Р Е Ш Е Н И Е
№
12.12.2017г., гр. ***В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи декември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина Карталска, като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.д.№6043/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск
с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от
СК, при условия на евентуалност –
иск с правно основание чл.127 ал.2 СК и иск с правно основание чл.127а ал.2 СК.
Делото
е образувано по искова молба от К.А.К. с ЕГН ********** *** против К.Д.С. с ЕГН
********** ***. В молбата ищцата твърди, че с ответника живели на семейни
начала, като от съвместното им съжителство имат родено малолетно дете Д.К.С..
Ищцата твърди, че от момента, в който са заживели с ответника, същият не е
работил, не е предоставял средства за издръжка на семейството. След раждането
на детето не е полагал грижи за него и не е давал средства за издръжката му. Не
е участвал в подготовката за раждането на детето. Ищцата твърди, че само тя с
помощта на своята майка е участвала в отглеждането на детето. Твърди, че през
месец май 2017г. ответникът започнал да излиза всяка сутрин в 5.00 часа и да се
прибира около 20.00 – 21.00 часа, като казвал, че ходи на работа, но не е давал
обяснения какво и къде работи, нито е внасял средства в домакинството. Ищцата
твърди, че на 12.06.2017г. ответникът без обяснения не се прибрал вкъщи, не се
обадил по телефона, поради което тя подала заявление да бъде обявен за
общодържавно издирване. След известно време разбрала от органите на полицията,
че ответникът е установен, но не желаел да бъде давана информация за
местонахождението му. Ищцата моли съда да постанови решение, с което ответникът
– баща на детето – да бъде лишен от родителски права, тъй като трайно не дава
издръжка, не полага грижи, не изпълнява родителските си задължения без
основателна причина. Твърди, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от
нея, като бащата бъде лишен от родителски права. Моли съда да постанови
подходящ режим на лични контакти на бащата с детето в присъствие на майката или
бабата по майчина линия и същият да бъде осъден да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 115 лева.
При
условията на евентуалност, ако не бъде уважен иска за лишаване от родителски
права моли съда да и предостави упражняването на родителските права върху детето,
да бъде определено местоживеене на детето при нея, на адрес в с.***, като
бащата бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 115 лева. Ако и бъдат
предоставени родителските права за упражняване моли съда да определи подходящ
режим на лични контакти на бащата с детето в присъствие на майката или бабата
по майчина линия.
Отделно
от това моли съда да се произнесе с решение по реда на чл.127а СК като, с което да даде разрешение
заместващо съгласието на бащата детето Д.К.С. да напуска страната придружен от
своята майка К.А.К., както и да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на
бащата на детето да бъде издаден международен паспорт. В съдебно заседание
уточнява, че искането е за срок от три години и за излизане от страната в
рамките на ЕС, Македония, Сърбия и Турция.
В едномесечния срок ответникът не е представил
писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба. Препис от исковата
молба и доказателствата са връчени редовно на ответника.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата
молба. Ответникът не се явява, редовно призован.
Назначения процесуален представител на
малолетното дете изразява становище, че исковата молба е основателна и в
интерес на детето е ответникът да бъде лишен от родителски права, тъй не е
проявява интерес към детето и не е търси контакти с него, не желае да бъде
давана информация за местонахождението.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
От представеното удостоверение за раждане се
установява, че родители на детето Д.К.С., с ЕГН **********, родено на ***г. са К.А.К.
с ЕГН ********** и К.Д.С. с ЕГН **********.
От представеното по делото удостоверение за
постоянен адрес се установява, че детето Д.К.С. и ищцата К.А.К. са с постоянен
адрес ***. Представена е служебна бележка, от която се установява, че за
периода от месец юни 2016г. до месец май 2017, ищцата няма реализиран доход,
тъй като през същия период е ползвала болнични, а от представената справка от
НОИ се установява, че от месец август 2016г. е получавала обезщетение поради
временна нетрудоспособност и обезщетение за бременност и раждане на дете по
чл.50 КСО.
