Решение по дело №837/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 63

гр. Перник, 21.02.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 22.01.2020 г., ІIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00837 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е.С. против решение № 300/07.03.2019г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 01.04.2019г. и решение от 24.10.2019г., постановени по гр. д. № 7565/2018г. по описа на РС – П., с което са отхвърлени предявените от Е.С. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата от 285.42 лв., представляваща главница по договор за паричен потребителски кредит с номер *** г.; сумата от 38.25 лв. договорна лихва представляваща печалба на дружеството за периода от 10.08.2009г. до 08.01.2010 г.; сумата от 27.69 лв. законна лихва за забава за периода от 10.09.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2010 г. до окончателното  изплащане, както и направените разноски от 25 лв. и сумата от 100 лв. възнаграждение за процесуално представителство, които суми са предмет на изпълнителен лист по гр. д. № 5710/2010 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20178130400142 по описа на ЧСИ А. В., per. № ***, поради погасяването им по давност, както и за признаване недължимост на сумата от 467.09. лв., представляваща главница по договор за паричен потребителски кредит с номер ***г, сумата от 109.90 лв. договорна лихва представляваща печалба на дружеството за периода от 30.07.2009 г. до 28.05.2010 г., сумата от 47.68 лв. законна лихва за забава за периода от 28.08.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2010 г. до окончателното изплащане, направените разноски от 25 лв. и сумата от 100 лв. възнаграждение за процесуално представителство, които суми са предмет на изпълнителен лист по гр. д. № 5711/2010 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20178130400142 по описа на ЧСИ А. В..

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като по делото са налице две решения, които по същество касаят произнасяне по един правен спор по два различни начина. Алтернативно в жалбата се релевират съображения и за неправилност и необоснованост на решението, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че съдът не е съобразил, че последното изп. действие по първото изп. дело е от 20.12.2011г. и в рамките на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ответното дружество-взискател не е предприело извършването на никакви надлежни изп. действия по изп. дело, поради което  последното е перемирано по силата на закона. Считано от последното изп. действие от 20.12.2011г. е започнала да тече нова 5 -годишна погасителна давност и е изтекла преди образуване на второто изп. дело през 2017г., т.е. към момента на предявяване на иска вземането по изп. лист е погасено по давност. Иска се отмяна на решението, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат уважени и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Доводите в жалбата за недопустимост на решение № 300/07.03.2019г. са неоснователни, доколкото същото е поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 01.04.2019г. и решение от 24.10.2019г., като това не е довело до промяна на първоначалното решение и до пререшаване на спора по същество. Напротив - по този законово предвиден ред формираната воля на съда в мотивите на решението, където е обсъждан въпросът за неоснователността на иска по чл. 439 ГПК за недължимост на сумите, е приведена в съответствие и е отразена в диспозитива на същото решение.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установено е, че оспорените вземания по чл. 439 ГПК са за суми за главници /кредити/, възнаградителни и мораторни лихви, законна лихва, както и разноски, произтичащи от договор за паричен потребителски кредит с номер *** г. и договор за паричен потребителски кредит с номер ***г, сключени между Е.С. и предишния кредитор-цедент "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, за които срещу Е.С. са издадени изпълнителни листове от *** г. по влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на същите по молба от 16.11.2010 г. е образувано изп. дело № 739/2010 г. като видно от печата на гърба на изпълнителния лист, същото е прекратено поради бездействие на взискателя, с дата на последно валидно изпълнително действие 20.12.2011 г., поради което изп. производство е прекратено на 20.12.2013 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно значение за това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането. В исковата молба и в жалбата се поддържа, че погасителната давност е започнала да тече от датата на последното изпълнително действие – 20.12.2011 г., които доводи не се приемат от настоящия въззивен състав. Датата на прекратяването е преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г. и новата давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство – 20.12.2013 г. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. се прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.

Постоянна е практиката на настоящия въззивен състав, изложена в множество решения по идентични казуси /подробно и мотивирано аргументирана, включително и със задължителната практика на ВКС/, че влязлата в сила заповед за изпълнение (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) не представлява съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че вземанията се погасяват по давност в срока, който се прилага за съответното вземане – предмет на заповедта за изпълнение, с оглед неговото правно основание. За вземанията за главницата /кредит/ и разноски давностният срок е 5-годишен – чл. 110 ЗЗД, а за възнаградителната и мораторните лихви е 3-годишен - чл. 111 ЗЗД. Вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер и се погасява с изтичане на общата – петгодишна давност, независимо дали е присъдено със съдебно решение или заповед за изпълнение. Разноските не са посочени в нито една от разпоредбите на чл. 111 ЗЗД, поради което разширително тълкуване, респ. прилагане по аналогия на закона е недопустимо, имайки предвид изчерпателно изброените хипотези на чл. 111 ЗЗД, в който смисъл и съдът приема за неоснователно възражението на въззивника – ищец. Предвид изложеното, считано от прекратяване /перемирането/ на изп. производство на 20.12.2013 г. 3-годишната погасителна давност за вземанията за възнаградителни  и мораторни лихви по принцип изтича на 20.12.2016г., съответно 5-годишната погасителна давност за главницата /кредит/ и разноски – на 20.12.2018г. Относно законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - от 25.06.2010 г. до окончателното изплащане, давностният период се определя за три години преди прекъсване на давността.

На 21.08.2015 г. по същото изп. дело № 739/2010г. е подадена молба от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД за конституирането му като нов взискател, което действие обаче е предприето след като изп. производство вече е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК по силата на закона, което е станало на 20.12.2013 г. Съобразно това не може да бъде преценявано като действие, прекъсващо давността, след като е предприето в условията на прекратено изп. производство, дори и действията да са били от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД. Действието е невалидно и не е породило предвидения в чл. 116 б. "в" ЗЗД ефект на прекъсване на давността /Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК/. По същата причина, без значение е и дали след перемпцията на 20.12.2013 г. е било извършено друго действие, което е от вида да прекъсне давността за вземането, тъй като би било предприето след като изп. производство вече е било прекратено по право, а такива действия не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да инициира по реда на чл. 426 ГПК наново изпълнително производство като се образува ново канцеларско дело под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до изтичане на пог. давност.

Новото изп. дело № 142/2017 г. е образувано на 19.01.2017 г., но както се посочи считано от прекратяване /перемирането/ на изп. дело № 739/2010г. на 20.12.2013 г. 3-годишната погасителна давност за вземанията за възнаградителната и мораторните лихви е изтекла на 20.12.2016г., поради което образуването на ново, второ по ред изп. дело № 142/2017г., не е могло да прекъсне вече изтеклата давност, тъй като е образувано на 19.01.2017г. - след изтичане на срока по чл. 111, б. В ЗЗД относно процесните лихви, която е изтекла на 20.12.2016г. Като последица от изтеклия давностен срок, към датата на предявяване на иска - 31.10.2018г. вземанията на ответника за договорна и мораторна лихва са погасени по давност съобразно чл. 111 от ЗЗД. Както се посочи по-горе давностният период при вземане за законната лихва върху главницата, следва да се определи за три години преди прекъсване на давността – в случая молбата от 19.01.2017 г. за образуване на изп. дело № 142/2017 г., като се счита погасена законната лихва, дължима преди тригодишния период. Следователно погасено по давност е вземането за законна лихва върху главницата за периода от 25.06.2010 г. до 19.01.2014г.

Същевременно молбата за образуване на посоченото изп. дело № 142/2017 г. е постъпила на 19.01.2017г. и с нея на ЧСИ са възложени всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и да бъдат предприети необходимите изпълнителни действия за обезпечаване на вземането; направено е и искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, поради което и с депозирането й е прекъсната 5-годишната погасителна давност за главницата /кредит/ и разноски. Считано от следващия ден е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност, която е прекъсната отново с извършените последващи действия по изп. дело № 142/2017 г., които са от вида да прекъснат давността за вземането. На 05.03.2017 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С писма от 17.03.2017 г., ЧСИ е наложил запор върху наличните сметки на длъжника в "Първа инвестиционна банка" АД, "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и "Централна кооперативна банка"АД. С молба, входирана с № 21052/25.09.2018 г. при ЧСИ, взискателят е поискал насрочване на дата за опис на движими вещи в дома на длъжника. Призовка, уведомяваща длъжника за насрочена дата за опис на движими вещи, е изпратена на длъжника на 19.10.2018 г. Следователно към датата на предявяване на иска - 31.10.2018г. вземането за главница и разноски, по отношение на които се прилага общата петгодишна давност, така и за непогасената законна лихва върху главницата, не е било погасено по давност, защото считано от всяко едно от посочените по-горе изпълнителни действия по второто изпълнително дело давността е прекъсвана, съответно са изтекли по- малко от пет, съответно три години.

С оглед на всичко изложено, въззивният съд намира за основателна претенцията за сумата от 38.25 лв. договорна лихва за периода от 10.08.2009г. до 08.01.2010 г.; сумата от 27.69 лв. законна лихва за забава за периода от 10.09.2009 г. до 21.06.2010 г.; сумата от 109. 90 лв. договорна лихва за периода от 30.07.2009 г. до 28.05.2010 г., сумата от 47.68 лв. законна лихва за забава за периода от 28.08.2009 г. до 21.06.2010 г., както и за законна лихва върху главницата за периода от 25.06.2010 г. до 19.01.2014г., поради което обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция в посочената й част следва да се отмени и да се постанови друго такова за уважаване на иска. В останалата му обжалвана част решението следва да се потвърди.

По разноските

С оглед изхода на спора, следва на ищеца да се присъдят разноски в първонистанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК /претендираните и доказани от последния разноски са общо 448 лв. - по приложения списък по чл. 80 ГПК/, а именно – сумата от 81,68 лв., съразмерно с уважената част от исковете и общия размер на всички предявени искове.

С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която са присъдени на ответника разноски в първонистанционното производство /претендираните и доказани от последния разноски са общо 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение/, а именно – за сумата от 54,70 лв., съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете разноски в размер на 245,30 лв. и присъдените с първоинстанционното решение 300 лв. разноски.

Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство общо 25 лв. - държавна такса (като липсват доказателства за заплатено адв. възнаграждение за въззивното производство, както и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед резултата от обжалването му се дължат от въззиваемия съразмерно с уважената част на въззивната жалба и целия обжалваем интерес, или 4,55 лв.

Въззиваемото търговско дружество претендира юрисконсултско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които с оглед резултата от обжалването му се дължат от жалбоподателя в съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба и целия обжалваем интерес, или 81,76 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 300/07.03.2019г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от 01.04.2019г. и Решение от 24.10.2019г., постановени по гр. д. № 07565/2018г. по описа на Районен съд – П. в частта му, с която са отхвърлени исковете с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени Е. М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Р. П./ срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи поради погасяване по давност на вземанията от 38.25 лв., договорна лихва за периода от 10.08.2009г. до 08.01.2010 г.; сумата от 27.69 лв. законна лихва за забава за периода от 10.09.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2010 г. до 19.01.2014г., сумата от 109. 90 лв. договорна лихва за периода от 30.07.2009 г. до 28.05.2010 г., сумата от 47. 68 лв. законна лихва за забава за периода от 28.08.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2010 г. до 19.01.2014г., КАКТО и в частта му, с която Е. М. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ********* разноски за първоинстанционното производство - над сумата от 245,30 лв. до 300 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с пр. осн. чл. 439 ГПК, предявени от Е. М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Р. П./ срещу " Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, ***, че Е. М. С. не дължи на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, паричните вземания: сумата от 38.25 лв. договорна лихва представляваща печалба на дружеството за периода от 10.08.2009г. до 08.01.2010 г., сумата от 27.69 лв. законна лихва за забава за периода от 10.09.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 285,42 лева, считано от 25.06.2010 г. до 19.01.2014г., сумата от 109. 90 лв. договорна лихва представляваща печалба на дружеството за периода от 30.07.2009 г. до 28.05.2010 г., сумата от 47.68 лв. законна лихва за забава за периода от 28.08.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 467,09 лева, считано от 25.06.2010 г. до 19.01.2014г., за които вземания са издадени изпълнителни листове от *** г. по гр. д. № 5710/2010 г. и гр. д. № 5711/2010 г. по описа на ПРС, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20178130400142 по описа на ЧСИ А. В., per. № ***, поради погасяването на вземанията по давност.

ОСЪЖДА "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, *** да заплати на Е. М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Р. П./, сумата 81,68 лв. – разноски по първоинстанционното производство.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300/07.03.2019г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от 01.04.2019г. и Решение от 24.10.2019г., постановени по гр. д. № 07565/2018г. по описа на Районен съд – П. в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Е. М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Р. П./, да заплати на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, ***  сумата от 81,76 лв. - разноски по въззивното производство.

ОСЪЖДА "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, *** да заплати на Е. М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Р. П./, сумата 4,55 лв. – разноски по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.