РЕШЕНИЕ
№ 786
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500768 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Дина Комерс“ООД
против решение № 260001/10.01.2022г. по гр.д.№ 52/2020г. на РС- гр.Асеновград, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата страна „Р. и ко“ООД сумата от
10637,76 лева, представляваща възнаграждение за извършени строително- монтажни работи
на обект „*****, посочени в акт обр. 19 № 1/2015г., № 2/13.07.2015г. и № 3/2015г., за които е
съставена фактура №**********/29.12.2015г., както и сумата от 3241,82 лева- обезщетение
за забавено плащане за периода от 29.12.2017г. до 29.12.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 10637,76 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства.
Твърди се, че от мотивите на РС дори не става ясно по какъв договор е присъденото
възнаграждение, оспорва се да е сключен договор, по силата на който жалбоподателят да е
възложил на въззиваемата страна извършването на описаните в акт образец 19 СМР. Сочи се
и това, че от сумата по фактурата следва да бъде приспаднат аванс от 35000 лева, за който от
извършената по първоинстанционното дело ССЕ се установило, че е платен на друго
основание. Оспорват се изводите на РС относно доказателствената стойност на фактурата от
29.12.2015г., като се твърди, че тя не съставлява доказателство нито за сключването на
договора, нито за извършването на определени работи, а още по-малко за приемането на
такива работи от жалбоподателя. При това първоинстанционният съд въобще не е отчел
обстоятелството, че въпросната фактура е анулирана в счетоводството на жалбоподателя,
т.е. категорично не е приета за плащане. Иска се отмяна на обжалваното решение и
цялостно отхвърляне на исковете.
От въззиваемата страна, чрез пълномощника им адв.С. Д., оспорват въззивната жалба
като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
1
По първоинстанционното дело са предявени обективно съединени искове по чл.266,
вр. чл.258 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД от „Р. и ко“ООД против „Дина Комерс“ООД за
присъждане на горепосочените суми, представляващи възнаграждение за извършени СМР и
обезщетение за забавено плащане. В исковата молба се твърди, че между страните
съществували търговски отношения, възникнали от договори от 20.03.2015г. и 20.05.2015г.,
с които било възложено извършването на СМР на обект „*****. Били възлагани и
изпълнявани и допълнителни работи с оглед изменението на проекта за горепосочения
обект. В договорите била уговорена цената за работите, а също така, че плащането ще се
извършва на база на протокол образец 19 и фактура, издадена от възложителя. Уговорено
било да се заплати аванс от 35000 лева. Възложените работи били изпълнени през периода
от месец май 2015г. до месец декември 2015г., за което били съставени констативни
протоколи №1/2015г., 2 от 13,07,2015г. и 3/2015г. Въз основа на тях изпълнителят издал
фактура №**********/29,12,2015г. на стойност 43864,80 лева без ДДС. Тъй като част от
тази сума от 35000 лева била заплатена авансово съгласно уговорката между страните, то
дължимия остатък бил в размер на 8864,80 лева без ДДС или 10637,76 лева с ДДС. Веднага
след издаване на фактурата, тя била получена от възложителя, но дължимото
възнаграждение не било платено.
От „Дина Комерс“ООД са оспорили исковете с твърдението, че приложените към
исковата молба три констативни акта не са подписани от техен представител и описаните в
тях работи не са приети. В отговора на исковата молба се твърди също така, че соченото
като възложител на работите търговско дружество въобще не е запознато със съдържанието
на тези актове. В договорите, сключени между страните били посочени цените на отделните
видове СМР, а стойността на действително извършените работи следвало да се установи със
замервания на място и двустранно подписани протоколи обр. 19. От приложените към
исковата молба протоколи не ставало ясно, по кой от договорите, сключени между страните,
следва да са изпълнени описаните работи. Издадената от изпълнителя фактура била
анулирана от издателя й с протокол №13/5/8/2016г.. Авансът от 35000 лева без ДДС бил
платен по договор от 20.05.2015г., имащ за предмет отводняване на обект „Аквапарк“, който
не включвал извършването на СМР. Описани в трите протокола работи не били изпълнени,
цените не били уговорени, а работата не била приета. При условие на евентуалност е заявено
възражение за погасяване на задълженията по давност, тъй като срокът за плащане се
определял не от датата, на която била издадена фактурата, а от датата, на която следвало да
бъде издадена. Освен това, съгласно сключените договори плащането следвало да се
извърши в десетдневен срок от съставяне на протокол обр.19 и фактура за извършените на
обекта СМР.
От приетото по делото на АРС първо заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице М.
Р., категорично се установява, че фактура №**********/29.12.2015г. е осчетоводена в
счетоводствата и на двете дружества, като възложителят на СМР „Дина Комерс“ООД е
ползвал пълен данъчен кредит по ЗДДС. По първоинстанционното дело е приет и протокол
№ 13 от 05.08.2016г., за който от приетото заключение на вещо лице М. С., се установява, че
е подписан от законния представител на „Р. и ко“ООД, Б. Р.. В протокола е отразено, че със
същия се анулира горепосочената фактура. Анулирането на фактури е приложимо в
случаите на допусната техническа грешка във фактурата, при преждевременно издаване на
фактура, преди настъпване на данъчното събитие и в случай, че то не настъпи. В най- общ
смисъл вече издадена фактура може да се анулира, включително и след приключване на
съответния данъчен период, когато данъчното събитие реално не се е случило. В протокол
№ 13 обаче е отразено, че е издадена нова фактура- № **********/05.08.2016г., което по
принцип предполага, че е настъпило данъчното събитие, за което е издадена анулираната
фактура и поради това след анулирането й поради определени причини следва да се издаде
нова фактура. Фактура № **********/05.08.2016г. не е приета като писмено доказателство
по предвидения в ГПК ред. Налице е само незаверено копие от същата като приложение към
заключението по СТЕ, изготвено от вещо лице Б. М.. По отношение на това заключение
следва само да се отбележи, че на база на същото се установява, че протокол № 13 от
05.08.2016г. е бил изпратен на „Дина Комерс“ООД като прикачен файл към писмо,
2
постъпило в ел.поща на дружеството на 08.08.2016г..
В протокол № 13 не е отразено никакво основание за анулирането. При приемане на
първото заключение на в.л.М. Р. същият е обяснил, че се е запознал с протокола за
анулиране на фактура № **********/29.12.2015г. и след проверка в счетоводствата на двете
дружества е констатирал, че той не е осчетоводен от нито едно от двете. За да породи
действие анулирането е следвало да бъде отразено по съответен начин в съответните сметки
„Вземания от клиенти“ и „Продажби на изпълнителя и на възложителя и да бъде подадена
информация до НАП. Тъй като това не е сторено, единственият възможен извод е, че
фактурата е била приета за плащане от възложителя без възражения, включително и без
последващи такива. В тази връзка следва да се отбележи, че по преценка на настоящия
състав на съда второто заключение на вещо лице М. Р. няма съществено значение за
правилното решаване на спора по делото, тъй като наличието или липсата на счетоводни
документи за вложени материали и труд за описаните в трите констативни протокола СМР
може да служи единствено като индиция за извършването на тези работи, но не и като пряко
и категорично доказателство за това. Същото се отнася и до това, дали от законния
представител на въззиваемото дружество са подписани протоколи за откриване и закриване
на строителната площадка.
Описаните в констативни протоколи №№ 1, 2 и 3 СМР по видове най- общо са
следните: доставка и полагане на кабели, доставка и монтаж на ел.табла, със съответните
разклонителни и конзолни кутии. По първоинстанционното дело са приети три писмени
договора между страните- единият от дата 20.05.2015г. и имащ за предмет площадково
отводняване на обекта „Аквапарк“, втория от дата 20.03.2015г. и имащ за предмет
водоснабдяване и канализация на обекта, и третият от 20.05.2015г., имащ за предмет
„Площадково ел.захранване, ГРТ и табла“ на обекта. Очевидно, че от въззиваемия са
претендира възнаграждение за извършени СМР по третия договор. Следователно доводът на
жалбоподателя, че не е налице основата, в изпълнение на кой договор следва да се
извършени въпросните СМР се явява неоснователен.
В третия от горепосочените договори е предвидено, след подписването му от
възложителя да бъде приведен аванс в размер от 25000 лева. Във фактура №
**********/29.12.2015г. е отразено, че от дължимото възнаграждение се приспада аванс в
размер от 35000 лева. Несъответствието между аванса по договора и аванса по фактурата по
никакъв начин не ощетява жалбоподателя и той не може да черпи от същото доводи за
недължимост на главницата от 10637,76 лева.
В т.7 от същия горепосочен договор, имащ за предмет „Площадково ел.захранване,
ГРТ и табла“, е предвидено, че „Разплащането на извършените СМР се извършва на база на
двустранно подписан протокол обр.19 и фактура, представени пред възложителя. И трите
констативни протокола са подписани само от законния представител на въззиваемото
дружество- изпълнител по договора. В показанията си разпитания по първоинстанционното
дело свидетел Т. Г. сочи, че през 2015г. била назначен по трудов договор с „Р. и ко“ООД на
длъжността „*****“. Работил на въпросния обект „Аквапарк“, като бил прикрепен към
ел.техник, на когото да помага. Той твърди, че на обекта постоянно имало представител на
„Дина комерс“ООД. Възможно е трите констативни протокола да пне са били представени
зо подпис на представител на това дружество, а да са били изпратени по електронната му
поща. Факт е обаче, че липсата на втори подпис не дава основание те да бъдат възприети
като двустранни. Независимо от това обаче, тъй като фактура № **********/29.12.2015г.
изрично препраща към тези протоколи относно вида, обема и стойността фактурираните
СМР, то с приемането от възложителя на тази фактура за плащане, осчетоводяването й и
ползването на данъчен кредит се санира липсата на двустранно подписани протоколи. За
пълнота на мотивите следва да се отбележи, че, макар два от протоколите да нямат дати,
това не означава, че са непротивопоставими на жалбоподателя, тъй като посочването им във
фактурата от 29.12.2015г. обосновава извода, че те са били съставени най- късно на тази
дата.
3
Нито извънсъдебно, нито с отговора на исковата молба от жалбоподателя не са
заявени възражения относно количеството и качеството на извършените СМР по фактура №
**********/29.12.2015г.. В показанията си свидетелката С. К., работеща като ***** в „Дина
комерс“ООД сочи, че „Р. и ко“ООД прокарали някакви кабели на обекта „Аквапарк“, но
впоследствие се оказало, че не са прокарани там, където трябва и се наложило други
изпълнители да поправят работата им. Съгласно чл.264, ал.3 от ЗЗД, ако поръчващият не
направи възражения по извършената работа, същата се счита приета. Ето защо, показанията
на посочената свидетелка не могат да мотивират извод за недължимост- изцяло или отчасти,
на претендираното от въззиваемата страна възнаграждение.
Що се отнася до възражението за изтекла погасителна давност, че в т.9 от сключения
между страните договор е предвидено плащането на възнаграждението да бъде извършено в
десетдневен срок от представянето на възложителя на протокола обр.19 и фактурата.
Изискването е за комулативно представяне на двата документа. Когато те са представени на
различни дати, 10- дневният срок тече от по- късната дата. Погасителна давност започва да
тече от датата, последваща тази, на която е изтекъл срокът за плащане. Фактура №
**********/29.12.2015г. следва да е била представена на жалбоподателя най- рано на датата
на издаването й. Следователно погасителната давност е започнала да тече не по- рано от
09.01.2016г.. Исковата молба по първоинстанционното дело, с подаването на която се
прекъсва погасителната давност, е постъпила в АРС на 12.01.2021г., но е изпратена по
пощата в плик с пощенско клеймо от 29.12.2020г.. Ето защо и заявеното от жалбоподателя
възражение за погасяване на процесното вземане за главница по давност се явява
неоснователно. Безспорно е, че не е извършено плащане по горепосочената фактура. Не е
налице спор и относно размера на претендираната мораторна лихва, поради което
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
въззиваемото дружество ще следва да бъдат присъдени направените от същото съдебни
разноски в настоящето въззивно производство в размер от 1000 лева за адв.възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/10.01.2022г. по гр.д.№ 52/2020г. на РС-
гр.Асеновград, с което жалбоподателят „Дина Комерс“ООД е осъден да заплати на
въззиваемата страна „Р. и ко“ООД сумата от 10637,76 лева, представляваща възнаграждение
за извършени строително- монтажни работи на обект „*****, посочени в акт обр. 19 №
1/2015г., № 2/13.07.2015г. и № 3/2015г., за които е съставена фактура
№**********/29.12.2015г., както и сумата от 3241,82 лева- обезщетение за забавено
плащане за периода от 29.12.2017г. до 29.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 10637,76 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
4
ОСЪЖДА „Дина Комерс“ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.***** да заплати на „Р. и ко“ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, сумата от 1000 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5