Представени са справки от НАП *** офис ***и от
НАП ***, офис ***, от които се установява, че както ищцата, така и ответникът
към момента нямат действащи трудови договори, от които да реализират доходи.
Представена е справка от Областна Дирекция на
МВР РУ ***, от която се установява, че ответникът е бил обявен за издирване с
телеграма №***г. по молба на К.К.. Представена е докладна записка от 29.11.2017г.,
от която се установява, че на процесуалния представител на ищцата – адвокат Б.,
не може да бъде предоставено копие от преписката, тъй като в същата се съдържат
данни за адреса на издирваното лице – К.С., а същият категорично е отказал, на
близките му да бъдат давани данни за местонахождението и адреса му.
По делото е приложен изготвен социален доклад на
Д“СП“ ***, който е приет като доказателство. В съдебно заседание социалният
работник поддържа доклада и изразява становище, че от изготвянето му до датата
на съдебното заседание не е настъпила промяна в обстоятелствата. Социалният
доклад сочи, че страните са живели в дома на К.К. и майка и на семейни начала,
от което съжителство е родено детето Д.К.С.. След раждането на детето, бащата
не проявявал активност при отглеждането му и е напуснал семейството си на 12.06.2017г.,
като трайно прекратил връзката с близките си. От доклада се установява, че
детето към настоящия момент се отглежда от майката и нейните роднини, а бабата
и дядото по бащина линия са осъществили контакт с детето единствено при
раждането му, като от тогава не са се интересували от него. В доклада се сочи,
че през времето, през което бащата е живял с ищцата, не е помагал при
отглеждането му – отказвал е да подготвя водата за къпане, както и да пазарува
нужните за детето вещи. Установява се, че до момента на фактическата раздяла,
ответникът е излизал ежедневно от дома, под предтекст, че отива на работа и не
е отделял никакво внимание на детето. Социалният работник е посетил жилището, където
ищцата живее с детето и е установил, че същото представлява фамилна едноетажна
къща, оборудвана с всички удобства и отлични условия за отглеждане на дете. Детето
е с нормално за възрастта си физическо и психическо развитие, облечено
подходящо за възрастта и сезона. Заключението на социалният работник е, че
детето е добре обгрижвано, в добро общо състояние, а в жилището, в което се
отглежда има отлични условия. Налице е ефективно поддържана връзка на майката с
детето. По отношение на бащата липсват данни, тъй като е с неизвестно
местоживеене.
По делото като свидетел е изслушана бабата по
майчина линия, която заяви, че за първи път видяла ответника, когато ищцата го
довела в дома им и го представила като неин приятел. Свидетелката заяви, че
впоследствие, след като напуснал семейното жилище, разбрала, че е избягал от
гр.***, където участвал в група за телефонни измами и затова известно време се
криел. Свидетелката твърди, че неколкократно му е давала пари в заем, които той
не е връщал. Заяви, че му помогнала да започне работа при нейни познати, но от
там той присвоил сума от 15000 лева и напуснал работа. Свидетелката заяви, че
ответникът отказвал да работи легално под претекст, че имал големи задължения и
след изплащането на вноските по тях, нямало да остава нищо от заплатата му,
поради което свидетелката го оставила да стопанисва и работи в магазина и. Около
месец по-късно се наложило да затвори магазина, тъй като вече нямало нито пари
в касата, нито стока в магазина, а констатирала липси в размер на 8000 лева. От
показанията и се установява, че от дома им изчезвали различни суми, а в същото
време тя издържала семейството. Свидетелката заяви, че в деня, когато
ответникът е напуснал семейството си, идвали да го търсят от различни места, за
да връща пари. Свидетелства, че многократно са се опитвали да установят къде се
намира и по тази причина го обявили за общодържавно издирване. Твърди, че никой
няма информация за местонахождението му, включително и неговите родители. Твърди, че в периода, в който е живял с тях не
е помагал при отглеждане на детето, излизал сутрин рано, понякога отсъствал с
дни и казвал, че е на работа, но не е помагал нито финансово, нито с помощ при
отглеждане на детето. Свидетелката заяви, че откакто е напуснал жилището,
ответникът не е търсил контакт с детето, не се е обаждал да се интересува за
него.
