Решение по дело №213/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260001
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20201870200213
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №2

гр. С., 13 януари 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.СКИ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание, проведено на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: КИРИЛ ПАВЛОВ

                      

при участието на секретаря Екатерина Баракова, сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 213 по описа на съда за 2020 г. и за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0338-000031 от 28.02.2020 г. на Началник ГРУПА, при ОДМВР С. РУ С., с което на С.С.С. ЕГН ********** на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административните наказания - "Глоба" в размер на 3 000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗдвП.

Жалбоподателят С.С.С. редовно и своевременно призован, се явява в съдебно заседание лично и със защитника си адвокат Златков, който поддържа жалбата и моли съда за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършването на процесното административно нарушение.

Въззиваемата страна Началника на РУ на МВР С. към ОДМВР С.  не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и се взема становище по жалбата.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА.

По същество:

С обжалваното НП на жалбоподателя С.С.С. ЕГН ********** на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административните наказания - "Глоба" в размер на 3 000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от Здв П, за това че на 22. 02. 2020 година  в 19 часа и 32 мин. в град С., на кръстовището на улица М. и ул. С.ско ш. управлява лек автомобил БМВ *** ИС КУПЕ с рег. № ** **** ** собственост на М.М.С. от гр. С., като използва пътя отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари , извършва резки маневри, принуждавайки МПС да поднася, като на ляв завой преднамерено извежда МПС извън контрол довеждай до загуба на управление на задните му гуми (дрифт)

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следното:

Жалбоподателят С.С.С. ЕГН **********   е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2018 г., притежаващ категории "В", "АМ" и „В1”.

На 22. 02. 2020 г., жалбоподателят С.С. *** лек автомобил "БМВ *** ис КУПЕ с рег. № ** **** **собственост на М.М.С.. На кръстовището между улиците М. и С.ско ш.в град С.  - път отворен за обществено ползване, като използвал пътя за цели различни от целите за които е предназначено превозното средство - за превоз на хора и товари, а именно - извършил резки маневри, принуждавайки управляваното от него МПС за да поднася, като на ляв завой преднамерено извежда моторното превозно средство извън контрол, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми "дрифт". Посоченото станало причина автомобила управляван от жалбоподателя С.С. да бъде спрян за проверка от младши автоконтрольор Г. при която се установила самоличността му.

След спирането на автомобила свидетелят Б.Г.К. също младши автоконтрольор в РУ на МВР С. съставил на С.С. като водач на посочения извършвал „дрифт“ лек автомобил "БМВ *** ис КУПЕ с рег. № ** **** **акт - АУАН № 173756/22. 02. 2020 г., за извършено административно нарушение по чл. 104Б от ЗДВП, изразяващо се в резки маневри, принуждавайки управляваното от него МПС за да поднася, като на ляв завой преднамерено извежда моторното превозно средство извън контрол, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми "дрифт" и използуване по този начин  път, отворен за обществено ползване за цели различни от превоз на хора и товари. При предявяване на акта на нарушителя последният вписал, че няма възражения против констатациите по акта. Възражения не били направени и в срока за това по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено на 24.02.2020 г. атакуваното наказателно постановление, в което НП обстоятелствата на нарушението с дадена му правна квалификация по чл. 104Б т. 1 от ЗДВП били изложени по същия начин като тези в описателната част на акта.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Б.Г.К. актосъставител и С.Г. посочен като свидетел в АУАН, които показания се кредитират от съда и са логични, последователни и безпротиворечиви, в тясно логическо и житейско единство с безспорните факти и констатации в АУАН, който по силата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП е редовно съставен, от компетентен орган и констатациите в него имат законоустановена доказателствена сила, при положение че друго не се установява от събраните по делото доказателства.  

Съдът кредитира като обективни показанията на свидетелите полицаи младши автоконтрольори Б.К. и С.Г., тъй като същите се преценяват от съда като последователни, логични, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства по делото, неоспорени от останалите ползвани като годни гласни и писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката М.М.С., съпруга на жалбоподателя и заинтересована в негова полза, като намира, че тази заинтересованост се е отразила на достоверността на показанията й. Тя потвърждава че колата поднесла, но по въпросите как колко и по каква причина е поднесла съдът  кредитира не нейните показания, а тези на свидетелите полицаи младши автоконтрольори, на които това им е работата и които възприели не само изваждането на МПС управлявано от жалбоподателя от контрол, но и форсирането на  МПС, а след проверката лично на тях жалбоподателят се извинил, потвърдил нарушението и се оправдал с това че видял широко място и решил да се „изкефи“.

Съдът не кредитира и показанията на свидетелката Д.С.Д. според която автомобилът управляван от жалбоподателя поднесъл поради хлъзгавата настилка. Доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност налагат извод, че не заради хлъзгава настилка поднесъл автомобила управляван от жалбоподателя а поради „дрифтиране“ изразяващо се в рязка маневра и преднамерено принуждаване от самият водач управляваното от него МПС за да поднася, като на ляв завой преднамерено извеждане от самия водач на управляваното от него МПС  извън контрол, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми, което е недопустимо използване по този начин  път, отворен за обществено ползване за цели различни от превоз на хора и товари

По отношение на заявеното от свидетелките С. и Д. че управлявания от жалбоподателя автомобил леко поднесъл, съдът приема за доказано че е поднесъл, но констатира в показанията на свидетелката С. желание да защити съпруга си жалбоподател по делото и да му създаде защитна позиция. Именно израз на това е заявеното от другата свидетелка Д.  че автомобилът  поднесъл, но нищо сериозно и че това е станало поради хлъзгава настилка, което обаче се явява в противоречие с показанията на свидетелите полицаи младши автоконтрольори, които съдът кредитира както по въпроса за причината за поднасянето, така и за степента на поднасянето и че било придружено с форсиране на автомобила, което си е преднамерено довеждане на МПС до загуба на сцепление на задните гуми „дрифт“ и това е точно нарушение по чл. 104 б ал. 1, т. 1б от ЗДвП.   

По отношение на АУАН № 173756/22. 02. 2020 г. съставен от св. Б.Г.К., съдът счита същият за годно писмено доказателство - като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят С.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 104б т. 1 от ЗДВП, тъй като на 22. 02. 2020 г. около 19 часа и 32 мин. в гр. С., на кръстовището между улиците С.ско ш.и ул. М.  , като водач на посочения лек автомобил - БМВ собственост на М.М.С.използва път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,  извършва резки маневри, принуждавайки управляваното от него МПС да поднася, като на ляв завой   преднамерено извежда МПС извън контрол  довеждайки, до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/.

За съда с оглед на наличните безспорни доказателства - показанията на свидетелите К. и Г. - последователни, обстоятелствени и неопровергани от останалите доказателства, АУАН е доказано по несъмнен начин извършването от жалбоподателя на нарушението по чл. 104б т. 1 от ЗДВП. Неоснователен е според съдебния състав доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност от страна на наказващият орган на вмененото за приписваното на административно нарушение по чл. 104б т. 1 от ЗДВП. От доказателствата по делото се налага единствено възможен извод - че с поведението си на процесната дата и час, жалбоподателят С.С. като водач на МПС е осъществил нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това. Нещо повече, рисковите маневри на водача С.С. - настоящ жалбоподател, са предприети от него в тъмната част на денонощието, когато видимостта е намалена и риска за участниците в движението е още по-голям. Още по-укоримо е и обстоятелството че в автомобила на жалбоподателя е имало освен него и други хора в автомобила, сред тях и бременна жена, което прави поведението на жалбоподателя още по-опасно. Извършвайки движения които водят автомобила до т.н. "дрифт", е показателно че жалбоподателя ползва пътя отворен за обществено ползване за цел различна от превоза на хора, и наличието на такива в автомобила само прави стореното от него още по-укоримо и обществено опасно.

Нарушението е действително на чл. 10б т. 2 от ЗДвП и правилно подведено към уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като административно нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се подвежда под административна отговорност.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Правилно според съда административно - наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 175А, ал. 1 пр.2 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 104б т. 2 от ЗДВП административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца, каквито са и наложени на жалбоподателя, като съдът и не би и могъл, нито има основания да ревизира тези наказания в насока на намаляване на размера им.

В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

Не може според съда случаят да се квалифицира и като маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от събраните по делото доказателства се установява че жалбоподателят е извършил описаното нарушение возейки и други хора, включително и жена в напреднала бременност. Дрифтирането е извършено от жалбоподателя в тъмната част на денонощието с което безспорно е застрашил не само возещите се в автомобила пътници, но и всички участници в движението. Поради изложеното самото процесно нарушение не се характеризира с някаква по - ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства.

По изложените съображения съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло.

Мотивиран от горното С.ският районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 20-0338-000031 от 28.02.2020 г. на Началник ГРУПА, при ОДМВР С., РУ С., с което на С.С.С. ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административните наказания - "Глоба" в размер на 3 000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗдвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС  С. област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: