Определение по дело №510/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на А. К. Т., [ЕГН], от с. Долно Козарево, общ. Омуртаг, [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. И. И. от АК-Търговище, против Решение №2153-25-190/25.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1484-7/ 10.05.2024 г., издадено от К. Д. - главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което на А. К. Т. е отпуснато ПОБ в размер на 29,10 лв. дневно, считано от 15.10.2023 г. до 14.02.2024 г.

При извършената от настоящия състав проверка за редовност на постъпилата жалба се установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна. Съгласно чл. 120 ал.1 КСО в случая не се дължи внасяне на държавна такса, тъй като и според обжалвания административен акт жалбоподателят се явява осигурено лице.

С оглед приетото в Определение №11300/22.10.2024г. по АД №9803/2024г. на ВАС – Шесто отделение, настоящият състав определя жалбата като допустима. Същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Предвид липсата на конкретно посочен административен съд, пред който да се обжалва процесното решение, въз основа на горепосоченото определение на ВАС се приема, че срокът за обжалването му е двумесечен съгласно чл. 140 ал.1 АПК. При това положение от датата на съобщаване на решението на оспорващата - 01.07.2024г., до датата на регистриране на жалбата при ответния орган - 14.08.2024г., където е постъпила директно, двумесечният срок не е изтекъл. Жалбата е подадена от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателката, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

А. К. Т., [ЕГН], от с. Долно Козарево, общ. Омуртаг, [улица], в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 13.12.2024 г. от 09.30ч., в Зала №5 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се визира неправилност на обжалваното решение като изложените доводи сочат на отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК – противоречие с материалноправни разпоредби. Жалбоподателката уточнява, че е обжалвала потвърденото с оспореното решение разпореждане само по отношение на определения размер на ПОБ. Същата не е съгласна с приетия в решението период на трудовата ѝ заетост, доколкото представеният от нея трудов договор установявал трудово правоотношение с JANSEN Eric/WILDERHOF BV с RSZ № 194 1653225-31 за периода от 19.07.2023 година до 16.10.2023 година с брутно трудово възнаграждение в общ размер на 12877.55 евро, или 25186.30 лева, с работни дни за този период - 83, среднодневно възнаграждение в размер на 303.45 лева, при което 60% от тази сума съставлявали 182.07 лева, поради което счита, че следва да ѝ бъде определено ПОБ в максималния размер. Тълкувайки относимата норма на чл. 54б ал.1 КСО, сочи, че в настоящия случай ПОБ следва да се определи съобразно получаваното от нея среднодневно възнаграждение, а не съобразно среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигуровките, които в случая са начислени в Белгия. Сочи, че в този смисъл е и принципът, възприет в чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, определящ, че изчисляването става въз основа на последния период на заетост, независимо в коя страна е положен труда, като тази норма не определяла начина на изчисляване на обезщетението, нито го обвързвала с конкретния процент на внесени или дължими осигуровки или основата върху която са изчислени. Изтъква, че органът неправилно прилага цитирания регламент, като използва подпериоди от времето на трудовия ѝ договор при последния работодател, въпреки че в трудовия договор бил определен неговия срок и същият не бил прекъсван, поради което не следвало да се отчита на подпериоди, независимо от начина на определяне на осигурителните вноски в държавата, в която се упражнява труда. Ето защо оспорващата моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и за връщане на административната преписката на ТП на НОИ – Търговище за изменение на определения размер на обезщетението за безработица, с указания то да бъде изчислено на базата на среднодневното брутно трудово възнаграждение за целия период на заетост.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ ответната страна признава правото на обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а ал.1 КСО на жалбоподателя като лице, чиято последна трудова заетост е била в друга държава – членка, а постоянното му пребиваване е било в България; 2/ безспорен за страните факт е, че последният работодател на жалбоподателя е JANSEN Eric/WILDERHOF BV в Кралство Белгия; 3/ страните не спорят по факта, че жалбоподателят е бил осигурен по последния си трудов договор за всички социални рискове, в това число и за „безработица“; 4/ ответната страна не оспорва размера на получения от жалбоподателя брутен доход, отразен в приложените по преписката фишове за заплати; 5/ безспорно е и качеството на жалбоподателя на безработно лице към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за определяне на посочения в оспорения акт размер на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжен да докаже фактите, на които основава оспорването си, като напр. продължителността на последния сключен от него трудов договор в Белгия, броя на работните дни в този период и получаваното брутно възнаграждение за периода на този договор.

ЗАДЪЛЖАВА ответния орган да представи до датата на насроченото съдебно заседание четливи преписи на приложените по преписката документи СЕД U017 и СЕД U004.

По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.