При така събраните доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна, че ответникът не е помагал при отглеждането
на детето още от раждането му, а когато
детето е било едва на два месеца е напуснал семейното жилище и от тогава не се
интересувал за детето. Съдът приема за установено, че ответникът умишлено е прекъснал контактите си с детето и
не желае близките му да знаят неговото местонахождение. Поради това и на
процесуалния представител на ищцата е отказано да бъде предоставена преписката по
издирването му, която съдържа данни за адреса му. При тези обстоятелства, съдът
приема, че предявеният иск за лишаване на ответника К.Д.С. от упражняването на
родителски права върху детето му Д.К.С. е основателен и следва да бъде уважен. Съобразно изискванията на закона -
чл.132, ал.1, т.2 от СК, предприемането на тази мярка, се обуславя от наличието
на следните предпоставки, в тяхната кумулативна даденост: родителят, без
основателна причина, трайно не полага грижи за детето си и не дава издръжка.
Съобразно събраните по делото доказателства, безспорно се установява факта, че бащата
не полага никакви грижи за детето си, не е полагал грижи и през двата месеца, в
които е живял с детето и ищцата, а през последните шест – седем месеца умишлено
е променил адреса си и не желае никой от близките му да знае къде се намира. Съдът
счита, че с поведението си, ответникът демонстрира пълна незаинтересованост
спрямо детето. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира,
освен че неполагането на грижи от страна на бащата има траен характер, също и че
няма основателна причина за това. По делото безспорно се установи, че ответникът
не е заплащал никаква издръжка на детето, а през двата месеца, в които е живял
с детето, не е подпомагал ищцата по никакъв начин. Обстоятелството, че
ответникът не работи, не го освобождава от изпълнението на родителските му
задължения. В случая се установи трайно дезинтересиране на бащата както спрямо
детето, така и спрямо майката и категорично нежелание да осъществява контакти с
тях. По делото, не се установи съществуването на основателна, обективна
причина, поради която бащата не изпълнява родителският си дълг спрямо детето. Съдът
приема, че събраните по делото доказателства сочат на липсата на родителски
капацитет и интерес от страна на бащата относно развитието на детето,
емоционално му и здравословно състояние. Тези обстоятелства, в тяхната
съвкупност, и липсата на основателна причина за неполагането на грижи водят до
единствен извод, а именно, че бащата не изпълнява своят родителски дълг спрямо него,
по смисъла на чл.132, ал.1, т.2 от СК.
Следва, на основание чл.134,
ал.1, т.2, от СК, да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето.
Съдът счита, че в интерес на детето би било, при проявена заинтересованост от
страна на бащата, същият за има възможност да се среща с него всяка първа
събота на месеца, от 09,00 часа до 11,00 часа, по местоживеене на детето. С
оглед ниската възраст на детето, тези срещи би трябвало да се осъществяват в
присъствие на майката. Следва също да бъде определена месечна издръжка, която бащата
да заплаща на малолетното си дете. С оглед събраните по делото доказателства,
че ответникът не получава доходи от трудово възнаграждение, както и възрастта
на детето, следва да бъде определена издръжка в минимален размер, а именно 115
лева.
С оглед уважения иск по чл.132 СК
за лишаване на бащата от родителски права, не следва да бъде разглеждан иска за
предоставяне упражняването на родителски права на майката.
По иска с правно основание чл.127а ал.2 СК. Съгласно
чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на съответните документи, се решават по общо съгласие на родителите.
В случай, че такова съгласие не е постигнато, спорът се решава от районният съд
по настоящ адрес на детето. Съответно чл.76, т.9 от ЗБЛД, постановява, че
малолетно и непълнолетно дете, и лице, поставено под запрещение, могат да
напуснат пределите на страната, само в случай на представяне на нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване от своите родители, респективно
попечители или настойници, или със съдебно решение по чл.127а от СК. При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена, като бъде дадено разрешение детето Д.К.С., с ЕГН **********,
родено на ***г. да напуска пределите на РБългария, без съгласието на своя
баща и придружено от своята майка К.А.К.. ВКС се е произнесъл по въпроса
относно ограниченията на такова разрешение като е приел, че когато детето има нужда да пътува
в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави (напр. до държавите –
членки на Европейския съюз) или неограничен
брой пътувания през определен период
от време, но също до определени
държави (Р.№234/30.05.2012г. по гр.д. №1580/2011г. на ІV г.о. на ВКС). Т.е. във
всеки случай трябва да е посочен конкретен период и конкретни държави, през
който период и в които държави за определения срок се дава разрешението
заместващо съгласието на другия родител. ВКС е мотивирал становището си, че „Когато съдът решава разногласие
на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно
от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без
да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на
страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху
действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските
права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна
помощ или които не са от европейската общност, държавата не може да гарантира
изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични
отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му
зад граница. А това също не е в интерес на детето.“
Искането по настоящето дело е направено за срок от три
години за страните от ЕС, Македония, Сърбия и Турция. Като съобрази практиката на ВКС, съдът счита, че следва да
бъде дадено разрешение на детето да бъде издаден международен паспорт, както и
да бъде разрешено детето да напуска пределите на страната като пътува придружавано
само от своята майка, както е направено искането в молбата - в държавите членки
на ЕС, Сърбия, Македония и Турция. Отново съгласно практиката на ВКС,
определянето на такъв срок зависи от възрастта на детето. Като прецени, че
детето е новородено, съдът счита, че е
подходящо това разрешение да бъде дадено със срок от три години.
При тези обстоятелства съдът
намира, че в интерес на детето Д.К.С., с ЕГН **********, родено на ***г. е да
му бъде издаден паспорт и да и бъде разрешено да напуска територията на
Република България без съгласието на неговия баща като пътува придружавано само от
своята майка, в държавите членки на ЕС, Сърбия, Македония и Турция за
срок от три години. Този извод кореспондира и с константната практика на ВКС на
РБ, отразена в Решение № 446/2010г. на ІV г. о., Решение № 697/2010г. на ІV г.
о., Решение № 147/2011г. на ІІІ г. о. и много други, в които последователно е
застъпена тезата, че интересът на детето се преценява конкретно във всяко едно
производство по чл.127а от СК, но същият е достатъчно защитен при условие, че
разрешението за извеждане на детето без съгласието на другия родител е определено
досежно период от време и кръг от държави. В този смисъл молбата се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения Плевенският районен
съд
Р Е Ш И:
На основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, ЛИШАВА К.Д.С. с ЕГН ********** *** от РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на малолетното му дете Д.К.С.,
с ЕГН **********, родено на ***г.
На основание чл.134,
ал.1, т.2 от СК,
ОПРЕДЕЛЯ режим на личните отношения на
бащата К.Д.С.
с ЕГН ********** с
малолетното му дете Д.К.С., с ЕГН **********, родено на ***г. всяка първа събота на месеца, от 09,00 часа до
11,00 часа, по местоживеене на ДЕТЕТО.
ОСЪЖДА, на основание
чл.142 от СК, К.Д.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА НА малолетното си дете Д.К.С.,
с ЕГН **********, родено на ***г. месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящето решение, ведно със
законната лихва, за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови причини
за нейното изменение или отмяна.
РАЗРЕШАВА
да се издаде паспорт на детето Д.К.С., с ЕГН **********, родено на ***г.
без съгласието на К.Д.С.
с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА
детето Д.К.С., с ЕГН **********, родено на ***г. да напуска пределите на
Република България без съгласието на бащата К.Д.С.
с ЕГН ********** и да пътува до държавите членки на ЕС, Сърбия, Македония и Турция,
придружавано от своята майка и законен представител К.А.К. с ЕГН ********** ***
за срок от три години, считано от влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, ДА СЕ ИЗПРАТИ препис до Община ***, за
вписване на постановеното лишаване от
родителски права, както и до ДСП- ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: