано пътно превозно средство „Опел Зафира“ с ДК №***.
ОСЪЖДА „Организация на движението,
паркинги и гаражи“ ЕООД – гр.Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на Н.А.Н.
***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 310 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :