Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 01.08.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №6118/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането/отм/
във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Ю.С.Р. излага в
исковата молба, че е сестра на починалата на 20.07.2015г. вследствие на ПТП И.С.Р., която била на 34
години. Произшествието настъпило по вина
на П.П.П., който управлявал л.а.“Ауди А3“ с рег.№ ****** по АМ „Тракия“ в
посока гр. София, като около 12,40часа,
в района на 292 км, нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел
със скорост надвишаваща разрешената в този участък на магистралата, при което загубил
контрол над автомобила и предизвикал ПТП с л.а. „Опел Астра“ с рег.№ ******. От
удара л.а „Ауди А3“ напуснал пътното платно, ударил се в десния
скат на отводнителния канал и се преобърнал, след което продължил да се върти
около надлъжната си ос, изминавайки разстояние около 80 метра, преди да
спре. В резултат от това пострадала И.Р.,
която пътувала на задната седалка на автомобила и получила несъвместима с живота съчетана
множествена травма. С влязла в сила на
29.10.2016г. присъда по НОХД№244/2016г. П.П. е признат за виновен за това, че
на 20.07.2015г. около 12,40часа при
управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП
, в резултат от което допуснал ПТП с
л.а. „Опел Астра“ с рег. № ****** и по непредпазливост причинил смъртта на
И.Р.. Към датата на ПТП собственикът на л.а. “Ауди А3“ с рег.№ ****** имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, което обуславя отговорността на
застрахователя за заплащане на причинените
в резултат от ПТП вреди. В резултат от инцидента ищцата загубила
по-малката си сестра, която починала на 34 години. Разликата във възрастта им
била изключително малка, поради което от деца били неразделни, имали много
силна връзка, помагали си и разчитали една на друга. Ищцата била съкрушена,
изпаднала в тежък шок, изпитвала мъка и печал, болката от загубата била
непреодолима.
Предвид изложеното
предявява иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 60 000лева, настъпили в резултат
от виновното причиняване смъртта на И.С.Р., сестра на ищцата, при ПТП от
20.07.2015г., ведно със законна лихва от 20.07.2015г.-датата на увреждането до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.“АД оспорва исковете по
основание и размер. Счита за недоказани предпоставките за плащане на
обезщетение, тъй като не са изложени
доводи обосноваващи особената близост на ищцата със сестра й, тъй като не се
твърди ищцата да има заболяване, което я е поставило в зависимост от
починалата. Твърди, че ищцата не е сред най-близкия кръг роднини и не са налице
обстоятелства, които да обуславят толкова силна близост, че смъртта на сестра й
да е довела до значителни морални болки
и страдания. Оспорва да са налице отношения, различни от обичайните, между
ищцата и починалата й сестра, които да обусловят заплащане на обезщетение. Навежда
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат
от починалата, изразяващи се в не използване на обезопасителен колан,
което е основна причина за смъртта й. Счита претенцията за заплащане на
обезщетение за прекомерна по размер. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение претенцията за лихва
за периода от датата на ПТП до 30.06.2017г., считано от датата на
настъпване на ПТП. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
С определение
от 18.11.2021г. е прието за безспорно настъпване на на ПТП на 20.07.2015г.,
в резултат от което починала сестрата на ищцата, наличието на сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното
дружество и собственика на л.а. “Ауди А3“ с рег.№ ******, наличието на влязла в сила на 29.06.2016г.
присъда № 88/13.10.2016г. по НОХД№244/2016г. на ОС Ямбол във връзка с
процесното ПТП.
С посочената присъда по НОХД №244/2016г.
П.П. е признат за виновен за това, че на 20.07.2015г. около 12,40часа при управление на МПС е нарушил правилата за
движение по пътищата посочени в чл.20,
ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, в резултат от което
допуснал ПТП с л.а. „Опел Астра“
с рег.№ ****** и по непредпазливост причинил смъртта на И.Р..
Приета е комплексна автотехническа
и медицинска експертиза, по която е направено следното заключение:
-Причината за настъпване на ПТП са действията на водача
на л.а. „Ауди А3“ при управление на автомобила със скорост над разрешената за
този пътен участък;
-Описани са уврежданията на автомобила в задната част,
както и механизма на ПТП, които не следва да се обсъждат с оглед наличната
присъда;
-Описани са настъпилите след ПТП травматично увреждания
при починалата. Прието е от вещото лице , че смъртта е настъпила в резултат от
всички травми;
-Според вещото лице предпазният колан е средство за
пасивна защита и намаляване на риска от увреждане чрез ограничаване
подвижността на тялото в случай на сблъсък или внезапно намаляване на
скоростта. Ако не са фиксирани с колан, пътуващите могат да бъдат напълно
изхвърлени от автомобила. В случая през време на претъркалянето на автомобила
пострадала е изпаднала от него и е намерена впоследствие в тежко състояние
извън него. Това дава основание на вещото лице да направи извод, че е била без
поставен обезопасителен колан при ПТП.
-Травмите на пострадалата говорят за въздействие на много
голяма кинетична енергия върху него. Налице
са травми, които са получени при удар
интериора в момент на напускането му, след което е получен удар и
приплъзване по терена, което е довело до допълнителни увреждания. Според вещото
лице поставен предпазен колан би предотвратил
излизане на тялото извън автомобила.
-Автомобилът е снабден с предпазни колани на предните и
задните странични седалки;
-При пострадалата не са установени характерни и специфични увреждания, причинени от
директното действие на предпазен колан.
Във връзка с възражението за съпричиняване са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля П.П., управлявал автомобил „Ауди
А3“ при настъпване на ПТП. Същият бил с три врати, нямал странични задни врати.
В автомобила пътувало едно момче до него на предната седалка, а отзад пътувало
едно момиче. След удара момичето не било
в колата, а той и другия пътник излезли сами от нея. Момичето седяло на задната седалка зад
пасажера. Не е имал видимост към нея по време на пътуването. Видели я, че е на
5-6 метра от колата. Преди тръгване от Слънчев бряг свидетелят изрично заявил,
че иска всички да си сложат коланите, но няма спомен дали са го направили.
За установяване на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства, от които се установява следното:
Свидетелката П., леля на ищцата и сестра й, ги познава от раждането им и помагала при
тяхното отглеждане. Отношенията между тях били винаги много добри, заедно
отраснали и никога не са се разделяли. Живеели в „Люлин“, близо едни до други.
Впоследствие те живеели в „Надежда“ и
имали една обща вила, където се срещали почти всяка събота и неделя със сестрата
на свидетелката. Когато пораснали децата
продължили да го правят. Ю. си има
приятел, с който живее. Той живее на
къщата в селото, а Ю. живее в
„Надежда“ и от петък до неделя са заедно
в селото. И.живеела в „Надежда“ , а впоследствие при мъжа си на ул.“Връх Манчо“
в „Модерно предградие“. Двете сестри живеели в един град. Около датата на ПТП също имали топли
отношения, нямали пререкания или търкания за имоти, никога не са се съдили или
карали. Имали изключително топли отношения. След смъртта на сестра си Ю. се
затворила в себе си, променила се, станала друг човек.
Свидетелката Ц.познава Ю. и сестра й от деца, израснали
заедно. Била по-близка с И., тъй като учили заедно. Сестрите били близки, не знае да е имало
период, в който да са били разделени или дистанцирани една от друга. Смъртта на
И.се отразила много зле на Ю., която имала период на отдръпване, тъй като
мъката не й позволявала да контактува с хората. Те учели в едно училище и
винаги излизали заедно. Били много сплотени като семейство. Само И.има дете.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.226, ал.1
от КЗ /отм/ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Не е спорно между страните, че ответното дружество е имало сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на автомобил л.а. “Ауди А3“ с рег.№ ******.
Установява се, че при управление на същия и поради неспазване на правилата за движение
по пътищата от водача е настъпило процесното ПТП, в резултат от което е починала сестрата на ищцата.
Не е спорно, че по отношение на процесното ПТП е
постановена влязла в сила присъда, която е
задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. Тя има
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на
престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради
изложеното в цитираната задължителна съдебна практика в настоящото производство не следва да се
обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за установен
съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за настъпването
му.
По отношение на това дали братя и
сестри на починал при пътнотранспортното произшествие могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземе предвид тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
според което материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на цитираното по-горе
тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС се посочва, че когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единият от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. Прието е, че това право
възниква по изключение, като в тежест на претендиращият е да докаже, че е
изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка и търпи значителни
морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във
времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото съдържание предполага
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие.
Следователно когато е предявена
претенция от лица, които не са наследниците по закон на починалото лице, трябва
да бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между
тях, така и въздействието на загубата на лицето върху ищците.
В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелките П. и Ц., които дават показания за наличие на близка връзка
между двете сестри, които имали малка разлика във възрастта, израснали заедно, учели в едно училище,
излизали заедно. Съвместното им съжителство и посочената близост е в периода
преди да напуснат дома на родителите си, тъй като към датата на ПТП двете са на
възраст над 30 години. Относно отношенията им след напускане дома на родителите
се установява от показанията на свидетелите, че двете са живели в един град, но
в различни жилища, като всяка е имала свое семейство. И.живеела при съпруга си
в кв.“Малинова долина“, а Ю. ***. Ходели на вилата през почивните дни, където
се виждали с леля си, но когато ги е отглеждала майка им, сестрата на свидетелката П.. След това Ю. ходела на вилата, за да се
вижда с приятели си, но не може да се прави извод, че двете са я посещавали
заедно и са се виждали всяка седмица, тъй като са имали отделни семейства и
ангажименти. Показанията на свидетелката П. за наличие на особена близост между
двете се отнася за периода, когато са отглеждани от майка им, но това не дава основание
да се приеме, че тази близост е продължила и след като двете са имали свои
семейства и са заживели в отделни жилища. Показанията на свидетелката Ц.също са
за отношенията между сестрите в периода, когато са живели заедно в жилището на
родителите си. Установява се от показанията на свидетелите, че смъртта на И.се
отразила тежко на сестра й, която се затворила в себе си, тъй като мъката не й
позволявала да говори с хората.
Съдът приема, че
от показанията на свидетелите се установява наличието на обичайна близост на
ищцата със сестра й, тъй като са израснали заедно, излизали са заедно и са
учили в едно училище.
Преди смъртта й те са живеели отделно, в различни
домакинства, като И.е имала свое семейство-съпруг и дете, с които е живяла
отделно от сестра си.
Предвид изложеното съдът приема, че от
показанията на свидетелите не се установява наличието на много по-силна, извън
обичайната, трайна, емоционална връзка на ищцата с починалото лице, чиято
загуба да е понесена много тежко от нея,
причинявайки й болки и мъка, които надминават обичайното страдание, нормално
присъщи за съответната родствена връзка. Настоящият състав приема, че не е
установено, при условията на пълно и главно доказване, че претърпените от ищцата
като сестра на починалата болки и страдания да надминават обичайното страдание,
свързано със смъртта на близък човек. Поради това следва да се направи
извод за недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в изключителни морални болки и страдания. Следва да се приеме, че
извън формалната връзка на родство по делото, не се доказват останалите
предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в
решение по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като не е доказано по
несъмнен начин ищцата да е претърпяла
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания. От събраните
по делото доказателства се установява, че ищцата и сестра й са живели в
различни домакинства, макар и в един град. Не се установява да са имали контакти, които
да се различават от обичайните. Предвид изложеното отговорността на ответното
дружество за обезщетяване на претендираните от ищцата неимуществени вреди
от загубата на сестра й не следва да бъде ангажирана и предявения иск следва да
бъде отхвърлен.
Предвид направения извод за неоснователност на иска,
не следва да се обсъжда възражението за съпричиняване и събраните във връзка с
него доказателства.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото разноски в размер на
620,00лева за деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение .
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ю.С.Р. с ЕГН********** срещу ЗК „Л.И.“АД с ЕИК****** иск с правно основание чл.226 от КЗ/отм/
във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на
60 000лева, настъпили в резултат от виновното причиняване смъртта
на И.С.Р. при ПТП от 20.07.2015г., ведно
със законна лихва от 20.07.2015г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Ю.С.Р. с ЕГН********** да заплати на ЗК „Л.И.“АД с ЕИК****** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 620,00лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :